Винс Флин
Мръсни афери (66)

ГЛАВА 65

Рап влезе в Овалния кабинет, придружен от агента от Тайната служба Джак Уорч. Махна на шефката си да излезе за малко в коридора.

В момента в помещението непрекъснато идваха и си отиваха помощници и членове от персонала на администрацията. Политическата машина се беше задействала, за да се осуети гласуването в ООН.

Кенеди се извини и излезе при Рап и Уорч. Агентът от Тайната служба ги отведе в зала „Рузвелт“. Рап благодари на шефа на президентската охрана и обеща да го държи в течение, ако има нещо ново.

— Да го държиш в течение за какво? — поиска да узнае Кенеди.

— За нашия човек, който се срещна с Омар и после пристигна в Ню Йорк… Оливия току-що откри, че е тръгнал от Пен Стейшън в десет и пет в нощта, когато беше убит посланик Али.

— И къде е… — Кенеди отгатна отговора, преди да го е чула от Рап.

Мич кимна.

— Пристигнал е на Юниън Стейшън малко преди два през нощта във вторник.

Директорът на ЦРУ не знаеше как да реагира на подобно неочаквано развитие на събитията.

— Защо ще идва тук?

— Това е въпросът, който вълнува всички ни.

— От това, което каза на Джак, разбирам, че си го предупредил за потенциална заплаха срещу президента.

— Да. Просто исках за всеки случай президентът да отмени всичките си публични появи за днес.

— Мислиш, че е дошъл отново да убива?

От изражението на Рап личеше, че не е много сигурен.

— Не знам, Айрини. Може просто маршрутът му за бягство да минава оттук. Вместо да напуска страната и да рискува да го хванат, да иде там, където най-малко го очакват.

Виждаше се, че Мич и сам не е много убеден в тази версия.

— Какво ти подсказва интуицията? — попита Айрини.

— Мисля, че е дошъл тук, за да изпълни следващата си задача.

— Или може би живее тук — добави Кенеди.

Това беше напълно нова посока на мислене. В района на Вашингтон живееха доста бивши командоси от Специалните сили. Сред тях имаше и наемници. Но у непознатия се долавяше нещо неамериканско. Специфичен външен вид, който приличаше на неговия. Повечето хора не биха забелязали, но външният вид много помагаше на Рап да се слива с местните, когато действаше в Близкия изток.

— Възможно е, но ако живее тук, ще е по-запознат със средствата, с които разполагаме, и няма да се остави да бъде заснет с камера.

— Очевидно.

— Той не знае, че сме по петите му.

— Точно така.

— Или просто го надценяваме.

— Така или иначе, накарай Оливия да провери данните на Министерството на отбраната — нареди Кенеди.

— Добре. А на МОСАД да казваме ли?

Кенеди поклати глава.

— Президентът няма да разреши. Още мисли, че израелците стоят зад убийството на Али.

— Това е нелепо.

— Не съм много убедена. Ами ако цялата работа е едно сложно мероприятие за компрометиране на принц Омар? — По скептичната физиономия на Рап Кенеди разбра, че не вярва в подобно нещо. — Само се замисли. Ако непознатият наистина е израелец и са го изпратили да компрометира принц Омар, а на него са обещали трона, който цял живот е искал повече от всичко…

— И каква ще е крайната им цел? — прекъсна я Мич.

— Да объркат саудитците и да ги изобличат като поддръжници на палестинските екстремисти.

— Не знам, Айрини. Прекалено е амбициозно.

— Не казвам, че не е, но поради тази причина не можем да се обърнем към Фридман и да го питаме кой е този човек. Мисля обаче, че е време да задействаме ФБР.

— Дали?

— Ако нашият човек е във Вашингтон, нямаме друг избор.

Той инстинктивно потръпна при тази мисъл. Не заради некомпетентността на Бюрото, а заради правилата, към които федералните щяха да се придържат безпрекословно. Ако хванеха терориста, щяха да спазят всички процедури. Колкото и да не му се искаше, Рап трябваше да се съгласи.

Двамата излязоха от зала „Рузвелт“ и се върнаха в Овалния кабинет.

В момента там имаше прекалено много хора. Докато Кенеди чакаше да говори с Хейс насаме, Рап се обади в ЦБТ и каза на Търбс да включи в разследването ФБР. Говореше по телефона, когато някъде вън проехтя гръм. Мускулите на Рап инстинктивно се стегнаха, защото много добре знаеше, че току-що близо до Белия дом е имало експлозия.