Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Strong Medicine, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 48гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster(2008)

Издание:

Артър Хейли. Опасно лекарство

Първо издание

Издателска къща „Иван Вазов“, София, 1992

 

Преводач: Владимир Ганев

Редактор Боряна Василева

Художник Мария Табакова

Художествен редактор Мария Табакова

Технически редактор Станка Милчева

Коректори: Галина Гандева, Ася Славова, Ани Георгиева, Светомир Таков

Дадена за набор май 1992 г. Подписана за печат юни 1992 г. Излязла от печат юни 1992 г.

Печатни коли 34. Издателски коли 36,56. Формат 32/84/108. Цена 34 лв.

c/o Jusautor, Sofia

История

  1. —Добавяне

4

В самолета на „Пан Американ“ по линия 206 Силия прелистваше новия брой на „Ню Йорк Таймс“.

— Нищо не се е изменило, докато ни нямаше — каза тя.

Кореспонденция от Москва цитираше Никита Хрушчов, който обявяваше на САЩ „състезание по изстрелване на ракети“. Една бъдеща световна война ще се води на американския континент, самоуверено твърдеше съветският лидер и пророкуваше „гибелта на капитализма и всестранния възход на комунизма“.

Президентът Айзенхауер от своя страна уверяваше американците, че военният бюджет на САЩ ще осигури надежден отпор на съветските предизвикателства.

Имаше дописка за все още безрезултатното следствие по убийството на един от босовете на мафията Алберт Анастасия, застрелян на един бръснарски стол в нюйоркския хотел „Парк-Шератон“.

Андрю също прегледа вестника и го остави.

Предстоеше четиричасов полет на борда на ДС–7В. Скоро след излитането сервираха вечерята. После Андрю напомни на съпругата си:

— Беше ми казала, че искаш да направя нещо за търговските пътници на лекарствените фирми.

— Да — отвърна Силия Джордан, облегна се удобно в креслото, хвана ръката на Андрю и я задържа в своята.

Спомняш ли си разговора ни, след като бе предписал лотромицина и пациентката ти започна да се възстановява. Тогава ми каза, че си променяш мнението в полза на фармацевтичната индустрия, но аз те помолих да не бързаш, защото има някои грозни неща, които искам да променя. Помниш ли?

— Как мога да забравя? И най-малката подробност от този ден се е запечатала в паметта ми — усмихна се Андрю.

— Добре. Сега няколко думи за историята на въпроса.

Андрю погледна крадешком съпругата си и отново се удиви колко енергия и ум има в това малко, привлекателно създание. Занапред никога не бива да се отпускам, разсъждаваше Андрю, за да бъда наистина подходящ партньор на Силия. И се съсредоточи в разказа й.

През 1957 година, обясняваше тя, лекарствената индустрия прави първите си стъпки, още е в началото на своето развитие.

— Започнахме, и то не много отдавна, по панаирите с продажбата на змийска мас, цярове против безплодие и хапчета за лечение на всякакви болести — от главоболие до рак. Продавачите с лека ръка хвалеха стоката си, обещаваха какво ли не, за да могат да я продадат на всяка цена. Без да се колебаят, даваха всевъзможни гаранции.

— Често — продължи Силия — с подобни лекарства за всякакви болки и разни други творения на народната медицина търгуваха цели семейства. Някои от тях отвориха първите дрогерии. Наследниците им продължиха семейната традиция и създадоха фирми за производство на лекарства, които с течение на времето се разраснаха, опряха се на науката и си създадоха име. А вместо примитивните, груби похвати, се възприеха по-културни и по-почтени форми на търговия.

— Понякога обаче, все още недостатъчно почтени-отбеляза тя. — Една от причините бе, че семействата си запазваха контрола в управлението, а в кръвта им все още бе продажбата на всяка цена от времето на търговията със змийска мас.

— Вероятно не са останали много семейства, които да управляват големите лекарствени компании — обади се Андрю.

— Не са много, макар че някои от тях, започнали още от самото начало, вече контролират голям пакет от акции. Но онова, което е останало, са остарелите, недотам етични, „твърди“ форми на продажба, даже при компании с платени ръководители. Това се наблюдава най-често в поведението на някои търговски пътници, които посещават лекари, за да им предложат нови препарати.

Тя поспря и продължи:

— Нали знаеш, че някои търговци могат да кажат какво ли не, даже си служат с лъжи, за да убедят лекарите в предимствата на своята стока. Това е добре известно на лекарствените фирми, въпреки че официално отричат подобна практика.

Стюардесата прекъсна разговора им, съобщавайки, че след четиридесет минути ще кацнат в Ню Йорк и предложи напитки, преди да затвори бара. Силия поръча любимото си дайкири, а Андрю — уиски със сода.

С чаши в ръка, те подновиха разговора си.

— Да, наблюдавал съм такива случаи — потвърди Андрю. — Чувал съм и от лекари, че понякога състоянието на пациентите се влошава и дори умират, само защото търговските пътници са дали погрешна информация за препарата.

Той отпи глътка уиски и продължи.

— Лавина от реклами за нови препарати засипва лекарите, но често не се казва онова, което трябва да знаят за препарата — особено що се касае до страничните явления, включително и най-опасните. Цялата работа е в това, че когато си зает с преглед на пациенти и умът ти се занимава с редица други проблеми, е трудно да си представиш, че някой от лекарствената фирма или самата фирма има намерение да те мами.

— Но се случва — каза Силия. — А после всичко се потулва и никой не обелва зъб за последиците. Тези неща са ми познати, понеже съм правила опити да ги разисквам във „Фелдинг-Рот“.

— И какви са плановете ти?

— Да създам документация. Документация, която никой да не може да оспори. И при удобен случай ще я използвам.

Тя продължи с обясненията.

— Повече няма да те посвещавам от името на „Фелдинг-Рот“ — продължи тя. — Това е фирмена политика. С теб и с доктор Таунсенд ще работи друг наш представител. Но когато разбереш, че търговски пътник — мъж или жена, от нашата или от друга фирма ти дава погрешна информация, че не те предупреждава за странични явления или премълчава нещо, което трябва да знаеш, искам от теб писмена информация. Уговорила съм се с някои лекари от Небраска и от Ню Джързи, които ми имат доверие, да правят същото, и папката ми полека-лека набъбва.

Андрю тихо подсвирна.

— Заела си се с огромна работа. А и рискована.

— Все някой трябва да рискува, за да се прекрати една порочна практика. А мен не ме е страх.

— Изобщо не мога да си представя, че нещо може да те уплаши.

— Искам да ти кажа, Андрю, че ако големите компании за лекарства сами не вземат да си изринат сметта от двора и то скоро, правителството ще свърши това вместо тях. Засега в Конгреса се чува само неясен ропот. Ако лекарствената индустрия изчака да се стигне до разисквания в Конгреса, които ще доведат до строги законодателни ограничения, то компаниите ще предпочетат да действуват първи, по своя инициатива.

Андрю мълчеше. Искаше да вникне в думите й, а го занимаваха други мисли. Най-сетне той се обади:

— Преди не съм те питал, Силия, но може би сега е моментът да разбера още нещо за теб.

Тя го погледна сериозно. Андрю подбираше думите си внимателно:

— Казвала си ми, че ще правиш кариера и аз съм напълно съгласен с теб, знам, че иначе няма да си щастлива. Но през последните няколко седмици откак живеем заедно, имам чувството, че преследваш много по-голяма цел в сравнение с онова, което си постигнала досега — търговски пътник.

— Да, точно така. Ще се стремя към върха — отвърна тихо Силия.

— Към самия връх, ли? — учуди се Андрю. — Искаш да кажеш начело на една лекарствена фирма?

— Ако мога. Дори да не стигна до върха, ще се опитам да се издигна достатъчно близо до него, за да имам реално влияние и власт.

Той колебливо запита:

— Значи това искаш? Власт?

— Знам какво имаш предвид, Андрю, властта опиянява и покварява. Но аз нямам никакво намерение да си позволя нито едното, нито другото. Просто искам да осмисля пълноценно живота си — да създам семейство и деца, и да постигна една голяма цел в кариерата си.

— Ако си спомняш деня, когато разговаряхме в бюфета на болницата — Андрю спря и се поправи, — оня паметен ден, ти каза, че е дошло време жените да се заемат с неща, които досега не са правили. Чудесно, напълно съм съгласен, и това вече е факт на много места, също и в медицината. Дали ще стане обаче в твоя бранш — фармацевтиката, — след като цялата система е консервативна и работят преди всичко мъже, както ти самата каза?

— Ужасно си прав — усмихна се Силия.

— И дали има реална възможност за постигане на подобна цел? Разпитвам, Силия, защото не искам някой ден да бъдеш нещастна и огорчена, защото не си успяла, макар да си хвърлила всичките си сили.

— Няма да съм нещастна. Обещавам — тя стисна ръката на Андрю. — За пръв път някой проявява толкова голяма грижа към мен, скъпи, и ми е приятно. А на въпроса ти отговарям отрицателно — в лекарствената търговия още няма перспективи за мен или за която и да е друга амбициозна жена. Но аз съм си съставила план.

— Трябваше да се досетя, че всичко е обмислено от игла до конец.

— Първо, смятам да се изявя тъй в работата си, че ръководството на „Фелдинг-Рот“ просто да няма друг избор, освен да ме повиши.

— Обзалагам се, че ще го постигнеш. Казваш първо, нима това не е достатъчно?

Силия поклати глава:

— Изучавах практиката в другите фирми, пътя, който са изминали, хората, които са ги ръководили и разбрах една важна истина — за да стигнеш до върха в повечето случаи трябва някой да те избута напред. Ама не ме разбирай криво — при всички случаи трябва да си свършил огромна и безупречна работа! Предварително обаче си избираш някой с малко по-висока длъжност, обикновено по-възрастен, тръгнал по-рано към върха, и се стремиш да му бъдеш от полза, да си лоялен към него и да го следваш. Въпросът е в това, че повишат ли един ръководител, той предпочита да повери предишната си работа на човек, който му е добре познат, има необходимите качества и се ползва с неговото доверие.

— Ти избрала ли си кой да ти пробива пътя? — запита Андрю.

— Да, реших преди известно време. Ще бъде Сам Хоторн.

— Е, да, изглежда, тъй или иначе, Сам ще играе важна роля в живота ни — вдигна вежди Андрю.

— Само по служебни въпроси. Недей да ревнуваш!

— Няма. А Сам знае ли решението ти да бъде твоя ракета-носител?

— Не, разбира се. Макар че Лилиан Хоторн знае. Говорили сме си на четири очи и тя одобрява решението.

— Изглежда вече е в ход някакъв женски заговор? — пошегува се той.

— Защо пък не? — в погледа й проблесна непреклонна решителност. — Някой ден всичко това ще бъде излишно, но точно сега целият делови свят прилича на затворен мъжки клуб. За да успее една жена да влезе в клуба и да върви напред, се налага да вкара в действие всички възможни средства.

След кратък размисъл Андрю каза:

— Досега не бях мислил по този въпрос. Предполагам, че същото важи и за повечето мъже. Но това, което чувам от теб, е съвсем основателно. И така, Силия, докато напредваш към върха — аз искрено вярвам, че ще успееш, — ще бъда зад гърба ти. Винаги.

Силия се наведе към него и го целуна.

— Никога не съм се съмнявала. Това бе една от причините да се омъжа за теб — прошепна тя.

Усетиха как самолетът намали оборотите на двигателите си, светнаха надписите „затегнете коланите“. През илюминаторите откъм страната на летището сияеше Манхатън.

— След няколко минути ще кацнем на международното летище „Айдълуилд“[1] — съобщи една стюардеса.

Силия отново хвана ръката на Андрю.

— И ще започне нашият живот — на двама ни, заедно! Нима ще изпуснем този шанс? — запита тя.

Бележки

[1] Сега летище „Кенеди“. — Б.пр.