Ги Шантпльор
След раздялата (13)

IV

Мутие льо Нобл, 15 февруари

Има повече от месец, откак не съм писала нищо в тази тетрадка.

Новини от мен получава единствено госпожица Кенуйе. Разказвам й какво правя — все незначителни неща! Казвам й също, че съм много доволна от съдбата си.

Нищо от Северен Жувенел!… Като си помисля, че положих толкова старание да скрия от него следите си!… Колко смешно!… Той не се е опитал дори да ги открие!

Без съмнение и той като мен се радва на тази безшумна и тъмна развръзка, ако изобщо това може да се нарече развръзка.

 

2 март

Госпожа Клерживр твърди, че книгите са най-голямата й радост и най-голямата и нужда.

На нея са й втръснали вече старите и отживели книги, които може да й предложи читалището на Мутие. Тя иска да има по-модерни творби и книжарят от Търговския площад е свикнал да й изпраща това, което му се вижда по-интересно от парижките издатели.

Така тя може да направи своя избор. Обича да прелиства изпратените й книги и да прочита тук-там по няколко реда или по няколко страници, докато камери нещо, което да й се понрави. Така книгите се трупат една след друга.

Трогателни са грижите, които добрата жена непрекъснато ми засвидетелства. Започвам да се чувствувам вече като нейна дъщеря, при това съзнавам, че извличам немалка полза от общуването с нея. Северен Жувенел би се учудил, ако види какво удоволствие ми доставят вече „сериозните книги“.

Намразих романите. Особено тези, които свършват добре. О, как ме дразнят еднаквите развръзки! Колко глупави ми се виждат тези щастливи влюбени, които вечно се женят!

Блудкави и недействителни истории!…

 

Мутие, 1 април

Като погледнах календара тази сутрин, се сетих, че след един месец ще бъде рожденият ми ден.

На първи май ще навърша деветнадесет години!

Тук никой не знае, че тогава е моят празник и аз няма да го кажа дори и на госпожа Клерживр, защото би било неделикатно от моя страна.

Никой не ще помисли да ме поздрави и да ми пожелае щастие… А и моята стара Кенуйе, която не помни никакви дати, едва ли ще се сети да ми пише.

Девойките, които имат родители или годеник, младите жени, които имат съпрузи, са радостни на празника си… Щастливи са, защото знаят, че са обичани…

Но аз искам да забравя рождения си ден, защото никой в света няма да се сети за него.

 

Мутие, 5 април

Тази седмица, по съвета на книжаря, четохме „Огледала“ от Фелисиен Шантрев.

Изглежда, че Фелисиен Шантрев е съвсем млад човек, довчера непознат, който днес е почти знаменитост — ако не другаде, то поне в парижките литературни кръгове.

Според книжаря, който винаги е добре осведомен, неговата стихосбирка сега е „книгата, за която се говори“ и която всеки светски човек се вижда принуден да прочете.

Говоря за тази стихосбирка, защото тя очарова и мен.

— Знаете ли, малката ми, истинска наслада е да ви слуша човек, когато четете тези стихове — възкликна госпожа Клерживр, докато довършвах една от най-хубавите поеми — „Твоите очи…“

Тъкмо в този миг си спомних как хубаво ми бе чел Северен някои стихове.

Северен, спомняте ли си за тези часове? Аз си спомням вашия глас… Ако четейки успявах да предам цялата сила и чар на стиховете на Фелисиен Шантрев, то е, защото ми се струваше, че чувам вашата уста да ги произнася дума по дума и аз повтарях след вас…

Обичам вашия глас, както обичам любовните стихове! И понеже ги обичам…

Четохте ли „Огледала“, Северен? Проникнала ли е малката модерна книжка до-вашето затворено имение? Сложихте ли очилата си, за да разчетете с късогледите си очи хубавите стихове?

Но вие сигурно не четете такива леки произведения… Стихове, изпълнени с любов и блянове, с тръпки и шепот!

И все пак, Северен, вие бихте харесали тази книга, чувствувам го. Тя е дълбока като гласа ви, нежна и усмихната като очите ви.

Сигурна съм, че вие бихте преценили по-добре от мен съвършенството на стиховете. За мен те са една чудесна музика, която слушам с удоволствие, една съкровищница от мисли, чувства и видения, които ме карат да мечтая, които завладяват сърцето ми, заслепяват очите ми и замайват главата ми!

Неописуемо вълшебство се лее от тази книга!

Северен, аз съм млада и животът пее в моето сърце! Тъкмо младостта и пламенният живот, който блика от тази книга, ме привлякоха така. Северен, аз съм млада… Може би — макар че се опитвам да го накарам да мълчи — сърцето ми все още копнее да чуе любовни думи…

Но сега аз се задоволявам да слушам тези, които Фелисиен Шантрев казва на своята любима. Те залъгват моето неспокойно желание… Слушам ги, както слепците търсят топлината на слънцето и уханието на градините, но никога не ще видят светлината и цветята.

Фелисиен Шантрев обича… Коя е любимата му? Не зная. Той не я описва. Разбира се само, че тя е много млада и че има черни очи — като мен.

Малко от поемите са посветени на нея, но присъствието й се чувствува в цялата книга.

Северен, аз не съм толкова тщеславна, за да съжалявам, че не съм възпявана така, но бих искала да бъда обичана така…

Тази книга е прекрасна… Във възторга, в голямата си радост аз писах на Фелисиен Шантрев. Казах му колко много ми е харесала стихосбирката му „Огледала“, казах му, че тя става любимата ми книга. Подписах се „Фридолин Десли“. И изпратих писмото на издателя на поета с молба да му го препрати.

На плика отзад написах адреса си. Забавно ще бъде, ако получа отговор, Северен!

 

Мутие, 9 април

Приятелите на госпожа Клерживр се забавляват с моя възторг към „Огледала“.

Госпожа Клерживр ми подари малката книжка, а днес една от нейните приятелки ми даде с усмивка един вестник, който поместваше снимката на поета.

Не зная дали си го представях тъкмо така.

Той има съвсем гладко избръснато лице, косите му са пригладени назад и съвсем леко начупени. Чертите му са по-скоро правилни. Но ужасното е, че погледът му е забулен от грозни очила.

Фигурата, стойката, облеклото му са присъщи за един елегантен мъж, дори прекалено елегантен според мнението на приятелката на госпожа Клерживр.

Впрочем, ако се съди по бележката, която придружаваше тази снимка, авторът на „Огледала“ беше много търсен и ценен в обществото, където книгата му бе предизвикала голям възторг. Той беше културен човек, пропътувал много страни. Занимаваше се с изкуство и история и подготвяше някаква научна книга. Сочеха го като чудесен събеседник, но и като голям враг на интервютата.

Вестникът не казваше нищо повече. Но това беше достатъчно да задоволи любопитството ми. Личността на Фелисиен Шантрев не ме интересуваше… Това, което ми харесваше, Северен, бяха неговите стихове, които вашият глас ми нашепва, без вие и да подозирате!

Ето на, не ви ли говоря сега пак, без да подозирате нищо?

Колко много страници съм изписала тези дни в дневника си!

Северен, вие не сте нищо за мен, вие не сте нищо в живота ми… И все пак вие сте единственото същество, на което дължа сметка за себе си и за живота си.

Обещах да ви се подчинявам, да ви следвам, да ви обичам… Въпреки всичко аз се наричам Фридолин Жувенел. Вашето име е мое. Моята чест е ваша…

 

Въпреки всичко аз съм все пак… малко ваша, Северен, и вие сте поне малко мой.