Артър Хейли
Опасно лекарство (56)

16

— Напълно съм съгласна с теб за възбуждащия ефект — каза Силия на Мартин. — Ако на пептид 7 му излезе име на афродизиак, хората ще го вземат за несериозен препарат.

— Мисля, че ще успеем да запазим това между нас — увери я той.

— Не съм толкова сигурна, макар че ми се иска да излезеш прав.

На втория ден от нейното посещение в Харлоу двамата разговаряха в кабинета на Мартин. Преди това той официално й беше съобщил:

— Бих желал да докладвам, че разполагаме с препарат, който ще бъде ефективен при забавяне на умственото стареене и за подпомагане остротата на възприятията. Имаме достатъчно гаранции за успеха му.

Колко дълъг път е изминат, разсъждаваше Силия, от деня, в който, по указание на Сам, тя бе дошла тук, за да прецени дали да се закрие институтът. И още по-дълъг — от онази паметна първа среща в Кеймбридж между нея, Сам и Мартин.

— Очевидно сте постигнали нещо изключително — отвърна Силия.

Отношенията им бяха хубави, улегнали. Интимният спомен за тяхната любовна нощ остана настрана от разговорите между двамата, дори понякога да се сещаха за него. Той остана в миналото като един хубав миг.

Докато Силия разговаряше с Мартин, придружаващите я петима отговорни служители от централата на „Фелдинг-Рот“ водеха отделни, специализирани дискусии за бъдещето на пептид 7. Обсъждаха се широк кръг проблеми — производството, качественият контрол, суровини и ресурси, разходи, опаковка, управленчески въпроси по реализиране на продукцията — изобщо всички страни на един генерален план за пускане на препарата в продажба и разпространението му из целия свят. Рао Састри, Найджъл Бентли и други специалисти в института отговаряха на въпросите на екипа от Ню Джързи.

Сега трябваше да се вземат много решения за бъдещето на пептид 7, въпреки че предстояха още дванайсет месеца клинични изпитания, а след това и разрешение от правителствените органи в съответната страна. Главната задача бе да се определи размерът на инвестициите за строителство на нов завод, което можеше да се окаже или скъпа, губеща авантюра, или разумно, обещаващо начинание.

Важно бе да се изясни и как ще се прилага препаратът.

— Проучихме този въпрос много внимателно и препоръчваме впръскване през носа — сподели Мартин. — Това е съвременен метод с бъдеще. Занапред все повече лекарства ще се приемат така.

— Да, знам. Същото нещо се говореше и за инсулина. Радвам се, че не сте решили да го произвеждате в ампули за инжекции.

И на двамата бе добре известно, че хората предпочитат хапчета или други форми на лекарственото средство, вместо инжекции, за да им е по-лесно сами да го приемат.

— Прилагането на пептид 7 през носа ще става чрез химически неутрален физиологичен разтвор, смесен с детергент, който осигурява пълноценно абсорбиране — обясни Мартин. — След изпробване на няколко детергента, най-добър, нетоксичен, и най-важното недразнещ лигавицата на носа, се оказа един нов продукт на „Фелдинг-Рот“, пуснат наскоро за продажба в Съединените щати.

Силия с голямо удоволствие запита:

— Искаш да кажеш, че производството на пептид 7 от начало до край ще си остане в наши ръце?

— Точно така — усмихна се Мартин. — Предполагах, че ще се зарадваш.

Нормалната доза, продължи обясненията си той, ще бъде два пъти дневно. Клиничните изпитания във Великобритания започват незабавно и ще се координират от двама новоназначени лекари в института.

— Ще се насочим към възрастова група между четиридесет и шейсет години, въпреки че при специални обстоятелства може и да излезем от тези рамки. Ще изпробваме лекарството и върху пациенти в начален стадий на болестта на Алцхаймер. То няма да ги излекува — не храним никакви илюзии — но може да забави процеса.

Силия на свой ред сподели плановете си за изпитания на пептид 7 в Северна Америка.

— Искаме да започнем колкото е възможно по-скоро. Предварителните формалности и необходимостта от разрешение на УХЛ налагат да се движим малко след вас. Но разликата няма да бъде голяма.

Те продължиха да обсъждат своите оптимистични, вдъхновени проекти.

 

 

От дискусиите в Харлоу се стигна до заключението, че най-добрата опаковка за пептид 7 ще бъде малко пластмасово флаконче с бутонче за изпомпване на препарата, а необходимата доза ще се впръсква след еднократно натискане.

Това създаваше възможност за оригинални и интересни решения.

Вероятно „Фелдинг-Рот“ щеше да възложи производството на флакончетата на друга фирма, но окончателното решение трябваше да се вземе в Ню Джързи.

 

 

По случай посещението на Силия в Харлоу Мартин я покани на вечеря, на която присъства и Ивон. От деликатност, предположи Силия, той ги заведе не в „Чърчгейт“, а в ресторанта на един нов хотел — „Саксън Ин“.

Отначало двете жени се изучаваха с любопитство, но скоро и независимо от разликата във възрастта — Силия бе на четиридесет и осем години, а Ивон — на двайсет и седем, между тях съвсем естествено се породи приятелство, вероятно защото и двете харесваха Мартин.

Силия приветства решението на Ивон да кандидатства във ветеринарния факултет. Когато младата лаборантка сподели, че ако я приемат, ще бъде най-старата студентка там, Силия я успокои:

— Точно затова ще ти бъде по-лесно — и се обърна към Мартин: — Във „Фелдинг-Рот“ имаме фонд за квалификация на служители. Мисля, че ще намерим начин да се отпусне нещо на Ивон.

Мартин вдигна вежди:

— Ивон, струва ми се, че току-що бе уредена издръжката за следването ти.

Тя побърза да благодари, а Силия махна с ръка и се усмихна:

— Доколкото знам, ти имаш немалка заслуга пептид 7 да стигне до сегашния си стадий.

По-късно, когато Ивон стана за малко от масата, Силия сподели с Мартин:

— Тя е възхитителна. И не бих се обидила, ако ми кажеш, че не е моя работа, но ще се ожениш ли за нея?

Въпросът го изненада.

— Просто не мога да си го представя. Всъщност сигурен съм, че никой от двама ни не е мислил за това.

— Ивон е мислила.

— Защо й е да мисли за такова нещо? — учуди се той. — Сега й се създават условия да направи кариера, и то добра. Ще й се налага да ходи на други места и ще срещне други мъже, на по-подходяща за нея възраст. Аз съм по-стар с дванайсет години.

— Дванайсет години е нищо.

Мартин настоя:

— В наши дни е нещо. Това е разлика с цяло поколение. От друга страна, тя се нуждае от свобода, аз — също. Засега имаме уговорка да живеем заедно и се чувстваме добре, но нещата могат да се променят.

— Ах, мъже, мъже! — възкликна Силия. — Някои от вас знаят как най-добре да се възползват от „уговорките“. Но могат да се окажат и слепци!

Разговорът се прекъсна с връщането на Ивон и не бе продължен, докато Силия се намираше в Харлоу. След няколко дни тя и придружаващите я специалисти заминаха за Ню Джързи.

 

 

Няколко часа след като ги изпратиха, на Мартин съобщиха, че майка му е починала. Бе угаснала без паника и шум. Както каза един от лекарите в пансиона:

— Отиде си, сякаш отплува самотна лодка в тихото нощно море.

Това спокойствие, мислеше Мартин с тъга и облекчение, бе обхванало майка му от много отдавна. Но животът черпи силата си не от тихи морета, а от будния човешки ум. Болестта на Алцхаймер бе лишила майка му от нейната жизнена сила и тази мисъл подсили надеждите му за бъдещето на пептид 7.

На скромното погребение присъстваха само Мартин, баща му и Ивон. После Пийт-Смит старши се върна да продължи работа върху мраморната плоча, която бе получил преди няколко дни. Мартин и Ивон заминаха за Харлоу умълчани.

 

 

През следващите няколко месеца във „Фелдинг-Рот“, Ню Джързи, бяха взети важни решения, уточнени след многократни трансатлантически пътувания на служители от централата.

Активната съставка на пептид 7, наподобяваща бели кристалчета, щеше да се произвежда в Ирландия. Мястото на новия завод бе вече определено и архитектите бързаха да завършат проектите. Това щеше да бъде първият производствен център на „Фелдинг-Рот“ в областта на молекулярната биология. В него се предвиждаше площ за химико-технологичната база за хексин W, която щеше да се разработи по-късно.

Последният стадий в производството на пептид 7, вече като готов разтвор за зареждане, се планираше да бъде в един завод на „Фелдинг-Рот“ в Пуерто Рико. Там щяха да се доставят пластмасовите флакончета, произведени от друга фирма. Прехвърлянето на производствения процес извън пределите на Съединените щати осигуряваше големи данъчни предимства.

За изпълнение на цялостния проект се налагаха огромни капиталовложения, които след съмнения и спорове бяха одобрени от дирекционния съвет. Веднъж, когато вечеряха с Андрю, Силия му обясни съмненията си:

— Работата е в това, че нямаме пари. Всичко ще се прави със заеми и ако проектът пропадне, „Фелдинг-Рот“ ще го последва. Но всички са съгласни, че трябва да започнем. Заложили сме на карта бъдещето на компанията и се ръководим от принципа „сега или никога“.

Приеха се и други решения, от по-малък мащаб, но важни. Едно от тях се отнасяше до името на лекарството.

Рекламната агенция на „Фелдинг-Рот“, все още „Куодрил-Браун“ в Ню Йорк, предприе скъпо цялостно проучване. Издирени бяха наименованията на всички препарати от този род, а новите предложения бяха щателно обсъдени и много от тях — отхвърлени. Най-сетне след неколкомесечна работа в централата на „Фелдинг-Рот“ бе насрочено обсъждане на резултатите. От страна на компанията участваха Силия, Бил Инграм и още пет-шест други специалисти.

Агенцията бе представена от малък състав начело с Хауард Блейдън, вече президент на „Куодрил-Браун“, който бе дошъл, както се изрази той, „най-много заради доброто старо време“. Преди да започнат работа, Силия, Инграм и Блейдън си спомниха за тяхното заседание преди шестнайсет години, завършило с проект „щастливото мамче“ за ню хелтотерм, препарат, който все още постоянно се търсеше и осигуряваше добра печалба.

В заседателната зала на дирекционния съвет бяха наредени постаменти и табла, представящи осем проекта за името на препарата. Те се обсъждаха последователно и в няколко стилистични варианта.

— Между избраните от нас възможности фигурират имена, свързани с мозъка и с човешкото възприятие-обясни отговорен служител на агенцията.

Един след друг бяха обсъдени проектите за аперцеп, компре, персип и брейно. Посочено бе, че първите три са образувани на основата на думите „apperception“^[1], „comprehension“^[2] и „percipience“^[3].

Четвъртото предложение бе незабавно оттеглено, щом Бил Инграм намери сходство с името на домакинския препарат „Дрейно“.

— Много ми е неудобно — обади се Блейдън. — Не мога да си обясня как можахме да допуснем това. Няма да се оправдавам, моля за извинение.

Предложиха се имена, както каза специалистът от агенцията, „напомнящи нещо светло, блясъка на висока интелигентност“ — арджънт и нитид.

Други две предложения бяха джинъс и компен. Представителят на агенцията обясни, че второто подсказвало за препарат, който компенсира нещо липсващо.

Последва едночасова дискусия. Бил Инграм харесваше аперцеп, не приемаше нитид, а за останалите не можеше да каже нито „да“, нито „не“. Трима души от „Фелдинг-Рот“ подкрепиха предложението за арджънт. Блейдън изрази предпочитание към компен. Силия, облегната в креслото, като слушаше другите, ги остави да поспорят, даже по едно време й дойде наум, че това струва хиляди долари на компанията.

Най-накрая Блейдън реши да я запита:

— Какво е вашето мнение, госпожо Джордан? В миналото вие давахте блестящи идеи.

— Чудя се защо да не наречем новото лекарство пептид 7 — отговори тя.

Единствено Инграм, който добре познаваше Силия и бе на най-висок пост, си позволи да се засмее на глас.

Блейдън се поколеба, после на устните му бавно се изписа усмивка:

— Госпожо Джордан, мисля, че предложението ви не може да се нарече другояче освен великолепно!

Силия саркастично отвърна:

— Това, че го прави клиентът, не значи от само себе си, че е великолепно. Просто има смисъл.

След съвсем кратко обсъждане се прие търговското име да бъде пептид 7.

 

 

Изтече една година.

Клиничните изпитания на пептид 7, преминали много по-бързо, отколкото се очакваше, дадоха изключително добри резултати във Великобритания и Съединените щати. Лекарството имаше положително действие върху пациенти в напреднала възраст. Не се наблюдаваха странични явления. Всички данни в това отношение бяха изпратени до Комитета за безопасност на лекарствата в Лондон и до УХЛ във Вашингтон.

След внимателно обсъждане в Харлоу и в Бунтон, с участието на Мартин Пийт-Смит, Винсънт Лорд, Силия и други, се прие официално да не се посочва действието на пептид 7 за намаляване на теглото. Макар че щеше да се направи достояние на лекарите, то нямаше да бъде препоръчвано за такава цел.

Допускаха, че някои лекари ще го предписват и само за това, но вече на своя отговорност, без да ангажират името на „Фелдинг-Рот“.

Що се отнася до свойството на препарата като сексуален стимулант, многократни тестове върху животни потвърдиха, че такъв ефект е налице, но при изпитанията върху хора той не бе проследяван и затова в указанията за приложение на препарата бе споменат по съвсем незабележим начин.

Тези две допълнителни качества на пептид 7 не променяха разбирането, че той е ценен препарат, предназначен за забавяне на умственото стареене. Неговото „лекомислено“ използване би засенчило тази основна роля и би се отразило зле върху доброто му име.

Очакваше се, че официалното одобрение на пептид 7 няма да се забави, понеже резултатите от клиничните изследвания бяха безупречни и не се търсеха допълнителни ефекти.

Междувременно строителството на завода в Ирландия и преустройството на фабриката в Пуерто Рико вече завършваха.

В Харлоу Мартин бе оставил медицинския персонал да довърши клиничните изпитания, макар че лично се интересуваше от хода на работата. Той бе съсредоточил усилията си върху модификация на пептид 7 и изследваше възникналите нови възможности за получаване на други мозъчни пептиди.

Мартин и Ивон продължаваха да живеят заедно. През януари 1980 година тя взе всичките си изпити с отличен, за голяма радост и на Мартин. После издържа и приемния изпит за кеймбриджкия колеж „Луси Кавендиш“. Тя остана много доволна, като прочете в упътванията, че този колеж представлява „женска общност с подчертано внимание към онези, които са отложили или прекъсвали следването си“.

През септември напусна „Фелдинг-Рот“ и започна да посещава лекциите по ветеринарна медицина в „Луси Кавендиш“.

Бе вече октомври и Ивон свикна да отива с колата до колежа в Кеймбридж и да се връща — пътуваше към един час в едната посока.

Щастливият роман в кралското семейство — между уелския принц и „Лейди Дай“, както я наричаха всички в Англия, бе друг източник на приятни преживявания за Ивон. Тя неуморно обсъждаше случая с Мартин.

— Винаги съм казвала, че ако изчака, той ще си намери една английска роза — заяви тя. — И вече я има.

Мартин продължаваше да слуша с нежност и удоволствие най-новите одумки, преразказани от Ивон, вече отразяващи и ежедневието в Кеймбриджкия университет.

 

 

През януари следващата година, когато на четири хиляди мили от Харлоу встъпи в длъжност президентът Рейгън, министърът на здравеопазването във Великобритания подписа разрешение за продажба на пептид 7. След два месеца УХЛ одобри използването на лекарството в Съединените американски щати. Както често се случваше, Канада последва примера им.

Предвиждаше се препаратът да бъде пуснат на пазара в Англия през април, а в Съединените щати и Канада-през юни.

Още през март обаче се случи нещо, което потвърди предишните опасения и сигурно щеше да постави под заплаха бъдещето на пептид 7.

Всичко започна с едно обаждане по телефона в института на „Фелдинг-Рот“ в Харлоу от страна на лондонския вестник „Дейли Мейл“.

Негов репортер искаше да говори с доктор Пийт-Смит или доктор Састри. Казаха му, че и двамата ги няма в института, и той предаде съобщение, което секретарката написа на машина и постави на бюрото на Мартин. То гласеше:

„«Дейли Мейл» научи, че вие сте на път да ни дарите с едно лекарство-чудо, което ще възражда секса на хората, ще им помага да отслабнат и ще подмладява възрастните. Ще пуснем тази новина в утрешния брой и бихме желали да получим спешно днес изявление от името на вашата компания.“

Мартин прочете съобщението към обяд и се стресна. Нима някакъв проклет вестник, заинтересуван само от публикуването на някоя сензация, ще сложи кръст на целия негов труд и мечтите му?

Първо реши да телефонира на Силия. Намери я в къщи — в САЩ наближаваше 6,30 часа сутринта и тя бе вече под душа. Мартин трябваше със свито сърце да изчака, докато госпожа Джордан се изсуши и облече халата.

Щом чу гласа й, той с голямо огорчение описа случилото се и прочете съобщението на репортера. Силия реагира със загриженост и съчувствие, но прояви и практически усет.

— Значи възбуждащите възможности на пептид 7 са вече известни — се опита да се пошегува тя. — Винаги съм мислила, че това е неизбежно.

— Можем ли да направим нещо, за да попречим на вестниците?

— Явно не можем. Съобщението съдържа истина и не бива да се отрича напълно. Освен това никой вестник няма да се откаже от подобна новина, след като веднъж я знае.

Мартин с необичайно безпомощен глас запита:

— А аз тука какво да правя?

— Обади се на репортера и отговори на въпросите му честно, но възможно най-кратко. Наблегни, че въздействието върху секса е наблюдавано само при животни и затова не препоръчмваме препарата за такава цел. Същото важи и за отслабването.

След секунди тя добави:

— Може би ще те разберат и ще пуснат кратко съобщение, което няма да бие на очи.

— Съмнявам се — отговори мрачно Мартин.

— И аз. Но опитай.

 

 

Три дни след този разговор Джулиан Хамънд се яви при Силия с обзорна справка за публикациите във връзка с пептид 7. Вицепрезидентът по рекламата започна:

— Като че ли първото съобщение в Англия отприщи някакъв бент.

„Дейли Мейл“ бе озаглавил информацията си:

НАУЧНО ПОСТИЖЕНИЕ

Скоро! Ново лекарство-чудо, за да станете по-сексуални, по-млади, по-елегантни.

Следваха възхвали на вече общоизвестния възбуждащ ефект на пептид 7, възпирани донякъде от факта, че е официално установен само при животни. Думата „афродизиак“ — възбуждащо средство — от която се опасяваха Мартин и другите от института, се споменаваше няколко пъти. И нещо по-неприятно за компанията — вестникът, разбрал по някакъв начин за Мики Йейтс, бе взел интервю от него. Имаше снимка с надпис „Благодаря ти, пептид 7!“ на позастарелия Йейтс, сияещ от радост, след като е заявил, че сексуалните му способности са възродени, а до него съпругата му със свенлива усмивка потвърждаваше думите на мъжа си.

В репортажа се изнасяше неизвестен за ръководството на „Фелдинг-Рот“ факт — още няколко души, които бяха вземали пробно пептид 7 в Харлоу, бяха почувствали необичаен сексуален стимул. Публикуваха се имената им и техни изказвания за лекарството — чудо.

Смътната надежда на Силия, че случаят може да се ограничи на страниците на един вестник, се оказа само надежда и нищо повече. Информацията на „Дейли Мейл“ бе използвана не само от печата и телевизията във Великобритания. Предадоха я всички телеграфни агенции в света. В Съединените щати тя мигновено събуди интерес, а повечето вестници споменаха за ефекта на препарата върху секса и против напълняване. Това бе коментирано и по телевизията.

Още щом новината се разчу в Съединените щати, телефонната централа на „Фелдинг-Рот“ започна да гъмжи от обаждания на вестници, радио– и телевизионни станции, които се интересуваха кога пептид 7 ще бъде пуснат на пазара. Въпреки нежеланието да се откликва на тъй наречената сензационна вълна, „Фелдинг-Рот“ все пак даде информация. Друг изход нямаше.

Малко от обадилите се проявиха интерес към същинското предназначение на лекарството като средство против умственото стареене.

След репортерите започна нов прилив на въпроси, този път от страна на обществеността. Повечето хора се интересуваха от действието на препарата върху секса и против напълняване. В отговор им се прочиташе кратко разяснение, че пептид 7 не се препоръчва за подобни цели. Телефонистките споделиха, че този отговор не се посреща със задоволство.

Някои се обаждаха от желание да оригиналничат. Други говореха само за секса или пък проявяваха откровен цинизъм.

— Внезапно всичко, което планирахме толкова грижливо, се превърна в съвсем странична атракция — отбеляза Бил Инграм.

Силия се обезпокои най-много от този циркаджийски ефект. Дали лекарите, мислеше тя, които не желаят да имат работа с непрестижни препарати, няма да обърнат гръб на пептид 7?

Андрю потвърди опасенията й.

— Съжалявам, че трябва да го кажа, но доста лекари ще постъпят по този начин. За нещастие, целият шум около пептид 7 навежда на мисълта, че препаратът е от категорията на летрила, узото и испанската муха.

— По-добре да не бях те питала — разочаровано въздъхна тя.

И така, когато оставаше по-малко от месец до убедителното и престижно представяне на пептид 7, Силия се чувстваше уморена, смутена и неспокойна.

А Мартин, далеч от Ню Джързи, бе изпаднал в отчаяние.