Дейвид Брин
Практически ефект (12)

7

Още дълго след това видението не го напускаше — толкова дълго, че Денис почти не забеляза кога е отминала процесията.

Беше толкова развълнуван, че дори не обърна внимание на последните платформи, които все така безшумно се плъзгаха по блестящия път. Макар че все още не знаеше нищо за културата и техническия напредък на тази цивилизация, с едно вече беше наясно — тук също имаше потисничество и едни същества страдаха заради идеите и интересите на други.

А междувременно откъм пътя долетя странно познато бръмчене.

Едва сега Денис си спомни за алармата и включи екрана. Мъничка зелена точка следваше кервана на известно разстояние. Покрай душевните си терзания я беше забравил напълно.

Отново пропълзя под храста, за да вижда по-добре. Този път поне нямаше ярки светлини. Промъкна се още по-близо — само на ръка разстояние от пътя. В началото не различаваше нищо. Само познатото бръмчене, което постепенно се усилваше.

Първото, което съгледа беше сияещото отражение на стъкло и пластмаса. Една миниатюрна механична ръка му помаха от тъмнината. Сетне, носейки се с тихо бръмчене върху верижните колела, доскорошният му познайник, едничкият оцелял робот, профуча по пътя, следвайки процесията и… инструкциите на самия Денис — да научи колкото се може повече за местните жители.

Младежът едва сдържа вика си. Идиотска машина! Той скочи и се втурна към пътя, но се спъна в някакъв корен и се преметна върху платното. Изправи се и се огледа — тъкмо навреме, за да види как роботът изчезна зад завоя с нещо като прощално помахване на механичната си ръка.

Денис изруга сподавено. В записите на робота вероятно се съдържаше цялата информация, от която се нуждаеше сега. Ала не можеше нито да го преследва, нито да му извика, без да привлече вниманието на туземците.

Все още стоеше насред пътя и проклинаше, когато нещо живо и топло тупна върху темето му от един провиснал клон. Денис понечи да го отстрани, но животинчето захлупи очите му и го събори в тревата зад канавката.