Сидни Шелдън
Непознат в огледалото (3)

1

През 1919 година Детройт, щата Мичиган беше безспорно най-развитият промишлен център в света. Първата световна свърши и Детройт бе допринесъл значително за победата на Съюзниците с доставките на танкове, камиони и самолети. След като швабите не представляваха вече заплаха, автомобилните заводи отново насочиха усилията си към преоборудване на мощностите за леки коли. И не след дълго четири хиляди автомобила на ден бяха произвеждани и експедирани. Квалифицирана и неквалифицирана работна ръка пристигаше от всички части на света да търси работа в автомобилното производство. Италианци, ирландци, немци — прииждаха като поток.

Сред новодошлите бяха Паул Темплархаус и съпругата му Фрида. Паул беше започнал като касапски чирак в Мюнхен. Със зестрата на Фрида той замина за Ню Йорк, там отвори месарница, която бързо излезе на загуба. След това се прехвърли в Сейнт Луис, после в Бостън и накрая в Детройт, като навсякъде се проваляше. В епохата, в която бумът на бизнеса и нарастващото благосъстояние означаваха увеличаване търсенето на месо, Паул Темплархаус успяваше да губи пари навсякъде, където отваряше магазин. Той беше добър месар, но безнадеждно невеж бизнесмен. Честно казано, интересуваше го повече писането на стихове, отколкото правенето на пари. Прекарваше часове замечтан над римите и поетичните образи. Пишеше и изпращаше стихотворенията си на вестници и списания, но те така и не вземаха нищо от творенията му. За Паул парите не бяха важни. Даваше всекиму на вересия и мълвата бързо се разнесе: ако нямаш пари и искаш най-хубавото месо, иди при Паул Темплархаус.

Жена му Фрида не бе хубавица и нямаше никакъв опит с мъже преди да се появи Паул и да й предложи — или по-точно — на баща й, да се ожени за нея. Фрида настоя пред баща си да приеме предложението на Паул, но той не се колебаеше изобщо. Плашеше го мисълта, че може да остане с Фрида до края на живота си. Дори увеличи зестрата, така че мъжът й да може да се махне от Германия и да отиде в Новия Свят.

Фрида свенливо се влюби в съпруга си от пръв поглед. Тя не бе виждала поет преди това. Паул бе слаб, с интелигентен вид, светли късогледи очи и оредяла коса. Минаха месеци преди тя да повярва, че този красив млад мъж наистина й принадлежи. Тя не хранеше никакви илюзии относно собствения си вид. Фигурата й бе безформена, приличаше на огромен недоварен картоф. Най-красивата й черта бяха живите сини очи с цвят на незабравки, но всичко друго в лицето й сякаш бе събрано от другаде. Носът й бе като на прадядо й, голям и буцест. От чичо си бе взела челото — високо и право, а долната челюст бе от бащата — квадратна и издадена. Дълбоко в себе си Фрида бе красива — девойка, заключена зад лице и тяло, с които Бог си бе направил някакъв небесен майтап. Но хората виждаха само външността. Освен Паул. Нейният Паул. Така мислеше Фрида, неразбираща, че той е привлечен единствено от зестрата, в която виждаше възможност за бягство от кървищата на говеждите и свински мозъци. Мечтата на Паул беше да започне собствен бизнес и да спечели достатъчно пари, за да се посвети изцяло на любимата си поезия.

Фрида и Паул прекараха медения си месец в една страноприемница край Залцбург, намираща се в запазен старинен замък на брега на красиво езеро, заобиколено от гори и ливади. Фрида преживяваше във въображението си стотици пъти сцената на първата брачна нощ. Как Паул ще заключи вратата, ще я прегърне и ще й шепне ласкави думи, докато я съблича. Устните му ще намерят нейните и после бавно ще се плъзнат по голото й тяло, както правеха в малките зелени книжки, които тя тайно четеше. Членът му ще бъде твърд и гордо изправен като германския флаг. Паул ще я занесе на ръце до леглото (или по-сигурно ще бъде, ако върви до нея) и нежно ще я сложи да легне. „Майн гот, Фрида — ще каже той. — Обичам тялото ти. Ти не си като онези кльощави момиченца. Ти имаш тяло на жена.“

Действителността я връхлетя като шок. Вярно, че като стигнаха в стаята, Паул заключи вратата. След това реалността и мечтата станаха съвсем чужди една на друга. Докато Фрида гледаше, Паул бързо си свали ризата и откри хилавите си, голи гърди. После си събу панталоните. Между краката му висеше тънък, безформен пенис, покрит от кожичка. По нищо не съвпадаше с картинките, които бе гледала. Паул се изтегна на леглото и зачака. Фрида осъзна, че той я чака да се съблече. Тя бавно започна да сваля дрехите си. „Е, големината не е всичко — каза си Фрида. — Паул сигурно ще бъде чудесен любовник.“ Миг по-късно тръпнещата младоженка се събра с младоженеца на сватбения одър. Докато тя чакаше да чуе нещо романтично, Паул се изтъркаля върху нея, направи няколко бода и се върна обратно. За смаяната булка всичко свърши преди да е започнало. Колкото до Паул, неколцината му сексуални изживявания бяха все с Мюнхенски курви и той посегна към портфейла, преди да се усети, че вече не трябва да си плаща. Отсега нататък беше безплатно. Дълго след като той заспа, Фрида остана будна. Опитваше да не мисли за разочарованието си. „Сексът не е всичко, — се утешаваше тя. — Моят Паул ще бъде чудесен съпруг.“ Както се оказа, тя отново бе сгрешила.

Малко след медения месец Фрида започна да вижда Паул в по-реалистична светлина. Тя бе възпитана според немските традиции за Hausfrau,^[1] и затова се подчиняваше на съпруга си безпрекословно, но изобщо не беше глупава.

Паул не се интересуваше от нищо друго освен от стиховете си и Фрида започна да осъзнава, че те просто бяха много лоши. Постепенно се убеди, че Паул е далеч от желаното във всички области, за които тя се сещаше. Там, където той бе нерешителен, Фрида бе твърда. В бизнеса, където Паул бе глупав, тя бе умната. В началото само седеше и тихо страдаше, гледайки как мъжът й пилее хубавата зестра за сърдоболните си идиотщини. Но когато се преместиха в Детройт, тя не издържа. Един ден нахълта в месарницата на мъжа си и седна зад касата. Окачи табела: „ВЕРЕСИЯ НИКОМУ“. Съпругът й се ядоса, но това бе само началото. Фрида вдигна цените, започна да рекламира, обсипа квартала с листовки и бизнесът потръгна за един ден. От този момент Фрида взимаше важните решения, а Паул ги изпълняваше. Разочарованието я бе превърнало в тиран. Откри в себе си дарба да се справя с хората и нещата и стана непреклонна. Фрида решаваше къде да се влагат парите, къде да живеят, къде да почиват и кога е дошло времето да имат дете.

Една вечер тя обяви решението си на Паул и го застави да работи по въпроса, докато нещастникът едва не получи нервна криза. Страхуваше се, че толкова секс ще навреди на здравето му, но Фрида бе решителна жена.

— Вкарай ми го — нареждаше тя.

— Не мога — протестираше Паул. — Не ще.

Фрида хващаше повехналия малък пенис и дръпваше кожичката назад. Когато нищо не ставаше, тя го поемаше в устата си — „Майн гот! Фрида! Какво правиш?“ — а той, напук на него, се втвърдяваше и тя го пъхаше между краката си, докато спермата на Паул не се излееше в нея.

Три месеца след като започнаха, Фрида каза на мъжа си, че може да отдъхне. Беше бременна. Паул искаше момиче, а Фрида — момче, така че никой от познатите им не бе изненадан, когато се роди момче.

По настояване на Фрида детето се роди вкъщи, с помощта на акушерка. Всичко мина нормално до самото раждане. Но след като детето бе извадено на бял свят, всички, събрали се около леглото останаха шокирани. Новороденото бе напълно нормално, с изключение на пениса. Членът на бебето бе огромен. Клатеше се като надут, несъразмерен придатък към невинните детски кълки.

„На баща му не е такъв“ помисли Фрида със страшна гордост.

 

 

Нарече го Тобиас, на името на един от общинските съветници, живеещ в техния квартал. Паул каза на Фрида, че той ще поеме възпитанието на момчето. Все пак, нали бащата е затова — да отгледа сина си.

Фрида слушаше с усмивка и рядко пускаше Паул близо до детето. Тя го отгледа. Направляваше го с тевтонска хватка и кадифената ръкавица нямаше място при нея. На пет години Тоби беше слабо, тънкокрако дете с хитро личице и майчините сини като незабравка очи. Тоби обожаваше майка си и копнееше за нейното одобрение. Обичаше тя да го вдига и да го слага на широките си бедра, така че да може той да притисне глава дълбоко в скута й. Но Фрида нямаше време за такива неща. Тя бе заета с прехраната на семейството. Обичаше малкия Тоби и бе убедена, че той няма да израсне слабохарактерен като баща си. Фрида искаше всичко, което Тоби прави да бъде идеално. Когато тръгна на училище, тя преглеждаше домашните му и ако имаше нещо, с което той да не може да се справи, майката казваше застрашително:

— Хайде момче, запретвай ръкави!

И стоеше над него, докато не реши задачата. Колкото по-строга бе към него, толкова повече той я обичаше. Изтръпваше при мисълта, че може да я разочарова. Наказанията й идваха светкавично, а поощренията — бавно, но тя вярваше, че това е за доброто на Тоби. От първия миг, когато взе момчето в ръце, тя знаеше, че един ден той ще бъде известен и уважаван мъж. Не беше наясно как и кога, но беше убедена, че ще стане точно така. Сякаш Бог шепнеше в ухото й. Още преди синът й да порасне толкова, че да разбира какво му казва, тя започна да приказва с него за великото му бъдеще и никога не престана. И така, още съвсем млад, Тоби заживя с убеждението, че ще стане известен, без да знае как и защо. Знаеше само, че майка му не може да греши.

 

 

Едни от най-щастливите мигове в живота на Тоби бяха, когато седеше в огромната кухня над домашните си, а майка му готвеше, изправена зад голямата старомодна печка. Оттам се разнасяха небесни ухания — на гъста черна бобена чорба с плуващи в нея цели наденици, на чинии със сочна кървавица, на картофени кюфтета с крехка кафява дантелена корица. Друг път стоеше над голямата готварска маса в средата на кухнята и месеше тесто с дебелите си здрави ръце. После ръсеше над него леки брашнени снежинки и като с магия превръщаше тестото в пай с ябълки или сливи, от който ти се пълнеше устата със слюнка. Тоби отиваше до нея, обгръщаше с ръцете си голямото тяло, а лицето му стигаше едва до кръста й. Възбуждащият мускусен женски мирис ставаше част от всички кухненски аромати и неизбликналата му сексуалност се пробуждаше дълбоко в него. В такива мигове Тоби с радост би умрял за нея. Оттук до края на живота му с миризмата на пресни ябълки в масло неминуемо идваше в съзнанието и образът на майката, ясен и жив.

 

 

Тоби бе на дванайсет години, когато един следобед при тях дойде махленската клюкарка госпожа Дъркин.

Тя бе костелива жена с палави, черни очи и неуморен език. Когато си тръгна, Тоби започна да я имитира, а майка му се заливаше от смях. Момчето като че ли за първи път я чу да се смее. От този миг нататък Тоби постоянно търсеше начини да я развесели. Правеше невероятни имитации на купувачите в месарницата, на учителите и съучениците си, а майка му гръмогласно, се смееше.

Тоби най-сетне бе открил как да спечели одобрението й.

Поиска роля в една училищна пиеса, „Нямаш сметка, Дейвид“, и получи главната. На премиерата майка му седна на първия ред, за да аплодира успеха на сина си. Тогава Фрида разбра, че Бог ще удържи обещанието си.

 

 

През 30-те, в началото на голямата депресия, кината в цялата страна опитваха всички възможни трикове, за да понапълнят празните салони. Раздаваха се храни и радиоапарати, правеха се викторини, бинго, наемаха се пианисти и се устройваха балове, на които публиката пееше.

Правеха се и конкурси за аматьори, Фрида внимателно преглеждаше кинорубриката във вестника и отбелязваше къде има такива конкурси. След това водеше Тоби, сядаше сред публиката и докато той имитираше Ал Джонсън, Джеймс Кагни и Еди Кантор, тя викаше: „Майн химел, какво талантливо момче!“ Тоби почти винаги печелеше първото място.

Израсна висок, но все така слаб. Възпитано момче с игриви яркосини очи и херувимско лице. Когато човек се вгледаше в него веднага си казваше: невинност. Когато гледаха Тоби, им се искаше да го грабнат в прегръдките си и да го защитават от Живота. Обичаха го и го аплодираха, докато бе на сцената. За първи път Тоби осъзна каква е съдбата му: щеше да стане звезда, първо заради майка си и второ заради Господ.

 

 

Либидото на Тоби започна да се събужда, когато бе на петнайсет. Мастурбираше в банята, единственото място, което му осигуряваше уединение, но това не бе достатъчно. Реши, че има нужда от момиче.

Една вечер Тоби беше излязъл в града с някакво поръчение от майка си и Клара Конърс, омъжената сестра на негов съученик, го закара с колата вкъщи. Клара бе хубава блондинка с големи гърди. Тоби седна до нея и получи ерекция. Нервно протегна ръка към бедрото й и започна да бърка под полата, готов да спре веднага, ако тя извика. На Клара й бе по-скоро забавно, отколкото неприятно, но щом Тоби измъкна пениса си и тя видя големината му, го покани на другия ден у тях, където въведе Тоби в радостите от половото сношение. Беше фантастично изживяване. Вместо сапунисаната ръка Тоби откри мек и топъл отвор, който тръпнещ грабваше пениса. Виковете и въздишките на Клара го втвърдяваха отново и отново и той получаваше оргазъм след оргазъм без да напуска топлото, влажно гнездо. Преди това Тоби тайно се срамуваше от размера на пениса си, но сега той се превърна в негова слава. Клара не можа да запази този феномен само за себе си и скоро Тоби се постави в услуга на половин дузина омъжени жени в квартала.

През следващите две години, Тоби успя да дефлорира почти половината момичета в класа. Някои от съучениците му бяха футболни звезди, изглеждаха по-добре от него, други бяха по-богати, но там, където те не успяваха, успяваше Тоби. Той бе най-готиното, най-забавно нещо, което момичетата бяха виждали. Беше невъзможно да кажеш „не“ на това невинно лице и тези хитри сини очи.

Осемнайсетгодишен, той караше последен срок в гимназията, когато бе повикан в директорския кабинет. Вътре седяха майка му, с намръщено лице, хлипащо шестнайсетгодишно момиче от католическо семейство на име Айлийн Хениган и нейният баща, полицейски сержант в униформа. В мига, в който влезе в стаята, Тоби разбра, че го чакат големи неприятности.

— Ще говоря направо, Тоби — каза директорът. — Айлийн е бременна. Тя твърди, че ти си бащата на детето. Имал ли си физически отношения с нея?

Устата на Тоби внезапно пресъхна. Всичко, което помнеше, бе как Айлийн стенеше от удоволствие и молеше за още. А сега, ето ти на!

— Отговаряй, копеле малко! — прогърмя бащата на Айлийн. — Докосвал ли си се до дъщеря ми?

Тоби хвърли бърз поглед към майка си. Това, че тя бе тук, свидетел на неговия срам, го разстрои повече от всичко. Той я бе наскърбил, беше я разочаровал. Тя щеше да се срамува от поведението му. Тоби реши, че ако някак си успее да се измъкне, ако Бог му помогне само този път с някакво чудо, няма да докосне момиче докато е жив. Ще отиде на лекар и ще се кастрира, за да не мисли никога повече за секс, и…

— Тоби… — говореше майка му. Гласът и бе строг и студен. — Бил ли си в леглото с това момиче?

Тоби преглътна, пое дълбоко въздух и каза под носа си:

— Да, мамо.

— Тогава ще се ожениш за нея. — Тонът й бе категоричен. Тя погледна хлипащото момиче в подутите от плач очи. — Това ли искаш?

— Д-да — проплака Айлийн. — Аз обичам Тоби. — Тя се обърна към него. — Те ме накараха да кажа. Аз не исках да им казвам, че си ти.

Баща й, сержантът високо обяви:

— Дъщеря ми е едва на шестнайсет. По закон това е изнасилване. Може да бъде пратен в затвора до края на мизерния си живот. Но ако ще се жени за нея…

Всички се обърнаха към Тоби. Той преглътна отново и каза:

— Да, сър. Аз… Аз съжалявам за това, което се случи.

Докато мълчаливо пътуваха с майка му към къщи, Тоби седеше до нея нещастен. Знаеше колко я е обидил. Сега трябваше да търси работа, за да издържа Айлийн и детето. Вероятно ще трябва да работи в месарницата и да забрави мечтите си, плановете си за бъдещето. Когато стигнаха у дома, майка му каза:

— Ела горе.

Тоби я последва до неговата стая като се подготвяше за лекцията. Видя я как изважда куфара и започва да слага вътре дрехите му. Погледна я объркан.

— Какво правиш, мамо?

— Аз ли? Аз — нищо, а ти заминаваш далеч от мен.

Тя спря и се обърна.

— Да не мислиш, че ще те оставя да си зарежеш живота за тая никаквица? Значи, легнал си с нея и тя ще ражда. Това доказва две неща: че ти си човек и че тя е глупава! О, не — никой не може да хване сина ми в капана с някаква сватба. Господ е отредил да бъдеш голям човек, Тоби. Сега заминаваш за Ню Йорк и като станеш голяма звезда, ще пратиш да ме вземат.

Той се просълзи и се хвърли в прегръдките й. Тя го сложи да легне в огромния й скут и Тоби изведнъж се почувства уплашен и объркан при мисълта, че трябва да я напусне. Но въпреки това в него пламна ново усещане — възбудата от началото на новия живот. Той отиваше в шоу бизнеса. Щеше да стане звезда, да бъде известен.

Нали майка му така каза.