Дейвид Брин
Практически ефект (62)

3

Въпреки мързеливото темпо, Брейди получи рани от седлото доста преди неприятният тип с червено расо да даде сигнал за почивка.

Брейди яздеше кон за първи път в живота си и знаеше със сигурност, че ще му е за последен, ако зависеше от него. Малко след сигнала се свлече непохватно от коня и един от войниците му развърза ръцете. Настаниха го до набързо стъкмения огън, под сянката на едно дърво, и се заеха да приготвят вечерята. Когато тя стана готова, същият войник му подаде прясно сварено месо в изящна купичка от материал, който малко напомняше порцелан. Докато се хранеше лакомо, Брейди не можа да сдържи възхищението си от красивата съдинка. Никога досега не беше виждал такава прекрасна изработка.

После нещо му светна в мозъка. Макар похитителите му да се държаха като примитивни диваци, те не можеха да скрият истинската си същност. Красиви вещи като тази, продукт на високо развита технология, проваляха напълно представлението, което се опитваха да му играят.

Тези хора несъмнено принадлежаха към някоя много развита цивилизация. Един-единствен поглед към пътя и тези великолепни самосмазващи се шейни, бе достатъчен за да го определи със сигурност. Съществуваше само едно обяснение за това, което ставаше тук.

Денис бе прекарал цели три месеца сред тях. Чакал е търпеливо, знаейки, че рано или късно Фластер ще изпрати някой, и то точно Брейди, за да оправи зеватрона. А през това време Денис се е сближил с местните жители, обещавайки им всички чудеса на Земята, като в замяна е поискал да изиграят на Брейди тази отвратителна и напълно безвкусна шега.

Мръсен ход!

Нищо чудно, че хората тук разполагаха със свободно време за подобни игрички. Брейди бе посещавал селища на „средновековници“ на Земята и знаеше, че те се забавляваха, като по цял ден яздеха коне и си уреждаха турнири със смешните си, нескопосани оръжия. Нюел вероятно бе наел някаква подобна циркаджийска трупа от побъркани на тема местна история перковци, за да се навъртат около зеватрона и да чакат появата му.

Тези типове си падаха по грубата игра. В началото дори успяха да го изплашат здравата, особено когато напереният дебеланко взе да го разпитва за всяка вещ от екипировката му.

Но именно тук прекалиха. Тези хора носеха мечове и секири от скъпоценни камъни, а не знаят какво е ловна карабина и портативна микровълнова печка!

О, тези тук знаеха кой е Нюел. Още първия път, когато спомена името му, лицето на „свещеника“ придоби странен вид. „Войниците“ също бяха в течение, макар да не продумаха и думичка по въпроса.

Да, сега вече не се съмняваше в теорията си. Цялото това представление целеше само да достави удоволствие на онзи отмъстителен негодник Нюел, задето бе разменил чиповете в контролното табло.

Време е да обяви края на пиесата! Не биваше да им позволява повече да си играят с него, защото играта им започваше да загрубява. Ръцете му бяха отекли от юздите, какво остава за плюските по краката и натъртеното му седалище… Брейди реши, че е време да защити правата си. Той погълна на един дъх остатъка от вечерята, стисна зъби и понечи да стане.

Един от „войниците“ избра тъкмо този момент, за да нададе пронизителен писък.

Брейди се ококори при вида на нещастника, който подгъваше крака с щръкнала от гърлото стрела. Внезапно всички се разбягаха да търсят прикритие.

Режисьорът на постановката прекаляваше с реализма! Брейди бе принуден да наблюдава безпомощно как войникът се дави в собствената си кръв и накрая умира.

Той преглътна мъчително, завладян от натрапчивото усещане, че многообещаващата теория започва да се пропуква по шевовете.

— Партизани! — извика някой наблизо. — Промъкват се откъм тила ни!

Последва порой от кресливи заповеди. Едно отделение пропълзя до края на гората, шмугна се вътре и не след дълго оттам изригна нова шумотевица, придружена от звън на оръжие и болезнени писъци. Малко след това в лагера дотича пратеник. Той се озърна и запълзя към мястото, където страхливо се спотайваше негодникът с червените дрехи.

Брейди се изтърколи до другия край на дънера, зад който се беше прикрил, за да чуе какво си говорят.

— … засада на завоя на пътя. Някой е изгубил търпение и е започнал пукотевицата още щом са ни видели… извадихме късмет… сега сме обкръжени и не можем да пратим съобщение до нашите…

Дебеланкото, когото всички наричаха Хоск, кимна и облиза нервно устни.

— Язък, че пратихме последния пощенски гълъб, за да осведомим барона за залавянето на новия магьосник! — промърмори той. — Сега как ще се свържем с него?

Другият сви рамене.

— По тъмно ще изпратя дузина от хората ми в различни посоки. Все един от тях ще се промъкне…

Опрял гръб на дънера, Брейди загледа втрещено пред себе си. Уютното обяснение, което си бе изградил, и за което се държеше до скоро като за спасителен пояс, се бе изпарило във въздуха. На негово място бе изникнал чужд и непознат свят, пълнен с безброй опасности.

Насила ме накараха! Не исках да идвам тук!

Той въздъхна. Сам си е виновен. Не биваше да се вслушва в съветите на Габи и да се пише храбър доброволец!