Дейвид Брин
Практически ефект (51)

2

— Денис?

— Ммм? Ка… какво има, Линора? — Денис надигна глава и разтърка отеклите си клепачи. Все още беше тъмно. Арт похъркваше тихичко в другия край на колибата.

По някое време, гонена от студа, Линора се бе свила до Денис. Но сега седеше, а сивите й очи премигваха под бледата лунна светлина.

— Пак го почувствах.

— Кое?

— Усещам, че някой, или нещо, е дошло току-що в нашия свят. Както онзи път, когато бях абсолютно сигурна, че е пристигнала твоята метална къща… заедно с теб.

Денис тръсна глава да прогони съня.

— Искаш да кажеш, че някой е използвал зеватрона?

Линора естествено не го разбра. Просто си седеше и се взираше в черното небе.

Денис се замисли. Възможно ли е тя да усеща от разстояние кога зеватронът се задейства? Ако е така, това означава, че някой току-що е излязъл от капсулата, за да тръгне по следите му из този свят.

Денис въздъхна. Съжаляваше нещастния наивник, който и да е той. Точно в момента не можеше да направи нищо за него. Знаеше само, че го очакват редица неприятни изненади.

— Е, няма какво да му мислим толкова — приключи той. — Хайде, да спим. Утре ни чака тежък ден.