Цонка Илиева
На моя баща

На неговите 50 сребърни години

Нося твоето сърце,

твоя смях,

твоя поглед,

твоя устрем

на литнала птица.

Не съди ме със своите

години помъдрели.

Младостта ти

в мойта кръв зове.

И не чакай,

не искай

да съм спокойна —

ручей пролетен

можеш ли

в бяг да спреш?

Като вяра и сила,

като пролет и вятър

моят път,

моят ден,

мойта слънчева младост

твойте скъпи ръце,

твойте бащински длани

да пречистват

в тоя дивен,

като първа обич,

свят.