Дейвид Брин
Практически ефект (58)

9

— Кои, по дяволите, сте вие? Пуснете ме веднага! Какво си мислите, че правите? Къде ме отвеждате?

Войниците стискаха здраво високия русоляв чужденец и го влачеха към Хоск. Той беше седнал в сгъваемо столетно кресло под сянката на едно дърво.

Новодошлият го огледа нагло от глава до пети и поизправи рамене.

— Вие ли сте най-старшия тук? Я ми кажете какво става? Не ме е грижа какво сте направили с Нюел… искам да знам кой повреди зеватрона?

— Млъквай — рече му Хоск.

Чужденецът се опули. Отстъпи крачка назад и повиши тон:

— Слушай, дебеланко, аз съм доктор Брейди от Сахарския Технологичен Институт. Освен това съм асистент на доктор Марсел Фластер, който пък е…

Земята под краката им се разтресе, когато едрото тяло на чужденеца се удари в нея. Войникът, който го бе съборил, го срита грубо, надвеси се и му кресна:

— Дяконът ти нареди да мълчиш, ясно ли е?

Русият се претърколи бавно, вдигна глава и премигна уплашено. Но не промълви нито думичка.

Хоск се усмихна доволно. Този май наистина ще се окаже по-податлив на обработка от непокорника Нюел. Още малко усилия и ще разбере кой се разпорежда тук. Вече показваше признаци на послушание.

Изглежда, войникът бе използвал малко повече сила, защото чужденецът се възстановяваше доста по-бавно от очакваното.

„Няма значение — рече си Хоск. — Когато тръгнем обратно, проходите вече ще са завардени от войските на барона. Предпочитам да мина оттам, вместо пак да се промъквам през тъмната, страшна гора.“