Артър Хейли
Опасно лекарство (51)

11

Ако думата демагог или „demagogos“ не бе създадена от древните гърци по времето на Клеон, тя щеше да бъде изнамерена по необходимост за сенатора на Съединените щати Денис Донахю. От него по-ярък представител на този род хора нямаше.

Той бе израснал в охолство и привилегии, но постоянно заемаше позата на „син на обикновени хора, истински син на народа“, „здраво стъпил на земята, земен човек“. Това бе напълно фалшива характеристика, но както всичко повтаряно достатъчно често, немалко хора я приемаха за истина и вярваха в нея.

Сенаторът обичаше да се представя и като „защитник на бедните и страдащите, враг на потисниците“. Само той си знаеше дали наистина милее за бедните и страдащите. Тъй или иначе, Донахю ги използваше в свой интерес.

Възникнеше ли някъде някакъв двубой между Давид и Голиат от интерес за репортерите, Донахю светкавично се озоваваше на мястото на събитието и безусловно заставаме на страната на Давид дори когато според здравомислещите хора Голиат бе очевидно прав.

— Има винаги много повече давидовци, а те играят полезна роля в изборите — бе казал един негов сътрудник в минути на неблагоразумна откровеност.

Навярно по същата причина при всеки трудов спор Донахю бе на страната на организираните работници и никога не подкрепяше работодателите, дори ако синдикалните претенции бяха неоснователни.

Той бе открил отрано, че проблемите на труда и безработицата са благодатна почва за един амбициозен политик. Точно затова в периоди, когато броят на безработните надвишаваше нормалните граници, сенаторът отиваше при дългите опашки пред бюрата за трудоустрояване и заговаряше чакащите. Той даваше вид, че проявява интерес „да добие лични впечатления как се чувстват безработните“ — една възвишена цел, която би се понравила всекиму. Бе доста странно, че средствата за масова информация винаги научаваха предварително за благородните намерения на сенатора — телевизионни екипи и фотожурналисти го очакваха на мястото на събитието. Добре познатият му образ с маска на най-трогателно милосърдие, докато разговаряше с безработните, се появяваше в телевизионните новини още същата вечер, а във вестниците — на другата сутрин.

Търсейки други поводи за кокетиране с „обикновения човек“, сенаторът наскоро бе открил нова благодатна възможност — обяви се против правото на деловите среди да ползват самолетен билет първа класа, цената на който спадаше към необлагаемите финансови средства на съответната фирма. Ако някой иска подобна привилегия, нека си я плати от джоба, настояваше той, а не да прехвърля разхода на гърба на данъкоплатците. Донахю внесе за обсъждане в Сената проекторешение, с което да се отмени това право, макар да съзнаваше, че инициативата му ще отмре в дебрите на законодателните процедури.

Средствата за масова информация грижливо отразяваха тези негови маневри. Сенаторът си науми, когато пътува със самолет, да си взема билет туристическа класа и всеки път предварително уведомяваше журналистите. Разбира се, никой пътник даже от първа класа не бе обкръжаван с такова изключително внимание както изтегналия се на креслото в туристическа класа Донахю. Той „пропусна“ да даде гласност на една подробност — че повечето от пътуванията му бяха с луксозен частен самолет, нает чрез фонда на семейния тръст или предоставен от приятели.

Денис Донахю бе нисък, набит, с детинска физиономия и затова изглеждаше по-млад от възрастта си — вече четиридесет и девет години. Беше пълен, без да е дебел, или както той се изразяваше, беше „удобно тапициран“. Повечето време, особено пред хората, той „излъчваше“ дружелюбие с дежурна усмивка на уста. Стремеше се да изглежда небрежен в облеклото и прическата си, за да бъде в тон с образа на „обикновения човек“.

Макар че обективните наблюдатели съзираха в Донахю истинския му лик на опортюнист, той се нравеше на много хора, не само негови партийни съмишленици, но и опоненти. В това отношение му помагаха чувството за хумор и качеството му да носи шега. А също така и умението да бъде интересен събеседник.

Последното от своя страна го правеше привлекателен в очите на някои жени и Донахю не пропускаше да се възползва от подобни шансове, макар че имаше стабилен брак и често го виждаха заедно със съпругата и децата му.

Такъв бе сенаторът Денис Донахю, който в първия вторник на месец декември, точно в десет часа, удари с чукчето, за да открие заседанието на сенатската подкомисия за търговска етика, и обяви, че ще направи кратко изявление.

Подкомисията се бе събрала в зала СР 253 на старата сграда на Сената. Обстановката внушаваше респект. Председателят и колегите му сенатори бяха заели места на подиум на обърната в полукръг към свидетелите и публиката маса. Три големи прозореца гледаха към градината и фонтана в двора на Сената. При една от стените имаше отворена камина с мраморен корниз. Върху бежовите завеси бе изобразен гербът на Съединените американски щати.

— Всички, които сме тук в залата, имаме представа за ужасната трагедия в света, засегнала дечица, чиито мозъчни и други функции са били нарушени явно от действието на едно доскоро предписвано и продавано в нашата страна лекарство — започна Денис Донахю, четейки предварително подготвен текст. — Нарича се монтаин.

Сенаторът говореше авторитетно и убедително. Стотината присъстващи в залата го слушаха с внимание. Към него бяха насочени телевизионни камери. В заседанието участваха още осем сенатори — петима от неговата партия на мнозинството и трима от опозиционната партия. Отляво на председателя седеше Стенли Ърбах, главен съветник на подкомисията, бивш областен прокурор в Бостън. Зад сенаторите се намираха петнайсетина сътрудници от апарата на подкомисията — някои седнали, други прави.

— Целта на това разследване е да се изясни кой носи отговорност за поредицата нещастни случаи и дали…-продължаваше Донахю.

Силия, записана да свидетелства първа, слушаше скалъпеното по предварителна схема встъпително слово. Тя седеше на покрита със зелено сукно маса, а до нея беше нейният изискан съветник Чилдърс Куентин. Тя бе успяла да го убеди да приеме тази извънредна услуга, подчертавайки, че „сега няма друг адвокат, който да знае за монтаина повече от вас и аз вярвам в съветите ви“.

Съветът му за този ден бе конкретен и категоричен:

— Опишете всички факти, колкото е възможно по-откровено, ясно и кратко. И не се опитвайте да блеснете с ума си или да наберете повече точки от Денис Донахю.

Последната му препоръка бе в отговор на желанието й да посочи, че преди повече от две години, когато УХЛ задържаше според някои мнения неоснователно разрешението за продажба на монтаин в Съединените щати, Донахю протестира против забавянето, като го нарече „съвършено смешно“.

— В никакъв случай! — бе откликнал Куентин. — Първо, сенаторът със сигурност си спомня за това, а пък и неговите сътрудници няма да пропуснат да го подсетят и той ще е готов да реагира по удобен за него начин. Вероятно ще каже, че е станал жертва на внушенията на компанията или нещо подобно. И второ, ще предизвикате неговата неприязън, което е изключително неразумно.

По-нататък адвокатът обрисува на Силия някои страни от живота във Вашингтон.

— Един сенатор на Съединените американски щати има огромна власт и влияние, в някои отношения даже повече от президента, понеже действията му не бият толкова на очи. Няма министерство, в което да не може да проникне и да постигне целта си, при условие че не издевателства и не нарушава закона. Отговорни хора в правителството и извън него се надпреварват да правят услуга на сенаторите, дори ако тя би навредила на други хора. Това е цяла система от договаряния и в нейните рамки властта на сенатора, която може да има благотворна или унищожителна роля, е най-силният коз. Затова глупаво постъпва всеки, който реши да превърне в свой враг един сенатор на Съединените щати.

Силия бе приела този съвет без никакви колебания и си науми да не го забравя при размяната на реплики с Донахю, когото вече презираше.

Придружаваше я и Винсънт Лорд, седнал от другата страна на Куентин. Силия трябваше да даде показания от името на „Фелдинг-Рот“ и после щеше да бъде подложена на кръстосан разпит. Ролята на директора на научните изследвания бе само да отговаря на въпроси, ако се наложеше.

Сенатор Донахю завърши словото си, позамълча и съобщи:

— Първият ни свидетел е госпожа Силия Джордан, президент на „Фелдинг-Рот Фармъсютикълс“, Ню Джързи. Госпожо Джордан, бихте ли желали да представите сътрудниците си?

— Да, сенаторе.

С по няколко думи тя представи Куентин и Лорд.

Донахю кимна:

— Познаваме добре господин Куентин. Доктор Лорд, приятно ни е, че сте сред нас. Госпожо Джордан, предполагам, че сте готова да говорите? Моля, имате думата.

Без да става от мястото си на масата на свидетелите, Силия започна изказването си пред малкия подвижен микрофон.

— Господин председател, уважаеми членове на подкомисията. Преди всичко моята компания би желала да изрази дълбоката си скръб и своите съчувствия към онези семейства, засегнати от трагедията, както правилно отбеляза преди няколко секунди сенатор Донахю, не само у нас, но и в целия свят. Макар и да не са постъпили всички научнообосновани доказателства, нещо, което вероятно ще изисква години, вече няма съмнение, че лекарственото средство монтаин е причина за увреждане на ембриона в утробата на бременни жени, представляващи съвсем незначителен процент от населението и при обстоятелства, които не е било възможно да се предвидят дори след извършените в много голям мащаб изпитания на препарата, първоначално във Франция и след това в други страни, а също и в Съединените щати, преди УХЛ да даде своето официално разрешително.

Силия говореше с ясен, но нисък глас и нарочно избягваше енергичния тон. Текстът на изказването й бе подготвен от няколко души, макар че тя и Куентин имаха решаващо участие. Четейки написаното, Силия добавяше тук-там по някоя фраза на подходящо място.

— Искам да изтъкна от името на моята компания, че тя е съблюдавала законните разпоредби по всички въпроси, свързани с монтаина, на всички етапи на изпитание, разпространение и отчитане действието на препарата. Всъщност когато се изразиха сериозни съмнения за неблагоприятно странично явление, компанията ми направи повече, отколкото изисква законът — изтегли монтаина от пазара по своя инициатива, без да чака разпореждане на УХЛ.

Силия направи малка пауза и продължи:

— Сега искам да се върна и да проследя внедряването на монтаина във Франция, където бе разработен от „Лаборатоар Жиронд-Шими“, компания със завиден престиж и дълъг летопис на успешни…

Изложението бе написано много прецизно, без да се влага лично отношение. Това също бе уточнено след обсъждания в централата на „Фелдинг-Рот“ и с Чилдърс Куентин във Вашингтон.

Той бе запитал Силия:

— Как бихте желали да се осветли случаят с вашата оставка във връзка с монтаина?

— Никак — бе отговорила тя. — Оставката ми бе моя лична работа, въпрос на инстинкт и съвест. Сега, след като съм се завърнала в компанията, аз я представлявам и докладвам какво е направила.

— А съвестта ви не участва ли в цялата тази история?

— Тя е още будна и е на мястото си — остро отвърна Силия. — Ако бъда запитана за оставката си, аз ще отговоря честно, с нейния глас. Но просто не желая да проявявам инициатива и да се изкарвам невинна.

Тя припомни на Куентин също така, че оставката й не бе мотивирана с научна обосновка, слабост, която съзнаваше още тогава, и причина да не дава гласност на случая.

Силия продължаваше изказването си пред сенатската подкомисия:

— До получаване на съобщение от Австралия през юни 1976 година не бяха възниквали никакви съмнения в безопасността на монтаина. Дори тогава нямаше причини за безпокойство, понеже разследването от страна на австралийското правителство…

Тя проследи стъпка по стъпка целия случай с монтаина. След като бе говорила четиридесет минути, Силия завърши с думите:

— Компанията ми се съобрази с изискването в призовката на подкомисията и представи документи в подкрепа на всичко, което чухте. Готови сме да сътрудничим във всяко отношение и да отговаряме на въпросите ви.

Те започнаха веднага. Пръв запита съветникът на подкомисията Стенли Ърбах, човек с издължено лице и тънки устни, който създаваше впечатление, че се усмихва само в много редки случаи.

— Госпожо Джордан, вие споменахте за първото съобщение от Австралия, което е породило евентуални съмнения по отношение на монтаина. Това е било седем или осем месеца преди компанията ви да пусне лекарството на пазара в Съединените щати. Така ли е?

Тя пресметна наум.

— Да.

— Във вашето изложение бяха споменати още две неблагоприятни съобщения — едно от Франция и друго от Испания — и двете са се получили преди компанията ви да започне да продава монтаин в Съединените щати. И това е така, нали?

— Не съвсем, господин Ърбах. Нарекохте ги неблагоприятни съобщения. По онова време те бяха твърдения, проверени в „Лаборатоар Жиронд-Шими“ и отхвърлени като необосновани.

Юристът направи нетърпелив жест:

— За да не се хващаме за думите, не ви запитвам: бяха ли съобщенията в подкрепа на безопасността на препарата?

— Не, и навярно мога да спестя малко от времето ни. В лекарствения бизнес изразът „неблагоприятни съобщения“ има строго определено значение. В този смисъл получените от Франция и Испания съобщения не бяха такива.

Ърбах въздъхна:

— Ще се съгласи ли свидетелката с израза „критични съобщения“?

— Мисля, че да — Силия почувства, че й предстои много сериозно изпитание.

Сенатор Донахю се намеси:

— Въпросът на съветника е съвсем ясен. Знаехте ли вие, имам предвид вашата компания, за тези три съобщения преди монтаинът да бъде пуснат в продажба у нас?

— Да, знаехме.

— И въпреки това лекарството започна да се продава?

— Сенаторе, при пускането на всяко ново лекарство има винаги отрицателни мнения. Те трябва да бъдат внимателно проверени и преценени…

— Моля, госпожо Джордан, не бих желал да слушам лекция върху практиката на лекарствената индустрия. Въпросът ми изисква просто „да“ или „не“. Повтарям: След като знаеше за тези съобщения, вашата компания започна ли да продава монтаин на бременните в Америка?

Силия се поколеба.

— Чакаме, госпожо Джордан!

— Да, сенаторе, но…

— Отговорът „да“ е достатъчен — Донахю кимна на Ърбах. — Продължавайте.

— Нямаше ли да бъде по-добре и по-разумно „Фелдинг-Рот“ да извърши по-обстойна проверка на тези съобщения и да отложи пускането на монтаина на пазара? — запита съветникът на подкомисията.

Силия си помисли с горчивина — точно това бе нейното становище, станало причина да си подаде оставката. Съзнавайки обаче ролята си в настоящия момент, тя отговори:

— В ретроспекция, да. Разбира се. Но по онова време компанията се опираше на научни доводи.

— Чии доводи?

Тя поразмисли, преди да отговори. Естествено ставаше дума за доводите на Винсънт Лорд, но тя искаше да постъпи коректно:

— На нашия директор на научните изследвания, доктор Лорд. Но той разчиташе на изглеждащите тогава автентични данни, получени от „Жиронд-Шими“.

— Ще запитаме за това доктор Лорд по-късно. Междувременно… — Ърбах погледна бележките си. — Имаше ли решението на компанията да пусне без отлагане монтаина на пазара въпреки неблагоприятните… извинете критичните съобщения, някакво отношение към въпроса за очаквани печалби?

— Печалбите винаги са фактор…

— Госпожо Джордан! Да или не?

Силия въздъхна. Имаше ли полза? Всеки въпрос бе клопка, насочваща към предварително уточнено заключение.

Тя потвърди:

— Да.

— Бяха ли тези печалби от жизнено важно значение за вашата компания?

— Така се предполагаше, да.

— Какъв бе очакваният размер на печалбата от монтаина?

Безпощадните преднамерени въпроси продължаваха. Да, тя намери време да се запита дълбоко в себе си: дали бяха толкова несправедливо преднамерени, щом почти докосваха истината? Нима до неотдавна тя самата не бе си задавала подобни въпроси? Не бе ли ирония на съдбата, че тя се явява тук вместо Сам Хоторн, на когото трябваше да се задават тези въпроси, а той вече не е между живите? За пръв път, след като се завърнаха от Хавай, тя си спомни тревожното предупреждение на Андрю: „Ако се върнеш… бъркотиите и отговорностите, свързани с монтаина, ще се стоварят на гърба ти.“ Както често се случваше, Андрю бе прав.

Нейното изтезание бе прекъснато от обедната почивка. Донахю й каза:

— Госпожо Джордан, вие сте свободна, но ви моля да бъдете на разположение за допълнителни въпроси.

И обръщайки се към всички, обяви:

— Следващият свидетел ще бъде доктор Винсънт Лорд.