Дейвид Брин
Практически ефект (25)

1

Мигащи фенери подаваха сигнали от замъка към всички врати. Патрулите бяха подсилени, желаещите да напуснат града се подлагаха на безмилостен обиск. Литнали високо в небето, пилотите от гвардейския въздушен патрул претърсваха крайградския район от изгрев до залез, когато трябваше да кацнат.

— Баронът никога досега не е вдигал подобен шум, когато някой избяга. Не искам да кажа, че го е приемал с аристократично равнодушие, но такъв грандиозен лов на хора не е имало.

Перт, едноокият крадец, подаде глава от прозореца на последния етаж в един от сравнително новите — и следователно доста мизерен — зусликски „небостъргач“. Беше доста обезпокоен от трепкащите факли на уличните патрули и от маршируващите по калдъръма отряди северняци с техните заострени, кожени шлемове.

Арт се протегна и го дръпна за ръкава да се прибере.

— Няма да ни открият. Досега никой от нас не са хващали, стига навреме да се заврем в някоя сигурна дупка. Спусни щорите, Перт.

Едноокият изпълни нареждането, но хвърли кос, многозначителен поглед на един от бегълците, който разговаряше в откритата кухничка с жената на Арт.

— Двамата с теб добре знаем кого всъщност дирят с такъв хъс. Баронът може и да е сърдит, че е изгубил един от най-добрите си практикари, но е стократно по-ядосан, задето му се е изплъзнал магьосникът.

Макар и неохотно, Арт бе принуден да се съгласи.

— Бас държа, че барон Кремер ще си изгризе ноктите, дето го остави да се размотава на воля из тъмницата. Кой му е виновен, че се е излежавал на терасата, измисляйки всякакви изтънчени методи за изтезание, вместо да се захване за работа.

Арт прокара пръсти по плюшените подложки на любимото си кресло. Поне веднъж дневно някой от членовете на бандата му бе сядал в него, за да го практикува, докато той излезе на свобода. За Арт великолепния вид на креслото бе живо олицетворение на вярата на неговите хора в неукротимата воля на техния водач.

— И тъй да е — заключи той, — дължим свободата си на тези тримата, тъй че да не ги корим, че са причинили гнева на барона.

Перт кимна, но не изглеждаше спокоен. Мишуа Кан и още неколцина крадци бяха из града — търсеха разни неща, поръчани от Денис Нюел. Това, че ги ръководеше един чужденец, при това магьосник, също не се нравеше на Перт.

* * *

Гат вдигна глава от чертежа на Денис. Момчето едва сдържаше вълнението си.

— Искаш да кажеш, че в балона няма да има никаква специална летателна субстанция? Само нагорещен въздух, така ли? А ще литне ли, когато се напълни? Като птица, хвърчило или като драконите от преданията?

— Ще узнаем веднага щом лейди Арен се върне с първия балон. Ще експериментираме с модела, за да видим как ще се усъвършенства за една нощ практикуване.

Гат се засмя при споменаването на старата шивачка. Явно нямаше особено високо мнение за лейди Арен с нейните странни халюцинации. Старицата обитаваше гостната на долния етаж и се прехранваше с шев и кройка. Ала въпреки това имаше префърцунени маниери и настояваше да се обръщат към нея с подобаващото уважение на някогашна придворна от двора на Стария Дук.

В този момент успехът на плана им беше в ръцете на тази побъркана престаряла дама.

Облегнат до Гат, Стивмладши Сигъл пуфтеше с лула и слушаше разговора им без да се намесва. Изглеждаше напълно възстановен от въздействието на фелтешския транс. Все пак трябваше да положат немалко усилия, за да го разубедят да тръгне да търси жена си сред хълмовете.

Арт и Перт се присъединиха към тях. Жената на Арт донесе голямо гърне с чорба и делва с бира и се наложи да приберат за известно време чертежите.

Пръв започна Арт, говорейки с пълна уста.

— Докато вие се занимавахте с тези чертежи, дойдоха момчетата и докладваха.

Денис вдигна глава обнадежден.

— Намерили ли са раницата?

Арт поклати глава и преглътна един залък.

— Не, но не ги виня. Обясненията ти бяха прекалено мъгляви. В района около западната врата има доста постройки, които отговарят на твоето описание и всички са с парапети на втория етаж. Ако си метнал тази твоя раница на някоя тераса, със сигурност отдавна са я прибрали.

— И никакви следи? Никакви слухове?

Арт надигна чашата и остави гъстата, червеникава бира да се стича на струйки по брадата му. Сетне млясна доволно, изтри устата си с ръкав и го погледна с блеснали очи. Денис отдавна бе забелязал, че всички ризи на Арт са се сдобили с гъбести участъци върху опакото на левия ръкав.

— Виж, слухове колкото щеш. Говорят например, че из града нощем скитосвало Кренегското чудовище. Други пък разправят, че е призракът на Стария Дук, дошъл да отмъсти на барон Кремер… Разказаха ми и за някакво странно дребно същество, което нищо не хапвало, но надничало през хорските прозорци и се движело по-бързо от светкавица… освен туй имало пет очи. — Той разпери пръсти на челото си и се опули. Перт чак се закашля от гледката и ги опръска с бира, докато Магин, жената на Арт, и Гат се превиваха от смях.

— А раницата…?

Арт разтвори ръце за да покаже, че нищо повече не знае.

Денис тъжно кимна. Толкова се надяваше да си върне поне част от екипировката. Странно как в подземния свят не знаят нищо — вътре имаше толкова интересни за тези места предмети.

Освен ако раницата не е вече в ръцете на барона. Денис си го представи как размахва газовия котлон, или самобръсначката, пред лицето на принцесата, настоявайки да му каже за какво служат.

Въпреки загадъчността, която ги обгръщаше, дори л’тофите биха се затруднили с вещите на Денис — както и всеки друг на Татир. Тъй че Линора нямаше да е в състояние да помогне на барона. Младежът искрено се надяваше последния факт да не влоши допълнително положението й на пленница.

На вратата тихо се почука. Всички се смълчаха напрегнато, докато не чуха паролата — първо пет бързи удара, а след това още два — по-бавно. Едва тогава Перт стана да дръпне резето и в стаята влезе старица с елегантна черна рокля. Тя стовари голяма торба до масата, а мъжете се надигнаха и й се поклониха почтително.

— Господа… — рече тя и направи лек реверанс. — Сферичният гоблен, който поръчахте, е завършен. Както ме помолихте, избродирах само едва забележими очертания на облаци и птици от външната му страна. На вас остава да практикувате тази небесна сцена до пълното й съвършенство. Ако сферата отговаря на изискванията ви, готова съм да се заема с уголемената й версия веднага щом ми доставите материалите.

— Ваше височество е твърде любезна — отвърна Арт, докато разгръщаше надиплените пластове кадифе, а след това подаде балона на Денис. — Остава въпросът с разплащането. Не бихме си позволили дори да цапаме пресъкровените ви ръце с хартиени пари или шлифовани кехлибарени топчета. Ще приемете ли да участваме в поддържането на вашето жилище, както сме правили и преди?

Старицата се намръщи недоволно.

— Не виждам нищо лошо в това да ми бъде заплатено за труда — тросна се тя.

Денис вече знаеше, че още утре пред вратата й, като по чудо, ще се появи кошница с пресни продукти. С което въпросът ще бъде уреден. Вниманието му бързо бе погълнато от чудната изработка на „сферичния гоблен“.

Не можеше да се отрече, че койлианците притежават, макар и шепа, заслужаващи уважение технологии. Съществуваха цял куп вещи, които можеха да бъдат използвани още от първия ден на своето създаване и не трябваше да бъдат практикувани за да не се развалят. Например хартията. Купища неизписани листа чакат в чекмеджетата часа, когато ще потрябват за да бъдат нанесени някакви бележки по тях. С други думи, техните „хартиени свойства“ трябва да са в постоянна готовност за приложение. Изписани веднъж, листата могат да престоят с години, преди някой отново да ги погледне. Не бива да деградират към по-първични прототипи, както това става с другите предмети, чиито качества се влошават бързо при липса на практика.

Нищо чудно, че тук използват само хартиени пари и никой не се оплаква. Цената на добре изработената хартия дори се равнява на тази на метала или кехлибара.

Сплъстяването бе неотменна част от производството на хартия. Денис поиска крадците да му „намерят“ няколко квадратни метра от най-финото кече, с което могат да се похвалят тукашните майстори. Ако експериментът им завърши успешно, щеше да им трябва далеч по-голямо количество — може би дори всичкото налично кече в града.

Остана изненадан, че не изпитваше никакви угризения задето става съучастник в толкова грандиозна кражба. Какво да се прави, екстремните ситуации изискват и екстремни действия. В края на краищата, той не е нищо повече от корабокрушенец в един безкрайно далечен и чужд свят, и за спасяването си можеше да разчита единствено на себе си.

За щастие най-крупният търговец на хартия в Зуслик беше близък приятел на барона. Монополното му положение и огромното му богатство бяха достатъчна причина никой в градчето да не изпита съжаление за нещастието, което щеше да го сполети.

„Сферичният гоблен“ беше изработен от лек като хартия плат, с отвор в единия край. Външната му страна бе избродирана с картини на облаци и летящи птици. Изображенията бяха леко стилизирани, което ще рече неточни, но никой не смееше да възрази, тъй като лейди Арен се смяташе за особено надарен художник.

С достатъчно практикуване, което в случая означаваше разглеждане с възхитени очи, картината щеше да стане като истинска. Не само науката, осъзна Денис, но и изкуството в този свят бе засегнато по свой начин от Практическия ефект.

Всички чакаха търпеливо, докато лейди Арен си бъбреше с Магин и Арт. Сигъл хвърли унищожителен поглед на Гат, когато младежът започна да потропва нетърпеливо с пръсти по масата. Арт очевидно не бързаше да приключи беседата, която и на тримата доставяше необяснимо удоволствие.

Не без усилие на волята Денис си наложи да запази спокойствие. Сигурно и той щеше да се чувства като Арт, ако се беше върнал у дома след дълго отсъствие. Това го накара да се замисли за института и за всички — приятели и неприятели — които бе оставил там.

Интересно дали Берналд Брейди най-сетне е спечелил сърцето на русокосата фурия Габриела? Той вдигна мълчалив тост за успеха му в това начинание.

* * *

Най-сетне старицата си тръгна.

— Е, добре — въздъхна Денис. — Да приключваме.

Той разстла балона на масата. Перт и Арт взеха няколко меки восъчни свещи и започнаха да натриват с тях тънкия плат, покривайки го с едва забележим, лепкав слой. В същото време Денис прикачи с мрежа една малка гондола под отвора. Накрая постави мъничка свещ на дъното на гондолата, а другите оглеждаха с почуда това, което бяха направили.

Денис и Гат занесоха платното в ъгъла, където бяха сковали малко скеле.

— Нарича се „балон“ — обясни Денис докато го разполагаше върху скелето.

— Това вече го знаем — отвърна малко сърдито Перт. — Но ти каза, че щяло да лети… тук, в стаята, където няма никакъв вятър! — Той очевидно не вярваше. В този свят единствените летателни апарати бяха хвърчилата — грамадни, нескопосани, създадени след продължителна и упорита практика.

Преди незнайно колко време някакъв койлиански гений, който хич не обичал да се мокри, изобретил чадъра — сега вече често срещана вещ по улиците. По-късно след като един бурен порив на вятъра издигнал високо в небето откритието му, повличайки за кратко и неговия горд собственик, друг хитрец бил споходен от изненадващо прозрение. Така на Татир се родили първите хвърчила. Неуморната практика довела до появата на сгъваеми криле, с които смелчаци дръзвали да се издигат нависоко, за да се любуват на света отгоре.

Именно тези хвърчила помогнали на бащата на барон Кремер, дребен благородник от хълмистата северна страна, да разгроми Стария Дук и да принуди краля на Койлия да му преотстъпи управлението на цялата Фингалска долина.

Едва през последните няколко години се появили и първите истински планери — вече по времето на самия Кремер. Въпреки че и другите армии имаха на въоръжение разузнавателни планери, единствено Кремер можеше да се похвали с истинска хвърчаща флотилия. Това беше най-голямото му тактическо преимущество срещу силите на кралската власт.

Денис нагласи свещта точно под отвора в дъното на пробния балон.

— Почакай малко и сам ще видиш, Перт — рече усмихнато той. — Гледай само кофата с вода да ти е подръка, в случай, че стане нещо непредвидено.

Държеше се нахакано, но явно не беше сигурен в успеха си. Той запали свещта и първата струйка дим се изви нагоре, за да изчезне през отвора на балона.

Арт предложи на Денис и Стивмладши своите най-хубави кресла, а за останалите донесе плетени столове, доста паянтови, но както сам се изрази „нуждаещи се от здрава практика, за да се получи нещо“. След това връчи на Денис и Сигъл по една лула и всички запуфкаха доволно, очаквайки представлението да започне, като същевременно усъвършенстваха една или друга част от притежанията на Арт. Денис поклати глава — все още му беше трудно да свикне с всички аспекти на Практическия ефект.

— Някой ще ми обясни ли към какво се стреми барон Кремер? — попита той, докато чакаше балонът да се напълни. — Доколкото разбирам, решаваща дума все още има кралят.

Стивмладши пусна едно облаче дим и кимна.

— Служех в кралската гвардия, но напуснах след като се ожених — рече той. — И други мои колеги се заселиха по западната граница, но баронът от самото начало не ни даваше мира. Хич не ни обича, защото знае, че сме лоялни само към краля… Всъщност подкрепя го гилдията на създателите. Гилдиите не обичат самотни вълци като мен, които си живеят в полето и сами си правят всичко. Аз например собственоръчно си дялах кремъка, плетях въжета, а жена ми тъчеше платове. Ще ви разкрия една малка тайна — напоследък дори си произвеждах собствена хартия.

Арт и Перт го погледнаха със засилен интерес, а Гат дори зяпна от почуда.

— Но хартиената гилдия е най-тайна от всичките! — възкликна той. — Как узна…? — той щракна с пръсти. — Ама, разбира се! Л’тофите!

Сигъл не отговори, вглъбил се в себе си. Не след дълго обаче забеляза, че погледите на всички са вперени в него.

— Баронът вече го знае — сви той рамене. — А също и гилдиите. Скоро ще го научат и обикновените хора. Това, което става в последно време, е само гребена на вълната, началото на един процес, променил от известно време немалко градове в източните провинции. Хората се измориха от тази вечна борба с гилдиите и църквата, омръзна им да ги тъпчат разни дребни, властолюбиви аристократи. Популярността на краля расте непрестанно, особено след като премахна някои ограничения за членовете на сената и започна да го свиква всяка пролет, вместо веднъж на десет години.

Денис кимна с разбиране.

— Чакай да позная — рече той. — Кремер е защитник на правата на едрите земевладелци в сената.

Още една позната история.

— Точно така. Изглежда, поне засега, силата е на тяхна страна. Кралската гвардия може да е най-добре обучената, но армията на обединеното баронство я надвишава многократно по численост. Освен това баронът разполага с планери, които постоянно кръжат около двореца, най-вече за да всяват страх в потенциалния противник. Църквата също му помага, като разпръсква слухове сред населението, че това били древни, опитомени дракони — сиреч още едно доказателство за връзката на барона със самите богове. Не може да му се отрече, че е хитър този Кремер. Никой преди него не е оценявал значението на планерите. Дори л’тофите.

Споменаването им насочи мислите на Денис към принцеса Линора, пленничката на Кремер. Напоследък все по-често му се явяваше насън. Истината е, че на нея дължеше свободата си и никак не му беше приятно, задето все още е в ръцете на зловещия барон.

„Да знаех само как да й помогна.“

— Балонът е почти пълен — обяви Гат, използвайки новото название.

Сферата вече се раздуваше от натиска на горещия въздух. Чак сега се видя, че не е съвсем гладка, но при възможността да бъде практикувана до съвършенство никой не обръщаше внимание на първоначалните й дребни недостатъци.

Свещта бе изгоряла почти до половина. Балонът опря в горния край на скелето, опъвайки въженцата на гондолата. Плетената кошница се претърколи на пода, сетне бавно се отдели от него.

В стаята се възцари абсолютна тишина. Първа го наруши Магин, която се изсмя нервно, а после Арт шляпна Денис по гърба. Гат приклекна до балона и взе да го разглежда от всички страни. Стивмладши Сигъл седеше неподвижно, но усилено пуфкаше с лулата си, а очите му сияеха от възторг.

— Това чудо едва ли ще вдигне човек! — каза скептично Перт.

— Откъде знаеш за какво го бива? — нахвърли се върху него Арт. — То дори още не е практикувано! Ти да не си от онези, дето все се присмиват на новите неща?

Перт се присви и облиза нервно устни.

— Всъщност — намеси се тактично Денис, — той е прав. Дори след продължителна практика този балон няма да е в състояние да повдига повече от собствената си тежест. За да качим в гондолата няколко души трябва да направим много по-голям балон. Ще използваме празния склад, за който спомена Арт, за да го практикуваме. Сетне Гат, Стивмладши и аз ще избягаме с него от града някоя нощ, когато летящите съгледвачи на барона спят спокойно.

— Нали няма да забравите за посланието ми до л’тофите? — напомни му Арт.

— Разбира се, че няма. — И тримата имаха солидни причини да посетят тайнственото племе от планините. Денис възнамеряваше да им разкаже за пленената принцеса и да им предложи съдействието си при освобождаването й. От своя страна Арт се надяваше да получи награда от л’тофите за участието си в това смело начинание.

Балонът литна и опря в тавана.

— Е, добре — въздъхна доволно Денис. — Все ми обещавахте да ме научите как да се концентрирам за да извлека максимален ефект от практикуването. Защо не започнем още сега?

Всички заеха местата си. Като всепризнат майстор-практикар, Стивмладши пръв взе думата, а другите го слушаха почтително.

— Първо на първо, Денис, не е необходимо да се концентрираш. Достатъчно е да използваш инструмента и той ще става все по-добър. Но ако задържиш вниманието си върху него и мислиш упорито за целта, която искаш да постигнеш, процесът на практикуване ще се ускори. Задавай му все по-трудни задачи с течение на времето и постоянно си мисли как ще изглежда, когато достигне своето съвършенство.

— Да ми кажеш нещо повече за транса в който беше изпаднал, когато бягахме от затвора? Тогава само за няколко минути трионът измина дългия път до пълното си съвършенство!

Стивмладши се замисли преди да отговори.

— И преди съм виждал фелтешски транс — в дните, когато живеех при л’тофите. Дори за тях това явление е рядкост. Постига се с години на тренировки или при някои изключителни обстоятелства. Не съм си представял, че мога да изпадна в подобно състояние.

— Е, обстоятелствата наистина бяха изключителни, пък и като прибавим отчаяния ни стремеж към свободата.

— Каквото и да е, не можем да очакваме че брадвата ще попадне два пъти на едно и също място. Трябва да се уповаваме на „нормалните“ способи за практикуване на този твой балон. Защо не ни кажеш какво точно може да прави неговия прототип и по какъв начин го постига? Не навлизай в големи подробности, само ни опиши следващата стъпка.

Звучеше като детска игра за човек с преподавателския опит на Денис. Но той знаеше, че в този свят „поискай и ще успееш“ не е само израз. Присви очи и погледна за първи път внимателно балона… опитвайки се да си представи неговия идеален вариант. После започна да им описва нещо, за което никога досега не бяха мечтали.