Норман Луис
Специалист от Сицилия (20)

4

— Просто да не повярваш — каза Брадли. — Значи всичко мина добре?

— По-добре не би могло и да бъде — отговори Фергюсън. — Да ти налея нещо. Искаш ли пресен ананасов сок?

— Чудесно.

— Сигурно си капнал от пътуване.

— Може би леко замаян от дълго седене в самолетите. Хубаво е да си пак в Хавана. Този град още ми харесва.

Фергюсън наля от каната чаша ананасов сок и му я подаде. Брадли се канеше да отпие от сока, но забеляза, че в него плава някаква мушичка, и остави чашата.

— Тук май е пълно с мухи.

— По това време на годината са малко досадни. Мъча се да не им обръщам внимание. Комарите също са проблем. Вечер гъмжи от тях.

— Нехигиенично. Мухи навсякъде — отбеляза Брадли. — Нямаш ли стомашни болки?

— Малко диария от време на време — разсмя се тихо Фергюсън. — Нищо страшно.

— Що се отнася до новината — подхвана Брадли, — по-хубава не съм чувал от години. Започвам да виждам светлина в дъното на тунела. След тази дълга, тъмна нощ. А как ти се видя великият Спина? Помня, че отдавна искаше да се запознаеш с него.

— Съвсем обикновен — каза Фергюсън. — Винаги съм смятал, че убиец като него трябва да изглежда като убиец, но той няма такъв вид. Съвсем обикновено човече, което е в плен на плътските си желания.

Брадли го погледна развеселен.

— Пада си по момичетата, нали? Въпреки напредналите години. Важното за нас е, че държи на думата си. Ако каже пет милиона, толкова ще бъдат. Парите ще получим, щом изпълним нашата част от уговореното.

— Не ти ли се струва странно, че престъпникът май повече държи на думата си, отколкото хората, които обикновено спазват законите? — попита Фергюсън.

— Често се случва така. Хора като Спина са много трудни за разбиране. Във всеки случай, досега всичко върви добре. Сега бих искал да ти прехвърля останалата част от операцията. Работата е там, че утре трябва да се върна в Гватемала с онези каубои от игралните домове. С надеждата, че всичко ще изкараш до успешен край, аз задвижих тук подготвителните работи, така че не ти остава да вършиш кой знае какво. Попълних документите още преди да заминеш, сега остава само да ги представиш в митницата. Щом получиш разрешителното от митницата, просто отиваш в гробището Колумб, искаш среща с шефа, който при това ми е личен приятел, и му даваш пълномощното и ключа от гробницата. За останалото ще се погрижи той, включително за превоза до летището.

— Не трябва ли да се поинтересувам за самолета?

— Не е необходимо. Впрочем колкото по-малко шум, толкова по-добре. Задачата ти приключва, щом предадеш пълномощното и ключа.

— Можем ли да сме сигурни, че митницата ще пусне етиката да мине толкова лесно?

— А защо не? — Няма никакви основания за подозрения. Редовно превозват трупове и в двете посоки. В Щатите има около два милиона кубински семейства. Тия хора имат особено отношение към покойните и съвсем естествено е онези, които вече са се заселили за постоянно и не мислят да се връщат — да поискат останките на родителите им да бъдат изровени и прехвърлени при тях. Същото правят и кубинците, които пристигат в Куба от Щатите. Митницата не отваря стари ковчези.

— Струва ми се, че не правим кой знае какво за тези пет милиона.

— Прав си — съгласи се Брадли, — но сега ние тук сме единствената връзка на Спина. Изборът е: това или нищо. Той знае също, че няма да го измамим.

Канеше се да добави още няколко уверения за леснината и сигурността на операцията, когато изведнъж забеляза, че някаква буболечка зашава на пода около левия му крак. Взря се и видя огромна хлебарка. Повдигна обувката си и я спусна внимателно с надеждата да смачка насекомото, без да замърси пода. То изпука под подметката, но в един отчаян изблик на жизненост под смачканата си броня хлебарката заприпка по плочките, оставяйки след себе си розова следа. Брадли я настъпи пак и този път я размаза. На няколко крачки от него изпод един стол изпълзя друга, чудовищно голяма хлебарка, и той скочи и се запъти към нея.

— Мога ли да те помоля да не правиш това, Роналд? — обади се Фергюсън.

Брадли се засмя виновно, сетне сви устни и седна, а хлебарката пропълзя и се скри под канапето.

— Прощавай — каза той. — Съвсем забравих. Та прегърна будизма, нали?

— Правилно — каза Фергюсън.

— Работата е там, че човек обикновено свързва тези неща с някаква особена одежда и бръсната глава. А ти нямаш такъв вид, Алистър. Виждам, че дори си престанал да носиш сандали.

— Не е нужно да рекламирам вътрешното си душевно състояние — тросна се Фергюсън. Той веднага се самоупрекна за неволния изблик на гняв, лицето му пак стана спокойно и на него цъфна леката усмивка, която в очите на Брадли изглеждаше толкова идиотска.

— Като будист ти не би убил дори хлебарка, нали?

— Не — призна Фергюсън с подкупваща искреност. — Защото убитата хлебарка може да се окаже, например, дядо ти в друго превъплъщение.

Брадли сподави в себе си желанието да обърне всичко на шега. Човекът говореше съвсем сериозно.

— Прилоша ми от това, което току-що направи — обясни Фергюсън. — За мен това е преднамерена намеса, все едно да хвърлиш гаечен ключ в някаква удивително сложна машина.

— Беше много глупаво от моя страна — призна Брадли. — Боя се, че не си дадох сметка какво правя. Всички ние по различни пътища се стремим към един и същ далечен идеал. Винаги съм проявявал дълбок интерес към религиозните убеждения на другите. Нещо повече: те ме вълнуват, ако са искрени. Дори да не ги споделям. Ако имам някакви възражения, що се отнася до теб Алистър, те са, че поради убежденията си ти ядеш по-малко и от коте. Станал си кожа и кости. Фергюсън кимна — явно прие това като комплимент.

— Теглото ми е добро за ръста, може би фунт-два по-малко. Постенето прояснява ума.

— И намалява плътските желания, а?

— До известна степен. Което никак не е лошо.

— Прощавай за хлебарката. Значи ти си истински будист, Алистър, и не би отнел живота на никаква твар, ако можеш да избегнеш това. Знаеш ли какво? Всичко ми изглежда някак си фантастично. Сега дори не ми се вярва, но някога се говореше, че те подготвят като звяра на випуска. Когато чувах, че се интересуваш от нравите на Изтока, мислих, че става дума за нещо като карате.

— Методите за самоотбрана действително помагат да се, разбере мъдростта на Изтока. Известно време се интересувах от джудо и бой със саби, но тези интереси скоро избиха в други насоки. Струва ми се, че това е естествен развой при мен.

— Кажи ми, не ти ли е трудно да съчетаваш личните си убеждения с изискванията на нашата работа?

Фергюсън се замисли сериозно над този въпрос.

— Сега не. Преди като че ли имаше такова нещо. Трябва да призная, че ме измъчваха съмнения.

— Все пак, намерил си някакво задоволително разрешение на въпроса.

— Струва ми се, да. Доколкото изобщо е възможно.

— Как го постигна, Алистър?

— Това е нещо твърде сложно, тъй че не е лесно да се отговори. Мръсотията съществува навсякъде. Не винаги е възможно да избегнеш допира с нея. Въпросът е да не се окаляш.

Брадли се разсмя.

— Не зная изобщо как да разбирам това. Откровено казано, бих се разтревожил, ако тези нови за теб религиозни убеждения започнат да изместват верността ти към професионалния дълг, защото в такъв случай няма да ти остане друго, освен да се оттеглиш. Нашата професия е такава, че изисква всеотдайност и своеобразен религиозен плам. Религия в религията, както понякога се изразявам аз.

— Съгласен съм — каза Фергюсън.

— Съгласен с какво — че трябва да се оттеглиш?

— Да.

— А можеш ли да ми гарантираш, че си готов без никакво колебание да изпълниш докрай тази наша задача?

Фергюсън се поколеба, чувствуваше как Брадли го наблюдава.

— Готов ли си, Алистър?

Лъжата го унизяваше като личност, връщаше го далеч назад по дългия път, изминат от цели поколения към постигането на крайното съвършенство, запращаше го извън циклите на превъплъщението, но моментът му диктуваше да понесе това наказание.

— Струва ми се, да — каза той.

— Докрай?

— Да.

— Добре, така се чувствам къде по-добре. Успокои ме.