Метаданни
Данни
- Серия
- Мич Рап (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Executive Power, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Петър Нинов, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- dave(2008)
Издание:
ИК „Ера“, София, 2003
Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо
История
- —Добавяне
ГЛАВА 62
Президентът стана и всички го последваха. Прекоси Овалния кабинет и топло приветства саудитския посланик.
— Господин посланик, радвам се, че сте тук — каза Хейс.
Кенеди веднага забеляза, че усмивката на саудитеца е престорена.
Каквото и да му бяха заръчали да каже, на него явно не му беше много приятно да го стори. Посланикът се ръкува с останалите. Днес от чара му нямаше и следа. Избягваше да гледа в очите държавния секретар Бърг и министъра на отбраната Кълбъртсън. Малко по-сърдечно се държа с Валъри Джоунс и Майкъл Хейк, но удостои генерал Флъд и Кенеди само с кимване.
Когато президентът и посланикът седнаха пред камината, останалите се настаниха на канапетата. Всеки чакаше друг да заговори пръв.
Валъри Джоунс наруши неловкото мълчание:
— Господин посланик, искаме да ви уверим, че за нас убийството на палестинския представител е много сериозен инцидент.
Саудитският дипломат изгледа Джоунс изпод вежди.
— А какво предприемате по повод последното нападение срещу гражданското население в Хеброн?
Джоунс веднага се оттегли от сцената. На така зададен въпрос можеха да отговорят само президентът или държавният секретар.
Министър Беатрис Бърг се обади:
— Господин посланик, станалото в Хеброн никак не ни радва и ние упражняваме натиск върху израелците.
— Госпожо държавен секретар — скептично заговори дипломатът, — вие или подценявате влиянието си над съюзниците си, или още не сте упражнили необходимия натиск.
— Повярвайте ми, господин посланик, натискът ни върху Израел е огромен.
— Тогава мога ли да ви попитам защо Хеброн все още е окупиран?
Преди Бърг да отговори, се намеси Кълбъртсън:
— Защото трима атентатори самоубийци отнеха вчера живота на трийсет и един израелци, като с тях общият брой на жертвите през последните дванайсет месеца възлезе на сто седемдесет и осем загинали и над петстотин ранени.
Азис плесна с ръце и се поизправи.
— Насилието все някога трябва да спре.
— И аз мисля като вас — възкликна президентът. — Но съгласете се, че Израел беше провокиран.
— Онази нощ, когато бомбардираха квартала и убиха стотици… — Азис поклати глава — никой не ги беше провокирал. — Посланикът сведе очи. Възцари се неловка тишина. — Получихме разузнавателна информация, че не е имало никаква фабрика за бомби, както твърди Израел. — Той премести погледа си от Кълбъртсън към Кенеди: — Директор Кенеди, ще потвърдите ли, или ще отречете това твърдение?
Айрини не желаеше да лъже:
— Чухме какво казват палестинците, но до този момент не сме получили потвърждение на тяхната версия.
— Ами убийството на палестинския представител в ООН?
Айрини много искаше да разкаже на Азис, че главен заподозрян за покушението е принц Омар, но щеше да е неразумно. Освен това още не разполагаха с достатъчно доказателства. Тази сутрин бяха обсъдили с Рап вероятността Фридман да е изпратил някой от агентите си при Омар и да го е компрометирал. Фридман беше изградил цялата си кариера върху сложни операции, които в началото изглеждаха по един начин, но после се оказваше, че замисълът е съвсем друг. Ако Омар беше избран за жертвено агне за израелска операция, в ЦРУ щяха да научат съвсем скоро.
Все пак Азис й беше задал въпрос и тя отвърна:
— Нямаме никаква представа кой е убил посланик Али, но работим по всички улики.
— Включително и по версията, че може да е дело на израелците?
— Включително и по нея.
Президентът се изкашля:
— Абдул, ценя много приятелството ни. В последно време постигнахме огромен напредък и трябва да продължим да се движим в правилната посока.
— И коя е тази посока, господин президент?
Хейс изпита моментно объркване.
— Мир и благоденствие. Трябва да продължим да отваряме пазарите си един за друг и да работим за трайно и продължително партньорство.
— А палестинската криза?
— Мисля, че досега винаги ясно съм се изразявал — администрацията подкрепя идеята за палестинска държава.
Министър Бърг побърза да добави:
— Като в замяна Израел бъде признат от всички арабски държави и сигурността му бъде гарантирана.
Хейс кимна енергично.
— Добре, тогава значи можем да разчитаме на вашия глас за френската резолюция.
И муха да бръмнеше, щеше да се чуе.
— Винаги ли трябва да угаждате на Израел? — произнесе тихо посланикът.
— Господин посланик — обърна се към него Бърг възможно най-любезно. — Вие най-добре знаете колко сложна е ситуацията.
— Да, знам и за нещастие ще става още по-сложна. — Азис се обърна към Хейс: — Моето правителство настоява да гласувате в подкрепа на френската резолюция за палестинска държава, като жест към нашето приятелство.
Хейс преглътна тежко и поклати глава.
— Абдул, необходимо ми е време.
— За какво, господин президент? За да убедите французите да оттеглят резолюцията ли? Трябва да се спре кръвопролитието, господин президент. Незабавно. Дошло е време да покажете, че Америка е обективна. Президент Хейс, арабските народи искат от вас да оттеглите подкрепата си за Израел, тъй като той не е прав.
Бърг се опита да привлече огъня върху себе си:
— Уверявам ви, господин посланик, че американците също искат мир в Близкия изток, но не желае да го притискат.
— Госпожо държавен секретар, аз ви уверявам на свой ред, че арабските народи искат палестинска държава и че са уморени от чакане. — Азис отново се обърна към Хейс и с искрено съжаление каза: — Господин президент, не ми е приятно да ви го съобщавам, но ми поръчаха да ви предам, че ако американците наложат вето върху френската резолюция днес, последиците ще бъдат драстични.
— Като например? — стресна се Хейс.
Азис си пое дълбоко дъх и изрече:
— Престолонаследникът ще спре незабавно всички доставки на петрол за Америка. Другите страни от Персийския залив, членки на ОПЕК, ни увериха, че ще сторят същото.