Дейвид Брин
Практически ефект (56)

7

На третото разклонение на река Рудик, битката не се развиваше според очакванията и на двете страни.

За барон Р’кетс и конт Фейф-дей, настъплението нагоре в тесния каньон се оказа бавен и мъчителен процес, свързан със загуба на време и хора. Изкачили с конете един невисок хълм, двамата изпровождаха с поглед подкрепленията, маршируващи по пътя край тях.

По-голямото от двете речни дефилета продължаваше на запад и се виеше нагоре из планината, където защитниците дебнеха между назъбените камънаци. Дори хълмът, на който се намираха, бе изникнал едва тази сутрин от лавината скални късове, с които бяха засипани челните отряди на армията. Сега поне двайсетина отбрани войници лежаха мъртви под копитата на конете си.

Загубите им сигурно щяха да са още по-големи, ако не беше въздушната флота на барона. Смелите ястреби на Кремер се спускаха право надолу от ясното небе и обсипваха л’тофите с дъжд от отровни стрели, принуждавайки ги да отстъпват и да търсят ново прикритие. Едва след тази въздушна атака щурмовите отряди на барона получиха възможност да ударят предните позиции.

Но барон Р’кетс не се безпокоеше от загубите. Докато следеше маршируващите край тях попълнения, той си мислеше с мрачно задоволство за предстоящите промени. Скоро барон Кремер ще стане крал Кремер, значи за всички ще има по нещо. Р’кетс знаеше, че най-трудното във всяка кампания е началото. Прекършат ли веднъж гръбнака на проклетите л’тофи и краят ще бъде близо. А после идва мигът за подялба на плячката. Казват, че л’тофските майстори умеели да практикуват сечива и оръжия до пълно съвършенство само за минути, а творенията им запазвали вида си вечно! Говореха също, но на това не знаеше дали да вярва, че жените им притежавали дарбата да практикуват мъже… възстановявайки поизгубените им способности.

Баронът се намръщи, гърбът го болеше от продължителната езда. И това е готов да изтърпи, ако си заслужава. Кремер им бе обещал съкровища и наслаждения, надхвърлящи и най-смелия полет на въображението.

Той облиза устни, предвкусвайки удоволствието. Никога не бе страдал от недостиг на въображение!

* * *

Конт Фейф-дей се взираше в преминаващите колони с далеч по-трезво око. Докато брат му виждаше само устремени към победа войници, контът оглеждаше върволицата от хора, които слизаха в обратна посока — тук имаше фермери, търговци, практикари и дори скитащи занаятчии от околните села. Повечето бяха превързани с мръсни, потъмнели бинтове, някои куцукаха, подпирайки се на набързо сковани и все още недостатъчно практикувани патерици, или се подпираха на приятели и роднини.

Фейф-дей знаеше, че най-добрите и най-дълго практикуваните превръзки се пазят за благородниците. Немалка част от тези хора щяха да умрат — ако не от загуба на кръв, то най-вероятно от онази изгаряща болест, която замърсяваше кръвта и подпалваше в тялото неистова треска.

Дори войниците не изглеждаха толкова ентусиазирани, колкото в началото на войната. По лицата им се четеше умора, изтощение и страх от предстоящото. Тук-там все още се срещаха алчни самохвалковци, които обсъждаха на висок глас какво ще направят с плячкосаното богатство. Имаше такива и сред неговите, издокарани в сини униформи, войници. Познаваше добре тоя тип шумни празноглавци — на приказки ги биваше, но винаги се покриваха, когато станеше напечено.

Конт Фейф-дей размърда устни и прокле беззвучно, като внимаваше брат му да не го забележи. Каквото и да приказват, войната е мръсна работа и ако Р’кетс наистина й се радва, значи е глупак. Фейф-дей веднъж бе посещавал земята на л’тофите и принц Линзи го бе посрещнал с невиждано гостоприемство. На няколко пъти се опита да обясни на Р’кетс, че те не са приказно богати, и че тази кампания в действителност има една-единствена цел — да подсигури тила на Кремер в предстоящата война на изток.

Но Р’кетс отказваше да се вслушва в доводите му и вярваше единствено на собствените си перверзни представи.

Контът въздъхна. Докато са тук, поне Р’кетс ще престане да се занимава с него. Дори Кремер да спечели войната, едва ли нещо ще се промени. С нов крал, като със стария.

Нека само победата да е безкръвна, молеше се той, с колкото може по-малко загуби сред цивилното население.

Някъде отпред долетя зов на тръба — предупреждение за опасност. Малко след това последва тътен от търкалящи се камъни.

— О, не! Пак ли? — изстена барон Р’кетс и прикри очи. Стоеше съвсем неподвижно на седлото и клатеше едва забележимо глава.

Фейф-дей се извъртя и викна на един от адютантите:

— Бягай до свързочния пункт! Кажи им, че има нова засада — да пратят въздушно подкрепление!

Адютантът се втурна презглава да изпълнява заповедта. Баронът продължаваше да се оглежда с празен поглед. Фейф-дей поклати презрително глава и пришпори коня си към мястото на поредната схватка.