Ги Шантпльор
След раздялата (15)

I

Кастаньола, 19 май

Обичам езерото на Лугано, тихото и засмяно Черезио, обичам сините му води, меките извивки на бреговете му, планините, зеленината на кестеновите дървета, пъстроцветно боядисаните къщи на селищата, нивите, лозята, чистотата на небето.

Всичко тук е толкова ново за мен, Северен, че не мога да се нагледам, не мога да се нарадвам на всяка дреболия, която се мерне пред очите ми!

 

Кастаньола, 20 май

Вилата на Монтантрен, вила „Джоконда“, е малък разкошен дворец с балкони, външни стълби, порти! Паркът, разположен на тераси, се простира на хълма, издигащ се над езерото. Цялата растителност на местността може да се открие там… За мен той е като приказен кът!

Не се уморявам да бродя из него и понякога просто се откъсвам от действителността.

Толкова съм свободна, а не мога да намеря време да пиша в дневника си… По-скоро не ми се ще да пиша, защото не намирам думи да изразя това, което чувствувам, Северен…

 

Кастаньола, 21 май

Семейство Монтантрен — господинът, госпожата и двете дъщери на двадесет и две и двадесет години — са много любезни и живи хора.

Животът в техния дом е разнообразен, променлив, интересен… Впрочем, „в техния дом“ не е точен израз, защото ние сме винаги навън… Те ни показват местността с най-голямо усърдие, но не ни оставят много време да огледаме всяка новост, така че понякога започва да ми се вие свят.

Госпожа Клерживр понася чудесно лудешките разходки с автомобил и с моторница.

Цял ден сме на път, а вечерта се събираме на масата не по-малко от двадесет и пет души. След вечерята се играе бридж, танцува се, правят се чудесни разходки из градината и се флиртува.

Аз не флиртувам, Северен… И все пак, ако исках, Северен, у Монтантрен има млади господа, които с удоволствие биха ме ухажвали… Но и сега, въпреки нежеланието ми, те ме ухажват по мъничко.

Северен, струва ми се, че им харесвам, въпреки че съм червенокоса и дребна… Изглежда, въпреки всичко, аз не съм грозна.

Но на вас това ви е съвсем безразлично!

Времето е топло… До обонянието ми достига смесен парфюм, в който долавям сладникавото ухание на жасмин, пиперливия мирис на карамфилите, силния аромат на туберозите. Обзема ме необичайна леност…

 

Кастаньола, 26 май

Виждам наведнъж твърде много неща, за да мога да ги опиша и да запазя ясни впечатления от тях.

Пътьом споменавам за излета до връх Сан Салватор, задължителен за всеки посетител на местността. Удаде ни се възможност отново да се насладим на прекрасни гледки. На връщане пихме пенливо вино в живописна кръчмичка, чиито хладни изби са издълбани в самата планина.

Бяхме и в селото Гандрия, намира се на същия бряг, където амфитеатрално е разположено и селцето Кастаньола. До него извежда стръмна и лъкатушна пътека. Странно хрумване да основеш селище на такова място.

Бих могла да пиша и за Мендризио, и за Вал Солда…