Сидни Шелдън
Непознат в огледалото (28)

26

Това беше най-голямата роля в живота на Джил.

Нямаше представа защо Тоби я иска толкова, след като може да има всяко момиче в Холивуд, а и нямаше значение, факт беше, че я желае. Дни наред Джил не беше в състояние да мисли за нищо друго освен за вечерята и как всички там — всички тези важни хора — се тълпяха около Тоби. Биха направили всичко за него. Джил трябваше някак да открие начин Тоби да направи нещо за нея. Разбираше, че трябва да бъде много умна. Слуховете за Тоби говореха, че веднъж легнал с някое момиче, той губеше интерес към него. Забавляваше го преследването, предизвикателството. Джил прекарваше много време в мисли за Тоби и за начина, по който трябваше да го обработи.

Той се обаждаше всеки ден, но чак след седмица Джил се съгласи да вечеря с него отново. Беше се побъркал от радост, всички в екипа говореха само за това.

— Ако имаше изобщо такова животно — каза Тоби на Клифтън, — щях да кажа, че е любов. Всеки път, когато се сетя за Джил, получавам ерекция — захили се и добави, — а когато получа ерекция, пич, все едно закачам обява на булевард „Холивуд“.

 

 

В нощта на първата им среща Тоби взе Джил от апартамента й.

— Запазил съм маса в „Чейсън“ — каза той, убеден, че ще я впечатли.

— О? — имаше нотка на разочарование в гласа й.

Той примигна.

— Някъде другаде ли предпочиташ? — Беше събота вечер, но Тоби знаеше, че може да намери маса навсякъде — „Перино“, „Амбасадор“, „Дерби“. — Само кажи къде.

Джил се поколеба и каза:

— Ще ми се смееш.

— Няма.

— „Томи“.

 

 

Един от Мак-овете масажираше Тоби до басейна, когато Клифтън Лоурънс дойде, да го види.

— Няма да повярваш — чудеше се Тоби. — Стояхме при тия хамбургери двайсет минути. Знаеш ли къде е „Томи“? В центъра на Лос Анджелис. Знаеш ли кои ходят там? Бачкьорите. Тя е луда. Бях готов да гръмна двеста долара за нея, с френското шампанско и всичките там салтанати, а цялата вечеря ми струва два долара и четиридесет цента. После исках да я заведа в „Пип“. Знаеш ли какво стана вместо това? Разхождахме се по плажа на Санта Моника. Напълних си „Гучи-те“^[1] с пясък. Кой ходи по плажа нощем — да те утрепе някой водолаз? — поклати глава с възхищение. — Джил Касъл. Какво ще кажеш?

— Нищо — каза Клифтън сухо.

— Не искаше да дойде при мен за през нощта и аз реших, че ще спим у тях, нали така?

— Така.

— Ама не е така. Не ме пусна даже да вляза. Цунка по бузката и чао. Прибрах се сам-самичък. А кажи сега, това не е ли адска нощ за Чарли-суперзвездата?

— Ще се видиш ли пак с нея?

— Ти чуваш ли се какво говориш? Ще се видя, разбира се. Можеш да се обзаложиш на сладкия си задник!

 

 

Тоби и Джил бяха заедно почти всяка вечер. Когато Джил казваше, че не може да се срещнат, защото бе заета или имаше работа рано сутрин, Тоби изпадаше в отчаяние. Телефонираше й десетки пъти на ден.

Той я водеше в най-лъскавите ресторанти и най-изтъкнатите частни клубове в града. Тя се отплащаше със стария кей на Санта Моника, страноприемница „Транкас“, малък френски семеен ресторант, наречен „Тес“, водеше го в „Папа Де Карлос“ и всички останали незабележими места, с които се запознава една бореща се актриса без пари. Тоби не го беше грижа къде ходят, стига да бъде с Джил.

Тя бе първият човек в живота му, който караше чувството за самота да изчезва.

 

 

Тоби вече почти се страхуваше да легне с Джил. Мислеше, че така може вълшебството да си отиде. Въпреки това я желаеше повече от всяка друга жена в живота си. Веднъж на края на една среща, когато получи целувката си за лека нощ, той спусна ръка между краката й и каза:

— Господи, Джил, ще полудея, ако не бъда с теб.

Тя го отблъсна и каза хладно:

— Ако само това ти е в главата, можеш да го получиш навсякъде за двайсет долара.

Блъсна вратата под носа му. После се облегна от другата страна, трепереща. Боеше се, че е стигнала твърде далеч. Стоя будна цяла нощ, разтревожена.

На другия ден Тоби й изпрати диамантена гривна и Джил разбра, че всичко е наред. Върна я с внимателно обмислена бележка: „Все пак, благодаря. Караш ме да се чувствам твърде красива.“

— Струва три бона — каза гордо Тоби на Клифтън, — а тя ми я върна.

Поклати глава с недоверие.

— Какво ще кажеш за такова момиче?

Клифтън можеше да му каже точно какво мисли, но се задоволи само с репликата:

— Определено не е като другите, драги.

— Не била като другите! — възкликна Тоби. — Всички курви в тоя град гледат да не изпуснат да докопат каквото могат. Джил е първото момиче, което не дава пет пари за материалните неща. Ти да не ме обвиняваш, че съм луд по нея?

— Не — каза Клифтън. Но вече започваше да се тревожи. Знаеше всичко за Джил и се чудеше дали не е дошло време да поговори с нея.

— Нямам нищо против да вземеш Джил за клиент — каза Тоби на Клифтън. — Бас държа, че може да стане голяма звезда.

Клифтън парира предложението меко, но безкомпромисно:

— Не, благодаря, Тоби. Една суперзвезда ми е достатъчна.

Същата нощ Тоби повтори забележката пред Джил.

 

 

След първия си неуспешен опит с Джил, Тоби внимаваше да не засяга повече въпроса с леглото. Всички други момичета, с които излизаше, гледаха да му угодят. Не и Джил. Ако Тоби правеше нещо, което тя смяташе за ненормално, Джил му казваше. Една нощ Тоби отряза някакъв мъж, който го помоли за автограф. По-късно Джил каза:

— Забавно е да бъдеш саркастичен на сцената, Тоби, но този човек остана обиден.

Тоби се върна и се извини.

Джил каза, че многото пиене е вредно за него. Той спря алкохола. След една случайна забележка за дрехите му, той смени шивача. Разрешаваше й да говори неща, за които би скочил, срещу всеки друг на света. Никой нямаше право да го командва или поучава.

Освен майка му, разбира се.

 

 

Джил отказваше пари и скъпи подаръци. Тоби знаеше, че тя не разполага с много пари и бе още по-горд с нея. Една вечер в апартамента й, докато чакаше да се облече за вечеря, видя на масичката куп сметки. Пъхна ги в джоба си и нареди на Клифтън да ги плати. Почувства го като победа. Все пак желаеше да направи нещо голямо за Джил, нещо важно.

И изведнъж разбра какво точно.

 

 

— Сам, смятам да ти направя голяма услуга!

„Пази се от звездите, носещи дарове“^[2] — помисли Сам с насмешка.

— Нали си пощурял да откриеш момиче за филма на Келър? — попита Тоби. — Е, аз ти намерих.

— Познавам ли я? — попита Сам.

— Срещал си я в къщи. Джил Касъл.

Сам си спомняше Джил. Красиво лице и фигура, черна коса. Доста възрастна за тийнейджърската роля във филма на Келър. Но щом Тоби Темпъл искаше да я пробва за ролята, Сам бе длъжен да му угоди.

— Кажи й да дойде днес следобед.

 

 

Сам се погрижи пробните снимки да бъдат внимателно направени. Осигури най-добрия оператор на студиото, а Келър лично ги режисираше.

На другия ден прегледа филма. Както бе предположил, Джил бе прекалено зряла за ролята на младо момиче. Иначе не беше лоша. Липсваше й единствено чар, магията, която струи от екрана.

Обади се на Тоби Темпъл.

— Погледнах пробата на Джил тази сутрин, Тоби. Снима се добре, чете правилно, но не е водещ тип. Може да печели добре от по-малки роли, но ако е решила да става звезда, няма да е в тоя бизнес.

 

 

Тоби заведе Джил на вечеря, посветена на току-що пристигнал в Холивуд английски режисьор. Джил стоеше в очакване.

Отвори вратата и в мига, в който той влезе, тя усети, че нещо не е наред.

— Научил си нещо за пробните снимки — каза.

Кимна неохотно.

— Говорих със Сам Уинтърс — разказа й какво бе чул от Сам, като се опита да смекчи удара.

Джил стоеше и слушаше без да промълви дума. Беше толкова сигурна. Ролята беше толкова добра. Някъде от дълбините на спомена изплува златната купа във витрината на магазина. Малкото момиче, което болезнено изживяваше копнежа и загубата; Джил усети същото чувство на отчаяние.

Тоби говореше:

— Виж, скъпа, не се притеснявай за това. Уинтърс не знае какви ги говори.

Но той знаеше! Тя нямаше да успее. Всички терзания, болки и надежди бяха напразни. Майка й сякаш бе права — отмъстителният Бог я наказваше за нещо, което тя не знаеше. Чуваше виковете на проповедника: „Виждате ли това момиченце? То ще гори в ада за греховете си, ако не посвети душата си на Бога и не се покае.“ Пристигна в този град с любов и мечти, а той я погуби.

Обгърна я непоносима мъка, не осъзнаваше, че плаче, докато не усети ръката на Тоби върху рамото си.

— Шшт. Всичко е наред — каза той, а нежността му я разплака още повече.

Стоеше до него и докато той я прегръщаше, му разказа за баща си, умрял в деня на раждането й, за златната купа, за протестантите, за главоболията и нощите, изпълнени с ужас, с очакване Бог да я порази. Разказа му за безкрайната мръсна работа, която вземаше, за да бъде актриса, за всички провали. Някакъв дълбоко спотаен инстинкт й подсказа да не говори за мъжете в живота си. Въпреки че бе започнала тази игра с Тоби, вече не претендираше за нищо. В този миг именно нейната открита уязвимост го трогна. Тя докосна вътре в него струна, която никой не бе достигал. Той извади кърпичка от джоба си и попи сълзите й.

— Ако мислиш, че ти е било трудно, защо не чуеш сега това. Баща ми беше месар и…

Говориха до три сутринта. За първи път Тоби приказваше с момиче като с човек. Разбираше я. И как не — тя бе той.

Никой от двамата не разбра кой направи първата стъпка. Започнало като нежно, предразполагащо разбирателство, всичко се превърна в чувствено, животинско желание. Целуваха се жадно, той я прегръщаше силно. Тя усещаше мъжката му твърдост, притисната до себе си. Имаше нужда от него, той я събличаше, тя му помагаше и тогава го видя гол в мрака, съвсем близо до нея. И двамата горяха от желание. Легнаха на пода. Тоби влезе в нея и Джил простена от големината му. Той бавно го измъкна. Джил го притисна по-силно към себе си, вкопчи се яростно в него. Започна да я люби, да я изпълва, да я обгръща, да се слива с нея: Правеше го нежно, с любов, все по-силно, до безумно, обсебващо, надхвърлящо всичко движение. Беше екстаз, непоносимо разкъсване, бездушно животинско съвокупление. Джил викаше:

— Люби ме, Тоби! Люби ме, люби ме!

Разтърсващото му тяло бе върху нея, вътре в нея, част от нея, едно цяло с нейното.

Любиха се цяла нощ — говориха, смееха се, сякаш цял живот са били заедно.

Ако Тоби бе само привлечен от Джил преди, сега мислеше, че е луд по нея. Лежаха в леглото, той, я обгръщаше грижовно, учудено мислеше „Ето това е любовта“. Обърна се да я погледне. Тя изглеждаше топла, безпомощна и умопомрачително красива. Никога не беше обичал някого толкова много.

— Искам да се оженя за теб.

Каза го, сякаш бе най-естественото нещо на света. Тя се притисна силно към него и отговори:

— Да, Тоби — обичаше го и щеше да се омъжи за него.

Часове по-късно Джил си спомни как бе започнало всичко. Тя се нуждаеше от силата на Тоби. Искаше да го върне на всички онези, които я използваха, обиждаха, погубваха. Копнееше за отмъщение.

Сега вече щеше да го получи.