Реймънд Чандлър
Дръзко убийство (9)

9

Сребристо-черните завеси, прихванати в долния край, откриваха задимено от пури и цигари помещение. От време на време сред пушилката проблясваха медните инструменти на оркестрантите. Стелеше се миризма на храна, алкохол, парфюми и пудра. Дансингът, цветно кехлибарено петно, изглеждаше малко по-голям от килимче за баня.

Сетне оркестърът засвири отново и светлината лека-полека намаля. Появи се оберкелнерът. Изкачи застланите стъпала, като почукваше със златен молив по лъскавия кант отстрани на панталона си. Очите му бяха тесни и безизразни, челото кокалесто, русата, почти бяла коса беше зализана назад.

— Бих искал да говоря с мистър Донър — обърна се към него Далмас.

Оберкелнерът чукна със златния молив по зъбите си. — Съжалявам, но е зает. Вашето име?

— Далмас. Кажете му, че съм близък приятел на Джон Сутро.

— Ще опитам да направя нещо — отвърна оберкелнерът.

Отправи се към табло с ред бутони и вграден телефон. Откачи слушалката и я долепи до ухото си, фиксирал поглед напред като препарирано животно.

— Ще изчакам във фоайето — осведоми го Далмас.

Мина обратно под завесите и с небрежна походка влезе в мъжката тоалетна. Вътре извади от джоба си бутилката с уиски и изпи това, което беше останало в нея, застанал разкрачен, с отметната назад глава, по средата на покрития с плочки под. Сбръчкан негър се засуети разтревожено около него.

— Забранено е да се пие тук, господине.

Далмас хвърли празната бутилка в коша за кърпи. Взе чиста кърпа от стъкления рафт и изтри с нея устните си. Постави десетцентова монета на края на мивката и тръгна да излиза.

Между вътрешната и външната врата имаше известно разстояние. Далмас се облегна на рамката на външната врата и извади от джоба на жилетката си малък пистолет с десетсантиметрова цев. Прихвана го ловко с три пръста от вътрешната страна на шапката и излезе от тоалетната, като небрежно поклащаше шапката край тялото си.

Не след дълго висок филипинец с черна копринена коса влезе във фоайето и се огледа. Далмас го приближи. Оберкелнерът надникна през завесите и кимна на филипинеца.

— Оттук, господине — обърна се момчето към Далмас.

Тръгнаха по дълъг, тих коридор. Музиката на оркестъра лека-полека заглъхна зад тях. През отворена врата се мярнаха няколко празни маси със зелени покривки. Коридорът завиваше под прав ъгъл в друга отсечка. В края й имаше открехната врата, откъдето се прокрадваше светлина.

Филипинецът спря в крачка и след грациозно фокусническо движение в ръката му се появи голям черен пистолет. Заби го в ребрата на Далмас и любезно каза:

— Налага се да те пребъркам, шефе. Чиста формалност.

Далмас застана мирно и разпери ръцете си встрани. Филипинецът измъкна колта и го пусна в джоба си. Потупа с ръка останалите джобове, отстъпи назад и сложи в кобура своето оръжие.

Далмас свали ръце, пусна шапката на земята и малкият пистолет, скрит досега от вътрешната й страна, заби дуло в корема на филипинеца. Той погледна надолу изумен и неловко се ухили.

— Само се пошегувах, хитрецо. Нали може! — каза Далмас, като взе колта си и го върна на предишното му място.

След това измъкна големия пистолет изпод мишницата на филипинеца. Избута магазина навън, извади патрона от патронника и върна оръжието на притежателя му.

— Пак си го дръж, за самочувствие. Ако стоиш пред мен, не е нужно шефът ти да знае, че това е единственото, за което би ти послужил.

Филипинецът облиза устните си. Далмас го провери за резервно оръжие и двамата продължиха по коридора. Стигнаха до открехнатата врата, филипинецът влезе пръв.

Стаята беше голяма, облицована с дървени летвички, наредени по диагонал на стените. Подът бе застлан с китайски килим, мебелите бяха доста и все от добро качество, вратите — уплътнени и явно шумоизолирани, прозорци липсваха. Високо на стената зад няколко позлатени решетки вграден вентилатор приглушено и приспивно мъркаше. В стаята чакаха четирима. Когато влязоха, никой не се обади.

Далмас седна на кожен диван и закова поглед в Рикио, голобрадото момче, което го бе извело от апартамента на Уолдън. Седеше завързан на стол с висока облегалка. Ръцете му бяха извити назад и стегнати в китките. Гледаше като обезумял, а лицето му бе цялото в кръв и подутини. Бяха го били с дръжката на пистолета. Рижият Ноди, който го придружаваше в „Килмарнок“, сега седеше на табуретка в ъгъла и пушеше.

Джон Сутро бавно се поклащаше напред-назад в червен кожен люлеещ се стол и съсредоточено гледаше в пода. Когато Далмас влезе, той не вдигна глава.

Четвъртият мъж седеше зад бюро, което никак не изглеждаше евтино. Имаше мека кестенява коса, сресана на път и пригладена назад, тънки устни и червеникавокафяви очи, в които светеха дръзки пламъчета. Той проследи, докато детективът седна, огледа се и заговори, като кимна към Рикио.

— Хлапакът е пипал с две леви ръце. Опитвахме се да му го обясним. Предполагам, не те разстройвам.

Далмас се изсмя безрадостно и рече:

— Добре, стига да сте успели, Донър. А другият? По него не виждам никакви следи.

— Към Ноди нямаме забележки. Изпълняваше нарежданията точно — поясни Донър с равен глас. После взе пиличка с дълга дръжка и започна да пили нокътя си. — С теб имаме да си поговорим за някои неща. Затова си сега тук. Като те гледам, май ще се споразумеем, ако, естествено, не прекалиш с номера, че си частно ченге.

Очите на Далмас се разтвориха широко.

— Слушам те, Донър.

Сутро вдигна поглед от килима и го впери в тила на Донър. Оня продължи с равен, безразличен глас:

— Наясно съм какво се е случило в апартамента на Дерек Уолдън, знам и за стрелбата на Кенмор. Ако съм предполагал, че Рикио иде стигне чак дотам, щях по-отрано да го спра. При сегашното положение мисля, че от мен зависи да се оправят нещата… Щом се споразумеем, Рикио ще отиде в полицията и ще направи самопризнания. А ето и цялата история: Рикио работеше при Уолдън по времето, когато в Холивуд се тълпяха да стават телохранители. Уолдън купуваше уиски от Аржентина, а доколкото ми е известно, и сега си го доставяше оттам и го внасяше сам. Никой не го закачаше. Под това удобно прикритие на Рикио се удал случай да прекара тайно и малко кокаин. Уолдън обаче го спипал. Не искал да стане скандал и просто му показал врата та. Рикио решил да се възползва, като се опитал да изнуди Уолдън, убеден, че оня няма да се справи с разпита на федералните, понеже не му е особено чиста работата. Уолдън обаче устоял по-дълго, отколкото било по вкуса на Рикио, това го влудило и решил да предприеме крути мерки. С шофьора ти сте се забъркали в играта и Рикио стрелял по вас.

Донър остави пиличката и се усмихна. Далмас сви рамене и погледна филипинеца, застанал между стената и дивана.

— Нямам вашата организация, Донър, но се ориентирам. Мисля, че легендата е добра и би могла да мине с малко съдействие от страна на полицията. Не отговаря обаче на фактите, каквито са — подчерта Далмас.

Донър повдигна вежди. Сутро започна да люлее нагоре-надолу носа на излъсканата си обувка.

— Например каква е ролята на мистър Сутро в тази история? — продължи Далмас.

— Приятел е на Уолдън — усмихна се Донор. — Уолдън му е споменал за неприятностите си, а Сутро знае, че Рикио работи при мен. Понеже е съветник, не е искал да каже на Уолдън всичко, което знае.

— Ще те светна какво му липсва на твоето съчинение, Донър — рече Далмас мрачно. — Липсва му страхът. Когато работех за Уолдън, той беше твърде много уплашен, за да ми помогне… А днес следобед някой е бил толкова уплашен от него, че го е застрелял.

Донър се наклони напред, присви очи и погледът му се вледени. Ръцете му отпред на бюрото се свиха в юмруци.

— Уолдън… мъртъв? — едва прошепна той. Далмас кимна.

— Застрелян е в дясното слепоочие… с трийсет и два калибров. Изглежда като самоубийство, но не е.

Сутро вдигна бързо ръка и закри лицето си. Рижият застана нащрек на табуретката в ъгъла.

— Искаш ли сега да чуеш истинската версия, Донър?… Да я наречем версия… Уолдън лично е бил замесен в контрабандата на наркотици и в никакъв случай не е бил сам. След отменянето на сухия режим е решил да се откаже. Бреговата охрана нямало да отделя вече толкова много време да следи дали на корабите се превозва алкохол и контрабандата с наркотици по крайбрежието нямало вече да носи лесна печалба. Освен това Уолдън се влюбил в момиче с хубави очи и животът му бил пълен. Затова ре шил да зареже наркотиците.

Донър облиза устните си и каза:

— Какви са тия наркотици?

Далмас го погледна.

— Не си и чувал за такова нещо, нали, Донър? По дяволите, та откъде накъде! Само лошите момче та си играят с подобни неща. Но на лошите не им допаднала идеята Уолдън да се оттегли ей така. Доста си пийваше и като нищо щял да изпее нещичко на приятелката си. Те искат той да се оттегли така, както им е угодно — посрещнат от дулото на пистолета, и постигнаха своето.

Донър бавно извърна глава и изгледа вързания за облегалката на стола мъж.

— Рикио — промълви той.

После стана и заобиколи бюрото. Сутро свали ръка от очите си и го проследи. Устните му трепереха.

Донър застана пред Рикио. Насочи ръка към лицето на момчето и блъсна главата му назад в облегалката на стола. Рикио изстена. Донър се ухили, надвесен над него.

— Остарявам. Как не се сетих по-рано! Ти си убил Уолдън, ти, копеле. Върнал си се и си му светил маслото. Забрави да споменеш тая подробност, миличък.

Рикио отвори уста и изхрачи кървава струя върху дланта и китката на Донър. По лицето му премина нервна тръпка. Отстъпи и се отдалечи, като държеше ръката си изпъната напред. Извади носна кърпа, внимателно се избърса и я пусна на пода.

— Дай ми пистолета си, Ноди — обърна се към рижия.

Сутро трепна и устата му се отвори. Гледаше като болен. Високият филипинец зареди празното си оръжие, сякаш бе забравил, че в него няма патрони. Ноди извади изпод дясната си мишница пистолет с къса цев и го подаде на Донър. Той го взе и се върна при Рикио. Насочи го в него.

— Рикио не е убил Уолдън — обади се Далмас. Филипинецът скочи бързо напред и го цапардоса с големия пистолет. Пистолетът удари Далмас по рамото и надолу по ръката му плъзна болезнена вълна. Той се претърколи настрана и светкавично извади колта. Филипинецът отново се засили да го удари, но този път не успя да го улучи.

Далмас скочи, отстъпи странично и фрасна с все сила филипинеца по лицето с цевта на колта. Онзи рухна, седна на пода и подбели очи. Бавно падна напред, като се вкопчи с две ръце в дивана.

Лицето на Донър остана безизразно като маска. Държеше късоцевния пистолет, без ръката му да трепне ни най-малко. По тънката му горна устна се бяха появили капчици пот.

— Рикио не е убил Уолдън — повтори Далмас. — Уолдън е убит с пистолет с изпилен номер, поставен след това в ръката му. Рикио не би извършил подобна глупост да стреля с изпилен пистолет.

Лицето на Сутро бе пребледняло като на мъртвец. Рижият бе станал от табуретката и стоеше прав, с провесена до бедрото дясна ръка.

— Разкажи ми всичко по-подробно — настоя Донър със спокоен глас.

— Следата с изпиления пистолет води към проститутка — Хелън Долтън или Берванд. Бил е неин. Каза ми, че преди време го дала в заложна къща. Не й повярвах. Приятелка е на Сутро, а той бе толкова разтревожен от посещението ми при нея, че реши да ми покаже пистолета си. Защо, мислиш, съветникът беше толкова притеснен, Донър, и откъде според теб е знаел, че вероятно ще посетя проститутката?

— Продължавай! — каза Донър и погледна към Сутро.

Далмас пристъпи миролюбиво към него и свали ръката си, стиснала колта.

— Ще ти кажа как и защо. Откакто започнах да работя за Уолдън, зад мен се закачи опашка — някакво непохватно говедо, студийно ченге. Забелязваш го от миля, толкова е едър. Беше подкупен, Донър. Убиецът на Уолдън го бе подкупил. Направил си е сметката, че студийното ченге има шансове да се добере до мен. Позволих му да направи точно това, подхвърлих му стръвта, за да разбера какво е намислил. Негов шеф беше съветникът. Сутро собственоръчно е убил Уолдън. Работа точно като за него — аматьорска — дръзко убийство. Дързостта всъщност го издаде — инсценираното самоубийство с изпилен пистолет, който според сметките на убиеца няма да бъде издирен, защото самият убиец не е знаел, че на повечето пистолети номерът е изписан и отвътре.

Донър завъртя късия револвер, докато го насочи по средата между рижия и Сутро. Не каза нищо. Гледаше заинтригуван, със замислен поглед.

Далмас се наклони малко напред и усети напрежение в мускулите на стъпалата си.

Филипинецът, който лежеше на пода, простря ръка на дивана и ноктите му издраскаха кожената тапицерия.

— И това, Донър, ще го вземат мътните, съвсем не е всичко! Сутро беше приятел на Уолдън и е можел да се приближи достатъчно близко до него с пистолет в ръка и да стреля в главата му. Изстрел на пристроения етаж на „Килмарнок“ не би се чул долу, изстрел от трийсет и два калибров. И така, Сутро спокойно сложил пистолета в ръката на Уолдън и си заминал. Но съвсем забравил, че Уолдън е левак, а освен това не подозирал, че пистолетът може да бъде издирен. Когато това стана, а и тоя тип, когото бе подкупил, го разбра що за птица е, щом измъкнах каквото ми трябваше от момичето, именно той, Сутро, нае хора с автомати и ни притисна и тримата във вила в Палмс с намерението да ни затвори устите завинаги. Само че те, както и всички останали, не си свършиха много добре работата.

Донър кимна замислено, избра подходящо място в корема на Сутро и се прицели.

— Разкажи ни за всичко това, Джони — подкани го той полека. — Разкажи как си поумнял на стари годи ни…

Ненадейно рижият се размърда. Приведе се зад бюрото и в същия миг ръката му посегна към резервния пистолет. Изстрелът прокънтя иззад бюрото. Куршумът мина през дупката за краката и се заби със свистене в стената. Това произведе такъв трясък, сякаш, пробивайки ламперията, куршумът срещна метална плоскост.

Далмас светкавично вдигна колта и стреля два пъти към бюрото. Разхвърчаха се трески. Рижият извика и се изправи с пистолет в ръка. Донър се олюля. Пистолетът му се обади с два последователни изстрела. Рижият извика отново и от едната му буза шурна кръв. Смъкна се зад бюрото и повече не стана.

Донър взе да отстъпва назад, докато не се опря на стената. Сутро се изправи, сложи ръце на корема си и се опита да простене.

— Така, Джони. Сега е твой ред — рече Донър. После се закашля силно и се смъкна надолу с гръб, опрян на стената. Чу се характерният шум от търкането на дрехите в ламперията.

Той се наклони напред и изпусна пистолета. Опря ръце на пода и продължи да кашля. Лицето му взе да посинява.

Сутро бе застанал неподвижно, притиснал корема си с ръце, сгънати в лактите. Пръстите му бяха свити като нокти на хищна птица. Очите му гледаха безжизнено — очи на мъртвец. След малко коленете му се огънаха и той падна по гръб на пода. Донър продължи тихо да кашля.

Далмас отиде до вратата, ослуша се, отвори и надникна в коридора. После бързо затвори.

— Звукова изолация, и то каква! — измърмори си. Върна се при бюрото и вдигна телефонната слушалка. Остави колта и набра номера. Изчака и каза:

— Капитан Каткарт… Трябва да говоря с него… Да, да, важно е… Много е важно.

Почака, като барабанеше с пръсти по бюрото и оглеждаше със суров поглед стаята. Сепна се, когато от другия край на жицата се обади сънен глас:

— Далмас е, шефе. Обаждам се от Каза Марипоза, от частния кабинет на Гаен Донър. Малък инцидент, но няма тежко ранени… Открих убиеца на Дерек Уолдън… Джон Сутро е… Да, съветникът… Побързайте, шефе, нали разбираш, не бих искал да влизам в схватка с персонала.

Затвори телефона, взе колта от бюрото, задържа го върху дланта си и погледна към Сутро.

— Хайде, ставай, Джони — рече той с уморен глас. — Стани и кажи на мен, нещастното глупаво ченге, как да скрия това, умнико.