Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Stranger in the Mirror, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александър Ванчев, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 62гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria(2008)
Издание:
ЕТ Едно Плюс-Перо, София
ISBN 954–448–014–5
Първо издание
Корица: Христо Алексиев
Редактор: Светлозар Жеков
Формат: 32/84×108. 19 печ. коли.
Печат: ДФ Полипринт, Враца
Warner Books, 1981
История
- —Добавяне
24
Джил седна пред тоалетната си масичка и се загледа в огледалото. Откри едва забележима бръчка в ъгъла на окото си и се намръщи. „Не е честно — помисли. — Мъжът може да не се грижи изобщо. Може да има сива коса, шкембе и лице като пътна карта, но никой няма да му каже нищо. Но ако жената има само една малка бръчица…“
Започна да се гримира. Боб Шифър, най-големият гримьор на Холивуд, я бе научил на някои от техниките си. Джил нанесе подложка с фон дьо тен, вместо с пудра, както правеше някога. Пудрата изсушава кожата, а фон дьо тенът я държи влажна. После се спря на очите, гримът на долния клепач трябваше да бъде с три-четири тона по светъл от останалия грим, по този начин сенките се омекотяваха. Сложи съвсем малко сенки, за да придаде повече цвят на очите си. След това постави изкуствените мигли върху собствените си, като зави крайчетата им под четиридесет и пет градуса. Съвсем лек слой лепило „Дуо“ крепеше изкуствените мигли, които правеха очите да изглеждат по-големи. За да им придаде по-завършен вид, нарисува малки точици под естествените си мигли. После си сложи червило, напудри устните си и постави втори слой червило. Бузите си покри с руж, напудри лицето си, като избягваше местата около очите, където пудрата щеше да подчертае бръчките.
Джил се облегна назад и огледа ефекта в огледалото. Изглеждаше красива. Някой ден щеше да прави номера с лентата, но слава Богу, имаше още години дотогава.
Джил познаваше по-възрастни актриси, които го използваха. Залепваха парчета скоч точно под линията на косата. Към тях прикрепваха конци, които връзваха около главата и прикриваха под косата. Ефектът беше, че набръчканата кожа на лицето изглеждаше изпъната без скъпите и болезнени пластични операции. Друг вариант се използваше за увиснали гърди. Скоч, залепен в единия край под гърдата, а в другия горе, на по-здравата кожа, осигуряваше просто временно решение на проблема. Гърдите на Джил бяха все още твърди.
Привърши с ресането на меката си черна коса, хвърли последен поглед в огледалото, после към часовника и осъзна, че трябва да побърза.
Имаше прослушване за „Шоуто на Тоби Темпъл“.