Сидни Шелдън
Насън и наяве (20)

Двадесета глава

Когато се върна в Съдебната палата, Дейвид отиде при Ашли в килията й. Тя седеше на малката койка, вперила празен поглед в пода.

— Ашли.

Младата жена вдигна глава. В очите й се четеше отчаяние. Той седна до нея.

— Трябва да поговорим.

Тя мълчаливо го гледаше.

— Онези ужасни неща, които говорят за теб… те не са верни. Но съдебните заседатели не го знаят. Те не те познават. Трябва да им дадем възможност да те видят такава, каквато си в действителност.

Ашли го погледна и безизразно попита:

— А каква съм в действителност?

— Ти си добро човешко същество, което е жертва на заболяване. Това ще ги накара да ти съчувстват.

— Какво искаш от мен?

— Искам да се изправиш на свидетелското място и да дадеш показания.

Тя ужасено го погледна.

— Не… не мога. Не зная нищо. Нищо не мога да им…

— Остави това на мен. Ти само трябва да отговаряш на въпросите ми.

В килията влезе един от надзирателите.

— Съдът се събира на заседание.

Дейвид се изправи и стисна ръката на Ашли.

— Ще се получи. Ще видиш.

 

 

— Всички да станат. Заседанието започва. Нейна светлост съдия Теса Уилямс председателства делото „Народът на щата Калифорния срещу Ашли Патерсън“.

Съдия Уилямс зае мястото си.

— Може ли да се приближа? — попита Дейвид.

— Можете.

— Бих искал да призова свидетел, който не е включен в предварителния списък.

— Процесът вече прекалено е напреднал, за да викате нов свидетел — отвърна Бренън.

— Бих искал да призова Ашли Патерсън.

Съдия Уилямс започна:

— Аз не…

— Обвинението не възразява, ваша милост — бързо се намеси Мики Бренън.

Тя погледна двамата мъже.

— Много добре. Можете да призовете свидетеля, господин Сингър.

— Благодаря ви, ваша милост. — Той отиде при Ашли и протегна ръка. — Ашли…

Тя седеше като вцепенена, изпаднала в паника.

— Трябва да го направиш.

Младата жена се изправи с разтуптяно сърце и бавно отиде до свидетелското място. Мики Бренън прошепна на Елинор:

— Молех се да я призове.

— Това е краят — кимна тя.

Приставът закле Ашли Патерсън.

— Заклевате ли се тържествено да говорите истината, цялата истина и само истината, и да ви помага Бог?

— Заклевам се — почти прошепна Ашли.

После седна на мястото си.

Дейвид се приближи до нея и внимателно изрече:

— Зная, че е много тежко за теб. Обвинена си в ужасни престъпления, които не си извършила. Искам само съдебните заседатели да научат истината. Спомняш ли си дали си извършила някое от тези убийства?

Ашли поклати глава.

— Не.

Той погледна към съдебните заседатели, после продължи:

— Познавала ли си Денис Тибъл?

— Да. Работехме заедно в „Глобъл Къмпютър Графикс Корпорейшън“.

— Имала ли си някаква причина да убиеш Денис Тибъл?

— Не — с усилие отвърна тя. — Аз… отидох в апартамента му, защото ме помоли да го посъветвам за нещо, и тогава го видях за последен път.

— Познавала ли си Ричард Мелтън?

— Не…

— Той е бил художник. Бил е убит в Сан Франциско. Полицията е открила на местопрестъплението твоите отпечатъци и ДНК.

Тя поклати глава.

— Аз… не зная какво да кажа. Изобщо не го познавам!

— Познавала ли си заместник-шериф Сам Блейк?

— Да. Той ми помагаше. Не съм го убила!

— Известно ли ти е, че имаш още две самоличности, Ашли?

— Да. — Гласът й бе напрегнат.

— Кога научи за това?

— Преди процеса. Каза ми го доктор Сейлъм. Не можех да повярвам. Аз… все още не мога да повярвам. Толкова е… толкова е ужасно.

— И преди не си го съзнавала?

— Не.

— Никога ли не си чувала за Тони Прескот и Алет Питърс?

— Не!

— Сега вярваш ли, че те съществуват вътре в теб?

— Да… Трябва да го вярвам. Те трябва да са извършили всички онези… онези ужасни неща.

— Значи не си спомняш да си срещала Ричард Мелтън, не си имала мотив да убиеш Денис Тибъл или заместник-шериф Сам Блейк, който е бил в апартамента ти, за да те пази?

— Точно така. — Погледна към препълнената съдебна зала и започна да изпада в паника.

— Последен въпрос — каза Дейвид. — Някога имала ли си проблеми със закона?

— Никога.

Той сложи ръка върху нейната.

— Засега това е всичко. — После се обърна към Мики Бренън: — Свидетелят е ваш.

Прокурорът се изправи с широка усмивка.

— Е, госпожице Патерсън, най-после имаме възможност да си поговорим с всички вас. Имали ли сте сексуален контакт с Денис Тибъл?

— Не.

— Имали ли сте сексуален контакт с Ричард Мелтън?

— Не.

— Имали ли сте сексуален контакт със заместник-шериф Самюъл Блейк?

— Не.

— Много интересно — погледна към съдебните заседатели той. — Защото по труповете и на тримата е открит вагинален секрет. ДНК-тестовете отговарят на вашата ДНК.

— Аз… не зная нищо за това.

— Може да ви обвиняват несправедливо. Може някой да го е взел…

— Възразявам!

— Отхвърля се.

— И да го е оставил при трите кастрирани трупа. Имате ли врагове, които биха направили такова нещо?

— Аз… не зная.

— Лабораторията по дактилоскопия във ФБР е проверила отпечатъците, които полицията е открила на местопрестъпленията. И съм сигурен, че това ще ви изненада…

— Възразявам!

— Приема се. Внимавайте, господин Бренън.

— Да, ваша милост.

Доволен, Дейвид бавно седна на мястото си. Ашли бе на ръба на истерията.

— Отпечатъците от трите местопрестъпления са били ваши и само ваши.

Тя мълчеше.

Бренън отиде до масата си, взе нож за месо, увит в целофан, и го вдигна.

— Това познато ли ви е?

— Може… може да е един от… един от моите…

— Един от вашите ножове ли? Той вече е признат за веществено доказателство. Петната по него съвпадат с кръвта на заместник-шериф Блейк. Вашите отпечатъци са открити по оръжието на престъплението.

Младата жена само клатеше глава.

— Никога не съм виждал по-ясен случай на хладнокръвно убийство и на по-слаба защита. Зад тези две несъществуващи, измислени личности се крие най…

Дейвид отново се изправи.

— Възразявам.

— Приема се. Вече ви предупредих, господин Бренън.

— Извинете ме, ваша милост.

Прокурорът продължи:

— Сигурен съм, че съдебните заседатели биха искали да се запознаят с личностите, за които говорите. Вие сте Ашли Патерсън, нали така?

— Да.

— Чудесно. Бих искал да поговоря с Тони Прескот.

— Аз… не мога да я повикам.

Той изненадано я погледна.

— Не можете ли? Наистина? Ами тогава Алет Питърс?

Ашли отчаяно поклати глава.

— Аз… нямам власт над тях.

— Опитвам се да ви помогна, госпожице Патерсън — изрече той. — Искам да покажа на съдебните заседатели вашите самоличности, които са убили и кастрирали трима невинни мъже. Повикайте ги!

— Аз… не мога. — Тя се разплака.

— Не можете, защото те не съществуват! Вие се криете зад призраци. На този стол седите единствено вие, и само вие сте виновна. Те не съществуват, но вие съществувате и ще ви кажа още какво съществува — неопровержими, категорични доказателства, че сте убили трима мъже и хладнокръвно сте ги кастрирали. — Той се обърна към съдия Уилямс. — Ваша милост, обвинението се оттегля.

Дейвид погледна към съдебните заседатели. Всички бяха впили очи в Ашли и лицата им изразяваха отвращение.

— Господин Сингър? — каза съдия Уилямс.

Той се изправи.

— Ваша милост, моля за разрешение подсъдимата да бъде хипнотизирана, за да…

Тя рязко го прекъсна:

— Господин Сингър, вече ви предупредих, че няма да позволя този процес да се превърне в евтино представление. Не можете да я хипнотизирате в моята съдебна зала. Отговорът е „не“.

— Трябва да ми го позволите — яростно възрази той.

— Не знаете колко е важно…

— Достатъчно, господин Сингър. — Гласът й беше леден. — За втори път ви наказвам за неуважение към съда. Искате ли да зададете на свидетелката други въпроси или не?

— Да, ваша милост. — Дейвид се приближи до Ашли. — Ашли, знаеш, че си под клетва, нали?

— Да. — Дълбоко си поемаше дъх и се мъчеше да се овладее.

— И всичко, което каза, е истината, такава, каквато ти е известна?

— Да.

— Знаеш ли, че в ума, тялото и душата ти има две самоличности, над които нямаш власт?

— Да.

— Тони и Алет?

— Да.

— И ти не си извършила нито едно от онези ужасни убийства?

— Не.

— Извършила ги е една от другите самоличности и ти не носиш отговорност за това.

Елинор въпросително погледна към Бренън, но той се усмихна, поклати глава и прошепна:

— Ще го оставим сам да си сложи примката на шията.

— Хелън… — Дейвид млъкна и пребледня. — Искам да кажа, Ашли… Трябва да накараш Тони да се покаже.

Тя го погледна и безпомощно поклати глава.

— Аз… не мога — промълви.

— Можеш — възрази й. — В момента Тони ни слуша. Тя се радва и това е естествено. Извършила е три убийства и ще се измъкне безнаказано. — Той повиши глас: — Ти си много умна, Тони. Покажи се и се поклони на публиката. Никой няма да те докосне с пръст. Не могат да те накажат, защото за тази цел трябва да накажат Ашли, която е невинна.

Всички в залата напрегнато го наблюдаваха. Ашли седеше като вцепенена.

Дейвид се приближи до нея.

— Тони! Тони, чуваш ли ме? Искам да се покажеш. Незабавно!

Той изчака малко. Не се случваше нищо. Дейвид отново повиши глас:

— Тони! Алет! Покажете се! Хайде. Всички знаем, че сте там!

В залата не се чуваше нито звук.

Младият мъж загуби самообладание и извика:

— Покажете се. Покажете ни лицата си… По дяволите! Веднага! Веднага!

Ашли избухна в сълзи. Съдия Уилямс яростно каза:

— Приближете се насам, господин Сингър.

Дейвид бавно отиде при нея.

— Свършихте ли да измъчвате клиентката си, господин Сингър? Ще пратя доклад за поведението ви в щатската адвокатска асоциация. Вие сте позор за професията си и ще препоръчам да ви изключат.

Той не отговори.

— Ще призовавате ли други свидетели?

Дейвид примирено поклати глава.

— Не, ваша милост.

Всичко беше свършило. Той бе загубил. Ашли щеше да умре.

— Защитата се оттегля.

 

 

Джоузеф Кинкайд седеше на последния ред в съдебната зала и наблюдаваше с мрачно лице. Стана и преди да излезе, се обърна към Харви Юдъл:

— Разкарай го.

Счетоводителят спря Дейвид на излизане от залата.

— Дейвид…

— Здравей, Харви.

— Съжалявам, че се получи така.

— Това не…

— На господин Кинкайд му е много неприятно, но… хм, той смята, че ще е най-добре да не се връщаш във фирмата. Всичко хубаво.

 

 

В момента, в който излезе от съдебната зала, Дейвид беше заобиколен от телевизионни камери и крещящи репортери.

— Ще направите ли изявление, господин Сингър?

— Чухме съдия Уилямс да казва, че ще бъдете изключен…

— Съдия Уилямс каза, че ще ви задържи за неуважение към съда. Смятате ли…

— Специалистите мислят, че сте загубили делото. Имате ли намерение да обжалвате?

— Юридическите експерти от нашия канал твърдят, че клиентката ви ще получи смъртна присъда…

— Имате ли планове за бъдещето?

Дейвид се качи в колата си и потегли без да каже нито дума.