Дейвид Брин
Практически ефект (67)

8

Сражението не вървеше добре. Рано следобед Гат нареди всички излишни предмети да бъдат хвърлени през борда в отчаян опит за изтегляне.

Но и това не помогна. Следващата вълна от атакуващи планери взеха на прицел горната част на балона. Защитниците вече нямаха с какво да отвърнат и не след дълго грамадната сфера започна да се свива, изпускайки нагорещения въздух през многобройните си пробойни.

На всичко отгоре загубиха още един от стрелците. Наложи се да изхвърлят тялото му без каквито и да било погребални церемонии.

Наземният отряд, останал да охранява котвите, бе почти обкръжен. Никой вече не хранеше илюзии, че южния ръб ще издържи до падането на нощта.

Кремер, изглежда, бе решил да нанесе главния си удар в Рудикската долина. През целия ден продължаваха да прииждат подкрепления от другите участъци на фронта и най-вече от северните склонове, където кралските съгледвачи оказваха яростна съпротива. Гат видя с очите си пристигането на няколко отряда наемници и сиводрешковците от елитната армия на барона. Подредиха ги зад първата линия и сигурно съвсем скоро щяха да ги изпратят в атака. Пробият ли веднъж отбраната на превала, пътят към сърцето на л’тофското царство ще бъде открит.

Въздухът напускаше балона с тихо, но постоянно свистене. Гат нямаше представа още колко ще се задържат във въздуха, но знаеше, че няма да е много. И като че ли всичко това не беше достатъчно, ами и един от хората му го сграбчи за рамото, посочи нещо и викна уплашено:

— Това пък какво е?

Гат погледна накъдето му сочеха. В началото си помисли, че е още една проклетите летящи машини. В ярката следобедна светлина някакво странно тяло се бе присъединило към небесната битка… голямо, крилато, но с по-различна форма от тази на кремеровите планери.

Освен това бръмчеше и летеше така, както не би могъл да лети нито един планер. В движенията му и в начина, по който пореше въздуха, се усещаше сила и свобода.

Хората на Гат зароптаха уплашено. Дали това не бе поредната изненада на Кремер?

Не! Пред смаяните им погледи, ръмжащата машина набра височина и се насочи към възходящия поток, бликащ от гърлото на каньона, където се навъртаха планерите.

Внезапно ги атакува!

Тя се вряза в редиците им и ги разпръсна във всички посоки, принуждавайки ги да се борят с въздушните течения. Някои от тях, изгубили височина, трябваше да се приземят върху неудобните, тесни скални площадки и по стръмните склонове.

Разгневените пилоти скачаха от свалените планери и размахваха заканително юмруци към чудатата машина, която продължаваше да бръмчи като някакво гигантско насекомо в небето.

Или по-скоро като ръка, която разгонва досадни мухи.

Само няколко от най-добрите пилоти на Кремер успяха да се задържат над каньона. Те избегнаха първата среща с нашественика, вдигнаха се още нагоре и на свой ред се гмурнаха да го преследват.

Ала крилатата машина ловко се измъкна от обсега на смъртоносните им стрели. После се завъртя грациозно, озова се зад опашките на преследвачите си и започна да ги поваля, като им нанасяше съкрушителни удари с муцуната си.

Само след няколко минути небето се изчисти. Войниците от двете страни на фронта преустановиха битката, за да следят развоя на въздушния бой. Сетне от редиците на защитниците се надигнаха радостни възгласи, докато нападателите заотстъпваха бавно, завладени от суеверен страх пред бучащата твар.

На всичко отгоре в същия миг от планините отекна зовът на бойните рогове и зад близките хълмове се появи конен отряд от бронирани войни. Вятърът, който подухваше откъм каньона, развя знамето им с цветовете на кралската фамилия. Върху сърмения зелен фон разпростираше криле гигантски, озъбен дракон и свирепият му поглед беше вперен право в изплашените лица на кремеровите войници.

Гат знаеше, че около дузина кралски съгледвачи са се спотаили зад хълма, готови да се появят с необходимия гръм и трясък, когато му дойде времето. Целта на тази тактическа постановка бе да се внесе смут в редиците на врага и евентуално да бъде заблуден, че кралят най-сетне се е притекъл на помощ с главните си сили, а това е само малък преден отряд.

Крайният резултат далеч надмина очакванията на Демсен и принц Линзи. Ефектът от съвместното появяване на летящата машина и могъщите бронирани рицари, накара войниците да запелтечат суеверно за преданията от Старата вяра и за отдавна предсказаното победно завръщане на драконите. Сякаш подушило промяната, хвърчащото чудовище отново се спусна стремително към предните редици от армията на Кремер.

Този път никой не посмя да стреля по него — зловещият рев стигаше, за да всели страх и ужас в сърцата на войниците. Те захвърлиха оръжията си и побягнаха назад без дори да се озъртат.

За първи път от доста дни насам Гат си пое дъх с облекчение. Вече не се съмняваше кой е пилотът на драконоподобния планер.