Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мич Рап (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Executive Power, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 20гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave(2008)

Издание:

ИК „Ера“, София, 2003

Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо

История

  1. —Добавяне

ГЛАВА 44

Беше късна нощ. Мич Рап бе зад волана на колата си. Седеше някак сковано и гледаше дясната половина на задните му части да не докосва седалката. От медицинска гледна точка не е опасно да те прострелят в задника — няма жизненоважни органи, само мускули и мазнини. От гледна точка на удобството обаче е доста неприятно. За забавление на Коулман и неговите момчета по време на полета от Филипините Рап или стоеше прав, или лежеше по корем.

След като операцията беше минала успешно и здравето на Рап беше извън опасност, мъжете решиха да го вземат на подбив. Мич прие спокойно шегите. Хуморът бе добър начин да се разсее и да не мисли за това, което го чакаше у дома.

Интимните връзки, както опитът му показваше, имат свойството да се усложняват. В момента се опитваше да си спомни дали през последните дни е давал някакви обещания, където точно и ясно се казва, че ще избягва ситуации, в които могат да го прострелят. Повечето от разговорите със съпругата му се състояха от намеци, тъй като секретността бе неотменима част от работата му. Ала той й бе дал известни гаранции, че няма да върши глупости. Нещо му подсказваше, че Анна ще определи прострелването в задника като абсолютно, сто процента глупаво събитие.

Накрая обаче си даде сметка, че буквалисткият му подход, макар и оригинална форма на защита, не струва и пукната пара. Двамата с Анна не се бяха споразумели за нищо конкретно, но съществуваха съвсем конкретни очаквания. Анна не беше нито адвокат, нито съдия и затова нямаше да е разумно да се хваща за детайлите. Тя беше негова съпруга и никаква логика или умел подход нямаше да го спасят от нейния гняв.

Трябваше спешно да си изфабрикува оправдателна история. Семейство Андерсън в момента се възстановяваха във военноморската болница в Пърл Харбър. Рап беше казал на Кенеди, че иска да остане с тях няколко дни и да проведе разпита. Надяваше се да протака цяла седмица, докато раната му заздравее. Освен това мислеше, че ще е сравнително лесно да инсценира инцидент с падане от сърф върху коралов риф. Трябваше само да намери скъсан клин и да си поиздраска лицето. Да, щеше да боли, но болката щеше да е нищожна в сравнение с това, което жена му щеше да му стори, ако разбереше, че е прострелян.

Кенеди веднага отхвърли молбата му. Каза, че нещо се е случило в Израел и той й е нужен незабавно във Вашингтон. Самолетът щял да го чака в Пърл Харбър и не трябвало да губи нито минута. Рап се примири с мисълта, че се налага да понесе гнева на Анна.

Чувството за страх беше ново. Връзките за него досега винаги бяха прости и ясни. След смъртта на приятелката му от колежа той не беше позволил на никоя друга жена да се доближи до него. Отчасти причината бе в професията му. Интимността изисква искреност, а неговият занаят не му позволяваше да се разкрие напълно пред която и да било жена.

Бе преживял бурна любов с Донатела Ран, израелска шпионка, която бе продължила с прекъсвания няколко години. В известен смисъл Донатела го познаваше най-добре от всички.

Имаше и доста други връзки, но никоя от тях не беше достатъчно сериозна, за да го накара да се промени. Анна обаче беше преобърнала нещата. Преди, ако някоя жена вземеше да му задава въпроси или искаше прекалено много от него, той се измъкваше през най-близкия изход и никога не се връщаше при нея. Интимните взаимоотношения бяха лесна работа за него, докато той диктуваше условията. Щом някоя се опиташе да ги промени или оспори, с връзката беше свършено.

Сега всичко беше много по-различно. Не можеше да се измъкне, защото живееха в общ дом. Беше се оженил за Анна, защото искаше да прекара остатъка от живота си с нея. Тя го караше да се стреми да бъде по-добър и благороден.

Но в момента, докато шофираше в тъмното по един провинциален път в Мериленд, той тръпнеше, като си представяше как ще реагира Анна.

Зави по автомобилната алея към тяхната къща и преглътна тежко. Беше й се обадил по-рано днес, когато кацнаха в Калифорния за презареждане. Каза й, че ще се прибере около полунощ. Сега наближаваше един часът и Рап се надяваше да е заспала. Лампата на предната веранда светеше, но къщата беше потънала в мрак.

Паркира на новото асфалтирано място до гаража. Беше го направил, за да може Анна сутрин да изкарва колата си, ако тръгва първа.

Внимателно се измъкна от автомобила. Всеки път когато поставяше тежестта на тялото върху десния си крак, му се струваше, че някой забива нож в раната му. Лекарят на борда на „Бело Ууд“ му даде патерици, но той ги остави на летището.

Извади чантата си от багажника и закуца към входната врата. Когато пъхна ключа в бравата, кучето се разлая. Рап отвори вратата.

— Здрасти, Шърли! — подвикна, потупа кучето по главата и набра кода за изключване на алармата.

Стори му се, че чу музика някъде из къщата. Анна беше оставила включена малката лампа над печката в кухнята. На стълбите за втория етаж имаше лист хартия. На него пишеше: „Мой скъпи съпруже, ужасно много ми липсваше. Качи се горе бързо!“

Рап въздъхна и бавно пое по стъпалата. Когато се качи на горния етаж, разбра, че музиката идва от спалнята. Раздвояван между силното желание да вземе Анна в обятията си и страха от реакцията й, той открехна вратата.

Стаята беше осветена от свещи. На леглото, в черна копринена нощница, лежеше красивата му съпруга. Тя му се усмихна дяволито и протегна ръка.

Мислите на Рап препускаха объркано. Част от него искаше той незабавно да скочи в леглото при нея. Друга част обаче му казваше, че първо трябва да й обясни някои неща. Накрая спечели тактиката на най-малката съпротива и най-голямата наслада. Рап пристъпи напред.

Спря до леглото и взе ръката й. Всичките му тревоги и притеснения се разсеяха, когато срещна погледа на блестящите й смарагдови очи. Тя го придърпа към себе си. Рап се наведе. Преряза го болка.

Без да забелязва нищо, Анна коленичи в леглото и обви ръце около кръста му.

— Много ми липсваше, скъпи!

— Виждам — отвърна Рап и взе в длани лицето й.

— Аз липсвах ли ти?

— Знаеш, че да. — Рап се усмихна. — Повече, отколкото можеш да си представиш.

— О, мисля, че мога да си представя.

— Добре ли прекара седмицата?

— Не. — Анна протегна ръце и свали сакото му. — Как бих могла да прекарам добре седмицата без теб? — После дойде ред на кожения кобур с беретата. Тя внимателно го свали и го постави върху сакото.

Рап плъзна длани по стройния й гръб. Тя започна да разкопчава ризата му. Той я целуна. Знаеше, че трябва да поговорят, но не можеше да спре.

Изведнъж Анна сключи ръце в прегръдка. Болката избухна в мозъка му.

Той се отдръпна рязко.

— Какво има? — възкликна тя изумена.

— Ъъ… — Затърси подходящите думи, ала те не идваха.

— Какво ти става? Какво направих?

— Нищо, нищо не си направила. Просто…

— Заболя ли те? Защо не ми каза? Какво има?

Въпросите заваляха един след друг.

— Мила, не е кой знае какво… просто пострадах леко — заоправдава се Мич.

— Как пострада? Дай да видя!

Рап хвана ръцете й.

— Не… не ти трябва да гледаш. Дреболия.

Анна съзря вина в погледа му и съмнението й се засили.

— Какво искаш да кажеш с това „не ти трябва“? Аз съм ти съпруга.

— Скъпа. — Рап направи поредния вял опит да я успокои. — Наистина не е сериозно.

Анна скръсти ръце, погледна го право в очите и заяви:

— Ти май се опитваш да скриеш нещо от мен, Мичъл Рап. По-добре си признай още сега, или ще си имаш големи неприятности.

Рап въздъхна. Беше в задънена улица. Отчаян, той изплю камъчето:

— Простреляха ме, докато спасявахме заложниците, и…

— Простреляха те! Господи, къде? Добре ли си?

— Да… да, добре съм.

— Къде си ранен?

— Ами… в задните части. Но не се притеснявай, ще се оправя… само дето ме боли много.

— Как те улучиха?

— Не мога да говоря за това. Секретно е.

— Секретно — друг път! Ти си ми съпруг само от една седмица, идваш и ми казваш, че трябва да заминеш от града спешно и че няма повече да се правиш на Джеймс Бонд! — Тя го мушна с пръст в гърдите. — Ти ме излъга, Мичъл Рап!

— Не, не е вярно, скъпа.

— Не ме будалкай, Мичъл! Не ми стига тази обида, ами и в петък вечерта се натъкнах на шефката ти, която ми каза, че си във Филипините и наблюдаваш операцията по спасяването на американското семейство. Айрини ми каза, че си на някакъв кораб и си в безопасност. Не мога да разбера защо бях толкова глупава да й повярвам!

— Айрини ти каза за мисията? — възкликна Рап.

— Да. И не сменяй темата, нито се опитвай да се криеш зад тъпата национална сигурност! Ако искаш този брак да продължи, по-добре ми признай всичко още сега. Как, по дяволите, те простреляха?

Вече нямаше място за отстъпление.

— Улучиха ме по време на спасителната акция.

— Значи не си бил на кораба, а си участвал в акцията?

— Да.

— Значи кучката ме е излъгала! — извън себе си от гняв, викна Анна. — Твоята шефка седеше срещу мен в Белия дом и ме лъжеше! Заповядва ти да оглавиш операцията, а после има наглостта да ми казва, че си в безопасност! — Тя стисна юмруци. — Край с работата ти за нея. А когато я видя отново…

— Не обвинявай Айрини! — не се стърпя Рап.

— Защо?

— Защото… тя също не знае, че съм участвал пряко в операцията.

Анна зяпна.

— Как така? Нали ти е шеф!

— Ами… тя… просто… ъъ… беше заета. Нямаше възможност да контролира събития, ставащи на няколко хиляди километра от нея. — Анна смръщи лице. За да не се заеме да разглежда думите му под лупа, Мич се усмихна: — Хей, важното е, че съм си у дома и съм жив. Имам малка драскотина, която ще заздравее за седмица-две.

— За какво говориш? — извика Анна. — Та ти си прострелян в задника! — Тя посегна да го плесне отзад, но той хвана ръката й.

— Скъпа, моля те, успокой се.

— Не ми викай скъпа! И не ми казвай да се успокоя! Няколко сантиметра встрани и щяха да те улучат в някоя артерия или дори в оная ти работа… глупав мъжкар такъв!

— Но не ме улучиха. Добре съм… не се тревожи… няма повече да правя така.

— Да бе! Кажи ми нещо, господин Стрелец, господин Върхът на копието. — Така го наричаха медиите. — Доста високо си се издигнал. Всъщност последния път, когато проверих, разбрах, че си подчинен само на двама души — на президента и на Айрини, така ли е? — Анна отново го мушна с пръст. Рап не отговори. — Щом Айрини не ти е заповядала да участваш, тогава кой? Съмнявам се да е президентът.

— Ъъ…

— Ти по собствено желание си отишъл, нали?

— Да.

— Задник такъв. Излъга.

— Не, не съм.

— Недей да опитваш отново, Мичъл. Обеща ми, че приключваш с тези изпълнения.

— Не… никога не съм казвал такова нещо.

Анна си пое дълбоко дъх, опита се да запази спокойствие, но не успя. От гърдите й се откъсна вик. Разбра, че трябва да си отиде оттук, да обмисли нещата, да открие защо е била толкова наивна. Обърна се и тръгна към вратата.

— Анна, не се тревожи. Всичко ще е наред — протегна ръце Рап.

Чашата преля. Анна се извъртя и стовари юмрук върху нищо неподозиращия си съпруг.

Рап застина. Не знаеше как да я укроти, не знаеше как да я спре да не си отива. Пристъпи още една крачка напред, отвори уста.

Анна Рап излетя като хала от стаята.