Ги Шантпльор
След раздялата (20)

I

Мутие льо Нобл, 8 юни

Къщата на госпожа Клержиевр ми изглежда необикновено голяма и празна, откакто живея в нея сама със старата Прюданс.

Сега аз съм домакинята!

Във всеки случай не мога да кажа, че скучая. Заниманията ми са многобройни и разнообразни. Госпожа Клерживр ме натовари да се занимавам с къщата и да бдя върху приготовлението на сладката и мармаладите, макар че Прюданс никога не е позволявала да й се месят в работите и да я напътстват! Сметнах за по-благоразумно да слушам Прюданс и да взема скромно участие според силите си в летните приготовления. Ще работя и от време на време ще хапвам от изпратените ни прясно набрани плодове. И ще вдъхвам приятното ухание на врящите сладка от ягоди, от френско грозде и от кайсии.

Искам също да подредя сметките на домакинството. Трябва да дошия и покривката, която госпожа Клерживр бе определила за един благотворителен базар.

Тази разпродажба ще се състои след два дни в една от градските градини. Всички съжаляват, задето госпожа Клерживр няма да присъствува.

Главната уредничка, приятелка на госпожа Клерживр, ме помоли да бъда между „продавачките на цветя“… Беше ми неудобно, но трябваше да приема, а и възможно е да се позабавлявам… Това ще внесе известно разнообразие в самотата ми.

След няколко дни ще трябва да се срещна с госпожа Клерживр в Белакьой, където Монтантрен желаят да им гостуваме още една седмица.

Милата ми стара приятелка е запленила тези скитници парижани. Те обичат да красят салоните си с нея, защото тя прилича на хубава стара скъпоценност, която, макар и вече демоде, привлича с чистотата на златото си и с изящната изработка. Що се отнася до госпожа Клерживр, тя се забавлява в тази съвсем нова за нея среда. Обича да наблюдава, да сравнява, да преценява и е благодарна на актьорите, които несъзнателно я развличат с това занимателно представление.

Страхувам се само от едно: дали между гостите в Белакьой няма да се случи и Фелисиен Шантрев?

Човек би помислил, че някакъв закачлив дух — или може би лошата фея Фридолин — се забавлява да го изпречва постоянно на пътя ми, докато аз горещо желая да не го срещам никога вече…

 

Мутие, 9 юни

На благотворителната разпродажба ще си сложа дългата рокля от светлосиня дантела. Светлосиният цвят стои добре на косите ми. Ще бъде много хубаво!…

Но защо е необходимо да бъда хубава? Заради кого?… И каква полза?

 

10 юни

Този следобед особено се проявих като продавачка на цветя, постигнах чудесни резултати и бях поздравена от комитета. Всички стари приятели на госпожа Клерживр се закичиха с по една роза от моята маса и не се поскъпиха щедро да ми я заплатят.

Под цъфналите липи, по меките поляни, при шума на разговорите и леките смехове всички се разхождаха насам-натам, правеха покупки, закусваха, флиртуваха и се забавляваха от все сърце… Но в същото време се посъбра солидна сума за бедните деца от Мутие льо Нобл. Възползувайки се от празненството, Лео Гослен, моят срамежлив обожател, си позволи да ме ухажва. Струва ми се, че няма повече от осемнадесет години. Той е рус, синеок и прилича на голямо сладко бебе с розови, обгорели от слънцето страни.

— О, госпожице, какви хубави рози! — възкликна Гослен. — Колко са свежи… И колко е хубава роклята ви! Приличате на една изящна миниатюра, която съм виждал у баба си.

Моят обожател е твърде наивен в комплиментите си.

— Бих искал тези бели рози… и онези там, пурпурните… Ах, и тези нежните, розови като плът. Те ви приличат… О, колко ми харесват!

Ръцете му бяха пълни с рози и той едва успяваше да ги държи, дори някои изпадаха около него на земята.

— Кому ще поднесете всичките тези цветя? — запитах аз.

— На вас, ако ми разрешите — прошепна той. — Кому бих могъл да предложа цветя, ако не на вас?

— Добре тогава, дайте ми ги, дайте и за бедните… Аз ще ги продам още веднъж и ще бъда много доволна!

Той изглеждаше възхитен.

— Вземете ги, госпожице… Невероятно щастлив съм! Той ми върна всичките рози, освен една-единствена — от тези, които ми приличаха — и я закичи на ревера си. Горкото момче! Много е мило.

 

Мутие, 11 юни

На прозореца ми тази сутрин имаше рози… Нов подарък от моя обожател! Цяла кошница светли нежни рози, от тези, които ми приличат — ако вярвам на думите на Лео Гослен. Този път цветята издаваха името на изпращача.

Бях решила да се покажа хладна и надменна, но не можех да се отнеса зле към тези клети цветя. Затова взех розите, загърнах ги в папрат, поставих ги в добре затворена кошница и ги изпратих за олтара на една от черквите в Мутие.

 

12 юни

Малкият Лео, този невръстен хлапак, започва да става много смел. Изповяда ми любовта си!

Тихо и кротко, както обикновено. Казал на Прюданс, че баща му го изпраща по работа, свързана с благотворителната разпродажба. Прюданс без никакво колебание го въведе веднага в салона, където се намирах.

Носеше паричен дар, малко закъснял наистина. Във всеки случай причините, които изтъкваше, бяха лишени от всякаква яснота и поводът за посещението му ми се видя подозрителен.

— Не мога, след като веднъж разпродажбата е привършена, да приема този дар, господине… Обърнете се, моля ви, направо към касиерката или председателката на дружеството.

И понеже станах, за да се сбогувам, малкият изведнъж почервеня страшно под русата си грива и сключи ръце като послушно дете, което се готви да каже молитвата си:

— О, госпожице — замоли той, — не бъдете лоша към мен! Толкова отдавна аз… Тази зима не благоволихте да отговорите на моето писмо… Помислих, че сте се засегнали…

— Разбира се — отвърнах. — Засегната съм и днес…

Той ме прекъсна:

— Бъдете справедлива към моята любов! Признайте, че съм бил винаги послушен и сдържан и никога не съм ви досаждал с молбите си… Но колкото и да я премълчавах, моята любов ставаше по-силна.

После продължи по-решително:

— Много съм млад, госпожице, едва на осемнадесет години… Но ако искате да ме изчакате, ще бъда ваш съпруг.

Не можах да сдържа смеха си при мисълта за съпруг, по-млад от мен! В очите ми Лео е дете и не можех да намеря сили дори да се престоря на сърдита.

Моят смях го обиди.

— Вие не възприемате сериозно думите ми! — упрекна ме той.

— Не, не мога… Не мога да кажа, че не съм трогната, твърде трогната съм дори от вашите грижи, но вие сте толкова млад… пък и аз също съм толкова млада! И двамата сме деца… Помислете, мога да се омъжа само за съпруг, който е по-възрастен от мен! И освен туй вие съвсем не изглеждате така, както си представям моя мъж!

— А как си представяте вашия съпруг? — запита Лео Гослен ядосан. — Като старец ли?

— Не, разбира се, но като… като един млад мъж, по-висок от вас, не тъй рус, по-улегнал, със сериозни очи… почти черни, които ще стават сини, когато ми се усмихват. Представям си го като учен човек, който ще обича страшно много книгите… И ще бъде малко стеснителен… Ще се облича в тъмни дрехи и ще живее в една стара, много стара къща…

— Бухал!

Тази дума почти ме разнежи.

— Но… може би.

— Такава личност ще ви умори от скука, уверявам ви…

— Не вярвам.

Той ме погледна за миг и възкликна гневно:

— Ах, този мъж, когото описвате като ваш идеал — какъв идеал, Боже мой, — той съществува! Той съществува и вие го обичате… Познавам по очите ви, че го обичате!

— Мамите се — отвърнах с достойнство. — И после, понастоящем не мисля ни най-малко за любов… Любовта е нещо, което опечалява и разочарова… Аз не обичам и не ще обичам никога! Ето защо…

— Какво?

— Ето защо, господин Лео, трябва да бъдете разумен, да престанете да ми пишете писма и да ми изпращате цветя.

— О, само един-единствен път!

— Само един път! — повторих и вдигнах заканително пръст като голяма сестра, която мъмри малкия си брат. — Но доколкото зная, най-малко два пъти!

— Госпожице, давам ви честната си дума, че съм си позволил да изпратя само един букет, и то онзи ден, веднага след разпродажбата. Уверявам ви, че е така!

Уверението му звучеше съвсем искрено. Не допусках, че можеше да ме лъже тъкмо сега.

— Вярвам ви, господин Лео, но тогава някой е извършил преди вас същата дързост… И знаете ли, това е крайно неприятно и обидно за мен!

Обожателят ми трябваше да изслуша цялата ми проповед. Той го стори, без да се разсърди. Смятам, че се разделихме като добри приятели.

Но каква загадка!

Вчерашният букет е бил от Лео Гослен. Хубавите бели цветя за рождения ми ден бяха от Фелисиен Шантрев… Добре!

Но тогава другия, първия букет от рози, кой можеше да го е изпратил? Щом той не беше от Лео, нито от Фелисиен Шантрев, защото по това време поетът дори и не подозираше за съществуването ми, нима се бе родил от снега?

Откъде идваше букетът от бели рози?

 

Мутие, 13 юни

Започнах да скучая. Разполагам с твърде много време, за да мисля, да пиша. Какво бих могла да поверя на дневника си?

Тази сутрин, чудейки се с какво да се развлека, се залових да приготвя багажа за Белакьой. В отделна пътна чанта наредих вещите, които госпожа Клерживр ме помоли да взема със себе си, когато щях да тръгна, за да се срещнем у Монтантрен. Тя ще отиде там направо от Париж. Предпочита да избегне ненужното отклонение до Мутие.

Изпитвам особено приятно чувство, когато докосвам тези вещи, пропити с лекия ирисов парфюм, който употребява госпожа Клерживр. Сгънах внимателно черната дантелена наметка, която й стои чудесно. Наредих в една кутия хубавите бели къдри, които госпожа Клерживр забожда върху косите си, когато иска да бъде вчесана по-добре… Прибрах също черния тюлен ешарф за главата и златните пенснета, от които госпожа Клерживр има няколко чифта с различни диоптри — необходими й са, когато играе карти.

Милата ми стара приятелка! Радвам се, че ще я видя скоро в Белакьой! Но дано лошата фея Фридолин да бъде милостива към мен и да не заведе там Фелисиен Шантрев… Всичко ще се провали!

Северен, къде сте? Защо Лео Гослен казва, че обичам един прекалено сериозен мъж, един намусен бухал и мухлясал любител на стари книги й камъни?

Северен, ненавиждам ви и ви го казвам още веднъж… Ненавиждам също и Фелисиен Шантрев, защото когато се намирам до него, бленувам за вас. Защото неговата любов — ако той изобщо ме обича — ми напомня, че вие не ме обичате… Защото понякога, въпреки всичко, Северен, ми е тъжно да живея без вашата любов и ми е приятно да бъда обичана от поета… И знаете ли, Северен, не мога да ви простя, че не ме обичате като Фелисиен Шантрев.

Вашите две имена непрестанно се смесват и преплитат в ума ми… Свързва ги моят гняв, огорчението, мъката, но най-вече искам да ги свързва гневът ми, защото ако не е той, няма да издържа.