Винс Флин
Мръсни афери (54)

ГЛАВА 53

Останалата част на срещата в Белия дом беше посветена на действията на ООН. Всички бяха единодушни, че Израел този път трябва да бъде разпънат на кръст и че за първи път Съединените щати няма да са в състояние да го опазят от гнева на останалите страни. Валъри Джоунс предупреди изрично никой да не дава интервю, без да се консултира с нея. Най-малко сега им трябваше едни членове на кабинета и на администрацията да противоречат на други. На бури като тази можеше да се устои, но само ако всички се държат заедно. Не можеха да си позволят да оставят впечатлението, че в администрацията на Хейс цари хаос.

Когато президентът стана и обяви края на срещата, Кенеди направи знак на Джоунс, че иска да говори с президента насаме. Началничката на президентския кабинет кимна и погледна бележника с графика. Работният ден на президента вече беше запълнен, но тя продължаваше да си насрочва срещи, да отменя или уговаря различни мероприятия. Кенеди не молеше често за вниманието на Хейс. Предвид събитията от снощи обаче молбата й без съмнение имаше сериозни основания.

Джоунс погледна към шефа си, който говореше с държавния секретар Бърг. Бяха застанали под портрет на Теодор Рузвелт. Валъри се обърна към Кенеди:

— Изчакай в Овалния кабинет и аз ще го доведа веднага щом свърши разговора.

Кенеди й благодари и напусна залата. Рап и Търбс я последваха. Докато влизаха в Овалния кабинет, Рап каза:

— Той вече е взел решение.

— Да, знам.

— Няма да му хареса това, което ще му кажем.

— Не, няма да му хареса.

Президентът влезе още преди да са успели да седнат. С него бяха Джоунс и личната му секретарка. Хейс отиде направо до бюрото си и извади кожена папка. Личната му секретарка започна да му изброява списък със задачите, които трябва да свърши, а Джоунс застана отстрани и запреглежда купчина розови листчета — съобщения, които един от сътрудниците й беше предал току-що. Спря се на едно и погледна към президента.

— Посланикът на Саудитска Арабия иска да ви види незабавно.

Кенеди бе заинтригувана. Как ли щеше да реагира президентът?

— Добре, уреди го! — заповяда Хейс.

— Сър, мога ли да ви отнема за малко? — Кенеди се приближи до президента. — Бети, би ли ни извинила? — обърна се към държавния секретар. Бърг се поколеба, но излезе. Кенеди продължи: — Сър, случиха се някои неща, които трябва да ви съобщя, преди да се срещнете със саудитския посланик.

— Например? — Хейс повдигна вежди.

Кенеди махна към двете канапета до камината.

— Мисля, че трябва да седнем. Може да ни отнеме време.

Хейс замълча за момент и погледна към купчината с документи, натрупала се на бюрото му, но се съгласи. Кенеди и Търбс седнаха на едното канапе, Джоунс и президентът се настаниха срещу тях. Рап отново предпочете да остане прав.

— Рано тази сутрин — започна Айрини — получихме разузнавателна информация от британците. Както знаете, ние имаме неформално споразумение със саудитците и не ги шпионираме активно. Британците обаче не са сключвали подобно споразумение и са достатъчно любезни да споделят с нас това, до което се доберат.

Кенеди никога не губеше времето на президента с незначителни неща.

— И какво споделиха този път? — попита той.

Директорът на ЦРУ отвори червена папка с надпис ПОВЕРИТЕЛНО. Стана и се приближи до президента. Посочи му една черно-бяла фотография:

— Знаете ли кой е този?

Хейс се загледа във фотогрофията. На нея пълен мъж, облечен в костюм, бе заснет пред входа на някакъв хотел. Беше обкръжен от няколко души, включително и един много едър азиатец. Снимката бе направена отдалеч. Имаше нещо страшно познато в този човек, но президентът не можеше да се сети какво.

— Не — отвърна.

Това донякъде изненада Кенеди, но можеше да се очаква. Омар поддържаше много странни взаимоотношения с кралската фамилия. Тепърва й предстоеше да разбере дали отчуждението е доброволно, или е наредено от брат му, престолонаследника.

— Принц Омар, член на саудитската кралска фамилия, известен с разгулния си живот. Комарджия и женкар. Брат е на престолонаследника и преди петнайсет години водеше истинска битка за короната, но загуби. Много прям. За разлика от всичките си братовчеди, чичовци и племенници сам е спечелил богатството си.

— Това е нещо необичайно — призна президентът. Над петте хиляди членове на саудитската кралска фамилия бяха печално известни с прахосничеството си, а не със способността си да се издържат сами. — Как е спечелил парите си?

— Чрез банкови операции и сделки с недвижими имоти.

Хейс се вгледа в следващата фотография на принца.

— Защо тогава го недолюбват?

— Много е критичен към брат си по отношение на сътрудничеството със Запада и войната срещу тероризма.

Хейс кимна. Той отлично беше запознат с двуличието на саудитските аристократи. Те бяха образовани на Запад, отиваха да почиват на Запад, прекарваха колкото се може повече време на Запад, радваха се на плодовете на демократичните общества, а когато се върнеха у дома, хулеха същия този Запад и угаждаха на разни неоконсервативни молли и имами.

— Та защо реши да ме занимаеш с него?

— Предвид случилото се в Ню Йорк снощи мисля, че трябва да ви покажа нещо веднага. — Кенеди прехвърли още няколко фотографии, докато намери тази, която търсеше. — Миналата седмица яхтата на принц Омар е била на котва в Монте Карло. МИ 6 са го следили и са фотографирали един мъж, който е пристигнал с лодка на яхтата.

— Защо са го следили? — попита Джоунс.

— Не ми казаха, а и аз не ги питах. Но ще открия, ако ми се удаде възможност.

— Кой е този? — попита президентът и посочи снимката на красивия млад мъж, седнал на задната седалка на мощен скутер.

— Това се опитваме да разберем, сър. Англичаните са успели да направят запис на разговора на принца с непознатия.

Президентът си сложи очилата и се зачете в текста на записа:

 

ПЪРВИ ОБЕКТ: Ваше височество… съм готов да изпълня плана ви. Има… неща, които трябва да се свършат… нямаме право на грешка.

ПРИНЦ ОМАР: Колко близо…

ПЪРВИ ОБЕКТ: Близо.

ПРИНЦ ОМАР: Кога ще започнем?

ПЪРВИ ОБЕКТ: До седмица…

 

Кенеди прескочи няколко абзаца, които не бяха важни, и му подаде нужната страница.

 

ПЪРВИ ОБЕКТ: Има… което може… за мен като…

ПРИНЦ ОМАР: …свързано ли е… пари?

ПЪРВИ ОБЕКТ: …ги даваме… им се плаща… доволни.

ПРИНЦ ОМАР: Колко още ти трябват?

ПЪРВИ ОБЕКТ: не се разбира

ПРИНЦ ОМАР: Десет милиона. Ставаш прекалено алчен.

ПЪРВИ ОБЕКТ: не се разбира

ПРИНЦ ОМАР: Пет милиона.

ПЪРВИ ОБЕКТ: Принц Омар, кое… нещо… изпитали най-голямо удоволствие?

ПРИНЦ ОМАР: Да разрушим Израел.

ПЪРВИ ОБЕКТ: Точно така… Десет милиона… нищо за вас, а в замяна… самоунищожаването… ционистката държава.

 

Президентът Хейс бавно свали очилата си.

— Имаме ли оригиналния запис на този разговор? — проговори.

— Да, сър. Хората ни работят по него в момента, но се съмнявам, че ще успеят да научат нещо ново.

Президентът посочи една снимка:

— Кой е този човек?

— Още не знаем.

Търбс се наведе напред.

— Сър, натоварил съм най-добрите си хора в ЦБТ с тази задача. Очаквам да разкрием самоличността му до ден-два.

— Има и още едно нещо, господин президент. — Кенеди затвори папката. — Англичаните казват, че принцът и непознатият са се срещнали отново в Кан миналата събота. Очевидно са възникнали проблеми с подслушването — записана е малка част от разговора. Но поне потвърдиха едно.

— И какво е то?

— Англичаните казват, че този мъж заминал за Америка.

— Защо? — попита объркано Хейс. — Мисля, че в текста на разговора ясно подчертава, че целта им е Израел.

Кенеди поклати глава.

— Не знам, сър, правим опити да разберем.

— Айрини — започна президентът разочаровано. — Знам, че настоявам да ме държиш винаги в течение, но единственото, което постигна тази сутрин, е да ме объркаш още повече.

— Бих предпочела да изчакам ден или дори седмица и да си разясня случая, но като се има предвид какво се случи снощи в Ню Йорк, реших, че трябва незабавно да узнаете.

— Но защо? Записът от разговора показва, че целта на двамата е Израел, не Съединените щати.

— Тогава защо господин X ще хваща самолет от Франция за Съединените щати? — Рап пристъпи бавно зад канапето, без да поглежда нито към президента, нито към шефа си. — Ако целта му е Израел, тогава трябваше да тръгне в друга посока. Или може би МИ 6 не са разчели думите му правилно. А може би ние не сме схванали правилно смисъла? Арабите са известни с това, че стават големи самохвалковци, когато трябва да се сипят закани срещу Израел. Само дето рядко дръзват да ги изпълнят. Ами ако принц Омар е участвал в сделка с оръжия с Али и е изгорял?

— Мислиш ли, че е възможно, Мич? — усъмни се президентът.

— Не съм много сигурен, сър. Само опитвам да отхвърля някои от възможностите, преди да сме отправили обвинения към Израел.

На Хейс не му се слушаха повече разногласия тази сутрин. Бен Фридман беше злоупотребил с доверието на най-големия поддръжник на страната му и докато някой не му предоставеше категорични доказателства в полза на противното, президентът щеше да продължи да се гневи на шефа на МОСАД.

— Мич, ти вярваш ли на Бен Фридман?

— Разбира се, че не.

— Мислиш ли, че е способен на нещо толкова безразсъдно?

Този път Рап се замисли, преди да отговори.

— Мисля, че е способен на почти всичко — произнесе внимателно.

Президентът кимна — напълно беше съгласен с последните думи.

— Но — побърза да добави Рап — едно нещо не се връзва. Според мен фактът, че убийството е станало в Ню Йорк, хвърля сянка на съмнение.

— Защо, защото не би рискувал да ни обиди по този начин ли?

— Да.

— Не мисля, че подобно нещо би притеснило Бен Фридман.

— Но министър-председателят Голдберг би се притеснил — обади се Валъри Джоунс. — Коалиционното му правителство е на път да се разпадне. Ако бъде намесен в скандала, Кнесетът ще му гласува вот на недоверие.

— Сър — предупреди Кенеди, — искам да отбележа само, че трябва да заемем много предпазлива позиция. Нужна ни е повече яснота.

Хейс се замисли върху думите й и въздъхна.

Съветът й противоречеше на неговата интуиция. Търпението му вече се беше изчерпало от лъжите на Бен Фридман, но си даваше сметка, че Кенеди е права.

— Добре… засега ще си мълчим за записа, но — той се обърна към Рап и Търбс — разберете кой е този човек и дали има нещо общо с убийството на посланик Али.

Рап кимна. В този момент Търбс вдигна поглед от дисплея, където течеше електронно съобщение:

— Току-що в Израел са се самовзривили още трима терористи.

— Господи… все по-лошо става! — възкликна Хейс.