Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Practice Effect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 21гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2008)
Разпознаване и корекция
NomaD(2008)
Корекция
Mandor(2008)
Допълнителна корекция
moosehead(2009)
Допълнителна корекция
moosehead(2018)

Издание:

Дейвид Брин. Практически ефект

Издателска къща „Камея“, София, 1998

Редакционна колегия: Д-р Юлиян Стойнов, Иван Крумов, Георги Димитров

Редактор: Катя Петрова

ISBN: 954-834-040-2

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция на правописни и граматически грешки (moosehead)

6

Не беше лесно за преглъщане, но Денис стигна до заключението, че е бил несправедлив към Берналд Брейди.

За първи път си го помисли през нощта, когато стигна пътя и бъркаше поредната кутия със супа върху газовия котлон. Изглежда е сгрешил в преценката си за начина, по който е била подготвена експедицията. През първите няколко дни непрестанно бе срещал затруднения с екипировката и бе склонен да обвинява Брейди твърдите ремъци на раницата, за лошокачествената храна, дори и за плюските си. Очевидно се е нуждаел от време за адаптация и е използвал съперника си и екипировката като отдушник за първоначалните си дребни неудобства.

Сега, когато му хвана цаката, малкият котлон работеше като часовник. Първата газова бутилка свърши за един ден, докато втората не само издържа повече, а и топлеше по-добре храната. Близко бе до ума да се досети, че всяко нещо иска малко практика. Наложи се да признае пред себе си, че е бил прибързан в заключенията си.

Докато супата къкреше върху синкавия пламък, Денис разгледа с нарастващ респект портативната алармена инсталация. Отне му няколко дни, но най-сетне откри, че различните светлинки върху миниатюрния дисплей съответстват приблизително на степента на свирепост на животните, които се навъртаха наоколо. Забеляза го за първи път, докато наблюдаваше една малка глутница, подобни на лисици, хищници как преследва дузина дребни птици из гъсталака. Може би се дължеше на телесната им температура или кой знае на какво, но по някакъв необясним начин машинката различаваше двете групи, обозначавайки ги съответно със зелени и червени мигащи точици.

Както и да е, надяваше се скоро пътешествието да приключи. През целия ден се натъкваше на следи от земеделска дейност по околните хълмове. Дори пътят стана малко по-широк и въобще всичко сочеше, че не след дълго ще се запознае лично със съществата, които са покорили този свят.

Алармата избръмча в ръката му и миниатюрната й антена се обърна на запад. Екранът светна, следван от тих, тревожен сигнал.

Денис изключи звука и посегна към игломета в кобура. С другата ръка завъртя вентила на котлона — когато съскането му утихна, той долови само лекия шум на вятъра и полюшването на клоните.

Нощем гората бе изпълнена с безброй черни сенки. Само шепа бледи звезди прозираха през гъстите облаци.

Откъм левия ъгъл на екрана се показаха няколко скупчени точки, които бързо се придвижваха към центъра. След кратко и напрегнато очакване в далечината се чу приглушен тропот и животинско сумтене.

Точиците на екрана се подредиха по цветове. Около дузина големи жълти кръгчета вървяха почти в нишка едно след друго, като на процесия, очевидно следвайки посоката на пътя.

Жълтият цвят, ако можеше да се вярва на досегашния му опит, съответстваше на тревопасните животни. Тук-там между жълтите точици се мяркаха бледорозови и дори яркочервени. А в самия център на групата сияеха две зелени светлини; Денис нямаше представа какво означават последните.

На известно разстояние зад процесията се носеше още една малка зелена точица.

Лагерът му беше на нисък хълм над пътя. Той остави алармата и изпълзя до ръба. Нощната тишина сякаш удесеторяваше всеки шум от придвижването му.

След кратко и нетърпеливо изчакване отляво се показа слабо сияние. Ставаше все по-ярко и силно, докато изведнъж се превърна в заслепяващ лъч светлина, който пронизваше дърветата около пътя.

Фарове! — премигна изненадан Денис. Ето ти нова изненада! Всъщност нима е смятал, че местните жители ще се придвижват в непрогледен мрак по тази толкова съвършена настилка? Нима се е съмнявал в способността им да създадат изкуствено осветление?

Прикрит зад ниския храсталак, той присви очи да различи нещо срещу заслепяващите го светлини. Мяркаха се неясни, двукраки фигури, които размахваха ръце.

Процесията премина точно под него. Дочу приглушено пръхтене на животни, а като засенчи с длан очи, с мъка успя да различи някакви огромни и тромави четирикраки животни, теглещи грубо сковани платформи, които се плъзгаха безшумно по повърхността на пътя. Именно от предния край на всяка платформа идваше яркият светлинен сноп, който прорязваше нощния мрак.

Отзад се зададе още една група двукраки, този път яхнали косматите животни. Денис с усилие различи дебели кожени одежди и святкащи оръжия, които ездачите държаха готови за употреба.

Очите му тъкмо привикнаха с тъмнината, когато иззад завоя се подаде поредната платформа и го заслепи с фаровете си. Следваше я нова процесия от пръхтящи животни и тъмни фигури с лъскави доспехи и оръжия. Още не можеше да разбере как точно се придвижват — нямаше и следа от шум на колела. Ако бяха на въздушна възглавница, щеше да се чува поне свистенето на сгъстения въздух.

Антигравитация? Може би това е единственото възможно обяснение. Но ако е така, как да си обясни използването на животинска тяга? Далечни потомци на някоя рухнала цивилизация, възползващи се от останките на вече забравено величие?

От всичко най-много го вдъхнови идеята за антигравитацията. Може би това е разликата във физичните закони, за която говореше Брейди миг преди да го отпратят от Земята!

Последната група качулати воини премина под храста. Тези по-скоро вървяха, отколкото яздеха — „конете“ им бяха толкова дребни, че дългите крака на ездачите се влачеха по пътя. Всъщност сцената бе твърде странна и необичайна, за да я съпостави с каквито и да било земни понятия.

Той разтърка очи и ги ококори в мрака. Различаваше само неясни силуети. Едно от животните носеше на гърба си по-дребна фигура, загърната в бяло наметало. Нещо в позата и движенията й говореше, че е завързана — вероятно беше пленник. Сигурно защото не носеше оръжие и ръцете му лежаха безсилно върху гривата на животното. Скрил глава в качулка, той се полюшваше примирено, но точно когато минаваше покрай Денис, се надигна и погледна право към мястото, където младежът се спотайваше! Денис се дръпна назад, усетил че гърлото му се свива от ужас.

Един от тъмните силуети спря и дръпна рязко юздата на животното, върху което седеше пленникът. Само след миг цялата група отмина и се скри зад завоя.

Едва сега Денис въздъхна облекчено. Все още бе объркан и замаян от мимолетното видение, споходило го в момента, когато онзи извърна глава към него. Стори му се, че качулката се вдига и отдолу — озарено от бледата, трепкаща светлина на звездите — се показва необикновено красивото лице на русокоса девойка.