Арчибалд Кронин
Цитаделата (51)

Глава деветнадесета

Бе почти седем часа̀, когато тръгна от Белвю. Бе се задържал по-дълго, отколкото бе очаквал, разговаряйки със Стилмън на долната веранда, изпитвайки насладата на свежия въздух и тихия разговор. Когато потегляше, бе обзет от необичайно чувство за ведрина и спокойствие. Това чувство дължеше на Стилмън, който със своето спокойствие и равнодушие към дребните житейски проблеми бе подействал благотворно върху напрегнатия му характер. Освен това сега бе отпаднала тревогата за Мери. Андрю сравняваше предишните си прибързани действия, мълниеносното изпращане на Мери в онази старомодна болница с всичко, което бе направил за нея днес следобед. Имаше неудобства, трудни приготовления. Далеч не правоверно. Макар да не бе говорил със Стилмън за плащането, знаеше, че Кон не е в състояние да плати таксите на Белвю, че в последна сметка той щеше да уреди сметката. Но това му се струваше дреболия в сравнение с топлото чувство, че е постигнал нещо истинско. За пръв път от много месеци бе направил нещо достойно, нещо, отговарящо на убежденията му. Това бе топло чувство, драгоценна мисъл — началото на неговото изкупление.

Караше бавно, радвайки се на вечерната тишина. Сестра Шарп седеше на задната седалка, но тя нямаше какво да каже, а той, зает със собствените си мисли, почти не усещаше присъствието й. Когато навлязоха в Лондон, попита къде да я остави и в съответствие с желанието й спря пред станцията на метрото на Нотинг хил. Доволен бе, че се отърва от нея. Тя беше добра сестра, но по характер бе потисната и кисела. Никога не бе го харесвала. Реши на другия ден да й изпрати месечната заплата. Тогава нямаше да му се налага да я вижда отново.

Странно, настроението му се промени, когато мина по Падингтън стрийт. Винаги се вълнуваше, когато минаваше край магазина на Видлерови. Видя го с крайчеца на окото си: „Подновяване — лимитед“. Един от помощниците пускаше кепенците, Това просто действие бе тъй символично, че Андрю потрепера. Подтиснат стигна Чесбъроу терас и вкара колата в гаража. Влезе в къщата, но му тежеше някаква необичайна тъга.

Кристин го посрещна весело в хола. Независимо от неговото настроение, тя несъмнено бе весела. Очите й блестяха, имаше да му съобщава новина.

— Продадено! — заяви весело тя. — Продадено веднъж, продадено втори път, продадено гонг! Чакаха те, чакаха те, скъпи — току-що си отидоха. Доктор и госпожа Лори, искам да кажа. Той така се развълнува, че те няма за приемния час, че се захвана и сам свърши всичко. Дадох им да вечерят. После още разговаряхме. Вече виждах как госпожа Лори смята, че си катастрафирал. После и аз започнах да се тревожа! Но ти си тук и всичко е наред. Утре трябва да се срещнеш с него в канцеларията на господин Търнър в единайсет часа да подпишеш договора. Да! Той даде на господин Търнър депозит.

Последва я в другата стая, където вечерята бе вдигната от масата. Естествено, бе доволен, че практиката е продадена, но в момента не можеше да прояви голяма радост.

— Хубаво е, нали — продължаваше Кристин, — че всичко се урежда така бързо. За толкова неща, си мислех, преди да дойдеш. Само ако е възможно отново да си вземем една малка ваканция във Вал Андре, преди да почнем работа… Там беше тъй хубаво, нали, мили? И тъй добре прекарахме… — Тя млъкна, загледана в него. — Защо? Какво се е случило?

— О, нищо — усмихна се той и седна. — Малко съм уморен. Вероятно защото не съм вечерял.

— Какво? — възкликна тя ужасена. — Сигурна бях, че си хапнал в Белвю, преди да тръгнеш. — Тя се огледа. — Всичка разчистих и пуснах госпожа Бенет на кино.

— Няма значение.

— Не, има, нищо чудно, че не подскочи до тавана, когато ти казах за практиката. Само постой тука за минута и ще ти донеса нещо. Предпочиташ ли нещо по-специално. Бих могла да стопля малко супа или да ти направя бъркани яйца, или какво?

Той размисли.

— Яйца може би, Крис. Но не се притеснявай. Е добре, щом искаш — и може би малко сирене след това.

Тя се върна почти веднага с поднос, върху който имаше чиния с бърканите яйца, салата от целина, хляб, бисквити, масло и купичката със сирене. Постави подноса на масата. Докато Андрю придръпваше стола си към масата, тя извади бутилка бира от шкафа.

Той ядеше, а тя загрижено го наблюдаваше. Усмихна се.

— Знаеш ли, мили, често си мисля. Ако живеехме на Сефън роу, да речем кухня и спалня. Това щеше да ни е напълно достатъчно. На нас богатството не ни понася. Сега, когато отново ще стана жена на работник, страшно съм щастлива.

Той продължи с бърканите яйца. Без съмнение, храната му действаше добре.

— Знаеш ли, мили — продължи тя, подпряла страна на ръцете си. — Толкова много мисля през последните дни. Преди умът ми беше някак скован, затворен. Но откакто сме заедно — о, откакто сме заедно, всичко ми изглежда тъй ясно. Само когато трябва да се бориш за нещата, можеш да ги оцениш. Така просто да ти падат в скута не е никаква радост. Помниш ли в Аберлоу — днес цял ден мисля за тези дни. Когато трябваше заедно да преминем през толкова трудности? Сега чувствам, че за нас отново започва същото нещо. Такъв е нашият начин на живот. Това сме ние! А аз съм тъй щастлива!

Той я погледна.

— Наистина ли си щастлива, Крис?

Тя леко го целуна.

— Никога през целия си живот не съм била по-щастлива.

Настъпи мълчание. Той намаза с масло една бисквита и вдигна капачето на купичката, за да си вземе сирене. Но тук го очакваше разочарование. Откри, че вътре не е любимото му сирене либтауер, а парченце от сиренето, което госпожа Бенет използваше при готвене. Като видя това, Кристин възкликна самоукорително.

— Пък аз мислех днес да мина край фрау Шмид!

— Всичко е наред, Крис.

— Не, не е наред. — Тя дръпна чинийката, преди той да успее да си вземе. — Превъзнасям се тук аз като някоя сантиментална ученичка, не ти давам поне прилична вечеря, когато се връщаш уморен, оставям те да гладуваш. Хубава съпруга на работник ще бъда! — Тя скочи и погледна часовника. — Тъкмо имам време да изтичам, преди да е затворила.

— Не се притеснявай, Крис…

— Моля ти се, мили. — Тя весело го накара да млъкне. — Искам да отида. Искам, защото ти обичаш сиренето на фрау Шмид, а аз обичам теб.

Преди да е успял отново да протестира, тя бе излязла от стаята. Чу бързите й стъпки в хола, лекото затваряне на външната врата. Очите му още се усмихваха. Това бе така характерно за нея. Намаза си още една бисквита, очаквайки пристигането на прочутото сирене либтауер, очаквайки нейното завръщане.

Къщата беше много тиха: Флори спи долу, помисли той, а госпожа Бенет е на кино. Андрю се радваше, че госпожа Бенет идва с тях при новата им авантюра. Днес Стилмън беше страшен. Мери ще бъде съвсем добре при него. Чудно как дъждът спря днес следобед — колко красиво беше да се връща така у дома — през свежите спокойни ливади. Слава богу, Кристин отново ще има градина. Петимата доктори от калния град, където ще отидат, може и да ги линчуват с Хоуп и Дени, но тя винаги ще има своята градина!

Разсеяно започна да яде една от намазаните бисквити. Ако тя не побърза, ще си загуби апетита. Сигурно говори с фрау Шмид. Добрата стара фрау, тя му пращаше първите пациенти. Само ако бе продължил честно, вместо да — е добре, това вече е свършено, слава богу! Отново са заедно с Кристин, по-щастливи от когато и да било. Как хубаво беше да чуе как тя казва това само преди минута. Той запали цигара.

Внезапно звънецът силно иззвъня. Андрю вдигна глава, остави цигарата и отиде в хола. Звънецът издрънча отново. Отвори предната врата.

Внезапно усети, че навън цари голяма възбуда. Тълпа от хора, лица и глави, забулени от падналия мрак. Но преди да се е ориентирал в подскачаща гледка, пред очите му изникна полицаят, който бе звънял. Стръдърз, неговият стар приятел от Файф, регулировчикът. Погледът на Стръдърз бе странен, белотата на очите му поразяваща.

— Докторе — каза той запъхтян, като човек, който е тичал, — жена ти пострада. Тя изтича, о, всемогъщи боже, изтича от магазина право пред автобуса.

Една голяма ледена ръка падна върху него. Преди да проговори, възбудата на тълпата го затисна. Внезапно холът се изпълни с хора, ридаещата фрау Шмид, кондукторът на автобуса, друг полицай, непознати. Всички натискаха навътре, караха го да отстъпва към кабинета. И тогава през тълпата видя своята Кристин, носена от двама души. Главата й висеше назад на тънкия бял врат. Все още омотан от канапа, в пръстите на лявата й ръка беше малкият пакет от фрау Шмид. Поставиха я върху високата кушетка в кабинета.

Тя бе мъртва.