Том Кланси
Буферна зона (48)

47.
Глетчерът Сиячин
Четвъртък, 22:57

Гневът на Рон Фрайдей му пречеше да замръзне.

Когато започна тази част от мисията, агентът на АНС не беше ядосан. Беше настроен оптимистично. Ефективно беше иззел командването на мисията от Шараб. Дори и жената да преживееше срещата си с индийската армия, Фрайдей щеше да е онзи, който щеше да въведе групата в Пакистан. Триумфът щеше да бъде негов. А и пътешествието изглеждаше напълно постижимо, поне според индийските военни карти, които беше взел от хеликоптера. Буферната зона не беше силно охранявана покрай прохода Белпора. Районът беше изключително широк и равен — лесен за наблюдение от въздуха. Капитан Назир беше казал на Фрайдей, че всеки, който минава през ледената площ, рискува да бъде забелязан и заловен. Значи Фрайдей и групата му трябваше да бъдат бдителни. Ако се намираха в прохода по време на обходен полет, щяха да намерят къде да се скрият, докато летателната машина отминеше.

С всеки изминал час обаче ентусиазмът на Фрайдей намаляваше. Той беше свикнал да работи сам. Това винаги му беше давало психологическо предимство. Не трябваше да се грижи за никой друг, нито пък да разчита на него и това му даваше възможност да предприема бързи тактически обрати. Така беше и с романтичните му връзки. Плащаше на час. Това ги правеше лесни, директни и най-вече приключили.

Самуел се държеше. Той водеше групата. Пакистанецът ловко мушкаше земята пред себе си с дълъг прът, за да се увери, че няма да стъпят върху яма, покрита с тънък лед. Фрайдей вървеше точно зад него. Под дясната си мишница беше затъкнал две факли. Бяха ги направили от твърди клонки, които бяха събрали в по-долните участъци. Върховете им бяха здраво овързани с увивни диви лози. Дебелите лозови филизи не горяха, а по-скоро тлееха. Между тях Фрайдей беше натъпкал суха трева, която да служи за запалител. Факлите щяха да бъдат използвани само при спешен случай. Фрайдей имаше пет кибритени клечки в джоба си и не искаше да ги похабява.

Нанда и дядо й вървяха най-отзад. Нанда се справяше добре. Тя беше слаба жена и бързо губеше телесна температура. Но пък имаше борбен дух и нямаше да изостава, ако не беше Апу. Възрастният фермер беше напълно изтощен. Ако не беше внучката му, индиецът вероятно щеше да легне на земята и да умре.

Със спускането на тъмата над леда и падането на температурите Фрайдей все повече се отвращаваше от семейство Кумар. Не можеше да понася немощта на Апу. А предаността на Нанда го разстройваше. Тя носеше отговорността да прекрати кризата, чието възникване беше подпомогнала. Всяка минута, която прекарваха, помагайки на Апу да се движи през глетчера, забавяше напредването им и изсмукваше силите на Нанда, Фрайдей и другия мъж.

Животът на фермера просто нямаше чак такова значение.

Фрайдей беше успял да огледа околността, преди нощта окончателно да ги погълне. Групата се намираше в равна, гола местност. От дясната им страна, на около половин миля разстояние, се извисяваше почти отвесният, висок хиляди футове, синкавобял глетчер. Повърхността му беше неравна и нащърбена, сякаш огромно парче от планината беше просто отхапано. Отляво теренът беше много по-гладък, вероятно полиран от векове на дъждове и оттичащи се води от планината. Спускаше се надолу към място, което приличаше на далечна долина. Фрайдей не беше сигурен, защото от по-ниските и по-топли части на глетчера се издигаше лека мъгла.

Но това нямаше значение. Пакистан беше напред, право на север. И ако Рон Фрайдей не направеше нещо, за да ускори хода на групата, нямаше да стигнат навреме, ако изобщо стигнеха.

Фрайдей извади малкото си фенерче и го подаде на Самуел. Батериите едва ли щяха да изкарат до изгрева. Фрайдей каза на пакистанеца да огледа добре терена, после да загаси светлината и да я включва само в краен случай. След това американецът се спусна по лявата страна на огромния масив. Въздухът беше неподвижен, а нощта тиха. Глетчерът ги предпазваше от свирепите планински ветрове. Фрайдей изчака Нанда и дядо й да го настигнат. Жената държеше ръката на Апу и вървеше малко пред него. При всяка стъпка тя се спираше и буквално влачеше дядо си по леда. Нанда дишаше тежко, а Апу се беше превил на две.

— Няма да успеем с тази скорост — каза Фрайдей.

— Ще успеем — отвърна тя.

— Не и навреме — настоя Фрайдей. Не знаеше това със сигурност. Но категоричният му тон щеше да я убеди, че е истина.

Нанда не отвърна.

— Ако някоя от страните удари с ядрени ракети в планините, глетчерът ще се превърне в сладководно езеро — изтъкна Фрайдей. — Нека да оставим Самуел с дядо ти. Ти ще дойдеш с мен. Когато стигнем Пакистан, ще им изпратим помощ.

— Да оставя дядо ми с един от онези, които ни държаха затворници? — възкликна тя. — Не мога да се доверя на такъв човек.

— Обстоятелствата се промениха — опита се да я убеди Фрайдей. — Самуел иска да спаси народа си. А това означава, че трябва да пази дядо ти.

Младата жена продължи да помага на дядо си да се придвижва. Фрайдей не виждаше изражението й в тъмното. Но чуваше как краката на фермера се влачат по леда. Звукът направо го вбесяваше.

— Нанда, необходимо ми е твоето съдействие — наблегна Фрайдей.

— Аз ти съдействам — безизразно отговори тя.

— Ти не разбираш — каза Фрайдей. — Нямаме и представа какво се случва по света. Трябва да те преведем през контролираната зона възможно най-бързо.

Нанда спря. Каза на дядо си да си почине за минутка. Фермерът с благодарност се свлече на колене, а жената дръпна Фрайдей настрани. Американецът каза на Самуел да продължи напред. Фрайдей щеше да го открие по светлината от фенерчето.

— Ако оставим терориста и дядо ми тук, никой няма да се върне за тях — каза Нанда. — Познавам този граничен район. Ще има огромно напрежение и от двете страни на глетчера. Никой няма да пожелае да направи излишни, провокативни военни ходове. Самуел ще го изостави.

— Ще изпратим цивилен хеликоптер. Американското посолство може да го уреди, и то бързо.

— Дотогава ще са мъртви. Дядо ми и сега е на ръба на силите си. Ако го изоставя, ще се предаде напълно.

— Нанда, ако не го изоставиш, две нации ще престанат да съществуват — изтъкна Фрайдей. — Ти изигра ключова роля във всичко това. Сега трябва да оправиш кашата.

Младата жена мълчеше. Фрайдей не виждаше лицето й в черната тъмнина, но чуваше дишането й. Беше по-бавно от преди. Нанда мислеше. Явно омекваше. Щеше да се съгласи.

— Добре — съгласи се тя. — Ще направя каквото искаш, но само ако ти останеш с дядо ми.

Това предложение свари Фрайдей неподготвен.

— Защо?

— Ти знаеш как да оцелееш тук — отвърна Нанда. Тя подчерта думите си, посочвайки незапалените факли, които Фрайдей носеше. — Мисля, че видях малка долина на запад. Ти ще успееш да го свалиш дотам в тъмното, ще намериш подслон, топлина и вода. Обещай ми, че ще се погрижиш за него, и ще тръгна със Самуел.

Потта по лицето на американеца започваше да замръзва. Усещането беше странно — сякаш по кожата му засъхваше восък. Вътрешността на бедрата му беше ожулена, а белите дробове го боляха при всяка глътка леденостуден въздух. Колкото по-дълго стоеше тук, толкова по-ясно осъзнаваше колко уязвими са телата им. Съвсем лесно можеха да останат неподвижни минутка по-дълго и да умрат.

Фрайдей остави двете факли на земята и свали ръкавицата от дясната си ръка. Изстърга с нокти замръзналата пот от челото и бузите си. После мушна ръка в джоба на палтото си. Нанда беше трофеят на Фрайдей. Той нямаше никакво намерение да я оставя, нито пък да слуша нечии нареждания.

Извади пистолета от джоба си. Нанда не можеше да го види, нито знаеше какво възнамерява да направи. Ако пуснеше един куршум в главата на фермера, Нанда нямаше да има друг избор, освен да продължи напред, пък било то и само за да го изправи пред правосъдието. Фрайдей, разбира се, щеше да твърди, че Апу е бил разстроен, задето ги задържа. Опитал се да сграбчи пистолета, за да сложи край на собствения си живот. Последвало боричкане. Пистолетът гръмнал.

Фрайдей се поколеба. Съществуваше вероятност изстрелът да привлече вниманието на индийските войници от контролираната зона. Но наоколо имаше множество върхове и ледени долини, които щяха да направят невъзможно определянето на посоката на звука. А пък същите тези върхове бяха достатъчно далече и шумът едва ли щеше да предизвика свличане на скална маса и лавини. Особено ако изстрелът беше заглушен с дебелия анорак на мъртвеца.

Фрайдей заобиколи Нанда.

— Добре — решително каза той. — Ще се погрижа за дядо ти.