Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Strong Medicine, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Владимир Ганев, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 48гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster(2008)
Издание:
Артър Хейли. Опасно лекарство
Първо издание
Издателска къща „Иван Вазов“, София, 1992
Преводач: Владимир Ганев
Редактор Боряна Василева
Художник Мария Табакова
Художествен редактор Мария Табакова
Технически редактор Станка Милчева
Коректори: Галина Гандева, Ася Славова, Ани Георгиева, Светомир Таков
Дадена за набор май 1992 г. Подписана за печат юни 1992 г. Излязла от печат юни 1992 г.
Печатни коли 34. Издателски коли 36,56. Формат 32/84/108. Цена 34 лв.
c/o Jusautor, Sofia
История
- —Добавяне
19
Лошата вест се промъкна безшумно. И даже не смъкна измамливо-делничната си маска. След време на Силия й се струваше, че съдбата бе влязла на пръсти, отначало незабелязана, препасала някаква съвсем изтъркана ножница, от която после измъкна огнен меч.
Всичко започна с едно телефонно обаждане, когато Силия отсъстваше от кабинета си. Щом се върна, тя намери между другите бележки и една от господин Александър Стоу, който помолил да му телефонира. По нищо не личеше, че я търси спешно и Силия се залови с текущата си работа.
Бе минал около един час, когато помоли да я свържат със Стоу и след минута секретарката съобщи, че той е на телефона.
Силия натисна едно копче и започна разговора:
— Здравей, Алекс. Тази сутрин си мислех за теб и се чудех как ли върви програмата артриго-хексин W.
Последва мълчание, прекъсна го изненаданият глас на Александър Стоу:
— Ние анулирахме контракта си с вас преди четири дни, Силия! Не си ли разбрала?
Сега бе неин ред да се изненада:
— Не, не съм. Сигурен ли си, че ако си наредил някому да го анулира, той е направил необходимото?
— Лично аз уредих този въпрос — отвърна все още озадачен Стоу. — Говорих директно с Винс Лорд. И днес, осъзнавайки, че не съм ти казал, реших, че поне от учтивост би трябвало да ти се обадя. Затова те потърсих.
Огорчена, че научава нещо, което би трябвало да знае предварително, Силия смънка:
— Ще трябва да поговоря с Винс.
Тя позамълча и запита:
— Каква е причината за анулирането?
— Ами… откровено казано, безпокоят ме смъртните случаи от инфекции. Пострадаха двама от нашите пациенти, които наблюдаваме. Още не може да се докаже определено, че причината е в артриго или хексин W, но положението е много мъгляво. Затуй решихме да не продължаваме, особено с оглед на другите смъртни случаи.
Силия се ужаси. За пръв път през целия разговор усети тръпки. Внезапно я обзе предчувствие, че й предстои да разбере нещо, което никак не би желала да чуе.
— Какви други смъртни случаи?
Този път мълчанието бе по-дълго.
— Искаш да кажеш, че не знаеш и за тях ли? Тя нетърпеливо отговори:
— Ако знаех, Алекс, нямаше да те питам!
— Фактически имаме сведения за четири случая, но не разполагаме с подробности, освен че пациентите са вземали хексин W и са починали от различни инфекции — Стоу поспря и продължи със спокоен сериозен глас: — Силия, искам да ти предложа нещо, но не смятай, моля те, че се натрапвам. Всъщност става дума за интересите на твоята компания. Мисля, че трябва да разговаряш с доктор Лорд.
— Да, и аз мисля така.
— Винс знае за тези инциденти, за другите и за нашите, понеже сме ги обсъждали с него. Той сигурно има подробни данни, за да може да уведоми УХЛ — още един миг на колебливо мълчание — Надявам се, в интерес на всеки от твоите хора, че е съобщено в УХЛ.
— Алекс, изглежда ми липсва важна информация, която ще поискам веднага. Много съм ти признателна, че се обади. Струва ми се, няма смисъл да говорим повече.
— Съгласен — потвърди Стоу. — Но моля те, обади ми се, ако ти трябва друга информация, или пък ако мога да ти бъда полезен с нещо. А, и всъщност целта на моето обаждане бе да изразя искреното си съжаление, че се наложи да анулираме договора. Вярвам, че друг път ще имаме възможност да работим заедно.
Силия отговори механично, защото мисълта й вече бе насочена към онова, което предстоеше да направи:
— Благодаря, Алекс. Аз също вярвам.
Тя прекъсна линията с едно копче и посегна към друго, за да се свърже с Винсънт Лорд, но промени решението си. Щеше да отиде при него лично. Сега.
Първото съобщение за смъртен случай при пациент, лекуван с хексин W, постъпи в централата на „Фелдинг-Рот“ два месеца след пускането на препарата в продажба. Както обикновено то отиде при доктор Лорд, който го остави без последствие, още щом го прочете.
Писмото бе от един лекар в Тампа, Флорида. Съобщаваше се, че починалият бил вземал хексин W заедно с друго лекарство, а причината за смъртта била треска и инфекция. Лорд прецени, че инцидентът не би могъл да има никаква връзка с хексин W и захвърли писмото. По-късно този ден обаче, вместо да изпрати писмото за завеждане по установения ред, той го сложи в папка и я заключи в едно от чекмеджетата на бюрото си.
Второто сведение се получи след две седмици. Бе изпратено от търговски пътник на „Фелдинг-Рот“, разговарял с един лекар в Саутфийлд, Мичиган. Представителят на компанията много съвестно бе записал всичко, което бе успял да узнае.
Сведенията за странични явления на лекарствените средства, включително и за неблагоприятни резултати, постъпваха във фармацевтичните компании по разни пътища. Понякога лекарите директно пишеха на фирмата. В други случаи болниците съобщаваха по установения ред. Фармацевти изпращаха веднага информация, ако са научили нещо от клиенти. Понякога се обаждаха и самите пациенти. Също така търговските пътници бяха инструктирани да съобщават всичко, което са научили за действието на препарата, колкото и незначително да им се струваше.
Съобщения за странични явления на лекарства се събираха от фармацевтичните компании, които в края на всяко тримесечие ги изпращаха със съответен доклад в УХЛ. Това се изискваше от тях по закон.
Те бяха длъжни също така за всяка по-сериозна реакция, особено при вземане на ново лекарство, писмено да съобщават на УХЛ с гриф „спешно“ в петнайсетдневен срок от получаване на известието. Това трябваше да се изпълни независимо от преценката, дали реакцията на болния се дължи на произведения от фирмата препарат, или на друга причина.
Писмото на търговския пътник от Саутфийлд, пак получено от Лорд, посочваше, че пациентът, който бе взимал хексин W и друго лекарство против артрит, бе починал от тежка форма на чернодробна инфекция. Предположението бе потвърдено от аутопсията.
Лорд отново реши, че причината не е хексин W и сложи писмото в папката при първото съобщение.
Мина месец и се получиха две писма от различни места, но в един и същи ден. Те съобщаваха за смъртта на двама души — мъж и жена, които вземали хексин W в комбинация с друго лекарство. Жената, която била в напреднала възраст, развила тежка бактериална инфекция на крака, който наранила в дома си. Кракът бил ампутиран по спешност, но инфекцията се разпространила бързо и довела до фатален край. Мъжът, който по начало бил в лошо здравословно състояние, починал от обща мозъчна инфекция.
Лорд се ядоса на двамата починали. Защо заради проклетите им болести, от които и без това щяха да си умрат, трябваше да се компрометира хексин W, въпреки че той явно не бе причина и за двата случая? Тъй или иначе натрупващите се съобщения се превръщаха в проблем. Също и в повод за безпокойство.
Директорът на научните изследвания вече знаеше, че не е спазил изискването на закона да се съобщи незабавно в УХЛ за предишните два случая. Сега бе изпаднал в абсурдно положение.
Ако изпратеше новите сведения в УХЛ, не можеше да пренебрегне старите, които обаче бяха забавени много след петнайсетдневен срок и щяха да уличат в нарушение на закона „Фелдинг-Рот“ и лично Винс Лорд. Всичко можеше да се очаква. В подсъзнанието му се спотайваше неприятната мисъл, че доктор Гидиън Мейс в УХЛ вероятно изчаква удобен момент, за да се нахвърли върху своята жертва.
Винсънт Лорд сложи и тези две съобщения в папката при другите. В края на краищата, рече си той, никой друг освен мен не знае общия брой на съобщенията. Всяко е получавано поотделно. Никой от подателите не знае за другите.
До деня, в който Александър Стоу му телефонира, за да прекрати контракта за хексин W, Лорд бе натрупал дванайсет съобщения и живееше в страх. Той разбра, и това засили тревогата му, че Стоу по някакъв начин е научил за четири от свързаните с хексин W смъртни случаи. Лорд не му каза, че фактическият брой е дванайсет плюс двата, които Стоу е установил директно, а сега за тях научи и Винс.
Понеже юридически не можеше да се пренебрегне онова, което му съобщаваше Стоу, известните смъртни случаи вече ставаха четиринайсет.
Петнайстото съобщение пристигна в деня, когато Стоу телефонира на Силия. Дотогава, макар и с неохота, Лорд не бе в състояние да заобикаля научните истини и стигна до принципно обяснение на повечето, дори за всичките смъртни случаи.
Преди няколко месеца на заседание в кабинета на Силия, свързано с планиране на продажбите, когато изказването му бе съпроводено с ръкопляскания, той бе описал ефекта на хексин W по следния начин:
„…прекратява генерирането на свободни радикали, така че левкоцитите — белите кръвни телца — не биват привличани към болното място на организма… Резултат — няма възпаление… болката изчезва“.
Всичко това бе вярно.
А по пътя на дедукцията и с помощта на извършени набързо експерименти стана ясно, че отклоняването на леквоцитите отслабва организма и го прави уязвим. При естествения процес, без намесата на лекарственото средство, левкоцитите, съсредоточени в болното място, унищожават чуждите тела — бактериите. Така белите кръвни телца осигуряват защита, макар че причиняват болка. Но при отсъствието им, което се постига чрез насищане на свободните радикали, бактериите и другите организми са в неудържим разцвет и причиняват тежки инфекции в различни части на тялото.
И смърт.
Въпреки необходимостта от доказателства, Винсънт Лорд не се съмняваше, че в последна сметка хексин W е причина за най-малко една дузина смъртни случаи, ако не и повече.
Той също така откри, за съжаление много късно, и затова без полза, че в програмата за клинични изпитания на хексин W е допусната грешка. Повечето от наблюдаваните пациенти бяха в болничен режим, при който опасността от инфекция е много по-малка. Всички инциденти, описани в сведенията от неговата папка, бяха станали извън болнични заведения, в домашни условия или в друга, неконтролирана среда, в която бактериите могат да се размножават…
До това заключение, потвърждаващо неговия провал, разбиващо мечтите му и засилващо отчаянието и страха му, Лорд стигна само няколко минути преди Силия да влезе в кабинета му.
Сега той бе убеден, че продажбата на хексин W трябва да се спре. Покрусен, разбираше вината си за затаяване на истината, престъпление, причинило смъртта на хора, които можеха да живеят и до момента. Над него надвисваше позор, съдебно преследване и може би затвор.
Мислите му, колкото и странно да беше, се върнаха двайсет и седем години назад… Шампейн Ърбана, университета в Илинойс, разговора в кабинета на декана, при когото бе отишъл да иска ускорена промоция, и който не уважи молбата му.
Тогава Лорд бе почувствал, че според декана, той, Винсънт Лорд, страда от някакъв недостатък на характера. Сега за пръв път, взирайки се в дълбоките пластове на своята душа, Винс се питаше: Дали деканът не е бил прав?
Влязла без предупреждение в кабинета на директора на научните изследвания, Силия затвори вратата след себе си и без да губи нито секунда запита:
— Защо не съм уведомена, че „Екстър енд Стоу“ са анулирали договора преди четири дни?
Стреснат от внезапното нахлуване, Лорд отговори със смущение:
— Щях да ви кажа. Не бях стигнал дотам.
— Колко време щеше да ви е необходимо, ако не бях ви запитала? — и без да чака отговор тя продължи: — Трябваше да науча от външни хора, че има неблагоприятни сведения за хексин W. Защо не са ми докладвани?
— Аз ги проучвах… Съпоставях ги — смънка неуверено той.
— Дайте да ги видя! Всичките. Веднага! — нареди тя.
Съзнавайки, че повече нищо не може да се скрива, Лорд извади връзка ключове и отключи чекмеджето на писалището си.
Силия го наблюдаваше и си спомняше как бе дошла тук преди седем години, за да види първоначалните, несигурни съобщения за монтаин. Тогава Лорд не желаеше да ги показва, но щом тя настоя, последва същата процедура със заключеното чекмедже. Тогава тя се бе изненадала, че документите не са в хранилището на деловодството, където могат да се ползват и от други служители.
Същият маниер на укриване.
Силия със съжаление осъзна, че не си е взела поука от предишния случай. Това бе причина за една организационна слабост в работата на „Фелдинг-Рот“, за която тя, в качеството си на президент, носеше отговорност.
Двойна отговорност — понеже знаеше склонността на Винсънт Лорд да премълчава лошите вести, да скрива онова, което не му харесва, а тя не бе направила нищо, за да не се повтори подобно поведение.
Лорд й подаде издута папка. Обемистият й вид шокира Силия. После, докато прелистваше и четеше пред безмълвния директор на научните изследвания, тя се ужаси. Петнайсет смъртни случая! И всеки от починалите бе взимал хексин W.
Накрая зададе неизбежния въпрос, въпреки че предварително знаеше отговора:
— Съобщено ли е на УХЛ за всички или поне за някои от тези случаи?
Лицето на Лорд се сгърчи, когато той каза:
— Не.
— Естествено знаете за определения от закона петнадесетдневен срок, нали?
Той кимна бавно, без да отвори уста.
— Преди време ви питах дали има неблагоприятни сведения за хексин W — каза Силия. — Вие ми отговорихте, че няма.
В отчаяните си усилия да се хване за някаква спасителна сламка, той обясни:
— Не съм казвал, че няма. Обясних, че няма сведения, които пряко засягат хексин W.
Силия смаяна си спомни — точно тези бяха думите му. Типичният йезуитски отговор на Винсънт Лорд, чийто маниер й бе известен вече от двайсет и седем години.
И затова тя трябваше да се досети, че отговорът му е уклончив и да продължи да го разпитва. Щеше да разбере за неблагоприятните последици още преди месеци. Днес те щяха да бъдат по-малко, по-малко смъртни случаи, понеже УХЛ щеше да вземе мерки за предупреждение…
Уви! Тогава тя бе изпаднала в еуфория, зашеметена от втори огромен успех… пептид 7, после хексин W… Изобщо не допускаше, че нещо лошо може да се случи. Излезе обратното. Светът на Винсънт Лорд се сгромолясваше около собствената му личност. Същото ставаше и с нейния свят.
Без да очаква някакъв разумен отговор, тя запита:
— Защо го направихте?
— Аз вярвах в хексин W… — започна Лорд.
Силия го прекъсна с махване на ръка:
— Безполезно е.
Тя постави материалите обратно в папката и каза:
— Вземам я със себе си. Копия ще бъдат изпратени във Вашингтон — УХЛ още днес с надпис „спешно“, по специален куриер. Смятам да се обадя на председателя на УХЛ, за да се уверя, че ще им бъде отделено необходимото внимание.
И мрачно добави, по-скоро на себе си:
— Предполагам, че ще получим някакъв отговор в най-близко време.