Дейвид Брин
Практически ефект (65)

6

Последният от балоните на южния ръб отлетя малко преди изгрев-слънце, минути преди да падне отбраната на котвата. Аеронавтите му бяха научили горчивия урок, довел до гибелта на другарите им от другите балони. От гондолата полетяха чувалчета с пясък, бидончета с прясна вода, оръжия, ризници — всичко, което вече не им трябваше. Балонът се издигна право нагоре в небето, покрай кръжащите като лешояди планери. Едно възходящо планинско течение му помогна бързо да набере височина и да се отдалечи от опасните им стрели.

Докато се взираше в него, Гат се молеше това да е балонът на Стивмладши.

Е, поне бяха успели да задържат още един ден противника. Цял един ден! Не всичко ставаше според плановете на Кремер.

— Сега вече планерите ще могат да атакуват нашите предни позиции — промърмори отчаяно л’тофския стрелец, подпрял се до него на парапета. — До утре вечер ще пометат южните позиции и ще улеснят пробива на нашествениците.

Гат бе принуден да се съгласи.

— Трябват ни подкрепления — въздъхна той.

— За съжаление всички наши резерви бяха изтеглени назад, за да предотвратят евентуално нахлуване от северния участък.

Гат изруга. Да имаше някакъв начин да придвижват балоните срещу вятъра! Тогава със сигурност щяха да помогнат в битката при северния хребет и нямаше да седят като безпомощни мишени на проклетите планери!

— Ето ги, пак идват! — извика един от хората му.

Гат се огледа. Още едно ято от зловещи крилати дракони се насочваше към тях. Откъде се вземаха толкова много? Кремер сигурно ги бе докарал всичките, за да приключи с тях.

Той вдигна лъка и се приготви за бой.