Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Practice Effect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 21гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2008)
Разпознаване и корекция
NomaD(2008)
Корекция
Mandor(2008)
Допълнителна корекция
moosehead(2009)
Допълнителна корекция
moosehead(2018)

Издание:

Дейвид Брин. Практически ефект

Издателска къща „Камея“, София, 1998

Редакционна колегия: Д-р Юлиян Стойнов, Иван Крумов, Георги Димитров

Редактор: Катя Петрова

ISBN: 954-834-040-2

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция на правописни и граматически грешки (moosehead)

Единадесета глава
При втора камбана

1

— А сега си спомнете какво съм ви говорил! — извика Гат на останалите аеронавти. От кошовете на десетте полюшващи се балона долетяха възгласи на потвърждение.

Гат се обърна и даде знак, че всичко е наред на Стивмладши, който бе в челния балон на най-южния край на хълма. Глашатаите, изглежда, го видяха, защото удариха втора камбана.

Въжетата бяха прерязани и по затревения хълм изтопуркаха чувалчета с пясък. Лопатите започнаха да мятат чевръсто въглени в димящите огньове под гърловините. Един по един пъстроцветните балони се издигнаха и се понесоха в небето.

Толкова дълго бяха чакали да излезе подходящ вятър. Най-сетне течението смени посоката си, но още бе твърде слабо, за да ги отнесе навреме до бойното поле.

Отдолу яздеше помощен отряд кавалеристи, готови да уловят хвърлените въжета, когато настъпи моментът да се закотви въздушната флотилия.

Сърцето на Гат преливаше от възторг. Да летиш и да се готвиш за предстоящата битка бе чудесно, след продължителния период на изтощително чакане. Малка отплата за неуморния труд на толкова много работници и занаятчии, помогнали за създаването на ескадрилата.

Носеха се право на изток, накъдето духаше вятърът. Нямаше и час от излитането, а вече се озоваха над Рудикските възвишения, където противникът бе проникнал най-дълбоко в линията на отбраната. Ескадрилата на Стивмладши изви на юг, като се придържаше към отсамната страна на каньона. Тук аеронавтите хвърлиха въжетата на очакващите ги конници.

Появата им естествено предизвика противоположни чувства сред струпаните от двете страни сили. Л’тофите нададоха възторжени викове, докато противниковите войници ги сочеха уплашено. Вестта за грамадните, носещи се в небето чудовища, вече бе проникнала далеч зад вражеската линия, пък и занаятчиите бяха изрисували балоните с какви ли не страховити физиономии, което всяваше допълнителен смут. Нашествениците прекратиха атаките и отстъпиха назад към укритията си, въпреки заповедите на началниците си, които бяха принудени да докладват за неочакваната промяна в тактическата обстановка.

Тук, където л’тофите бяха решили да се установят за последната си отбрана, теренът бе силно пресечен и с множество места, удобни за предизвикване на свличания от камъни. Но всичко щеше да се окаже напразно, ако не съумеят да спрат свирепите атаки на планерите, които непрестанно сипеха дъжд от отровни стрели върху войниците. Именно с тази цел бе пристигнала и ескадрилата на Стивмладши. Скоро силите й щяха да бъдат подложени на първото си сурово изпитание.

— Ето там! — извика един млад лъконосец в гондолата на Гат.

На фона на огрените от слънчеви лъчи облаци, се поклащаха най-малко две дузини черни точки. От разстояние планерите приличаха на големи хищни птици, готови да се спуснат върху жертвата си.

— Приготви се! — нареди Гат на околните балони, които побързаха да предадат заповедта.

Известно време планерите кръжаха високо в небето, после, като по сигнал, те се понесоха стремително надолу. Откъм гондолите долетяха тревожните викове на стрелците:

— Приближават се…! Готови за стрелба…!

— Летят твърде бързо!

— Не е време за вайкане! Цели се и стреляй!

— Хейооо! Ударих един!

— Браво! Само не се възгордявай!

— Внимавай, пуснаха стрелите!

Всичко се смеси — болезнени викове и възторжени крясъци, свистене на стрели и хриптенето на ранените. После, така внезапно, както се бяха появили, планерите изчезнаха, спускайки се обратно към платформите на отсрещната страна на каньона. Три или четири от летящите машини се търкаляха безпомощно по склона, където защитниците вече излизаха да довършат пилотите.

Още един планер, изгубил управление заради голямата пробойна в крилото си, се завъртя шеметно и се вряза в скалната стена точно пред погледа на стрелците в гондолата. Защитниците, във въздуха и на земята, нададоха триумфиращи възгласи.

— Добре, момчета! — вдигна ръка Гат. — Само не забравяйте, че пак ще се върнат и втория път ще са далеч по-подготвени! А докато дойдат, дайте да се съсредоточим върху противника на земята. Всеки да си избере цел, не искам изстрели нахалост!

Една от слабите страни на балоните бе трудно осъществимото и мудно зареждане с боеприпаси. На всичко отгоре северняците бяха открили къде са хвърлени котвите и от известно време упорито щурмуваха в тази точка.

Атаките не стихнаха през следващите няколко часа. Скоро обаче лъконосците можеха да се похвалят с голям брой успешни попадения. Но всяка неточно метната стрела бе безценна загуба — на време, практика и на усилия за доставянето на нови амуниции под нестихващия противников огън.

Защитниците също даваха жертви, и то много по-скъпи, тъй като противникът ги превъзхождаше многократно, а отзад прииждаха все нови и нови пълчища. Северняците на барона отново потвърдиха славата си на жестоки и безстрашни войни.

В бавна и мъчителна агония се изниза този, сякаш безкраен, следобед. След няколко часа на кръвопролитни сражения тактическата обстановка взе да се изяснява.

Тук, на северната отбранителна линия, защитниците бяха спечелили своята малка победа. Стрелците на Гат косяха всички щурмови отряди, лазещи нагоре по насечения скален склон, и на това отгоре съумяха да отбият три поредни атаки на планерите.

Но на южната стена нещата вървяха зле. Още преди слънцето да се скрие зад най-високите върхове, два от балоните бяха свалени. Единият — с точен далечен изстрел, който го принуди да се спусне плавно надолу, а вторият бе отнесен към източните плата, след като отряд северняци завладя мястото, където бе вързана котвата му. Дори там обаче бързоходците на Кремер продължиха да го преследват като кръвожадна глутница вълци, докато горивото му свърши и той бе принуден да се остави на милостта им.

Гат се питаше, дали Стивмладши ще издържи до вечерта. Около него имаше само два балона, които не можеха да му окажат голяма поддръжка. Междувременно късно следобед от юг пристигнаха нови противникови подкрепления, включително и дузина планери. Кремер сякаш разполагаше с неизчерпаем запас от тях! Или пък бе наредил на генералите си да оголят другите участъци на фронта и да хвърлят всичко на най-важното направление.

Малко преди да се стъмни Гат бе принуден да наблюдава безпомощно как цяло ято планери се нахвърлят върху последните два балона на южния склон. Така приключи първия ден от сражението.