Цветан Диковски
На литургия

Бе като сън и блян неизживян,

че аз те срещнах белолика там,

под купола на малкия ни храм

и сведох чело от любов и свян.

 

Ефирна като вятъра премина,

и сякаш в миг и времето застина,

ти бе смирена като монахиня,

понесла аромата на жасмина.

 

Помоли се и тръгна си оттам,

остави жертва — тъничка свещица,

и стана пусто в каменния храм.

 

Остана в мен надеждата — искрица,

че щом обичам няма да съм сам,

и ще те пазя в образ на светица…