Винс Флин
Мръсни афери (65)

ГЛАВА 64

Дейвид седеше пред мониторите и пиеше минерална вода. Всичко вървеше по план. Неговият медиен източник беше потвърдил насрочената среща на посланика в Белия дом и светът беше вперил погледи във Вашингтон. Столицата щеше да бъде разтърсена. Дейвид беше изключително доволен от развоя на събитията. Както беше предвидил, израелците вкараха армията в Хеброн и международната общност сега непрекъснато изпращаше протести. Палестинските атентатори — камикадзе, допринасяха за поражението и караха Израел да плаща тежка цена. Френският посланик Жусар изиграваше перфектно картите си в ООН и ако Омар успееше да убеди брат си, престолонаследника, че трябва да наложи ембарго, Съединените щати щяха да бъдат притиснати. Тогава оставаше да се приложи само още малко натиск и мечтата на живота му — свободна палестинска държава, щеше да се превърне в реалност.

Черната лимузина се появи на един от екраните в горния ляв ъгъл. Дейвид остави бутилката с вода и хвърли поглед към устройството за дистанционно взривяване в тежкия черен куфар от дясната си страна. Бомбата вече беше активирана и чакаше да бъде взривена. Трябваше само да вдигне обезопасителното капаче и да натисне червения бутон.

Лимузината зави и се показа на следващия екран. Дейвид я проследи така из целия град. Вече приближаваше Белия дом. Експлозията със сигурност щеше да бъде чута от президента и Тайната служба щеше да блокира целия периметър. Дейвид изчака колата да доближи съдбоносното кръстовище. В момента всичко зависеше от това, дали кортежът ще завие в необходимата посока. Палестинецът избърса потните си длани в панталоните и започна да отброява секундите.

Колата намали и после, точно както очакваше, зави по Вирджиния Авеню, между Държавния департамент и Белия дом. Дейвид въздъхна облекчено и погледна към следващия монитор. Пръстите му увиснаха в очакване над клавиатурата, готови да поемат контрола над светофара на две пресечки оттук. Паркираният бял миниван се виждаше на два от мониторите. Той набра необходимата команда и светофарът продължи да свети червено още петнайсет секунди. Спирачните светлини на лимузината светнаха почти веднага. Дейвид повдигна с палец пластмасовото капаче на дистанционното и зачака. Дългият черен корпус на колата се приближаваше към планираното място. Когато до него й оставаха само половин-един метър, Дейвид натисна червения бутон.