Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Strong Medicine, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 48гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster(2008)

Издание:

Артър Хейли. Опасно лекарство

Първо издание

Издателска къща „Иван Вазов“, София, 1992

 

Преводач: Владимир Ганев

Редактор Боряна Василева

Художник Мария Табакова

Художествен редактор Мария Табакова

Технически редактор Станка Милчева

Коректори: Галина Гандева, Ася Славова, Ани Георгиева, Светомир Таков

Дадена за набор май 1992 г. Подписана за печат юни 1992 г. Излязла от печат юни 1992 г.

Печатни коли 34. Издателски коли 36,56. Формат 32/84/108. Цена 34 лв.

c/o Jusautor, Sofia

История

  1. —Добавяне

14

Разследването, започнало за Силия като мрачно изпитание, поне тъй изглеждаше, завърши като неин триумф.

Същата вечер след бурния й сблъсък със сенатор Донахю телевизионните компании Ей Би Си, Си Би Ес и Ен Би Си във вечерните си предавания показаха почти цялата драматична сцена в подкомисията. Както по-късно писа един критик, „това бе голям театър, а телевизията бе на висота“.

На следващия ден вестниците отделиха също така централно място на новината. „Ню Йорк таймс“ озаглави информацията си:

ЕДНА СМЕЛА ЖЕНА ПОБЕЖДАВА СЕНАТОР

А „Чикаго трибюн“ предпочете друго заглавие:

СЕНАТОР ДОНАХЮ АТАКУВА ДЖОРДАН, ПОСЛЕ СЕ РАЗКАЙВА

Имаше и още един акцент.

В това отношение репортерите от телевизията и печата, без да жалят труда си, бяха свършили доста добра работа. Джулиан Хамънд предаде на Силия дума по дума обяснението на свой познат журналист: „Повечето от нас знаехме за оставката на госпожа Джордан във връзка с монтаина и за настояването й, след като се върна на работа, препаратът да бъде иззет, без да се чака решение на УХЛ. Нямахме обаче ясна представа по какъв начин да използваме тези факти в нашите материали за работата на подкомисията. Оказа се, че запазването им за най-накрая има много по-голям ефект.“

Повечето репортажи след приключване на разследването възвеличаваха Силия за две неща. Първо, напускането на „Фелдинг-Рот“ и завръщането й на работа — сега вече публикувано и известно на всички — потвърждаваше, че тя е личност с високи нравствени качества. Второ, отказът й да представи своята невинност, което щеше да бъде в ущърб на компанията, говореше за изключителна лоялност.

„Уолстрийт джърнъл“ започваше една уводна статия със следните редове:

„Обикновено бизнесът проявява много повече благородство, отколкото се вижда в очите на хората. Колко е хубаво, когато благородството е намерило не само ярък израз, но и широко признание.“

Няколко дни след като се бе върнала от Вашингтон, Силия разговаряше в кабинета си с Джулиан Хамънд. Вицепрезидентът по рекламата, в добро настроение, бе донесъл куп нови изрезки от вестници и ги бе разпръснал върху нейното бюро. Междувременно секретарката съобщи, че е дошъл Чилдърс Куентин.

Силия не беше се виждала с вашингтонския адвокат от последния ден на сенатското разследване. Сега той идваше, за да обсъди с нея още предложения за извънсъдебни спогодби по претенции, свързани с монтаина.

Тя помоли секретарката да го покани.

Куентин й се стори уморен и унил още когато се поздравиха и тя побърза да го покани да седне.

— Тъкмо си тръгвах, господин Куентин — каза Хамънд и посочи изрезките от вестници. — Наслаждавахме се на трофеите от победите.

Това сякаш не направи впечатление на Куентин.

— Така ли ги наричате? — запита той.

— Естествено — отговори изненадан шефът на рекламата. — Не сте ли съгласен?

Адвокатът отбеляза с кисела гримаса:

— Ако мислите така, и двамата сте късогледи.

Силия наруши последвалото мълчание:

— Добре, господин Куентин. Вие имате някакви съображения, нека да ги чуем.

— Всичко това — той посочи изрезките, — а също и предаванията по телевизията са само временно опиянение. След няколко седмици всичко ще се забрави. Този шум вече няма да има никакво значение.

— А какво ще има значение? — запита Хамънд.

— Ще има значение, че вашата компания и лично вие, Силия, сте си спечелили страхотен враг. Аз познавам Донахю. Вие го изкарахте направо глупак. И което е по-лошо — направихте това на негова територия, в Сената, и на всичкото отгоре пред очите на милиони хора. Той никога няма да ви прости. Никога. Ако някой ден му се отдаде възможност да навреди на „Фелдинг-Рот“ или на вас, Силия, ще го направи с голямо удоволствие. Дори ще търси такава възможност — един сенатор на Съединените щати, както ви казах преди време, има доста власт в ръцете си.

Силия почувства, че я облива студен душ. Тя разбираше, че Куентин е прав.

— В такъв случай какво предлагате?

Адвокатът вдигна рамене.

— За момента — нищо. А занапред да бъдете колкото е възможно по-предпазлива. Не допускайте вие или „Фелдинг-Рот“ да стигнете до положение, в което сенатор Донахю би могъл да ви напакости.