Артър Хейли
Опасно лекарство (58)

18

При клиничните изпитания на хексин W се забелязаха странични явления у някои пациенти, които го бяха вземали за насищане на свободните радикали заедно с други лекарства. Някои от тях споделяха, че повръщали и им се гади, наблюдаваха се и единични случаи на диария, виене на свят и повишено кръвно налягане. В това нямаше нищо тревожно и необичайно. Оплакванията не бяха тежки и се ограничаваха в много малък процент хора. Лекарствено средство без странични явления бе рядкост — пептид 7 представляваше щастливо изключение.

Изпитанията на хексин W продължиха две години и половина, и то под личния контрол на доктор Винсънт Лорд. Той изцяло се бе отдал на тази задача, прехвърляйки всичко друго на своите сътрудници. В решаващия, заключителен етап Лорд не искаше да излага своето творение на никакви опасности. Не биваше да допуска поради нечия небрежност или некадърност да бъде засенчена неговата научна слава.

Той следеше огромния, непрекъснат успех на пептид 7 със смесени чувства. От една страна, изпитваше ревност към Мартин Пийт-Смит. От друга, обаче новото лекарство бе помогнало за утвърждаването на „Фелдинг-Рот“ и това осигуряваше по-големи възможности за разработването на другия препарат, който вероятно щеше да пожъне същия, дори по-голям успех.

Доктор Винсънт Лорд се радваше на резултатите от изпитанията на хексин W. Не бяха отбелязани съществени странични явления с неблагоприятни последици, а несъществените можеха да се овладеят или изобщо не влияеха върху изключително ползотворната роля на лекарството.

В тъй наречения трети етап на изпитанията, вече върху болни с оплаквания, за които бе предназначен хек-син W, всички резултати бяха добри. В продължение на доста дълъг период лекарството бе прилагано на повече от шест хиляди пациенти, много от които в болничен режим и под непрекъснато наблюдение — идеална обстановка за изпитания.

Макар че обикновено третият етап се ограничаваше до по-малък брой пациенти, при хексин W бяха определени шест хиляди души, за да се изясни действието му в съчетание с други, опасни дотогава лекарствени средства.

Както се очакваше, препаратът повлия много благоприятно на болните от артрит. Освен самостоятелно, те можеха да го вземат заедно с други силни противовъзпалителни средства, които преди не им се разрешаваха.

Координирането на изпитанията, извършвани на няколко доста отдалечени помежду си места, бе огромна задача и се наложи ангажирането на още хора от компанията и извън нея. И това бе направено. В централата на „Фелдинг-Рот“ бяха събрани грамадни количества данни и Лорд искаше да провери колкото е възможно повече от тях, преди да бъдат внесени в УХЛ с молба за одобряване на новото лекарство.

В повечето случаи това му правеше удоволствие, понеже бе лично заинтересован. Настроението му обаче внезапно се промени, щом получи един нов комплект от сведения.

Лорд ги прочете, после грижливо ги препрочете. Отначало те предизвикаха у него загриженост, после недоумение, а накрая — неудържим гняв.

Сведенията бяха изпратени от доктор Яминър, лекар в град Феникс, щат Аризона. Лорд не го познаваше лично, макар че бе чувал името му и имаше бегла представа от неговата работа.

Яминър бе интернист с дългогодишна частна практика и имаше стаж в две болници като щатен лекар. Както мнозина свои колеги, той бе включен в програмата за изпитанията на хексин W върху група пациенти — в случая сто души. Необходимо бе да се вземе предварителното съгласие на пациентите — но това рядко представляваше някаква трудност.

С него бе сключено обичайното споразумение, към което прибягваха фармацевтичните компании при необходимост от широка практическа проверка на нови лекарствени средства. Той и преди бе извършвал подобни услуги на „Фелдинг-Рот“ и на други лекарствени фирми.

Лекарите обичаха подобни договори поне по две причини. Някои проявяваха голям интерес към изследователската страна на задачата, а значителното парично възнаграждение удовлетворяваше всички.

За сравнително малко извънреден труд в продължение на няколко месеца лекарят получаваше между петстотин и хиляда долара за наблюдение на един пациент. Точният размер на сумата зависеше от компанията-възложител и от значението на самото лекарство. За изследванията на хексин W Яминър бе получил осемдесет и пет хиляди долара. Почти цялата сума бе чиста печалба, защото разходите му бяха незначителни.

Но тази система имаше една слабост.

Поради съблазнителния характер на споразумението някои лекари се изкушаваха да поемат повече работа, отколкото им позволяваха възможностите. Неминуемо се налагаше да прибягват до „късата процедура“ и — изненадващо често — до фалшифициране на данни.

С една дума — измама.

Винсънт Лорд бе сигурен, че сведенията на доктор Яминър за действието на хексин W са точно такива.

Имаше две възможни обяснения на случая. Или Яминър не си бе направил труда да изследва посочените от него пациенти, или вероятно повечето от тези сто души съществуват само в неговото въображение. Той е измислил и пациентите, и показаните от тях „резултати“.

С богатия си опит доктор Лорд бе склонен да приеме втората хипотеза.

Как всъщност успя да открие, че сведенията са фалшиви?

Доктор Яминър бе съставил отчетите си набързо и небрежно. Първото нещо, което събуди подозренията на Лорд, бе, че болничните формуляри от различни дати бяха попълнени с един и същ почерк. Обикновено те се различават не само по почерка, но и по използваната писалка. Дори ако лекарят използуваше същата химикалка, написаното с нея в различните дни много рядко можеше да е напълно идентично.

Тези факти сами по себе си нямаха решаващо значение. Би могло да се приеме, че Яминър води предварителни бележки и после търпеливо ги преписва на чисто. Но това изглеждаше твърде неправдоподобно за един толкова зает лекар. Това накара Лорд да търси нови улики.

И ги намери.

На пациентите, които вземаха експерименталните таблетки, се проверяваше реакцията на урината за киселинност или алкалност. Обикновено резултатът се движеше между рН5 и рН8. Измерванията обаче се извършваха ежедневно и показанията обикновено варираха, тоест ако във вторник е било рН4, не можеше да се очаква, че на другия ден показанието при същия пациент ще бъде отново рН4. С други думи вероятността един и същи болен да има еднакви показания в пет последователни дни бе едно към четири. Незначителен шанс.

Въпреки това сведенията на доктор Яминър за анализа на урината на пациентите му бяха идентични за всеки следващ ден. Още по-невероятно, ако ставаше дума за един и същи пациент. И невъзможно за петнайсет болни, чиито резултати Лорд бе съпоставил.

За да бъде съвсем сигурен, той взе от материалите на доктор Яминър сведения за други петнайсет пациенти и сравни резултатите от изследванията на кръвта. Отново имаше неестествено повторение на едни и същи числа.

Излишно бе да продължава по-нататък. Всеки лекар, натоварен да разследва случая, щеше да приеме вече направените разкрития като свидетелства за фалшификация и по-конкретно — за престъпна измама.

Потискайки кипящия си гняв, Лорд проклинаше доктор Яминър.

Общият отчет на въпросния интернист създаваше впечатление че хексин W е изключително добър препарат. От това нямаше никаква нужда. При всички случаи лекарството щеше да бъде утвърдено като добро, за което говореха и прегледаните от Лорд отчети на други лекари.

Беше му напълно ясно как следва да постъпи.

Трябваше незабавно да съобщи на УХЛ, разкривайки цялата истина. А после срещу доктор Яминър щеше да се образува следствие и почти сигурно — да се подведе под съдебна отговорност. Подобно нещо бе ставало и с други лекари, някои от които отиваха и в затвора. Ако съдът намереше доктор Яминър за виновен, го очакваше същата участ, а може би и лишаване от право да практикува професията си.

Лорд обаче имаше предвид и нещо друго.

Ако УХЛ отхвърлеше сведенията на доктор Яминър като неверни, всичко трябваше да започне отначало. За създаване на нова организация на работата и за извършване на изпитанията се изискваше още една година и с толкова време щеше да се забави пускането на хексин W на пазара.

Винсънт Лорд изруга още веднъж Яминър за глупостта му и за поставената дилема.

Какво да прави?

Ако това се бе случило с лекарство, за което съществуваха съмнения, си каза Лорд, нямаше изобщо да се колебае. Щеше да хвърли Яминър на вълците от УХЛ и да си предложи услугите да свидетелства на съдебния процес против него.

Но за хексин W нямаше никакви колебания. С или без измамния отчет, то ще бъде полезно, сполучливо лекарство.

Тогава защо неверните сведения да не отидат при верните? Беше сто на сто сигурен, че нито един от УХЛ нямаше да ги забележи. Огромният обем данни и приложения към молбата почти изключваха тази възможност. Дори ако отчетите на Яминър попаднеха пред очите на някои от рецензентите на представените в УХЛ документи, нямаше опасност измамата да бъде разкрита. Никой от тях не притежаваше способността на Лорд светкавично да забелязва нередностите.

Той предпочиташе изобщо да изхвърли отчета на Яминър, но бе невъзможно. Името му фигурираше във вече изпратените на УХЛ материали.

Никак не му харесваше идеята Яминър да се измъкне безнаказано, но като че ли нямаше друг изход.

И така… добре! Да заминава по реда си. Лорд парафира отчета на Яминър и го сложи в купа при другите, които вече бе прегледал.

Директорът на научните изследвания обаче се зарече в никакъв случай да не допуска този мошеник да върши работа за „Фелдинг-Рот“. В документацията на дирекцията имаше досие за Яминър. Лорд го намери и натъпка там собствените си работни бележки и листовете, които бе използвал, за да съпостави данните и да разкрие измамата. Ако някога му потрябват, ще знае къде да ги намери.

 

 

Предвижданията на Лорд се оказаха верни.

Молбата бе внесена и в съвсем кратък срок получи одобрение.

Само едно нещо, макар и за кратко, разтревожи Винсънт Лорд. Доктор Гидиън Мейс бе станал заместник-директор на Националния център за лекарства и биология при УХЛ във Вашингтон — предишното Бюро за лекарствени средства. В сравнение с преди, Мейс определено се беше оправил — непоколебим въздържател, щастлив съпруг, уважаван колега. Очевидно неприятностите по време на заседанията на сенатската комисия не му бяха попречили на кариерата. Всъщност скоро след това го повишиха.

До ушите на Винсънт Лорд стигна, че Мейс, макар да нямаше пряко отношение, се интересува от молбата за хексин W, както и от всичко друго, идващо от „Фелдинг-Рот“. Безсъмнено той още имаше зъб на компанията и очакваше удобен момент, за да си отмъсти.

От този негов интерес обаче не произтече нищо неприятно и когато УХЛ даде разрешение за продажбата на хексин W, безпокойството на Лорд се изпари.

 

 

Както и с пептид 7, бе решено търговското име на новия препарат да остане хексин W.

— Леко се изговаря и ще изглежда добре като надпис на опаковката — каза Силия, когато настъпи моментът за решаване на въпроса.

Бил Инграм се съгласи и добави:

— Да се надяваме, че ще ни донесе същия късмет, какъвто имахме с пептид 7.

 

 

Независимо от това, дали късметът има някакво значение, хексин W веднага пожъна успехи. Лекарите, включително и някои от авторитетните академични болници, го приветстваха като свидетелство за сериозен напредък в медицината, което предоставя нови възможности за лечение на тежки заболявания. Медицинските списания поместиха ласкави отзиви за лекарството и за Винсънт Лорд.

Много лекари с частна практика започнаха да предписват хексин W. Между тях бе и Андрю, който сподели със Силия:

— Май улучихте в десетката! Този удар може да се сравни според мен с някогашния успех на лотромицина.

Тъй като лекарите все повече и повече говореха помежду си за лекарството, а пациентите изразяваха благодарност, че е облекчил страданията им, хексин W започна да се търси от много хора и продажбата му рязко се увеличи.

Други фармацевтични компании, които отначало проявяваха голяма предпазливост, започнаха да използват хексин W по лиценз като съставка на собствените си препарати, за да осигурят безопасността им. Някои разработени в миналото лекарствени средства, които изобщо не бяха видели бял свят поради високата си токсичност, бяха подложени на изпитания при добавка на хексин W.

Едно от тях бе артриго, препарат против артрит. Собственик на патента беше фирмата „Ексетър енд Стоу Лаборатъриз“ от Кливланд, чийто президент, Александър Стоу, Силия познаваше много добре. По специалност фармацевт, заел се отначало с изследователска работа, той заедно с още един партньор бе основал фирмата преди десетина години. Макар че остана малка, тя си спечели име на производител на висококачествени продукти.

След преговорите за лиценз между тази фирма и „Фелдинг-Рот“ Стоу лично дойде при Силия Джордан. Навършил петдесетте, той бе сърдечен човек, ходеше с неизгладен костюм, несресана коса и изглеждаше разсеян. По време на разговора със Силия и Винсънт Лорд той им каза:

— Нашата компания има разрешение от УХЛ да използва експериментална комбинация от артриго и хексин W. Надеждите за успех са големи, понеже и двете лекарствени средства имат антиартритни свойства. Разбира се, ще ви държим в течение за получените резултати.

Разговорът им се състоя половин година след пускането на хексин W на пазара.

Минаха няколко седмици. Една събота Силия и Андрю дадоха вечеря в дома си в Мористаун в чест на Винсънт Лорд. Лайза и Брус пристигнаха специално за този случай.

Бе крайно време, разсъждаваше Силия, да проявя малко повече внимание към Лорд, дори само за да изразя признанието си към неговия значителен принос в работата на компанията и да покажа, че старата неприязън е отзвучала. Или би трябвало да е.

Вечерята премина много добре. Силия никога не бе виждала Лорд толкова спокоен и щастлив. Когато се сипеха комплименти по негов адрес, слабото му, характерно за хората на науката лице руменееше от удоволствие. Той се усмихваше непрестанно и без смущение разговаряше с гостите, сред които имаше ръководители на „Фелдинг-Рот“, изтъкнати личности от Мористаун и хора, специално пристигнали от Ню Йорк. Силия бе помолила и Мартин Пийт-Смит да дойде със самолет от Великобритания.

Този жест достави голямо удоволствие на Винсънт Лорд, както тоста, който Мартин вдигна по предложение на домакинята:

— Животът на един изследовател — започна той и разговорите утихнаха — е свързан с предизвикателства и вълнения. Има обаче и уморителни години на несполуки, дълги часове на отчаяние и често — на самота. Единствено оня, който е изпитал на гърба си тези трудни часове, може да разбере какво е преживял Винсънт при своите търсения за получаване на хексин W. И въпреки това дарованието и всеотдайността му са се издигали над всичко друго, за да доведат до днешното честване, към което скромно се присъединявам, приветствайки — заедно с вас — едно голямо научно постижение на нашето време.

— Много приятна вечер — каза Лайза, след като гостите си бяха отишли. — И ако разговорите за успеха на компанията се разчуят, акциите на „Фелдинг-Рот“ ще се вдигнат с още един-два пункта.

Лайза, която скоро щеше да празнува двайсет и шестия си рожден ден и четири години от дипломирането си в Станфорд, работеше като финансов специалист в една инвестиционна банка на „Уолстрийт“. През есента обаче тя имаше намерение да напусне банкерските среди и да постъпи в търговското училище „Уортън“, за да получи диплома бакалавър по търговска администрация.

Брус посъветва сестра си:

— Би трябвало в понеделник да подскажеш на клиентите си да купуват акции на „Фелдинг-Рот“, а във вторник да разтръбиш по телеграфа, че доктор Пийт-Смит, откривателят на пептид 7, посреща с оптимизъм появата на хексин W.

— Няма да е етично — възрази му тя. — Или издателите не се вълнуват от подобни неща?

Брус вече втора година след завършване на университета работеше в историческата редакция на едно издателство за учебници в Ню Йорк. И той кроеше планове за бъдещето — искаше да замине за Париж и да следва в Сорбоната.

— Непрекъснато се стремим да бъдем етични — отвърна той. — Затова издателите печелят по-малко от банкерите.

— Колко ви се радвам, че двамата сте в къщи и че нищо не се е променило — намеси се Силия.

 

 

Силия разбра, че да си президент на преуспяваща фирма не означава избавяне от сложни управленчески проблеми, които не намаляваха, а дори ставаха повече в сравнение с трудните за компанията години. Естествено бяха от друго естество. Освен това сега се чувстваше непознато преди въодушевление и опияняващо вълнение, което окриляше Силия.

След като оказа обществено признание на Винсънт Лорд, за Силия се заредиха изключително напрегнати дни, свързани с пътувания и уреждане на финансови и организационни въпроси. Минаха почти три месеца преди тя да може да разговаря отново с Лорд за лицензния договор за хексин W с „Ексетър енд Стоу“. Той бе дошъл в кабинета й по други въпроси и Силия го запита:

— Има ли новини от Алекс Стоу за комбинацията на техния артриго с хексин W.

— Клиничните им изпитания изглежда дават добри резултати. Нещата се развиват задоволително.

— Има ли отрицателни отзиви за хексин W? Такива материали не са се появявали на бюрото ми.

— Не съм ви изпращал нито един, понеже няма нищо съществено за отбелязване. Нищо съществено, което да е пряко свързано с хексин W — отговори Лорд.

Умът на Силия, свикнал напоследък на потока от добри новини, вече бе насочен към друг въпрос и усуканата уговорка в последните думи на Лорд се изплъзна от вниманието й. По-късно тя щеше да си спомни това със съжаление и да се упреква за своя пропуск.

Защото директорът на научните изследвания, с характерния си маниер, възприет много преди Силия да се запознае с него, не бе казал цялата истина.