Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Strong Medicine, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Владимир Ганев, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 48гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster(2008)
Издание:
Артър Хейли. Опасно лекарство
Първо издание
Издателска къща „Иван Вазов“, София, 1992
Преводач: Владимир Ганев
Редактор Боряна Василева
Художник Мария Табакова
Художествен редактор Мария Табакова
Технически редактор Станка Милчева
Коректори: Галина Гандева, Ася Славова, Ани Георгиева, Светомир Таков
Дадена за набор май 1992 г. Подписана за печат юни 1992 г. Излязла от печат юни 1992 г.
Печатни коли 34. Издателски коли 36,56. Формат 32/84/108. Цена 34 лв.
c/o Jusautor, Sofia
История
- —Добавяне
2
В събота сутрин Андрю обикновено приемаше пациенти в кабинета си от 10 часа, а към обяд се отбиваше в болницата. Сега той обърна обичайния график и бе в „Сейнт Бийдс“ към 9 часа.
Бурната, дъждовна нощ бе отстъпила на свежа и ясна утрин. Малко студена, но слънчева.
Докато доктор Джордан изкачваше външната стълба на болницата, главната врата с трясък се отвори и оттам изскочи доктор Овъртън. Беше много развълнуван, косата му беше разрошена сякаш ставайки от сън, в бързината бе пропуснал да се среши. Той сграбчи Андрю за ръката и задъхано заговори:
— Опитах се да ви телефонирам. Бяхте вече излязъл. Портиерът ми каза, че сте тръгнал насам. Исках пръв да ви хвана на влизане.
Андрю издърпа ръката си.
— Какво е станало? — учуди се той.
Ординаторът с мъка преглътна:
— Нищо. Елате с мен!
Овъртън тръгна пред Андрю по коридора и влезе пръв в асансьора. Нито говореше, нито дори поглеждаше доктор Джордан в очите, докато не стигнаха на четвъртия етаж. Там стремително излезе и бързо закрачи, следван от Андрю.
Двамата се озоваха пред болничната стая, в която миналата вечер Андрю бе оставил Мери Роу в безсъзнание, съпруга й, дежурната сестра и Овъртън.
— Влезте! — подкани ординаторът. — Влезте вътре.
Андрю отвори вратата и замръзна стъписан. Зад гърба си чу гласа на тексасеца:
— Трябваше да приемете баса ми, доктор Джордан! Никога нямаше да повярвам, ако не го бях видял с очите си.
Андрю отвърна тихо:
— Аз самият не мога да повярвам.
Мери Роу, в пълно съзнание, със синя дантелена нощница, му се усмихваше, седнала в леглото. Въпреки че едва й стигаха силиците да раздвижи устните си, нейното състояние в сравнение с дълбоката кома миналата нощ изглеждаше чудо. Предишният силно жълт цвят на кожата й сега бе доста избледнял. При появата на Андрю, съпругът й стана и засмян до уши протегна ръце:
— Благодаря, докторе. О, колко съм ви признателен!
Адамовата ябълка на Джон Роу пак заподскача нагоре-надолу, когато Андрю му подаваше ръка.
Откъм леглото се дочу немощният, развълнуван глас на Мери Роу:
— Бъдете благословен, докторе.
Дойде ред и на ординатора. Той стисна ръката на Андрю:
— Поздравления!
И със съвсем променен глас добави: — Сър.
Андрю изненадан забеляза, че очите на снажния тексасец бяха замрежени от сълзи.
В стаята шумно влезе главната сестра, госпожа Лъдлоу. Винаги заета и сериозна, сега тя сияеше от радост.
— Из цялата болница говорят за вас, доктор Джордан!
— Вижте какво — отвърна Андрю, — това бе едно експериментално лекарство, лотромицин. Донесоха ми го, аз не бях…
— За нас вие сте герой! Ако бях на ваше място, нямаше да се дърпам — прекъсна го сестрата.
— Наредих да й направят кръвна картина — докладва ординаторът. — Амонякът е под токсичното ниво. Били-рубинът не се повишава. По-нататък продължаваме с обичайното лечение.
И промърмори на себе си:
— Невероятно!
Андрю се обърна към пациентката:
— Радвам се за вас, Мери!
Изведнъж се досети:
— Някой да е виждал онова момиче от „Фелдинг-Рот“? Госпожица де Грей?
— Преди малко се въртеше насам — отговори сестра Лъдлоу — може би е в сестринската стая.
— Извинете ме — каза Андрю и излезе.
Силия де Грей чакаше в коридора. Беше с друг тоалет. На лицето й меко грееше усмивка.
Щом погледите им се срещнаха, Андрю усети, че между двамата се породи някакво стеснение.
— Изглеждате много по-добре със суха коса — каза той.
— И вие не сте язвителен като вчера!
Настъпи кратко мълчание. Андрю запита:
— Разбрахте ли?
— Да.
— Там… — той посочи към болничната стая — там те благодариха на мен. Но вие сте човекът, на когото ние всички трябва да благодарим.
Тя се усмихна:
— Вие сте докторът.
После изведнъж всички бариери рухнаха — двамата се смееха и плачеха заедно. За своя голяма изненада той сграбчи Силия и я целуна.
Когато седнаха на чашка кафе и си разделиха една кифличка в бюфета на болницата, Силия де Грей свали очилата си и каза:
— Телефонирах на нашия директор по медицинските въпроси и му казах за случилото се. Той говорил с някои от изследователите на „Фелдинг-Рот“. Всички са много щастливи.
— И с право. Създали са чудесно лекарство — отвърна Андрю.
— Поръчаха ми да ви питам дали ще подготвите материал за публикация с описание на случая и резултатите от приложението на лотромицина, която да се предложи на някое медицинско списание.
— С удоволствие — каза той.
— Това естествено ще бъде от полза за „Фелдинг-Рот“ — нейният глас прозвуча делово. — Имаме желание лотромицинът да заеме мястото си сред най-добрите препарати и да постигне голям успех на пазара. За вас също няма да е зле.
Андрю потвърди с усмивка:
— Сигурно.
Докато отпиваше кафе от чашата, той се замисли. Беше му съвсем ясно, че само по една щастлива случайност, благодарение на удивителната и чаровна млада жена, седнала срещу него, той бе участвал в написването на една страница от историята на медицината. Малцина бяха лекарите, на които изобщо им се отдаваше такъв шанс.
— Вижте, искам да ви кажа нещо — започна Андрю. — Вчера, Силия, вие бяхте напълно права за лошото ми държание. Отнесох се грубо към вас и моля да ме извините.
— Не е необходимо — енергично отвърна тя. — Хареса ми как се държахте. Тревожехте се за вашата болна и не ви интересуваше нищо друго. Явно бяхте много загрижен. Но вие винаги сте такъв, нали?
— Откъде знаете? — изненада се той.
— Казаха ми — отново бързата, топла усмивка.
Тя пак си сложи очилата. Изглежда й беше станало навик да ги сваля и да ги слага.
— Знам много неща за вас, Андрю Джордан — продължи Силия. — Отчасти защото съм професионално задължена да опознавам лекарите и отчасти… е, по-късно ще стигна и до този въпрос.
Колко различни лица има това необичайно момиче, помисли той.
— А какво знаете? — полюбопитства Андрю.
— Ами най-напред, вие сте бил отличник на вашия курс в медицинския факултет при университета „Джон Хопкинс“. Второ, стажувал сте като интернист и ординатор в болницата „Масачузетс Дженерал“ — там отиват най-добрите. После доктор Таунсенд ви е избрал между петдесет кандидати за свой партньор, понеже се е убедил, че вие сте способен. Да продължавам ли?
— Има ли още? — засмя се той.
— Да… още, че вие сте много мил човек, Андрю. Всички го казват. Естествено, открила съм и някои недостатъци.
— Вие ме смайвате! Да не искате да кажете, че в крайна сметка не съм идеален?
— Имате няколко тъмни петънца — продължи Силия. — Например за лекарствените фирми. Много сте предубеден към нас. Е, съгласна съм, че някои работи…
— Спрете! Тук спрете! — вдигна ръка Андрю. — Признавам, че съм предубеден. Искам обаче да ви кажа, че тази сутрин съм готов да си променя мнението.
— Добре, но недейте го променя напълно — гласът на Силия отново прозвуча делово. — В нашия бранш има много хубави неща и вие на практика се убедихте в едно от тях. Има обаче и някои не толкова хубави. Аз също не ги харесвам и се надявам да ги отстраня.
— Вие да ги отстраните? — повдигна вежди той. — Вие лично?
— Знам какво си помислихте — че съм жена.
— Понеже го казахте — да.
Силия продължи със сериозен тон:
— Идва време, всъщност то вече е дошло, когато жените ще правят много неща, недостъпни за тях в миналото.
— Точно сега съм готов да го повярвам, особено що се отнася до вас — отвърна Андрю. — Споменахте, че по-късно ще ми кажете още някои неща, които ме засягат.
За пръв път Силия де Грей се поколеба.
— Да, казах — тя прониза Андрю със силните си сивозелени очи. — Смятах да отложа този въпрос за друг път, когато се срещнем отново, но нищо не пречи да ви го кажа и сега. Реших да се омъжа за вас.
Наистина беше невероятна! Какъв характер! Кипеше от енергия и жизненост, да не говорим за изненадващата й дързост. Андрю срещаше за пръв път в живота си такъв човек. Отначало понечи да се засмее, после изведнъж промени решението си.
Един месец по-късно на скромно тържество, в присъствието на няколко близки приятели и роднини Андрю Джордан и Силия де Грей встъпиха в граждански брак.