Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Misery, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 155гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- maskara(2008)
Издание:
Стивън Кинг. Мизъри
Издателска къща „Ведрина“, София, 1992
ISBN 954–404–020-Х
Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992
Художник: Петър Добрев, 1992
Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992
Коректор: Емилия Александрова, 1992
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от meduza)
Статия
По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.
| Мизъри | |
| Misery | |
_front_cover,_first_edition.jpg) | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Първо издание | 1987 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | хорър |
| Вид | роман |
| ISBN | ISBN 0-670-81364-8 |
| Мизъри в Общомедия | |
Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.
Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.
Адаптации
- Уилям Голдман адаптира романа във филмов сценарий за американски филм от 1990 със същото име, режисиран от Роб Райнър. В ролите на Пол и Ани участват артистите Джеймс Каан и Кати Бейтс. Кати Бейтс получава Оскар за най-добра актриса за ролята си във филма (вижте Мизъри (филм))
- Романът е адаптиран и в театрална пиеса, която не се радва на особен успех.
Външни препратки
20
— Яж — гласът й прозвуча някъде отдалеч: усети пареща болка. Отвори очи и видя, че Ани седи до него — всъщност за първи път се озоваваше лице срещу лице с нея. Замъгленото му съзнание регистрира без капчица изненада, че за пръв път от незапомнени времена той също бе седнал.
„Хич не ми пука“ — помисли си Пол и отново затвори очи. Приливът бе покрил подпорите. Най-сетне бе дошъл, но следващия път може би нямаше да се върне…
— Яж — повтори Ани и той отново усети болка в лявата част на главата си, която го накара да изстене и да се отдръпне.
— Яж, Пол! Събуди се и яж, иначе…
О-о-х! Тя щипеше ухото му.
С мъка отвори очи, сякаш клепачите му бяха притиснати от циментови блокове. Лъжицата моментално се озова в устата му и изля топла супа в гърлото му. Преглътна я, за да не се задави.
Изневиделица — най-забележителният реванш, на който коментаторът е би свидетел, дами и господа — на предна позиция излезе „Гладен съм“. Сякаш първите глътки бяха пробудили стомаха на Пол от хипнотичен транс. Ани едва смогваше да поднася лъжицата към устата му; той шумно сърбаше супата, която изостряше апетита му вместо да го засити.
Смътно си спомняше, че тя бе изнесла зловещата, димяща скара. После бе вкарала някакъв предмет, подобен на количка за пазаруване, или поне така се стори на Пол, който потъваше в забравата, причинена от наркотика. Не бе изпитал нито изненада, нито учудване: та нали гостуваше на Ани Уилкс. Скари, колички за пазаруване; може би утре ще го изненада с таксов апарат за паркиране или с ядрена бойна глава? Щом живее в лудница, трябва да бъде подготвен за всякакви смехории.
Беше се унесъл и едва по-късно осъзна, че количката за пазаруване всъщност е сгъваем инвалиден стол. Той седеше в него, шинираните му крака стърчаха напред, усещаше силни болки в таза, който му се стори подут.
„Сложила ме е в него, докато съм бил в безсъзнание — помисли си той. — Как е успяла да повдигне напълно отпуснатото ми тяло? Господи, колко е силна!“
— Готово! — възкликна Ани. — Доволна съм, че изяде супата. Вярвам, че ще оздравееш. Уви, не твърдя, че ще станеш „чисто нов“, но се надявам, че вече няма да се случи нищо непредвидено. Сега ще сменя мръсните ти завивки, после ще те преоблека и накрая, ако не те боли много и изпитваш още глад, ще ти дам препечен хляб.
— Благодаря ти, Ани — смирено произнесе писателят и си помисли: „Ще те сграбча за гърлото. Само да ми паднеш, ще ти дам възможност да навлажниш с език устните си и да извикаш: «Боже мой». Но само веднъж, Ани. Само веднъж.“