Дейвид Брин
Практически ефект (44)

4

Мюрис Демсен, капитан на отряда на Зелените лъвове — подразделение на кралските съгледвачи — доля от купата със зимно вино в чашата на принц Линзи, после огледа въпросително останалите присъстващи.

Естествено младите бяха най-нетърпеливи — първо кимна хлапето от Зуслик, май се казваше Гат. Всъщност ентусиазмът му бе напълно обясним — зимното вино на л’тофите бе нещо, което си заслужаваше да се опита. Капитанът усещаше, че вече е попрехвърлил мярката.

Стивмладши Сигъл покри чашата си е ръка. Той добре познаваше силата на питието от времето на службата си в кралската гвардия.

— Последните новини от границата са, че патрулите на Кремер започват да се държат предизвикателно — заговори Демсен. — Освен това научихме, че бароните Торли и Торбул мобилизират войските си и изграждат нови гранични постове навътре в територията на л’тофите. Дори барон Фейф-дей се готви за война.

— Виж, това вече хич не ми харесва! — намръщи се принц Линзи. — А го смятах за приятел.

Стивмладши Сигъл се изправи бавно, поклони се на принца, кимна на Демсен и се усмихна на Прол.

— Почитаеми господа, смирено моля за позволението ви да се върна в моята ферма. Казахте, че жена ми си е тръгнала оттук. Бих искал да я открия, а също и сина си. След като се убедя, че са в безопасност, ще се помъча да помогна на приятелите ми, които сигурно още гният в тъмницата на барона.

Принц Линзи премести уморения си поглед от Демсен към Сигъл. Сетне въздъхна.

— Стив, не чу ли какво става? Границата е затворена! Очакваме всеки миг да ни нападнат! Как ще пресечеш прохода, след като вече е задръстен от войска?

— Така е, Стив — присъедини се и Демсен. — Мястото ти е тук. Сядай и слушай. Знаеш, че всички имаме нужда от помощта ти. Не можем просто така да те оставим в ръцете на неприятеля.

— Аз пък не съм съгласен — възрази младият принц Прол. — Защо да му заставаме на пътя? Той има право…

— Синко… — понечи да заговори Линзи.

— … да рискува — довърши гневно Прол. — И му стиска, за разлика от всички нас! Не оставихме ли Линора да се гърчи в лапите на онзи отвратителен гущер Кремер! Хайде, кажете ми, какво печелим като чакаме, а противникът трупа сили по границите ни? Нека поне Сигъл спаси близките си! А аз настоявам за разрешение да ударя тая противна пасмина, докато е все още по силите ни!

Линзи и Демсен се спогледаха тревожно. Не водеха този разговор за пръв път.

— Ще ги ударим, синко — произнесе накрая принца. — Но първо трябва да се подготвим. Стивмладши и Гат ни донесоха безценен дар — „балона“ на онзи чуждоземен магьосник…

— Който е нищо, в сравнение с оръжията, които Кремер е получил от магьосника! А и каква полза от него? Сам видя, че е пострадал непоправимо при приземяването.

— Не е така — намеси се с мек глас Демсен. — Сутринта майсторите докладваха, че почти са го възстановили. Направили са и копия, за да бъдат практикувани. Ако държите на мнението ми, точно от това имаме нужда — летящи машини, които да противопоставим на кремеровата флотилия. Признавам, че нямам опит във въздушния бой и все още не зная как точно ще ги използваме, но всяко нещо с времето си. Засега от моите съгледвачи и вашите гранични постове се иска да забавят противника.

— Балони! За какво са ни тези балони, по дяволите! — младият принц се обърна и плю ядно в огъня. Последното, изглежда, поуспокои малко гнева му, защото се облегна назад в креслото.

— Синко, не богохулствай. Да се създава е също толкова полезно, колкото и да се практикува, а Старата вяра ни учи, че някога сме владеели дори тайната на животворството. В онези далечни времена, преди да се върнем назад към ерата на варварството.

Известно време Прол не откъсваше поглед от камината. След това кимна бавно.

— Прости ми, татко. Ще се помъча да контролирам чувствата си.

Ала всички бяха съгласни в едно — нужно им беше време, време, за да създават нови неща, а дните им бяха преброени. Притесняваха се и от това, че Линора е в ръцете на барона. По какъв начин ще я използва? Дали ще я заведе на бойното поле? Ефектът от тази постъпка върху бойния дух на войските сигурно щеше да е съкрушителен. А Кремер знаеше добре кога и как да удря за да заболи най-силно.

Разговорът постепенно замря. Накрая Демсен стана, отиде до принца и двамата се наведоха над картата, обсъждайки полугласно разположението на силите и посоките, от които да очакват първите удари.

* * *

Младият Гат не обърна особено внимание на обсъждането. Не беше войник и стратегията и тактиката не го вълнуваха особено. Той беше… инженер. Денис Нюел го научи на тази дума и това бе като любов от пръв поглед.

Той чувстваше, че ключът към спасяването на л’тофското кралство и евентуално на Денис, Арт и принцесата — се криеше тъкмо в усъвършенстването на балоните. До този момент бе ръководил възстановяването на оригиналния балон и конструкцията на няколко тренировъчни прототипа. Което не му попречи да насочи ума си към обмислянето на някои нови възможности и свързаните с тях конструкционни решения.

Едно от тях целеше употребата на балона по време на бой. Но как да накарат непокорното летателно средство да се премести до желаната точка и после да застине там. Маневра, която не им се отдаде нито веднъж по време на целия полет от Зуслик дотук. Извадиха късмет, че вятърът духаше към планините, точно където искаха да отидат. Затова пък приземяването в гората едва не се превърна в катастрофа.

Трябва да има някакъв начин, повтаряше си той.

Хартията бе твърде скъпо удоволствие, за да си позволи да чертае върху нея и затова потопи пръсти в чашата с вино и нахвърли няколко схеми върху красивата, стара полирана маса.