Дейвид Брин
Практически ефект (34)

8

Денис се пробуди с усещането, че тялото му е било използвано за практикуване на бейзболни бухалки. Първите няколко опита да стане се оказаха неудачни. Болееше го навсякъде.

Успя поне да се претърколи на една страна и да вдигне по-малко оттеклия си клепач.

Не беше в луксозните покои, в които живееше доскоро. Но и не приличаше на тъмница. Стаята имаше приветливия, но незавършен вид на помещенията в новата част на замъка.

До вратата стояха двама стражи — едрите навъсени северняци на Кремер. Когато видяха, че се е събудил, единият излезе в коридора и каза на някого няколко думи.

Денис седна на кушетката и изстена на глас. Гърлото го болеше и беше пресъхнало. Протегна ръка към купата с вода, оставена до леглото. Устата му беше сцепена.

Остави купата, облегна се на възглавницата и впери поглед във войника, който също го гледаше. Не му проговори, но Денис и не очакваше да го стори. Не ще и дума, положението му бе претърпяло коренна промяна.

В коридора отекнаха тежки стъпки. Вратата се отвори и на прага застана баронът.

Денис засенчи очи, заслепен от блясъка на дрехите му и слънчевата светлина, която струеше зад него. Кремер го оглеждаше мълчаливо, свъсил рунтавите си вежди.

— Магьоснико — проговори той, — как да постъпя с теб?

Денис се пресегна, отново отпи от купата и бавно облиза напуканите си устни.

— Труден въпрос, ваше сиятелство. Я да помисля. Чакайте, май имам една идея. Какво ще кажете за това — да помогнете на мен и приятелите ми, без задни мисли и от добро сърце, да се върнем по домовете си в добро здраве — умствено и физическо.

Усмивката на Кремер не беше от най-красивите.

— Каква идея само, Магьоснико! Аз също имам една. В последно време дворцовият палач все по-често се оплаква, че инструментите му не получавали нужната доза практика. Работи само площадката за екзекуция. Дали първо да не помогнем на бедния човечец?

— Ето ти дилема — призна с непресторено съчувствие Денис.

— М-да, труден избор.

— Уверен съм, че ще измислите нещо накрая.

— Ах, така ли? Подобна проява на самоувереност у един магьосник е наистина вдъхновяваща. И все пак, има две взаимно изключващи се възможности. Питах се, не би ли могъл да предложиш някакво компромисно решение? Искам само намек, нищо повече.

— Компромисно значи — закима Денис. — Хмм. — Той се почеса по брадата. — Добре, а какво ще кажете за това — аз ще изпълня желанията ви бързо и без запъване, а в замяна ще ми осигурите малко по-луксозен живот, ще ме отрупате с подаръци и ще ми обещаете някой ден да ми върнете свободата?

Кремер се засмя.

— Не е лошо за начинаещ! Нищо чудно, че те смятат за магьосник.

— Е, не се изпотих от размисъл — отвърна скромно Денис.

Баронът изпука с кокалчета.

— Значи се договорихме. Разполагаш с два дни да завършиш ремонта на дестилационната инсталация и да обучиш слугите ми как да я практикуват. След това се захващаш с прототипа на едно далеч по-ценно изобретение — оръжието ти за поразяване от разстояние. Искам да ми дадеше нещо, от което да имам действителна полза в предстоящата война. Разбрахме ли се по въпроса за компромиса?

Денис кимна. В главата му бъкаха безброй идеи, коя от коя по-тъпа.

— И още нещо, Магьоснико. Ако още веднъж посмееш да ме изложиш пред други хора, или да се изпречиш на пътя ми, бързо ще разбереш, че инквизиторите ми са приготвили за теб нещо наистина специално. Да няма повече повторения на вчерашната демонстрация. Ясен ли съм?

Денис не отговори, но високият мъж продължи да го изпива с поглед, докато не кимна едва забележимо. Чак тогава баронът се засмя и допълни:

— А за лукса не се безпокой. Ако се държиш добре, скоро ще те преместим в по-добро помещение. След това двамата с теб ще си поговорим като благородници. Ще ми бъде интересно да узная как сънародниците ти са накарали вашите л’тофи да им служат вярно. А после ще помолим принцеса Линора да го изпробва на местна почва.

Той се ухили доволно, завъртя се рязко и излезе. Вратата се затвори и Денис остана насаме само с един от пазачите. Известно време цареше тишина, ако не се брояха виковете на войниците в двора.

Денис продължи да седи на кушетката. Представяше си как се променя към все по-меко и по-удобно легло, колкото по-дълго я използваше.

На пръв поглед възможностите му бяха същите, както и преди инцидента. След година или две, през които ще захранва алчността на барона с различни хитроумни играчки, сигурно най-сетне ще се сдобие с така желаното доверие, за да осъществи собствените си планове. Пък ако му даде и барута, отваряйки вратите към безпрекословна власт над цялата планета, благодарността на Кремер няма да има граници.

Денис поклати глава. Не беше мислил много по този въпрос, но едва ли имаше по-лоши престъпници на който и да било свят, от откривателя, който тика в ръцете на тиранина оръдията за потисничеството. Да става каквото ще, но няма да покаже на Кремер нито барута, нито колелото или тайната за отливането на метал — нищо, което може да се използва във война.

А нима имаше друг избор?

Бягството. Трябва да намери начин да се измъкне отново.