Артър Хейли
Опасно лекарство (62)

ЕПИЛОГ

Вече бяха прибрали луксозните прибори за обяд в първа класа на Боинг 747. Андрю след кратко отсъствие се върна на мястото си и каза на Силия:

— Докато бях там — той махна с ръка към тоалетните, — си мислех за колко много неща не си даваме сметка. Когато Линдберг прелетя за пръв път над Атлантика, а то не беше толкова отдавна, трябваше да седи на мястото си и да уринира в шише.

Силия се засмя.

— Радвам се че е настъпила такава голяма промяна-тя изпитателно изгледа съпруга си — Само това ли ще ми кажеш? Чувствам че се ражда някаква мъдрост…

— Позна. Мислех си за твоя бизнес, фармацевтиката. Дойдоха ми наум едно-две неща, които могат да ти подействат освежаващо.

— С удоволствие ще се възползвам, макар и малко, от тях.

— Хора като теб, притиснати от работата, понякога се вживяват толкова в проблемите си, струва ми се сегашният момент е точно такъв, че виждат само буреносните облаци и пропускат дъгата.

— Подсети ме за някоя дъга.

— Най-лесната работа. Ти ми донесе една, когато започна нашият съвместен живот. Лотромицина. Все още е на поста си. И продължава да е добро лекарство от деня, в който ме накара да го приложа за пръв път — ефикасен препарат, спасил не един живот, необходим за лекарската чанта. Естествено, вече никой не говори за лотромицина, той отдавна е влязъл в ежедневието. Прибави го обаче към създадените след него ценни препарати и ще се получи дълга редица — толкова много лекарствени средства след петдесетте години, че медицината просто претърпя една революция. Аз съм я изживял, тя стана пред очите ми. Андрю се позамисли и продължи:

— Седем години след Втората световна война, когато завърших медицина, в повечето случаи на пациентите си можехме да оказваме само известна подкрепа, а после да стоим настрана и да чакаме. Лекарите не разполагаха с оръжие срещу толкова много болести и положението наистина бе отчайващо. Сега е съвсем друго. Имаме цял арсенал от лекарства, и то благодарение на вашата фармацевтична промишленост.

— Музика гали ухото ми, говори, говори!

— Добре, да вземем хипертонията. Преди двайсет години имаше съвсем оскъдни средства за лечението й. И често не помагаха. В много случаи тя отнемаше живота на хората. Сега има неограничени и сигурни възможности за борба. Хипертоничните кризи са намалели наполовина и продължават да намаляват. Има ефикасни препарати за предотвратяване на сърдечни удари. Лекарствата избавиха хората от туберкулозата и язвата, облекчиха живота на диабетиците. Същото важи за всички останали клонове на медицината. Има чудесни препарати. Предписвам от тях всеки ден.

— Кажи ми някои от тях.

— Коргард, прокардия, индоцин, ориназе, торазин, тагамет, ласкикс, тофранил, апресолин, стейдпейс, мандол, преднизон, леводопа, цитоксан, изониазид, пептид 7 — изреди ги той като картечница и спря — Още искаш ли?

— Това стига. И какво имаш предвид?

— Имам предвид, че сполучливите, полезните лекарства са повече от провалените. За всеки провал, като например талидомид, селакрин, монтаин, орафлекс, бен-дектин и няколко други, критикувани по телевизията — в новините и в рубриката „60 минути“, могат да се посочат стотици сполуки, от които печелят не само фармацевтичните фирми. Най-много печелят хората, всички, които си възвръщат здравето и прогонват болестта, които удължават живота си и отдалечават смъртта.

Андрю се унесе в размисъл и после добави:

— Ако произнасях реч, нещо, което предполагам, че сега правя пред публика от един човек, бих казал, че вашата промишленост, обич моя, с всичките си грешки, въпреки критиките, е направила истинско благодеяние на човечеството.

— Спри дотук! — каза Силия. — Беше тъй хубаво, тъй истинско, че всяка нова дума би могла да го развали. Ти действително ме ободри — тя се усмихна. — Сега ще затворя очи и ще мисля.

И го направи.

След десетина минути се обърна към съпруга си:

— Андрю, скъпи, искам да ти кажа някои неща. Ти си бил много за мен, а сега си и мой изповедник. Първо, аз съм виновна за неблагополучията с хексин W. Да, в мен няма нито капка съмнение. Ако бях действала по-бързо, вероятно щяха да се избягнат няколко смъртни случая. Трябваше да поставя ребром някои въпроси, но не го направих. Не се вслушах в собствения си опит и приех някои неща на доверие. Главата ми се позавъртя, опияниха ме власт и успехи. Зашеметена от пептид 7, после хексин W, аз пропуснах очевидното. Нещо подобно сполетя Сам с монтаина. Сега вече го разбирам по-добре.

— Предполагам, че нямаш намерение да заявиш всичко това пред съда?

Тя поклати отрицателно глава:

— Глупаво би било. Вече казах, че ако ми бъде предявено обвинение и ме изправят пред съда, аз ще се боря. Но имах нужда да споделя вината си с някого и затова ти разказвам всичко това.

— А Винс Лорд, и той ли е подведен под отговорност?

— Ще му окажем юридическа помощ. Вече реших. Но иначе той ще си поеме рисковете.

Андрю гальовно помоли:

— Независимо от всичко, което ми каза — съгласен съм, че в по-голямата си част е вярно — не бъди толкова жестока към себе си. И ти си човек като всички останали. Никой не може да се похвали с идеална атестация, но твоята е една от най-добрите.

— Не дотам. Но знам, че мога да работя по-добре и в това отношение извлечената поука е полезна — гласът й придоби пак предишния рязък, делови тон. — Има достатъчно основания за желанието и намерението ми да продължа работа. Сега съм само на петдесет и три години. Мога още много да направя за „Фелдинг-Рот“.

— И ще успееш — потвърди той. — Както винаги.

Настъпи мълчание. След малко Андрю я погледна — беше затворила очи и спеше.

Събуди се, когато самолетът се спускаше над нюйоркското летище и докосна ръката на съпруга си. Той се обърна към нея.

— Благодаря ти, най-скъпи мой. Благодаря ти за всичко — Силия се усмихна. — След още малко размисъл реших. Каквото и да става, няма да отстъпя. Ще победя.

Андрю не каза нищо. Само взе ръката й. Той продължаваше да я държи, когато самолетът кацаше.