Цонка Илиева
Жена

Като зърно, затворило във себе си

на гъвкави славянки хубостта,

на оня хан първичен дързостта,

вървя в света —

обичана,

отричана,

но нужна,

като въздух и вода,

жена.

 

Аз знам на стъпкана любов зората.

Аз знам на мъка слепотата свята.

На гордостта, ранена, знам тъгата.

И на родената от нея сила

знам цената!

 

От утре ида —

в минало се взирам.

И — цялата предчувствие за плод —

аз тичам

вречена,

обречена

на този слънчево-тревожен небосвод-

 

Аз зная на безсъница цветята.

Аз зная на живота си цената!