Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Радка Крапчева, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Хермес, Пловдив, 1992
Второ издание
Поредица „31 забравени любовни романа“
История
- —Добавяне
V
Мутие, 11 април
Фелисиен Шантрев ми отговори. Неговият почерк, едър и отвесен, е неизразителен като очилата му. Нищо, нищо не можах да отгатна по този почерк…
Но затова пък писмото съдържа чудни неща!
Как ми благодари той! Как умее да благодари!… Наистина не можех да допусна, че възхищението на някакво си момиче от провинцията би могло да достави толкова радост на един известен и ценен поет!
Той ме моли да продължа да му пиша и да му говоря за неговата книга. Казва — без съмнение, за да ми направи удоволствие, — че никога не се е чувствувал така добре разбран.
Все пак струва ми се, че неговата черноока любима трябва да го разбира по-добре.
13 април
Градината на съседния манастир започва да зеленее. Дърветата и храстите се покриват с дребни листенца. Ранни цветове красят шипките. Свежият въздух е пълен с ухания и песни. Струва ми се, че всичко се събужда и оживява.
Вчера беше Връбница. Денят бе много слънчев. Всички по улиците се движеха със зелени клончета в ръка… Празничното настроение завладя и мен. Северен, пролет е, април! Листата са хубави и свежи под топлите слънчеви лъчи. Мислите ли понякога за вашето малко есенно листо?
Мутие, 17 април
Скучно ми е, скучно!… Ах, колко ми е скучно!
Протягам ръце от досада, а сърцето ми е тъй натежало…
Сега виждам, че в пролетта има нещо тъжно. Човек мисли предварително твърде много за нея, чака я прекалено нетърпеливо, прекалено жадно, докато трае зимата. Той често си казва: „Ако беше пролет!…“ Но когато пролетта дойде, тогава се пита разочарован: „Нима това е пролетта?“
Скучно ми е…
Онзи ден, когато пеех една стара любовна песен, без да зная защо, заплаках. Госпожа Клерживр ме прегърна, започна да ме милва и заяви, че съм малко нервна… Просто ме беше срам от себе си! Вечерта, когато останахме сами и когато поднових извиненията си, добрата жена се постара да разсее смущението ми, а после заяви, че тя може би ще успее да ми направи една хубава изненада…
Каква може да бъде тази изненада?
19 април, Великден!…
Сив и дъждовен Великден след ясната и слънчева Връбница!
Продължава да ми бъде скучно, страшно скучно… Госпожа Клерживр играе пикет с господин Панфиер. Аз се прибрах в стаята си и като нямаше какво друго да правя, писах на Фелисиен Шантрев и му говорих отново за неговите стихове. Това ме развлича…
20 април
Сега вече знам каква е изненадата на госпожа Клерживр.
Монтантрен, които притежават прекрасна вила в Кастаньола, близо до Лугано, са помолили госпожа Клерживр да ги посети и да прекара заедно с тях няколко от хубавите пролетни дни. Тяхната покана е така любезна и така настойчива, че добрата жена реши да се отзове. Изглежда, че компаньонката също ще бъде очаквана!… След три седмици ще тръгнем на път към чудната слънчева страна.
Благодарих горещо на госпожа Клерживр. Казах й, че съм във възторг от намерението й да осъществи това тъй ново за мен пътешествие, че за мен това пребиваване в Италианска Швейцария ще бъде истински празник…
Писах почти в същия дух и на госпожица Кенуйе, но не съм много сигурна, че разкрих точно истината.
Госпожа Клерживр е много радостна. Тя ми описва още отсега Лугано и Тесен и казва, че ще видим Белладжо и езерото Комо, а може би и езерото Маджоре!
Понякога ми се струва, че тя е младо момиче, а аз — стара жена! Тогава ме хваща яд на самата мен и си казвам: „Хайде, Фридолин, малко повече смелост, малко повече нерв! И после, защо си тъжна, защо?…“
Мутие, 26 април
Ново писмо от поета на „Огледала“. Едно много признателно, много мило писмо… Толкова мило, че звучи почти нежно… Той ме нарича „моята малка приятелка, която не познавам“.
Вие не сте ми писали така мило, Северен! Нима никога не ще получа такова писмо от вас?
Няма да пиша вече на Фелисиен Шантрев…
Мутие, 1 май
Тази сутрин навърших точно деветнадесет години. Но — нещо странно и неочаквано — аз бях поздравена за моя празник!
Както на Нова година, един прекрасен букет бе завързан за решетката на моя прозорец…
Все пак Лео Гослен, моят обожател от Мутие, положително не може да знае кога е рожденият ми ден…
Какъв празник е искал да чества той днес? Може би първи май… Няма ли обичай този ден младите хора да поднасят букетчета от момини сълзи? На първи май момините сълзи носят щастие на влюбените…
Действително има няколко стръкчета момини сълзи в тайнствения букет, прикрепен към прозореца ми, но те едва се виждат между чудните бели цветове на туберозите, между снежните гроздове на люляка и недействителните, подобни на бели пеперуди орхидеи… Тези няколко скромни стръкчета момини сълзи сякаш казват, че първи май е твърде малък празник в сравнение с рождения ден на Фридолин.
Изтичах веднага при госпожа Клерживр, която много се забавлява от тези романтични подаръци.
— Питам се — каза тя — откъде малкият Гослен може да си достави подобни цветя… Мила, този момък е най-внимателният и изтънчен обожател, който човек може да си представи… На ваше място аз бих била дълбоко развълнувана и очарована. Розите бяха хубави, но тези орхидеи са приказни! Обзалагам се, че скоро ще последва предложение за женитба…
Не зная защо, но в миг се изчервих и сълзи бликнаха от очите ми…
Засмяното лице на госпожа Клерживр се разнежи.
— Бедната ми — прошепна тя и започна да ме целува. Малко по-късно, след като избърсах очите си, тя продължи:
— Никога не съм ви припомняла печалните събития във вашия живот, за които ми спомена госпожица Кенуйе… Страхувах се да не ме сметнете за любопитна, да не постъпя нетактично — и имах право… Човек е длъжен да бъде особено внимателен, когато трябва да докосне едно сърце! Но затова пък аз мислех много често за всичко това. Вие сте голямо дете, Фридолин, истинско дете! Ето че един младеж на вашата възраст ви обича… И той няма да бъде единственият, ще има и други, които ще ви обичат, защото вие сте очарователна, малка моя. Но слушайте, не може целият ви живот да изтече така! Твърде тежко и неестествено положение е да бъдеш на деветнадесет години жена без съпруг! Аз лично бих предпочела развод, защото не виждам друго разрешение…
Тутакси възкликнах:
— О, не, госпожо… Не още!
После изведнъж ме обзе желание да споделя с някого мъката си и без да се колебая, разказах на госпожа Клерживр ла един дъх цялата си история. Не я предадох, както в дневника си, придружавайки я с лични впечатления и забележки, а съвсем кратко, точно и най-вече — безпристрастно. Придържах се строго към фактите.
Госпожа Клерживр ме слушаше внимателно, като ме прекъсваше само от време на време с някоя милувка, с която ми вдъхваше смелост, или с въпрос, който ме подканяше към повече точност…
Очаквах разтревожена възмутеното избухване, с което госпожица Кенуйе бе посрещнала края на разказа ми; очаквах Северен Жувенел да бъде наречен чудовище, а аз — похвалена, че съм успяла да се измъкна невредима от тъмницата, в която ме бе затворил.
Но госпожа Клерживр като че не бе разбрала нещата така, както добрата Кенуйе… Тя не каза, че историята ми е трагична, а, напротив, намери приключението ми доста глупаво. Тя не каза, че Бог ме е покровителствувал, а, напротив, намери, че дяволът има пръст в тази работа и съжаляваше, че всичко е взело този печален обрат.
— Вашият съпруг, мила моя, е глупак — заключи тя, — но може би и тази госпожа Глориет да е подло същество. Нещо, което съм склонна да вярвам… Но дори и така да е, вашият съпруг все пак трябва да е глупак, а вие… вие сте една малка гъска! О, ако познавах този господин, щях да му кажа много, много неща… И трябва да се радвам, че не го познавам, защото тъкмо на това глупаво недоразумение във вашия брак дължа радостта да ви имам около себе си… Но как не ви е открил още този непохватен господин?… Предпазните мерки, които сте взели, за да скриете следите си, са всъщност доста детински! Освен това винаги се намира този, когото търсиш!
— Когото търсиш — може би… но когото не търсиш?
Госпожа Клерживр поклати глава, като си личеше, че съвсем не е убедена в моите думи, и повтори:
— Въпреки всичко, бих искала да ми се удаде случай да поговоря с вашия глупав млад съпруг… Вие без съмнение няма да бъдете много недоволна, ако той ви намери, нали, малката ми?
Подскочих веднага:
— Госпожо! Ако Северен Жувенел ме намери тук, аз незабавно ще избягам другаде… Да, въпреки вашата доброта, въпреки вашата обич, въпреки уважението, което ми вдъхвате…
— Тогава, мила, всичко е наред — заяви госпожа Клерживр. — Намирам приключението забавно и за вас, и за мен, при това аз съм облагодетелстваната… А сега се пригответе, защото ще отидем на гости. Но не забравяйте да се готвите и за път, Фридолин! Помислете, след няколко дни заминаваме!
Заминаваме… Наистина започвам да изпитвам известна радост при мисълта, че ще заминем, че ще се отдалечим оттук. Тази промяна ми харесва. Обичам изненадите, винаги съм мечтала да пътувам… А там ще забравя и неприятните си грижи, ще се наслаждавам и радвам само на слънцето и на цветята…
Щом зърнах в стаята си чудния букет, си помислих, както първия път: „Бих искала да не знам откъде идват тези цветя…“
После внезапно ми хрумна една смешна, глупава мисъл: Без съмнение розите бяха от Лео Гослен, но тези скъпи, приказни цветя… не са ли те от Фелисиен Шантрев?
Мутие, 10 май
От „приятеля, когото не познавам“, получих още едно писмо, малко тъжно писмо, с което се оплаква от моето мълчание. „Нима не искате да ми пишете вече?… Никога вече?“
Тези поети!… Като че не живеят на земята! Много естествено, че не искам вече да му пиша…
Какво бихте мислили вие, Северен, за една подобна кореспонденция, за такава размяна на писма, в които се говори за поезия и любов?… Няма ли да останете неприятно изненадан, няма ли този път с право да ме обвините в кокетство, ако продължа тази игра?
Не, не, драги непознати приятелю, скоро аз ще бъда далеч оттук! И ако вие ми пишете, писмата ви едва ли ще ме намерят… защото не допущам, че ще можете да ме откриете.