Дейвид Брин
Практически ефект (4)

4

След повредата зеватронът се беше превърнал в еднопосочен тунел. Всичко, пъхнато през шлюза, се озоваваше в аномалния свят, включително и разузнавателните роботи, които вече месец кръстосваха из новия свят.

Само дето нищо не можеше да се върне обратно.

Ако се съдеше по постъпващата обратно телеметрична информация, машината все още бе свързана със същия аномален свят, откъдето бе дошло и летящото прасе.

Всички машини рано или късно се развалят, мислеше си Денис. Най-вероятно проблемът ще бъде отстранен след подмяната на повредения модул — работа за не повече от две минути. Въпросът обаче беше в това, че някой трябва да отиде лично и да го извърши. Не че не се бяха готвили за експедиция, просто никой не беше предполагал, че ще трябва да бъде осъществена при подобни екстремни обстоятелства.

Денис прегледа снимките, направени от първите роботи — шансът отново да попаднат на подобен свят бе по-малък от едно на милион!

Както и да е, вече бе решил.

Екипировката, която настоя да получи, вече бе струпана пред вратата на шлюза. Скоростта, с която доставяха инвентара по неговия списък, говореше за желанието на доктор Фластер час по-скоро да се похвали с положителни резултати. Брейди лично се нагърби с доставката и по този начин поне за известно време го лиши от досадното си присъствие.

Поиска всичко необходимо за оцеляване в трудни условия, въпреки че не очакваше да му потрябва и една стотна от него. Замяната на повредения модул нямаше да отнеме и половин час, но Денис не искаше да рискува. Имаше дори шишенца с витамини — в случай, че бъде принуден да удължи престоя си, а на другата планета няма подходящи хранителни вещества.

— Добре, Нюел — каза Брейди. Беше застанал от лявата му страна, по-далеч от Прасльо, кацнал върху дясното рамо на Денис. — Имаш достатъчно резервни части, за да построиш още един проклет зеватрон, когато се озовеш на Фластерия. Би трябвало да се справиш за не повече от пет минути. Сигурно ужасно се надуваш от факта, че изпълнявахме и най-дребните ти прищевки. Но това си е твоя работа.

Негодникът съвсем очевидно ревнуваше. Ала въпреки това нито веднъж не отвори дума той да бъде доброволеца.

— Не забравяй първо да поправиш машината! — нареждаше Брейди с началнически тон. — После няма да има особено значение, ако някой лаком представител на местната фауна те глътне за закуска, докато си бъбриш с него.

Ричард Шал, един от лаборантите, с които Денис бе започнал проекта, вдигна глава и му хвърли съчувствен поглед. Брейди не беше сред любимците в Сахаратех.

— Денис!

Валкириянската фигура на Габриела си пробиваше път през тълпата от техници. Един от тях не бе достатъчно сръчен да очисти своевременно площадката пред нея и мигом беше пометен встрани.

При вида й Брейди грейна и заприлича на влюбен хлапак. Габи го дари с блестяща усмивка и сграбчи Денис за ръката с хватка, която веднага прекъсна кръвообращението му от менгемето надолу.

— Толкова се радвам, че двамата с Берни се разбирате отново! — продължи тя. — Винаги съм смятала, че е глупаво да се карате.

По-скоро й беше приятно, че съперничат за сърцето й. Едва сега Денис си даде сметка, че е смятала неприязънта му към Брейди за проява на ревност. Ако беше само това, Денис пръв щеше да размаха белия флаг!

— Момчета, бързах да ви предупредя, че доктор Фластер идва насам. Води и Буна Калумни!

Денис й хвърли стъписан поглед.

— Новият средиземноморски министър на науката! — поясни Габи. Тя го задърпа за лакътя, като неволно притисна някакъв нерв и ръката му почти се парализира. Денис изстена, но Габи дори не забеляза, че се измъчва в нетърпими болки.

— Не е ли чудесно? — възкликна тя. — Човек с такъв отговорен пост идва тук, за да се запознае с първия, дръзнал да стъпи на един от аномалните светове! — в екстаза си забрави за ръката му и Денис побърза да я изтръгне и да я подложи на животовъзстановителен масаж.

Габриела забеляза Прасльо, изчурулика му нежно и дори се опита да го почеше по брадичката. Съществото я търпя няколко секунди, сетне изригна в поредица от прозявки, разкриващи недвусмислено двата реда остри като игли зъбки. Тя побърза да отдръпне ръка.

Сетне заобиколи Денис и го целуна по другата буза.

— Трябва да бягам. Пуснала съм серия опити с един перспективен кристал. Приятно пътуване. Върнеш ли се като герой, ще празнуваме по специален начин, обещавам ти. — Тя му намигна закачливо, ръгна го с лакът в ребрата и едва не събори Прасльо.

Намръщеният Брейди грейна, когато Габриела го фрасна нежно по рамото. После фурията се понесе в обратна посока, съзнаваща напълно, че най-малко половината от присъстващите в лабораторията мъже я изпровождат с очаровани погледи.

— … тази жена може да свие перките дори на лейди Макбет… — промърмори с философско изражение Ричард Шал. Останалото не се чу.

Брейди подсмъркна възмутено и се отдалечи.

Докато Денис проверяваше за последен път изчисленията си, Прасльо скочи нагоре, изпълни блестящо хоризонтално планиране и се приземи недалеч от мястото, където работеше Шал. Сетне надникна заинтригуван през рамото, следейки пръстите му върху сложния електронен прибор, който нагласяваше.

Откакто, преди два дни, Денис обяви, че животинчето е негов питомец, техниците постепенно свикнаха муцунката му да се пъха и наднича от най-различни места. По някаква неизвестна причина Прасльо се завираше все там, където работата бе най-сложна. Така постепенно съществото се превърна в нещо като символ на висок професионализъм. Някои дори мамеха, като го привличаха с шоколад към своите работни места. Никой не се съмняваше, че странната гадинка носи късмет. Прасльо стана кадем.

Ричард вдигна глава, видя, че животинчето го следи и се обърна така, че да го улесни в наблюдението. Денис чак остави записките си, заинтригуван от странната сцена.

Изглежда, Прасльо проявяваше любопитство не толкова към непосредствената работа, колкото към онова, което извършителят й чувства, докато работи. То се люшкаше доволно напред-назад винаги, когато върху лицето на Ричард се изписваше облекчение и радост, подскачаше нагоре и често надничаше в работния чертеж.

Макар очевидно да не беше надарено с разум, Денис взе да се пита, дали все пак не подценяват интелигентността му.

— Ей, Нюел! — викна Шал. — Я виж, успях да изкарам страхотно сателитно изображение на площадката за излитане в Еквадор. Да знаеш от колко време се мъча. Твоята животинка наистина носи късмет!

В другия край на лабораторията настъпи суматоха. Денис побутна своя помощник.

— Ставай, Рич. Почва се тържествената част.

Ескортиран от Берналд Брейди, директорът шестваше бавно към зеватрона. Придружаваше го нисък, пълен мъж с мургаво лице — самият министър на науката.

Докато ги запознаваха, Буна Калумни гледаше през Денис, сякаш бе от стъкло. Гласът му бе висок и писклив.

— Това значи, Марсел, е младият храбрец, който ще поеме ръководството на твоята разработка? И първото му решение е собственолично да посети света, който си открил!

— Да, сър! — кимна захилено Фластер. — Всички ние ужасно се гордеем с него! — Той намигна съзаклятнически на Денис, който едва сега си даде сметка, кой се готви да обере лаврите.

— Ще се пазиш, нали, синко? — Калумни посочих пръст вратата на шлюза. Денис се питаше дали министърът въобще разбира нещо от това, което се готви.

— Да, сър, обещавам.

— Чудесно. Искаме да се върнеш здрав и читав!

Денис кимна, докато почти механично превеждаше смисъла на думите му от английски на езика на политиката: „Искаш да кажеш, че ако не си дойда, те чакат сума бюрократични неприятности и маса бумащина, докато отървеш гащите.“

— Ще се постарая, сър.

— Браво, синко. Знаеш ли, в наши дни е все по-трудно да се намерят самоотвержени млади хора като теб („Има ги по дузина за пени, но нали ти се съгласи да измъкнеш приятелчето ми от задънената улица“).

— Да, сър — повтори отривисто Денис.

— Като се има предвид подобен дефицит, уверен съм, че ще стигнеш далеч — продължаваше Калумни. („Тоя месец сме зле с пушечното месо. Та, ако обещаеш да се върнеш от първата самоубийствена мисия, може да те използваме пак“).

— Така предполагам, сър.

Калумни раздруса демократично ръката на Денис, обърна се и прошепна нещо на Фластер. Директорът посочи вратата и с това почетната визита приключи. Сигурно бърза да си измие ръцете, помисли си Денис.

— Е, добре, доктор Нюел — поде сега Фластер. — Свирнете на хвъркатото си приятелче да идва и потегляйте. Очаквам ви обратно най-много до два часа… стига да удържите жаждата си за приключения. Сложили сме вече шампанското да се изстудява.

Денис вдигна ръце тъкмо на време, за да улови пикиращия право към него Прасльо. Животинката врещеше развълнувано. Сандъците със снаряжението вече бяха изтикани през шлюза и Денис прекрачи след тях.

— Затварям вратата — обяви един от техниците и му помаха. — Успех, доктор Нюел!

Шал също вдигна палец. В този момент Брейди се наведе към плавно стесняващия се отвор.

— Е, Нюел, сигурно си мислиш, че си проверил всичко, нали? Дни и нощи се пъха навсякъде из машината, сверява докладите и какво ли не още, но забрави най-важното. Да се посъветваш с мен.

— Бъди кратък — Денис хич не хареса тона му.

Брейди се засмя злобно и продължи шепнешком, така че никой да не го чуе.

— Не съм го споделял с останалите, защото ми се стори абсурдно. Ще бъде честно, ако го кажа само на теб.

— Да ми кажеш какво?

— О, може и да е нищо, Нюел. Но може да се окаже нещо твърде необичайно… като например, че на този аномален свят съществува различна комбинация от основни физични закони!

Люкът бе затворен почти наполовина. Часовникът вече работеше.

Всичко това е нелепо. Денис не биваше да позволява да му внушават подобни глупости.

— Изчезвай, Берни — промърмори той. — Не вярвам на нито една твоя дума.

— Така ли? А помниш ли розовите мъгли, които открихте миналата година — с обърнатата обратно гравитация?

— Там беше друго. Подобно нещо е изключено в света на Прасльо, след като биохимичния им строеж е сходен с нашия. Но ако си пропуснал нещо, макар и дреболия, изплюй го веднага, инак, кълна се, че щом се върна…

Странно, но на лицето на Брейди вместо обичайната неприязън бе изписано искрено любопитство.

— Не зная какво е това, Нюел. Установих го по приборите, които изпращахме. Ефикасността им се менеше паралелно на продължителността на престоя им там! Изглежда, сякаш някой от законите на термодинамиката притежава обратен знак.

Твърде късно Денис осъзна, че Брейди не го пързаля. Той действително бе открил нещо, което не му даваше покой.

Само че шлюзът почти се беше затворил.

— Кой закон, Брейди? По дяволите, спрете тази проклета врата! Кой закон, говори!

Брейди доближи устни до миниатюрния процеп и прошепна:

— Познай.

Люкът се затвори с въздишка и шлюзът беше херметизиран.

* * *

— За какво беше всичко това? — попита Марсел Фластер, който бе наблюдавал от разстояние странната размяна на думи.

Брейди се стъписа, Фластер можеше да се закълне, че лицето му е по-бледо от нормалното.

— О, нищо. Развличах го, докато се затвори люка.

Директорът се намръщи недоволно.

— Както и да е, надявам се да няма изненади в последната фаза. Разчитам Нюел да успее. Другия месец ме викат на доклад и дотогава Фластерия трябва да е наша.

— С негова помощ — добави Брейди.

— Така де. Откакто е тук, работата закипя. Трябваше още преди месеци да го върна в лабораторията!

— Нюел може и да успее — ухили се мрачно Брейди. — Но може и да се провали.

— Ако се провали — повтори думите му Фластер и погледна многозначително, — ще трябва да изпратим някой друг, нали?

Брейди преглътна уплашено и кимна. След това получи възможността да се полюбува на гърба на директора, който напускаше лабораторията.

„Дали не сбърках — помисли си Брейди, — като снабдих Нюел с повредени модули за подмяна? Какво пък, рано или късно ще разбере и ще ги поправи. Трябва само да размени местата на чиповете. Никога няма да ме заподозре — постарах се да изглежда като заводски дефект. Всъщност и да се досети кой стои зад това, няма доказателства. Докато се справи с малката задачка, вече ще съм обработил Фластер. А Нюел да му мисли как ще оправдае закъснението си!“

Все още го глождеше чувство за вина. Мръсен номер, но безобиден — всички данни сочеха, че Фластерия е безвредно място. Роботите не бяха засекли едри животни, а и Нюел все се фукаше със славното си минало на бойскаут. Нека сега поживее сред природата! Може дори да открие какво е станало с разузнавателните роботи… тази необяснима промяна в ефикасността им. Някой ден пак ще е тук, но дотогава Брейди отново ще е любимецът на шефа. Знае кои ръчки да дърпа.

Брейди си погледна часовника. Не биваше да закъснява — с Габи се бяха уговорили да обядват заедно.

Той понамести възела на вратовръзката и излезе с бодра крачка от лабораторията. Дори го чуха да си подсвирква.