Реймънд Чандлър
Изстрели в „Сирано“ (8)

8

По средата на задната седалка в колата имаше тапицирана ръкохватка. Кармади се облакъти на нея, подпря брадичката си с ръка и се загледа през запотените стъкла. В светлината на фаровете дъждът падаше като гъста бяла пелена и отекваше върху покрива на колата подобно на далечен барабанен огън.

Джийн Ейдриън се гушеше в ъгъла на другия край на седалката. Беше с черна шапка и сиво палто от кожа със снопчета, по-дълги от астраганените, но толкова къдрави. Не поглеждаше Кармади и не му говореше.

Албиносът седеше до черноокия дебелак, който шофираше. Движеха се по тихи улици, покрай неясните очертания на къщи и дървета, под замъглената светлина на уличните лампи. Сред гъстите струи дъжд проблясваха неонови реклами. Небето не се виждаше.

После се заизкачваха и извитата в дъга лампа над кръстовище слабо освети улична табелка, върху която Кармади прочете: „Корт стрийт“. Рече тихо:

— Това е италианският квартал, Криц. Шефът ви май не е фрашкан с мангизи както преди.

Очите на албиноса заискриха, когато хвърли поглед назад.

— Щом казваш, нещастник.

Колата забави пред голяма дървена къща със зарешетена веранда, стени, облицовани със заоблени летвички, и прозорци със спуснати щори. На тухлената постройка перпендикулярно на тротоара от другата страна на улицата изработена с шаблон фирма гласеше: „Паоло Перуджини — погребално бюро“.

Колата направи широк завой в пясъчна алея към къщата, фаровете осветиха отворен гараж. Влязоха в него и спряха до голяма лъскава катафалка. Албиносът грубо ги подкани:

— Хайде вън!

— Виждам, че всичко е готово за следващото ни пътуване — обади се Кармади.

— Умник — озъби се албиносът. — Дървен философ.

— Аха. Просто държа на добрите обноски пред ешафода — провлече Кармади.

Черноокият изключи двигателя и запали голям фенер, сетне угаси фаровете и излезе от колата. Насочи лъча на фенера нагоре по тясна дървена стълба в ъгъла. Албиносът нареди:

— Качвай се, нещастник. Пусни момичето пред себе си. Аз съм отзад с патлака.

Джийн Ейдриън излезе от колата покрай Кармади, без да го погледне. Заизкачва сковано стъпалата, а тримата я последваха в индианска нишка.

Горе имаше врата. Момичето я отвори и в очите им плисна ярка светлина. Влязоха в гола мансарда с открит гредоред, с по един квадратен прозорец отпред и отзад, здраво затворени, с черно боядисани стъкла. Силна крушка висеше от тавана над кухненска маса, до която седеше едър мъж, а край лакътя му имаше чинийка с фасове. Два от тях още димяха.

Мършав човек с увиснала устна седеше на легло с тежък люгер до лявата си ръка. Стаята беше оскъдно мебелирана, застлана с протрит килим, а в ъгъла имаше полуотворена врата от застъпващи се дъски, през която се виждаха тоалетна чиния и единият край на дълга старовремска вана с железни крака.

Мъжът зад масата беше едър, но не и красавец. Имаше червеникава коса и малко по-тъмни вежди, енергично квадратно лице и яка челюст. Дебелите му устни здраво стискаха цигарата. Дрехите сигурно му бяха стрували доста пари, но имаха вид, сякаш бе спал с тях.

Хвърли небрежен поглед към Джийн Ейдриън и процеди през цигарата:

— Сядай, кукло. Здравей, Кармади. Левак, дай ми това желязо, а вие, момчета, се върнете долу.

Момичето спокойно прекоси мансардата и седна на обикновен дървен стол. Онзи от леглото стана и остави люгера на кухненската маса до лакътя на едрия мъж. Тримата гангстери слязоха по стълбата, като оставиха вратата отворена.

Едрият докосна люгера, погледна Кармади и подхвърли саркастично:

— Аз съм Дол Конант. Може би ме помниш.

Кармади стоеше спокойно до кухненската маса, разкрачил широко крака, с ръце в джобовете на палтото и отметната назад глава. Притворените му очи бяха сънливи, съвсем безучастни.

— Да — рече той. — Помогнах на баща ми да ти лепне единствената присъда, която ти остана.

— Не остана, негоднико. Апелативният съд я отмени.

— Може би сегашната ще остане — рече Кармади равнодушно. — В този щат обикновено уважават присъдите за отвличане.

Конант се ухили, без да разтваря устни. Веждите му бяха свъсени, но изражението му издаваше добро настроение.

— Хайде да не се заяждаме — рече. — Чака ни работа, остави плоските си шеги. Седни… или първо виж веществено доказателство номер едно. Във ваната, зад теб. Да, разгледай го. После ще обсъдим фактите.

Кармади се обърна, отиде до дървената врата, вмъкна се вътре. На стената стърчеше крушка с ключ. Щракна го, наведе се над ваната.

За миг тялото му се вцепени, дъхът му секна. После много бавно изпусна въздуха, пресегна се назад с лявата ръка и притвори вратата. Наведе се още повече над голямата чугунена вана.

Беше достатъчно дълга да побере изтегнат човек и в нея наистина лежеше някой. Беше напълно облечен, дори с шапка, макар че ако се съдеше по положението й, не си я беше сложил сам. Имаше гъста къдрава коса, вече леко прошарена. Лицето му беше изцапано с кръв, в ъгъла на лявото му око зееше червена дупка. Беше Шенвеър — мъртъв, и то отдавна.

Кармади пое дъх и бавно се изправи, сетне изведнъж се наведе още повече между ваната и стената. Долу в праха лъщеше нещо синкаво, металическо. Синкавата стомана на пистолет. Пистолет като този на Шенвеър.

Кармади бързо се озърна назад. През открехнатата врата видя ъгъл от мансардата, горната част на стълбата, единия крак на Дол Конант, стъпил здраво и неподвижно на килима под масата. Бавно бръкна зад ваната и вдигна пистолета. В четирите открити гнезда имаше патрони.

Кармади разкопча палтото си, пъхна пистолета в панталона, затегна колана и отново се закопча. Излезе от банята и внимателно затвори вратата.

Дол Конант посочи стола срещу себе си, от другата страна на масата.

— Сядай.

Кармади погледна Джийн Ейдриън. Тя го фиксираше с любопитен поглед изпод черната шапка, с начумерени и безцветни очи върху бледото лице. Махна й, усмихна се едва-едва.

— Мистър Шенвеър, гълъбче. Случило му се е не щастие… мъртъв е.

Момичето го гледаше съвсем безизразно. Сетне потрепери силно. Загледа го пак, без да гъкне. Кармади седна на стола срещу Конант. Конант го стрелна с поглед, увеличи с още една димяща угарка колекцията в бялата чинийка и запали нова цигара, драскайки клечката по цялата дължина на масата. Запуши, после небрежно подхвърли:

— Да, мъртъв е. Ти го застреля.

Кармади поклати леко глава, усмихна се.

— Не.

— Не се прави на младенец, човече. Ти си го застрелял. Перуджини, оня жабар отсреща, е собственик на тая къща и от време на време я дава под наем на подходящ човек, за да поспечели нещо. Между другото, той ми е приятел, оправя ме много с другите жабари. Дал я под наем на Шенвеър. Не го познавал, но Шенвеър му допаднал. Перуджини чул стрелба тук тази вечер, надникнал от прозореца, видял мъж да отива към кола. Запомнил и номера й. Твоята кола. Кармади отново поклати глава.

— Но аз не съм го убил, Конант.

— Върви го доказвай… Италианецът притичал и намерил Шенвеър мъртъв, насред стълбата. Довлякъл го горе и го напъхал във ваната. Предполагам, щукнало му е нещо относно кръвта. После го пребъркал, намерил полицейска карта, разрешително за частен детектив и това го уплашило. Обади ми се по телефона и щом чух името, запраших насам.

Конант спря, загледа втренчено Кармади. Кармади каза много тихо:

— Разбра ли за стрелбата в „Сирано“ тази вечер?

Конант кимна. Кармади продължи:

— Бях там с едно приятелче от хотела. Малко преди стрелбата Шенвеър ме халоса с юмрук. Хлапакът го проследил дотук и започнали да се стрелят. Шенвеър беше пиян и изплашен, обзалагам се, че е стрелял пръв. Дори не знаех, че хлапакът има оръжие. Шенвеър го прострелял в корема. Момчето се добрало до дома си, умряло там. Оставило ми е бележка. Тя е у мен.

След малко Конант се обади:

— Ти си убил Шенвеър или си наел за тази работа онова момче. Ето защо: опитвал се е да спечели от вашата история с изнудването. Продал се е на Кортуей.

Кармади изглеждаше слисан. Рязко завъртя глава към Джийн Ейдриън. Тя се наклони напред, загледа го втренчено, по бузите й изби руменина, очите й блестяха. Промълви:

— Съжалявам… гълъбче. Бях несправедлива към теб.

Кармади се поусмихна, обърна се към Конант и рече:

— Тя мислеше, че аз съм се продал. Кой е Кортуей? Ловджийският ти пес, щатският сенатор?

Конант пребледня. Остави много внимателно цигарата в чинийката, наведе се през масата и удари с юмрук Кармади в устата. Кармади се прекатури назад заедно с паянтовия стол. Падна на пода и удари главата си.

Джийн Ейдриън скочи от мястото си, зъбите й затракаха, сетне застина.

Кармади се претърколи, стана и изправи стола. Извади носна кърпа, избърса устата си, погледна кърпата.

По стълбата изтопуркаха стъпки и албиносът пъхна в стаята продълговатата си глава, предшествана от пистолета.

— Трябва ли ти помощ, шефе?

Без да го погледне, Конант каза:

— Махай се… затвори вратата… и не влизай!

Вратата се затвори. Стъпките на албиноса затихнаха надолу по стълбата. Кармади сложи лявата си ръка на облегалката на стола и бавно я заплъзга насам-натам. В дясната още стискаше кърпата. Устните му започнаха да се подуват и да посиняват. Загледа се в люгера до лакътя на Конант. Конант взе цигарата, пъхна я в устата си и каза:

— Може би си мислиш, че ще преглътна тази изнудваческа история. Не, братче. Ще я ликвидирам… веднъж завинаги. Ще кажеш и майчиното си мляко. Имам три момчета долу, които трябва да се поразкършат. Почвай да говориш.

— Да, но трите ти момчета са долу — каза Кармади. Пъхна кърпата в палтото си и извади ръка със синкавия пистолет в нея. — Хвани люгера за дулото и го бутни по масата към мен.

Конант не помръдна. Присви очи. Цигарата подскочи веднъж в дебелите устни. Не докосна люгера, само процеди:

— Струва ми се, че знаеш какво ще ти се случи сега.

Кармади поклати леко глава.

— Може и да не ме интересува чак толкова — отвърна. — А пък ако наистина се случи нещо, обещавам ти, няма да бъдеш свидетел.

Конант продължаваше да го гледа, без да мърда. Наблюдава го дълго, сетне премести поглед върху револвера.

— Откъде го взе? Тези простаци не те ли претърсиха?

— И още как. Това е пистолетът на Шенвеър. Твоят приятел, жабарят, сигурно го е ритнал зад ваната. Колко лекомислено.

Конант протегна два дебели пръста, завъртя люгера и го блъсна към другия край на масата. Кимна и отрони глухо:

— Губя тая партия. Трябваше да се сетя за това. Сега май аз ще говоря.

Джийн Ейдриън бързо прекоси стаята и застана до масата. Кармади посегна над стола, взе люгера в лявата си ръка и го пъхна в джоба на палтото си, без да го изпуска. После подпря синкавия пистолет на облегалката на стола.

— Кой е този? — попита Джийн Ейдриън.

— Дол Конант, местна клечка. Сенаторът Джон Майърсън Кортуей е неговото „ухо“ в щатския сенат. А сенаторът Кортуей, гълъбче, е човекът на снимката върху твоето писалище. Човекът, за когото каза, че ти е баща и бил мъртъв.

Момичето много тихо промълви:

— Наистина ми е баща. Знаех, че не е мъртъв. Шантажирам го, искам му сто хилядарки. Участваме Шенвеър, Тарго и аз. Не се е женил за майка ми, така че съм незаконородена. Но пак съм негово дете. Имам права, а той не ги признава. Отнесъл се с майка ми ужасно, оставил я без пукнат цент. Следеше ме чрез детективи години наред. Шенвеър беше един от тях. Разпознал ме по снимката, когато дойдох тук и срещнах Тарго. Спомнил си. Отишъл в Сан Франциско и извадил препис от акта ми за раждане. Нося го в себе си.

Зарови в чантата, дръпна ципа на вътрешно джобче и извади сгъната хартия. Хвърли я на масата.

Конант я погледна, посегна към документа, разгъна и го разгледа. Бавно произнесе:

— Това не доказва нищо.

Кармади измъкна лявата ръка от джоба си и посегна към документа. Конант го бутна към него.

Беше заверен препис от акт за раждане, чийто оригинал носеше дата 1912 година. Освидетелстваше раждането на момиче, Адриана Джани Майърсън, дете на Джон и Антонина Джани Майърсън. Кармади пусна документа на масата и каза:

— Адриана Джани — Джийн Ейдриън. Това ли те подсети, Конант?

Конант поклати глава.

— Шенвеър се изплашил. Предупредил Кортуей. Беше много притеснен. Затова си беше приготвил това скривалище. Мислех, че по тази причина са го убили. Тарго не го е застрелял, защото е все още в пандиза. Може би сбърках с теб, Кармади.

Кармади го гледаше безизразно, не каза нищо. Джийн Ейдриън се обади:

— Грешката е моя. Аз съм виновна за всичко. Беше отвратително. Сега разбирам. Искам да го видя, да му кажа, че съжалявам и никога повече няма да чуе за мен. Искам да го накарам да обещае, че няма да стори нищо на Дюк Тарго. Може ли?

Кармади отвърна:

— Можеш да направиш всичко, което искаш, гълъбче. Имам два пистолета, които го гарантират. Но защо си чакала толкова? И защо не си го подхванала чрез съда? Ти си актриса. Щеше да спечелиш от рекламата… дори и да загубеше делото.

— Майка ми никога не е знаела кой е той, не е знаела дори фамилното му име. За нея е бил Джон Майърсън. И аз не знаех, докато не дойдох тук и не видях случайно снимката в местния вестник. Изменил се е, но познах лицето. Разбира се, и презимето…

Конант подхвърли подигравателно:

— Не си го подхванала открито, защото си знаела много добре, че не си негово дете. Майка ти просто го е хързулнала с теб, като всяка друга никаквица, която усеща, че й отнемат кльопачката. Кортуей разправя, че може да докаже това, и ще го направи, ще те сложи на мястото ти. Повярвай ми, кукло, той е точно от онези твърдоглави мухльовци, които ще затрият положението си в обществото, като разровят един двайсетгодишен скандал заради такава дреболия.

Гневно изплю угарката и добави:

— Пръснах пари да го наредя там, където е сега, и възнамерявам да го задържа на поста. Затова съм се забъркал. Няма как, кукло. Ще го натисна. Ще пиеш една студена вода и с това ще си останеш. Що се отнася до приятеля ти с двата патлака… може и да не е бил наясно, но сега знае и е в кюпа.

Конант удари с юмрук по масата и се облегна, гледайки спокойно синкавия пистолет в ръката на Кармади.

Кармади погледна едрия мъж в очите и каза много тихо:

— Онзи бандит в „Сирано“ тази вечер… да не би така да си представяш по-силния натиск, Конант?

Конант се ухили и поклати глава. Вратата откъм стълбата тихичко се открехна. Кармади не чу, гледаше Конант. Джийн Ейдриън обаче видя. Очите й се разшириха, тя отстъпи и възкликна уплашено, което накара Кармади да се обърне към нея.

Албиносът се прокрадна през вратата с насочен пистолет. Червените му очи светеха, устата му беше разтегната в подигравателна усмивка.

— Вратата е тъничка, шефе. Подслушвах. Добре ли сторих?… Пусни патлака, нещастник, или ще ви направя на решето и двамата.

Кармади се поизвърна, отвори ръката си и пистолетът тупна на протрития килим. Сви рамене и разпери ръце, без да погледне Джийн Ейдриън.

Албиносът се махна от вратата, доближи бавно и опря пистолета в гърба на Кармади. Конант стана, заобиколи масата, извади люгера от джоба му, претегли го на ръка. Без да каже дума или да промени израза на лицето си, фрасна с него Кармади отстрани по челюстта. Той залитна като пиян и се свлече на хълбок на пода.

Джийн Ейдриън изпищя, впи нокти в Конант. Той я отблъсна, премести пистолета в лявата си ръка и я зашлеви с твърдата си длан.

— Престани, кукло. Налудува се вече.

Албиносът отиде до площадката на стълбата и подвикна надолу. Другите двама се качиха в мансардата и застанаха ухилени до вратата.

Кармади не помръдваше на пода. След малко Конант запали нова цигара и чукна със свития си пръст по масата до акта за раждане. После кисело съобщи:

— Тя иска да види стария. Добре, може да го види. Всички ще идем при него. В тая работа име нещо, което смърди. — Вдигна поглед, погледна дебелака. — Ти и Левака отивате в града, вижте там Тарго да излезе от пандиза и веднага го докарвате в дома на сенатора. Да ви няма!

Двамата гангстери отново слязоха по стълбата.

Конант погледна към Кармади, ритна го леко в ребрата и продължи да го подритва, докато Кармади не отвори очи и не се размърда.