Артър Хейли
Опасно лекарство (49)

9

Винсънт Лорд изглеждаше съвсем друг човек. Кипеше от енергия, сияеше от щастие.

Бяха се увенчали с успех почти двайсетгодишните му усилия, посветени на единствената цел, на мечтата, в която вярваха съвсем малко хора освен него — създаване лекарство за отстраняване на свободните радикали.

Вече бе напълно възможно, след необходимите според закона изпитания върху животни и хора, да се произвежда препаратът, който ще осигурява безвредното и същевременно ползотворно прилагане на други, опасни дотогава, лекарствени средства.

Хексин W — Лорд бе успял да утвърди временното наименование на своето творение — се обсъждаше оживено сред хората от бранша, макар че подробностите оставаха тайна на „Фелдинг-Рот“. Явен интерес проявяваха редица фармацевтични фирми, които следяха новите патенти и имаха представа за възможностите на това откритие.

Както се изрази ръководителят на една голяма конкурентна компания в телефонен разговор със Силия:

— Естествено бихме предпочели нашите учени да се похвалят с онова, което е постигнал доктор Лорд, но понеже не са успели, ви моля да бъдем първи в списъка, когато започнете делови разговори с други фирми.

Проявяваше се еднакъв интерес към двете разновидности на препарата. Той можеше да се вложи като активна съставка на други лекарства още в процеса на производството им или да се приготвя в отделни таблетки за успоредно използване с други препарати.

Хексин W представляваше интерес за всички производители във фармацевтичната промишленост. С други думи препарат за фармацевтите изследователи, които ще го използват при създаване на други препарати. Следователно щяха да го разпространяват много компании. Разбира се, само с лиценз, срещу който щяха да изплащат процент на „Фелдинг-Рот“, възлизащ по всяка вероятност на огромни суми.

Очакваше се хексин W да бъде най-полезен за страдащите от артрит и от рак. За тези заболявания се продаваха силни препарати, предписвани много рядко поради опасните им странични явления, които щяха да бъдат отстранени или съществено ограничени с хексин W.

На едно съвещание по търговско планиране Винс Лорд обясни на Силия и на още няколко души какво ще се получи при болен от артрит. Той не използува научна терминология.

— Пациентите получават възпаление на ставите, което причинява болка и обездвижване. Болестта предизвиква генериране на свободни радикали, които от своя страна привличат левкоцити — бели кръвни телца. А натрупването на левкоцити причинява възпалението и го влошава.^[1]

Хексин W обаче прекратява генерирането на свободни радикали, затова не се натрупват бели кръвни телца-продължи Лорд, — резултат: няма възпаление, болката изчезва.

Ефектът на това обяснение бе толкова голям, че няколко от слушателите изръкопляскаха на Лорд. Той се изчерви от удоволствие.

— Хексин W открива нови възможности и при по-леките заболявания — добави Лорд.

 

 

Винсънт Лорд бе направил големия пробив в изследователската си работа три месеца преди това. Тогава той постигна триумфална победа с един непосилен, изтощителен метод на „проба-грешка“, процес, придружен от постоянни несполуки и често от отчаяние.

Успехът на този процес, който напоследък някои отричаха като остарял, бе още едно измерение на постигнатото от Лорд.

Казано по-просто: системата разработва ново лекарство на базата на старото с помощта на органичната химия. Започва се със съществуващо активно съединение, след това химичният състав на лекарството се променя, после пак се променя… отново и отново, и отново… ако е необходимо до безкрайност. Целта винаги е била да се получи нов, ефективен препарат на основата на стария, но вече със съвсем малко или изобщо без токсично действие. Лорд си спомни как преди две години, изпробвал почти хиляда различни химични съединения и всичките несполучливи, се закле в никакъв случай да не се отказва.

Един различен и по-съвременен подход, възприет от известния създател на Смитклайновия тагамет, сър Джеймс Блек, целеше да изясни кои биологични смущения могат да се отстранят по фармацевтичен път и тогава се създаде съвършено ново лекарство. Мартин Пийт-Смит в Харлоу пък използваше още по-модерни, генетични методи. Но въпреки че и тези два метода изискваха дългогодишни експерименти и можеха да завършат неуспешно, когато стигнаха до пробив, в резултат бяха създадени нови революционни по своето значение лекарства.

Лорд беше избрал стария метод, защото подхождаше повече на целта и на темперамента му. И ей богу с удоволствие си спомни, че е излязъл прав.

Непосредствената му радост обаче идваше от малката армия специалисти-химици, биолози, лекари, клинични фармаколози, физиолози, токсиколози, ветеринарни лекари, патолози и статистици — които работеха заедно във „Фелдинг-Рот“ и влагаха таланта си за окончателно завършване работата по хексин W.

Въпреки това поради сложната програма за изпитания на препарата върху животни и хора бяха необходими още две години, докато в УХЛ се внесе молба за одобряване на новото лекарство.

Без да дава външен израз на чувствата си, Лорд се зарадва, като научи за бедата, сполетяла Пийт-Смит и програмата му за пептид 7. Двегодишното закъснение в Харлоу означаваше, че на пазара щеше да бъде пуснат най-напред хексин W.

Повишеното му настроение стана причина Лорд даже да прояви инициатива за „примирие“ със Силия. Скоро след завръщането й във „Фелдинг-Рот“ той я посети в нейния кабинет. Поздрави я с новото назначение и добави:

— Радвам се да ви видя отново тук.

— Поздравите са за вас — отвърна Силия. — Току-що четох отчета за хексин W.

— Очаквам, че ще бъде признато за едно от големите открития на века — потвърди съвсем откровено той.

Изминалите години не бяха променили неговото високо самомнение.

В разговора си със Силия Лорд предпочете да премълчи, че тя е излязла права, а той е сгрешил във връзка с монтаина. Според него тя не заслужаваше признание за някакъв особен интелект — просто бе имала шанс да налучка правилното становище като щастливец, изтеглил печеливш билет от лотарията.

Независимо от временното си помирение със Силия той почувства известно облекчение, като разбра, че не я бяха избрали за президент на компанията след смъртта на Сам Хоторн. Трудно щеше да го преживее. Поне веднъж, мислеше той, дирекционният съвет бе проявил някакво благоразумие.

Когато светът навлизаше в новата 1978 година, хексин W продължаваше да бъде източник на големи надежди за „Фелдинг-Рот“.

 

 

Изборът на Престън О’Халоран за временен президент на компанията не доведе до почти никакви промени в отговорностите и служебното ежедневие на Силия. Още на другия ден след решението на дирекционния съвет О’Халоран демонстрира искреното си и прямо отношение към нея.

Те се срещнаха в кабината на президента. Настаняването на нов човек тук, където съвсем доскоро бе работил Сам, болезнено й напомни за скъпата загуба. Мъка я обземаше при спомена за него и все още й бе трудно да повярва в неговата смърт.

Възрастният О’Халоран с изискания си източен акцент внимателно заговори:

— Бих искал да знаете, госпожо Джордан, че не бях между отявлените противници на вашата кандидатура. Със същата искреност ще ви призная, че аз не я поддържах, но ако мнозинството бе на ваша страна, щях да се присъединя към него. Стигнах чак дотам, че го казах на членовете на съвета.

— Интересно ми е, че вие смятате това като „стигнало чак дотам“ — отбеляза Силия с известна злъч, която не успя да прикрие.

— Touche!^[2] — старият човек се усмихна и тя си помисли: Поне има чувство за хумор.

— Добре, господин О’Халоран — енергично продължи тя. — И двамата знаем на какви позиции стоим — нещо, което ценя много. Искам освен това да ми дадете указания как желаете да действам и как да разпределим задълженията си.

— Близките ми приятели ме наричат Сноу — отново усмивка под мустак. — Кръстиха ме тъй по време на разгулните младежки години, когато постоянно карах ски. Ще ми бъде драго, ако се обръщате към мен така, а навярно бих могъл да ви наричам Силия?

— О’кей — вие сте Сноу, аз — Силия — съгласи се тя. — Сега хайде да изясним как ще работим!

Тя съзнаваше, че е малко хаплива, но реши да не се притеснява.

— Много лесно. Бих желал да продължиш точно тъй, както си действала досега — добре ми е известно, че изпълняващ длъжността си с голяма компетентност и находчивост.

— А какво ще прави господин Сноу, докато аз съм компетентна и находчива?

Той шеговито я сгълча:

— Президентът не дава отчет на първия вицепрезидент, Силия. Тъкмо обратното. За да няма недоразумения между нас, нека призная, че познанията ми в областта на лекарствения бизнес далеч не могат да се сравняват с твоите. Нещо, което разбирам доста добре, почти сигурно повече от теб, са финансите на компанията. Сега този сектор изисква особено внимание. Затова ще се занимавам главно с финансовите въпроси през тези шест месеца или по-малко, докато съм на този пост.

Силия призна в себе си, че той се отнася любезно и търпеливо към нея. С по-любезен тон отпреди тя му каза:

— Благодаря, Сноу, ще направя всичко възможно да изпълнявам моите задачи по тази схема.

— Не се съмнявам ни най-малко.

Новият президент не идваше на работа всеки ден, но разработи генерален финансов план на „Фелдинг-Рот“ за следващите пет години, който Сет Файнголд нарече „бисер, забележителен принос“.

Вицепрезидентът по финансовите въпроси се пошегува:

— На това своенравно старче може да му е нужен бастун за краката, но не и за все още острия му като бръснач ум!

Уважението на самата Силия към О’Халоран растеше. Той подкрепяше всяко нейно начинание, отнасяше се към нея с безупречна учтивост. Прилягаше му един демодиран израз, който й дойде наум — „джентълмен от старата школа“.

През последната седмица на януари 1978 година тя със съжаление разбра, че грип е приковал на легло господин О’Халоран, и й стана много мъчно, когато след една седмица той почина от масивно запушване на коронарен съд.

 

 

Този път изборът на президент не се забави с две седмици. Въпросът бе решен на другия ден след погребението на О’Халоран.

Макар че временният президент бе на поста си четири от предвидените шест месеца, през това време не се намери подходящ външен кандидат.

Оставаше единствено възможен избор и само за петнайсет минути дирекционният съвет го потвърди с решението си — нещо, което трябваше да стори още през миналия септември: Силия Джордан стана президент и генерален директор на „Фелдинг-Рот“.