Винс Флин
Мръсни афери (18)

ГЛАВА 17

От Манила до остров Самар гълфстриймът извърши полет със средна скорост 1 000 километра в час за по-малко от шейсет минути, след което кацна на неосветена частна писта в южния край на острова. Самолетът се задържа на земята броени минути, колкото Коулман и хората му да слязат и да разтоварят багажа. След това отново се понесе по асфалтовата настилка и се издигна в небето. Четиримата мъже стояха безмълвни на пистата, докато ревът на реактивните двигателите постепенно отслабваше и беше заменен от песента на джунглата. Все още бяха далеч от зоната на бойните действия, но инстинктивно се разпръснаха. Всеки от тях взе под наблюдение различен сектор. Бяха облечени в камуфлажни дрехи, лицата им бяха покрити с камуфлажен грим. През раменете им бяха преметнати автомати.

Самолетната писта и прилежащият район бяха собственост на японски бизнесмен. Той беше купил плантацията с площ около пет хиляди декара и си беше построил страхотна къща с изглед към океана. Както и обширно игрище за голф. Рап беше накарал хората си в Центъра за борба с тероризма към ЦРУ да проучат обекта. Оказа се, че през седмицата къщата се използва рядко и в момента в нея няма никой. Един човек се грижеше за стопанството, но те щяха отдавна да са се изпарили, когато той се събудеше и тръгнеше да проверява какво става.

Двама от бившите тюлени, Кевин Хакет и Дан Стробъл, надянаха уредите за нощно виждане и поеха в противоположни посоки, стиснали автоматите си MP 5 със заглушители. Коулман предпочете да не използва очилата за нощно виждане и се вгледа с невъоръжено око в голямата къща на хълма, обляна от лунна светлина. Извади от джоба си малък бинокъл. Само портата и алеята, водеща до сградата, бяха осветени. Коулман насочи вниманието си към предната врата. Прислужникът беше отвън. Бившият тюлен се намръщи. Беше се надявал, че няма да се сблъскат с подобен проблем.

Четвъртият от групата тихо се приближи до него.

— Хеликоптерът е тръгнал.

Коулман кимна, макар че още не бе чул характерния шум. Доверяваше се на Чарли Уикър повече, отколкото на собствените си сетива. Всъщност имаше вяра в очите и ушите на Уикър повече, отколкото на който и да е друг воин. Висок едва метър шейсет и пет, Уикър, приличен на малък елф, беше най-добрият снайперист, когото Коулман бе имал честта да командва. Уикър беше единственият редовен военен в групата. Рап го беше изкрънкал от „Тюлен — Група 6“. Когато заемеха позиции, Уикър щеше да е звездата на шоуто.

След миг Коулман вече можеше да долови шума на хеликоптера. „МН 60G Пейв Хоук“ летеше бързо, на сантиметри над върховете на дърветата. Премина над главите на Коулман и хората му. Изведнъж машината зависна, снижи се и кацна меко с помощта на масивните амортизатори на колесника.

Коулман и неговият екип наблюдаваха приземяването. Надяваха се да разполагат с най-доброто и по всичко личеше, го бяха получили. „Птицата“ принадлежеше към Командването за специални операции на ВВС. Беше част от 353-а група за специални операции, дислоцирана във военновъздушната база в Кадена, Япония. Детайлите на операцията бяха доизяснени по време на полета им до Филипините. Рап беше съобщил на Коулман целта на мисията и му беше казал да се погрижи за конкретната реализация. Всякакви молби за помощ и техника трябваше да бъдат отправени към генерал Кембъл от Обединеното командване за специални операции във форт Браг. Коулман имаше само едно искане — просто, но много важно. Настоя за най-добрия екипаж. Както се видя при провалената операция за спасяването на семейство Андерсън, най-опасната част винаги се оказва проникването и изтеглянето.

Коулман спря до отворената врата на хеликоптера и потупа го гърба всеки от хората си, докато се качваха на борда. Когато всички се качиха, пилотът се обърна към тях. Върху черния му шлем бяха прикрепени очила за нощно виждане, в момента повдигнати нагоре. Коулман му подаде лист със спътниковите координати.

— Приближи се ниско над дърветата и ние ще се спуснем с въжета.

Пилотът кимна. Никой воин не се нуждаеше от повече обяснения. Всички участници в операцията съзнаваха, че действията им няма да се документират никъде. Пилотът въведе координатите в усъвършенстваната електронна навигационна система на хеликоптера.

Коулман се закопча с колана, защото знаеше, че им предстои диво препускане.