Сидни Шелдън
Непознат в огледалото (29)

27

Клифтън Лоурънс бе в беда. По някакъв начин сам си бе виновен, че остави нещата да стигнат дотам. Седеше на бара у Тоби и слушаше.

— Предложих й тази сутрин, Клиф, а тя каза „да“. Чувствам се като шестнайсетгодишно хлапе.

Опита се да не изписва шока на лицето си. Трябваше много внимателно да отработи положението. Знаеше едно: не можеше да допусне тая малка уличница да се омъжи за Тоби Темпъл. Щом се обявеше сватбата, всеки Холивудски ебач щеше да изскочи, за да каже, че е минал пръв оттам. По чудо Тоби не бе разбрал досега, но това нямаше да трае вечно. Когато научеше истината, щеше да убива. Щеше да посече всички наоколо, които му бяха докарали това на главата, а Клифтън щеше да го отнесе пръв. Не, Клифтън нямаше да допусне този брак. Изкуши се да посочи на Тоби двайсетгодишната разлика между него и Джил, но се спря. Погледна го и каза внимателно:

— Може да се окаже грешка цялото това бързане. Дълго време минава преди да опознаеш някого. Може и да промениш…

Тоби махна с ръка.

— Ти ще ми станеш кум. Мислиш ли, че тук е по-добре или горе във Вегас?

Клифтън разбра, че говори напразно. Имаше само един начин да предотврати катастрофата. Трябваше да спре Джил.

 

 

Същия ден се обади на Джил и я помоли да дойде в офиса му. Пристигна с един час закъснение, поднесе му бузата си за целувка, седна на края на дивана и каза:

— Нямам много време. Трябва да се видя с Тоби.

— Няма да трае дълго.

Клифтън я гледаше изпитателно. Беше друга Джил. Нямаше и следа от момичето, което бе срещнал преди няколко месеца. Стоеше уверено, излъчваше сигурност, каквато не притежаваше преди. Е, и с такива момичета си бе имал работа.

— Джил, смятам да говоря направо. Ти не ставаш за Тоби. Искам да се махнеш от Холивуд — извади бял плик. — Тук има пет хиляди долара в брой. Достатъчно да отидеш, където поискаш.

Погледна го с изненадано изражение, след това се облегна назад и се разсмя.

— Не се шегувам — каза Клифтън Лоурънс. — Мислиш ли, че Тоби ще се ожени за теб, ако разбере, че си спала с всички в този град?

Тя го изгледа продължително. Искаше да му каже, че той е виновен за всичко това. Той и всички останали властни хора, които не и даваха шанс. Те я накараха да плаща с тяло, с гордост, с душа. Но знаеше, че няма как да я разбере. Той блъфираше. Не можеше да посмее да каже на Тоби: неговата дума срещу нейната.

Джил се изправи и излезе от офиса.

 

 

Час по-късно Тоби се обади.

Никога не бе говорил по-развълнувано.

— Не знам какво си й говорил, приятел, обаче трябва да ти отдам заслуженото. Не може да чака. Тръгваме към Лас Вегас да се женим!

 

 

Частният самолет летеше на трийсет и пет мили от международното летище в Лос Анджелис със скорост 250 възела. Дейвид Кениън се свърза с диспечерския пункт и предаде координатите си.

Беше вън от себе си. Отиваше към Джил.

Сиси се възстанови от травмите след катастрофата, но лицето й бе лошо повредено. Дейвид я изпрати при най-добрия пластичен хирург в Бразилия. Шеста седмица получаваше от нея горещи сведения за доктора.

Преди едно денонощие Сиси се обади по телефона, за да каже, че няма да се връща. Беше се влюбила.

Дейвид не можеше да повярва на късмета си.

— Това… Това е чудесно — опита се да не падне. — Желая ви щастие на двамата с доктора:

— О, не е докторът, Дейвид — отвърна Сиси. — Това е един мъж, който притежава малка плантация тук. Изглежда точно като теб с единствената разлика, че ме обича.

Пукотът на радиостанцията прекъсна мислите му.

— Частен Три Алфа Папа, тук е Лос Анджелиското управление на полета. Открита за кацане писта 25 ляво. Зад вас е 707 на „Юнайтед“. След кацане незабавно се изтеглете до дясната рампа.

— Роджър.^[1]

Дейвид започна да се спуска, сърцето му се разтуптя. Беше на път към Джил. Щеше да я намери, да й каже, че още я обича, че иска да се ожени за нея.

Мина през терминала, после на павилиона за вестници едно заглавие привлече вниманието му: „ТОБИ ТЕМПЪЛ СЕ ЖЕНИ ЗА АКТРИСА“. Прочете статията два пъти, обърна се и се запъти към бара на летището.

Три дни беше пиян, след това отлетя обратно в Тексас.