Том Кланси
Буферна зона (50)

49.
Вашингтон
Четвъртък, 13:36

Пол Худ тъкмо крадеше парче пица от бюрото на асистента си, когато по телефона се обади Рон Плъмър. Худ помоли Бъгс да извика Боб Хърбърт. После забърза към бюрото си, за да се обади.

— Какво стана? — попита Худ, вдигайки слушалката.

Дочу слабо, далечно ехо, което говореше, че от другата страна го слушат чрез спикера. Худ включи собствения си спикер.

— Пол, тук съм заедно с посланик Симатна — каза Плъмър. — Той има предложение.

— Добър ден, господин посланик — учтиво произнесе Худ. — Как можем да ви помогнем?

В този момент Хърбърт се появи на инвалидната си количка и затвори вратата след себе си.

— Господин директор, първо искам да изразя дълбокото си съчувствие към загубата на вашия Ударен отряд и признателността на моето правителство за онова, което са се опитвали да извършат — започна Симатна.

— Благодаря — отвърна Худ. Посланикът звучеше прекалено състрадателно. Очевидно се беше досетил, че екипът не е бил в региона, за да спре индийската агресия.

Хърбърт беше малко по-безцеремонен. Шефът на разузнаването размаха среден пръст.

— Второ, моето правителство има план, който ще помогне на генерал Роджърс и неговия екип — продължи Симатна. — Както вече обясних на господин Плъмър, ще трябва да се споразумеем с вашето правителство, че някои подробности от операцията ще останат конфиденциални.

— Не бих могъл да говоря от името на правителството, а само от моята скромна позиция — каза Худ. — Ако ми споделите вашата идея, незабавно ще се посъветвам с хората, които могат да поемат тези гаранции.

Пол Худ имаше чувството, че умира отвътре. Жизненоважните секунди се изплъзваха, докато двамата с посланик Симатна разиграваха пози. Но така се танцуваше този танц.

— Планът, който предлагаме, е групата ви да се отправи към ракетния силоз, който нашите военни са изградили в глетчера — каза Симатна. — Това е място, което се контролира от разстояние, а вътрешността се наблюдава с видеокамери. Индийката може да направи изявлението си от вътрешността на силоза.

Худ впери поглед в Боб Хърбърт. Майк Роджърс получаваше покана да посети един от силозите, които Ударният отряд трябваше да открие според първоначалната мисия. Иронията на предложението беше почти болезнена. На Худ обаче му беше трудно да предвиди трудностите, които този план криеше.

— Господин посланик, ще ме извините ли за минута? — попита Худ.

— Предвид ситуацията, не бих си позволил по-дълга пауза — отвърна Симатна.

— Разбирам, сър, но трябва да се посъветвам с един от моите сътрудници.

— Разбира се — каза Симатна.

Худ натисна бутона на паузата.

— Какво ти подсказва инстинктът, Боб? Използват ли ни?

— Боже. Просто не знам — призна Хърбърт. — Инстинктът ми казва, че екипът трябва да се добере до най-близкото топло убежище възможно най-скоро. Колкото по-дълго разглеждам снимките на глетчера, толкова повече се убеждавам, че те няма да успеят да го прекосят с наличната екипировка и провизии. И атмосферните прогнози за района не са никак добри. Още преди полунощ температурите ще паднат до десет градуса под нулата. Но искам да ти кажа, че от всички възможни места, на които могат да отидат, пакистанският силоз за ядрени ракети ще бъде на последно място.

— Съгласен съм — каза Хърбърт. — Проблемът е, че освен това трябва да закараме Нанда Кумар пред камерите възможно най-бързо.

— Да, Нанда — кимна Худ. — Проблемът е в Майк и Рон Фрайдей. Ако пакистанците ги запишат на видео, изобщо няма да разберем каква лайняна история може да съчини Исламабад. Могат да изтрият говора и да пуснат видеозаписа сред медиите с твърдението, че Майк и Фрайдей са на мястото като технически съветници. Как ще го приемат Индия, Русия, Китай и Бог знае кой още? Американски генерал и разузнавателен агент работят в близост до пакистански ядрени ракети?

— Ще кажат, че сме били част от пакистанската операция от самото начало — продължи Худ. — Но просто не виждам друга възможност.

Хърбърт поклати глава.

— И аз.

— Тогава нека да се съгласим и да внимаваме къде стъпваме — каза Худ. — Първото нещо, което трябва да направим, е да се обадим на Брет. Да видим дали изобщо ще успее да се свърже с Майк.

— Ще се заема — потвърди Хърбърт.

— Ще взема координатите на ракетния силоз от Симатна — каза Худ. — После ще се обадя на Ханк Люис, сенатор Фокс и на президента и ще ги уведомя за намеренията ни.

— Няма да получиш подкрепа от Фокс, нито от президента — отбеляза Хърбърт.

— Знам, но смятам, че няма да прекратят операцията — отвърна Худ. — Вече сме затънали твърде надълбоко. Ако Майк и Фрайдей пресекат контролираната зона заедно с пакистанската група, Исламабад ще заяви, че Съединените щати са им помогнали да избягат. Това ще нанесе не по-малка вреда.

Хърбърт беше съгласен. Той обърна количката си, оттегли се в ъгъла и набра номера на сателитния телефон.

Междувременно Худ се върна на линията с посланик Симатна. Худ изключи спикера, за да не пречи на разговора на Хърбърт.

— Господин посланик? — обади се Худ.

— Слушам — отвърна Симатна.

— Благодаря ви, че изчакахте, сър — каза Худ. — Съгласни сме да следваме вашето предложение.

— „Да следваме“ — повтори посланикът. — Това означава ли, че обмисляте и други начини за действие?

— Не и в момента — отвърна Худ.

— Но може да обмислите — притисна го посланикът.

— Възможно е — призна Худ. — В момента дори не сме сигурни, че ще успеем да установим контакт с генерал Роджърс. Не знаем дали ще успее да се добере до силоза, нямаме информация за състоянието на групата му.

— Разбирам вашата несигурност, но и вие трябва да осъзнаете моите притеснения — каза посланикът. — Нямаме намерение да издаваме местонахождението на нашия отбранителен силоз, ако служителят ви няма да го използва.

Това беше разговор на увъртания, а не на сътрудничество. Худ трябваше да промени нещата, особено ако възнамеряваше да повери съдбата на Майк Роджърс в ръцете на този човек.

— Напълно разбирам, господин посланик — каза Худ.

Изведнъж Хърбърт се обърна и поклати глава.

— Изчакайте, господин посланик — настоятелно каза Худ и отново натисна паузата. — Какво става, Боб?

— Брет не може да се свърже с Майк — отвърна Хърбърт.

Худ изпсува.

— По радиото улавя само силни смущения — продължи Хърбърт. — Според Шараб ветровете няма да отслабнат поне още пет-шест часа.

— Това няма да ни помогне — изтъкна Худ.

Худ се замисли за секунда. Разполагаха с хиляди сателити във въздуха и с военни бази в тази част на света. Все трябваше да има някакъв начин да предадат съобщение на Майк Роджърс.

Или на някого от хората с него, внезапно си помисли Худ.

— Боб, може би ще успеем да направим нещо — заяви Худ. — Кажи на Брет, че ще му се обадим отново след няколко минути. После се свържи с Ханк Люис.

— Веднага — отвърна Хърбърт.

Худ отново се върна към разговора си с посланика.

— Господин посланик, можете ли да останете на линията?

— Застрашена е сигурността на моята нация — беше отговорът на Симатна.

— Това „да“ ли означава, сър? — притисна го Худ. Нямаше време за патриотични речи.

— Категорично да, господин Худ.

— Господин Плъмър още ли е при вас? — попита Худ.

— Тук съм, Пол — отвърна Плъмър.

— Чудесно. Ще имам нужда от помощта ти.

— Разбирам — каза Плъмър.

— Ще пусна спикера, за да може и двамата да бъдете част от случващото се — продължи Худ.

Посланикът му благодари.

Симатна звучеше искрено. Худ се надяваше, че е така. Защото, ако Симатна предприемеше нещо, което да застраши Роджърс или мисията, Худ незабавно щеше да узнае за него.

Рон Плъмър щеше да се погрижи за това.