Том Кланси
Оперативен център (57)

57.
СРЯДА, 2:55 Ч. ПРЕЗ НОЩТА, СЕУЛ

Колата на КЦРУ рязко закова на място пред входа на „Бърза помощ“ в Националната университетска болница на „Юлгьонгьо“. Ким Чон остави двигателя включен и се втурна през автоматично отварящата се врата. Тя извика, че води ранен човек, и двама лекари излязоха бързо на дъжда. Единият се насочи към Хван, а другият — към тялото на предната седалка.

— Този е мъртъв — викна Ким на втория доктор. — Помогнете на другия!

Лекарят въпреки всичко отвори вратата и провери пулса, а после влезе в колата, за да му направи изкуствено дишане. На задната седалка колегата му внимателно, но сръчно махна колана и чорапите от раните на Хван. Въпреки че при пристигането им Хван беше блед и почти в безсъзнание, когато двама санитари дотичаха с носилка и го прехвърлиха на нея, той вече почти напълно се бе свестил.

— Ким! — Ръката му потърси нейната във въздуха.

— Тук съм. — Тя бързо се приближи, хвана дланта му и не я изпусна, докато го караха към входа.

— Погрижи се… за другия…

— Добре. — Ким пусна ръката му и проследи с поглед носилката, а после се върна при колата. Вторият лекар се беше отказал от опитите си да съживи непознатия и разглеждаше раните по тялото му.

— Какво е станало, госпожице? — попита той.

— Беше ужасно — каза задъхано Ким. — С господин Хван отивахме в къщичката си в село Янгю. Спряхме да помогнем на този мъж — беше катастрофирал с мотоциклета си. Но той най-неочаквано наръга господин Хван с нож, а господин Хван го застреля.

— Знаете ли защо го е нападнал?

Ким поклати глава.

— Моля, елате с мен, госпожице. Ще трябва да ни дадете информация за ранения, а и от полицията ще искат да говорят с вас.

— Разбира се. Само да паркирам.

Докараха втора носилка и санитарите свалиха тялото от колата, прехвърлиха го на нея и го покриха с чаршаф. Ким седна зад волана и подкара към паркинга. Спря на едно празно място, взе телефона, натисна червеното копче и се свърза с дежурния в КЦРУ.

— Обаждам се от телефона на Ким Хван — каза Ким. — Той беше нападнат и ранен. В момента се намира в Националната университетска болница. Човекът, който го рани, е мъртъв. Тялото му също е в болницата. Господин Хван смята, че нападателят му е свързан с днешния атентат пред двореца. Иска да проверите отпечатъците му.

Тя затвори и не вдигна повече слушалката, въпреки че телефонът отново иззвъня. Огледа се и забеляза една тойота „Търсел“. Познаваше тази марка. Свали радиостанцията от задната седалка на пода, включи я и насочи светлината от нея така, че да попада под таблото. Намери жиците за запалването точно там, където я бяха учили инструкторите й, уви ги, запали колата и я подкара на север.