Срещу Нас никой не е силен. Бидейки мислено с Нас, влизате в орбитата на могъществото на Братството. Помнете, че дори Велики Духове са казвали: „Сам по себе си, един, аз съм нищо.“ И когато възникне мисъл за слабост, за невъзможност, за трудности, за безнадеждност и безплодност на мислените въздействия, отнесете всичко към себе си, казвайки: „Да, сам по себе си, един, аз съм нищо“ — и добавете след това — „но обединен в съзнанието си с Владиката, с Неговата мощ творя и действам с Неговата сила.“ След това повече не се бойте от обезсилващите мисли, защото те са от вашето малодушие и ако това бъде разбрано ще стане ясно, че те не могат нито да намалят, нито да унищожат величието и мощта на Владиката, ако е налице обединение на съзнанията. Впрочем, тогава тези мяркащи се в съзнанието мисли повече няма да имат никаква сила. (1.38)

Ръцете, краката и тялото си човек осъзнава като нещо намиращо се при него и с него постоянно, макар че не винаги ги усеща или чувства, например ушите, носа, косите; точно така трябва да се осъзнава и постоянното Присъствие на Владиката в духа, макар и че да го усещаш и чувстваш постоянно е невъзможно, но осъзнаването на това е необходимо,тъй като само тогава формулата „Аз съм с вас винаги“ ще стане действително плодоносна. Отначало Изображението на Владиката може да е постоянно в джоба до сърцето, след това постоянно и в мислите, а след това постоянно и в третото око.Така в началото, макар и механично, може да се удържи подсъзнателно и съзнателно близостта на Владиката, поради което носенето на Изображението със себе си е полезно безусловно. Всяка мисъл за Него вече ще породи формата Му пред психическото око и човек с вътрешното си зрение Го вижда пред себе си. С това е благодатно и носенето на знаците на доверие от Учителя. Например пръстенът, даван от Учителя на ученика, служи като постоянно напомняне и представлява жива връзка между тях. Когато е много тъмно,всичко утвърждаващо трябва да е в близост,за укрепване на връзката. Целта на тъмните е да отделят от Йерархията на Светлината, за да могат след това да се разпореждат пълновластно с отделеното от Светлината съзнание,понеже духът, въоръжен с Владиката, е неуязвим. Когато образът на Учителя на Светлината сияе ярко вътре, тогава тъмните се стремят да се доближат. Те действат тихомълком, стараейки се особено да не попадат пред очите или в полето на съзнанието,защото съзнанието, въоръжено с Лика на Владиката, ги обгаря, ако е насочено към тях, затова е така важно във всяко противостоящо явление да се видят косматите ръце. Докато не са забелязани, те действат свободно и вредят,но открити или забелязани, тъмните машинатори веднага са принудени да отстъпят. Те не обичат да бъдат обгорени от насрещния лъч Светлина. Когато натискът на антагонистичните токове се усилва, тъмните упорито се стараят да се възползват от това, но главната им грижа е всяко противодействие да бъде приписвано на каквото и на когото и да било, но само не на тях, защото в това е тяхната сила. Силни са докато не бъдат разкрити. Ето защо така настойчиво се говори за постоянно бодърстване, за постоянна бдителност и за това да не се забравя нито за миг за страшната опасност от тъмните хитрини и злонамерености. Учителят защитава винаги, но ако крепостта не е защитена и вратата е отворена за врага, то ущърбът е неизбежен. Не трябва да се успокояваме и да забравяме за постоянната бдителност нито за миг, нито при благоприятни, нито при неблагоприятни обстоятелства. Приспаното благополучие лесно допуска домогващите се тайно. (1.80)

Отчитайте полезността на деня според минутите, прекарани с Мен. Кой и какво пречи отвътре да се увеличат тези минути и да се превърнат в непрекъснат отрязък от време? Тази съпротива и противодействие на обикновения човек в себе си, противопоставящ се на необичайността на Общуването, трябва да се преодолява с цялата сила на духа. Намираме време, за да насочваме мислите си към какво ли не, но не и за най-нужното. Но ще дойде ден и той е неизбежен,когато всичко това, което сега занимава и отвлича вниманието от Владиката, ще изгуби всякакъв смисъл и значение и ще стане ненужно, както са станали ненужни интересите на отминалите дни, примерно с десетгодишна давност, сега потънали в пълно забвение. Но мислите за Владиката са като островчета извън времето, в бушуващият поток на текущите явления, който отминава покрай нас. И няма за какво да се задържиш, няма за какво да се заловиш — всичко се носи и отминава, оставяйки неподвижен само Гледащия. И ако Гледащият е с Мен, и ако е осъзнат потокът на Майя, преминаващ покрай него, това означава, че Гледащият строи своя дом върху скалата на вечната основа на живота. Дом за духа си строи там Гледащият. (1.101)

Приятелю Мой, с Мен трябва да се премине през радост и мъка, здраве и болест, успех и неуспех, лекота и трудност. С други думи, през би-полярностите на светоусещането на съзнанието.В доволство лесно се забравя Учителят, а също и при болести, но когато никоя от противоположностите на външните условия не влияе повече върху взаимоотношенията с Учителя, тогава е правилен пътят. Колебливите, съмняващите се, неустойчивите, раздвоените, страдащите от малодушие, не познаващите предаността не са ви необходими. С такива няма да удържите Сребърната нишка. (1.106)

Владиката е близък извън всичко: извън телата — физическото, астралното и менталното, извън всички движения, които стават непрестанно в тях и всички изменения в тях, извън живота и смъртта, извън всички разстояния и понятия — „тук или там, горе или долу, далеко или близко“, извън всички представи и времена — днес, утре, вчера, извън временните състояния на съзнанието. Владиката е с теб сега, навсякъде и винаги. С такова разбиране за Моята близост върви през живота ученикът. И няма нищо нито в този свят, нито в Онзи, нито в Световете, което би могло да отнеме от него осъзнаването на неразделността и сливането в духа с Владиката. Така че, където, както и каквото и да става или да се случва, отдалият Ми сърцето си неразделно пребивава с Мен. Всичко и всички се опълчват срещу дръзналия да затвърди Моята близост, но този, който е с Мен, винаги излиза победител, макар и да са неизбежни борбата и часовете на изпитания. И когато те настъпят и стане трудно, трябва само да се помни, че най-близко от всички и от всичко и над тях е Владиката. (1.111)

Владиката не трябва да се изоставя дори и мислено. С Него трябва да се бъде докрай. Това ще помогне да се избегнат много невидими опасности. Трябва да привържеш себе си към лъча на Светлината неразривно и да пребиваваш в Него при всички и всякакви, и всевъзможни обстоятелства в живота. Не всички, обаче, се възползват от Лъча Светлина. Колцина са тези, които ще разберат и оценят, и няма ли да го забравят в мъглата на плътните условия и тежестите на живота или в суетните си грижи! Да се забрави е много лесно, но веднъж забравен, да се върне отново щастливият Лъч ще бъде двойно по-трудно, а може би и много по-трудно. Трябва само винаги да се мисли, че в добро или зло, болест или радост, удача или мъка, Лъчът неизменно е над нас. Полярността на жизнените явления е неотвратима. Изпитанията се обуславят от закона за полярностите, определящ смяната на противоположните явления. Утро и вечер, изгрев и залез, зима и лято, печал и радост, лек и труден период от живота — всички знаят това, но не могат да го приложат към себе си, забравяйки, че с Владиката трябва да се премине през радост и мъка, и че само в този двустранен пламък може да се закали острието на духа. Но доколкото това положение е приемливо и разбираемо на гребена на вълната,толкова е неприемливо и се забравя при нейния спад. По-добре е да се помни Владиката и да се усеща Неговата близост в нещастие, отколкото да се забравя за Него в щастие. А колко злобни и злорадстващи очи очакват този момент, когато настъпва пралайята на съзнанието, за да подхвърлят своето вредителство и да нанесат възможно най-голям ущърб. За стражите на злото трябва да се помни. (1.129)

Как ще звучи Моето, ако го заглушава своето. Или Моето, или своето-каквото изберете. Избралият в пълна степен Моето, ще получи от Мен напълно. Избралият своето, от Мен няма да получи. Докосвайки се към Моето трябва да се забрави за себе си и да се помни,че само пълното отдаване и пълната устременост ще бъдат гаранция за успеха. Моята Дума е неизменима и ако казаното не бъде изпълнено, значи че или Планът е променен, или условията за неговото изпълнение не са спазени. За изпълнението са необходими и двете страни. Затова Той е попитал: „Вярваш ли?“, тъй като без наличието на нужните елементи в съзнанието на получаващия помощта, тя не идва. По-добре е да се сърдиш на себе си, отколкото на Владиката и по-добре е да търсиш наблизо, отколкото надалеч. Отричането от себе си не е лесно. От тук и многото неудачи и безплодни опити. Но когато Моят Лик господства в съзнанието, измествайки всичко и засенчвайки всичко, успехът е обезпечен. Успехът върви след Моите хора. Но той не трябва да се разбира само в порите или материалните придобивки. Целесъобразността изисква да се има в предвид окончателната победа на духа и духовното преуспяване. Да се преуспява в духа може навсякъде и при всякакви условия, но ако сте с Мен. Да бъдеш духом с Мен ще бъде гаранция за успеха. Никой и нищо не може да попречи тогава да се събере обилната реколта. Изисквам съзнателното утвърждаване на Моето постоянно Присъствие, за крайната победа над властта на земните обстоятелства и яростта на плътните условия. Ще се убедите сами как отстъпват противодействащите условия пред силата на обединеното с Мен в духа си съзнание. Аз съм с тези,които са с Мен. Прост е този закон за сливането в духа. Трябва само да се застане по-близо, трябва да се застане толкова близо, че всичко пречещо да изчезне напълно. Така ще постигнем победата. (1.133)

Приятелю Мой, пред обществото на Владиката в духа какво друго можем да предпочетем? Каквото е на сърцето ни преди всичко, с него и ще пребъдем. Не е толкова трудно по време на общуването да се изпълни съзнанието с Мен. Пълнотата на общуването зависи от пълнотата на устременост към избрания фокус на Светлина. Трябва твърдо да се запомни, че с Мен всичко е достижимо и всичко е възможно. Малкото съзнание ще мисли, че става дума за земни неща. Но Аз говоря за възможностите на духа. Всекидневно изпращам някаква възможност за нови достижения, подсилена от Лъча. Получава се стълба от триста шестдесет и пет стъпала, без да броим нощните, на всяко от които трябва да се задържиш през деня, за да можеш сутринта да стъпиш на следващото. Какво ще ви донесе днешният ден като храна на духа? Възможно е непоколебимост към Мен при всички обстоятелства на живота. Тази твърдост се характеризира с несломима преданост, не намаляваща любов и единение, не раздробявано от впечатленията на текущия ден. Защо ги считате за толкова важни и значителни,че сме готови да забравим за Владиката, когато те си отиват след много кратко време и се забравят изцяло? Става някакво необяснимо само-заблуждение, когато житейските дреболии или суетата заслоняват най-необходимото. Не се ли опитва пак Майя да замъгли и омаловажи поредната стъпало? За колко ще стигне импулсът от сутринта? А нали трябва да стигне за 24 часа. Трябва да се пренесе неразплискана чашата с дареното от Владиката през плътната очевидност на деня и всичките земни дела. Те са толкова много и така силно замърсяват съзнанието, че за най-главното вече не остава място. Трябва да се сложи предел на проявленията на Майя и на всичките й опити да затъмни Светлината и да я замени със суета. (1.165)

Можеш да се изкачиш и на най-стръмния връх, но ако оставиш всичко пречещо на изкачването долу. Общуването прилича на изкачването на планина. Трябва да оставиш долу своето малко „аз“ с всичките му обикновени мисли и преживявания, отричайки се напълно от тях. Не трябва да се носи безполезен товар, защото тежестта му ще попречи на изкачването. Съзнанието трябва да прилича на чист лист хартия с избрания Образ върху него. И тогава ще могат да се отпечатват върху него мислите, изпратени от Мен. Но саможивостта силно пречи да се прояви отречението от себе си. Мислите отгоре се примесват с мислите отдолу и възприемането става невъзможно. Отдавна е било казано: „Отвърни се от себе си и Ме последвай“, но да се преодолее саможивостта не е лесно. Трябва поне в минутите на общуване да се отречете от личните стремежи. Това и ще бъде краченето по върховете, за което се разказва в древното сказание на Уйгурите.Друг път до Мене няма. Когато съзнанието е изцяло изпълнено с Владиката и личното е изключено, Общуването е пълноценно. Тогава устремената мисъл издига съзнанието над суетата и близостта на Владиката става явна. Тогава може да се забрави за пространството, което разделя, както и за всичко останало, което създава раздялата. Тогава плътната Майя отстъпва и законите на невидимия свят се проявяват. Аз съм с вас винаги — тази формула служи като могъщо оръжие на единението в духа. Утвърждавайки нея,утвърждаваме Светлината в себе си. Колко такива, забравили за Мен, влачат жалкото си и мрачно съществуване на Земята. Но е чудесно, макар и понякога трудно, за вървящия твърдо след Мен. А колко яростно се стараят всички и всичко да отнемат Светлината от вървящия. Не Светлина, а тъмнина излиза от тези, които са Ме забравили. Макар че ме знаеха и помнеха,и смятаха, че Ме обичат, а сега са ме забравили. Но на помнещите твърдо ще кажа: не отслабвайте в напрягането на духа си към Учителя на Светлината, защото това е пътят на живота. Тясна е пътеката: от едната страна е бездна, а от другата заплашват срутвания и не може да се отстъпи, защото пътеката е затрупана от лавина. Наоколо е пълно с опасности и само полагайки ръката си в ръката на Владиката може да се върви. Така заедно ще преминем опасната пътека,водеща към Светлата Обител. (1.169)

Успехът е там, където Аз съм с теб. Ако има неуспех, Моята ръка не е се намесила. Но огорченията са неизбежни дори и с Мен. (1.211)

Отношението към Учителя на Светлината представлява показател за вътрешното състояние на съзнанието. Колкото по-високо е нивото, толкова по-близо е Учителят, но и обратно. Този критерий е безпогрешен. Трябва да се помни, че дори и временното забвение на Учителя не е без последствия. По същество това означава откъсване от Висшето. Формулата „Аз съм с вас винаги“ изисква вървящият след Владиката да бъде постоянно с Него в чувствата и мислите си: този процес е двустранно взаимен. Не приетият Лъч увисва безсилно в пространството. И мисълта, изпратена към Владиката, не Го достига, ако той се е отвърнал. Колко важно е да се пази сребърния мост на връзката. Смятат, че всичко е позволено, смятат, че представляват стълбове на Учението, смятат,че пренебрежението е допустимо, но не искат да помислят за това, че причините са неотделими от следствията и че проявите на Светлината са подчинени на закона. И ако той се нарушава, никой не може да спре колелото на действието на закона. Ако вие сте с Мен и Аз съм с вас.Близостта е взаимна, също и Общуването. Много слаби глави са се препънали поради пренебрежението. Задължавам съзнанието за Моята близост да се пренесе през всички изпитания на живота. Това означава да се устои в Мен. Ще има много условия,които да отвличат яростно от Мен. Те трябва да се преодолеят в съзнанието. Предполагат, че борбата се води с външните обстоятелства и насочват всички сили към тях, но това не е вярно. Борбата става вътре и трябва да се преодоляват не външните обстоятелства, а самия себе си. Тази чудовищна измама е най-трудна за преодоляване, тъй като преодоляването на външното в себе си изисква голямо съзнание. В това е тайната на непротивенето,все още неразбрана от хората. Смятат,че да не се противиш означава безгрижно отпускане на ръцете и безволно подчинение на обстоятелствата, докато правилно разбрано то изисква напрягане на всичките сили на изправилия се против външната тъма дух и победа над тъмнината вътре. Формулата „Аз победих света“ означава блестяща победа над себе си, когато победителят може да не си мръдне и пръста в своя защита и все пак да бъде пълен победител. Тази победа може да се изрази с пълно мълчание и външна неподвижност. За тишината на мълчанието е казано достатъчно ясно. Мълчание на мощта и мълчание на безсилието — може да се помисли за това и да се държи здраво в главата мисълта, че когато сме заедно, ние сме непобедими от тъмата. Сега времето е такова, че само Светлината или тъмнината си оспорват венеца на победителя. И този, който разбере в тази борба, че пътят към победата минава през преодоляването на себе си, а не на външните условия, той, само той може да постигне победата. Борбата с външните условия наподобява борбата с вятърните мелници, защото е лишена от смисъл. След като е направено всичко възможно, външното трябва да се предостави на външното, насочвайки всичките сили на духа към постигане на вътрешната победа. Повтарям: „Каква е ползата за човека, ако придобие целия свят, но погуби душата си“, угасявайки огньовете на духа и помръквайки духом. Мъдро е да стане обратното, защото нищо външно не ни принадлежи и никакви външни победи няма да ускорят растежа на духа, ако победата се постигне за сметка на угасяване силата на Светлината в себе си. (1.218)

Смятам да Направя Лъча да свети без забрана над сърцето, поместило Моя Лик. Тайната на могъществото на Лика може да бъде разбрана от малцина. Ликът служи като звена между триизмерния и Висшия свят. През него преминават вибрациите на Светлината. Ликът наподобява Слънцето, когато озарява чистото поле на съзнанието. Натрупаните мислени образи като облаци могат да закрият Лика и да затъмнят неговия цвят. От тук и грижата за това поне в миговете на Общуване полето на съзнанието да бъде свободно. Понякога може да се наблюдава как изпълзяващите бродещи мисли със своята лепкава, подобна на клей, маса задръстват екрана на съзнанието, пречейки на възприятието отгоре. Мисълта се подчинява на волята, ако последната знае за неотменимостта на заповедта за цялото съзнание. Можем само да се учудваме какви нищожни мисли се предпочитат понякога пред мислите на Светлината. Сивите, лепкави мисли отнемат Светлината и потопяват в мрак. Трябва най-напред да се утвърди необратимо властта на духа над мисълта, преди да се мисли за власт над себе си, или над света, или над сферата на стихиите. Ключът е в послушната на волята мисъл. Или мисълта властва над човека, или волята му над мисълта. Човекът, който не управлява мислите си, е роб. Да отдадеш себе си във властта на мислите, браздящи случайно сферата на съзнанието, ще бъде условие, препятстващо силно възхода. Опитите от волеви порядък може да се провеждат систематично с определен вид мисли и да се отбелязва тяхното въздействие на съзнанието. Бодрите, силни, светли, радостни, уверени, спокойни мисли ще предизвикат в цялото същество на човека и съответстващи реакции. Мисълта властва и над клетките на тялото и жлезите, заставяйки ги да функционират в съответствие с нейната тоналност. Нека бъде тъмно и унило наоколо и мрачни хората, ако мисълта блести от светлина и наоколо ще стане по-светло. Да се носи Светлина с мисълта в плътните сфери ще бъде достижение на Архата. Носейки Светлина, той не се съобразява с околната тъмнина, защото Светлината е вътре в него. Колкото и мрачно да е наоколо и сиво, светилникът на съзнанието може да свети със сияйната си мисъл. И мрачините на духа се прогонват от светлата мисъл. И ако в тъмнината има плач и скърцане със зъби, единствено светлината на сияйната мисъл може само да разгони тази тъмнина. Светлата мисъл е над и по-силна от поражданията на всичката тъмнина. Светлината побеждава. Светлината е победителят. Но трябва да се разбере, че за да се освети тъмната стая трябва да се включи светлината. Така и вътрешният свят може да бъде осветен мигновено с една единствена мисъл, ако е намерен верният ключ и е превъртян правилно. Океанът от мисли на Светлината е в разпореждане на човека и достъпът до него е свободен. Ако съзнанието на хората е толкова свободно достъпно за мислите на мрака, то не по-малко отворено е то и за мислите на светлината, като контрольорът на входа е самият човек. Ако е влязла мисъл на мрака, която да не бъде прогонена, тя няма да излезе, докато не изчерпи върху човека, който я е допуснал, цялата си енергия. Ако влезе мисъл от светлината, ще озари всичко отвътре и ще влее живот, нови сили и здраве. Изглежда много просто да се допуска само светлина,но хората мислят по друг начин. Светлите мисли са огнища на зараждане на витамини. Те са залог за здраве и в света е по-светло от тях. Архатът със своята светлина носи спасение на света. Новото деление на човечеството по светлосянка ще постави всеки човек на определеното му стъпало от стълбата на еволюцията на живота. (1.219)

Сине Мой, Владиката иска контактът да се задълбочи и връзката да се задържа в подсъзнанието и тогава, когато външното отвлича съзнанието към себе си. Трябва да се приложи и тук самовнушение. Външното обкръжение виси над съзнанието, затъмнявайки видимостта на духа, независимо от това дали му е обърнато внимание в дадения момент или не. Така реално трябва да се направи и усещането за Присъствието, за да навлезе Владиката като неотделима основа в целия живот. Всяко действие трябва да се предшества от мисъл за Владиката, за да се слееш неразривно с Водещия, усещайки го всеки миг. Това ще бъде правилното решение. Защо да се подържа Близостта само в моментите на Общуване, а не постоянно? Авраам е вървял пред Господа, а ученикът върви пред Владиката. С това състояние на постоянно осъзната Близост ще започне и преобразяването на живота. И ще стане възможно това преодоляване на себе си, което не е се отдавало до сега. Когато сме заедно, всичко е възможно и достижимо. Опитват се да отнесат тези думи към земното и да постигат успех в него, но тук се имат в предвид достиженията на духа, защото достигането на невъзможното се намира в областта на духа. Ударението се прави на мисълта и прилагането на силите се пренася вътре. Оплакват се и обвиняват външното, казвайки, че то пречи, но пътят преминава вътре в човека и нищо външно не може а го прекъсне, ако човек разбира, че по него се придвижва съзнанието, а не нещо намиращо се вън. Затова никакви външни условия не могат да спрат придвижването, ако човек не пожелае това. Владиката посочва най-добрите условия и при всички обстоятелства избира най-добрия подход. В сутрешните лъчи на всеки ден изпраща Лъча на живота. Трябва да се утвърди вътрешното придвижване по пътя така, че нищо външно повече да не пречи. Когато това бъде постигнато, ще се открие следващото стъпало и ще дойде умението да се заставят всички външни обстоятелства, каквито и да бъдат, да служат на напредъка. Това ще бъде победа над външното. Тя съвсем не се заключава в това да се преправя всичко по своему, а в това от всичко ставащо вън да се вземе онова, на което то учи и да се извлича от него импулс за по-нататъшното придвижване. Слабият дух ще посърне пред трудното препятствие и ще допусне заразата, но силният ще каже: „Ще се преборим“ — и ще го преодолее. Става дума за вътрешното преодоляване, тъй като външното е без значение, даже и целият свят да е придобит. Вътрешното царство принадлежи на духа и той е господар в него. При осъзнаването на това условие всичко започва да служи на човека: всички сили, всички хора и всички обстоятелства. Няма противни обстоятелства. Изкусният мореплавател използва всички ветрове, за да плува към целта, както и плуващият в лодката на духа си. И когато нищо вече не може да те спре, това е победата. По този път върви роденият за победител, използвайки всичко, дори и тъмнината, гниеща за цветята на светлината. Непреодолима е мощта на духа и силата му е над всичко. Макар и все още външно тя да не се утвърждава явно, ще дойде време, когато вътрешната победа над себе си ще се отрази и навън, застилайки пътя с множество дела. Няма нищо на света, което би могло да послужи като препятствие пред духа по пътя му към крайната победа, ако той е разбрал, че достигането й минава през преодоляването на самия себе си. Тогава и само тогава външното загубва страшната си власт над съзнанието и духът става свободен. И стихиите започват да му се подчиняват. (1.315)

Трябва да се пазите от всичко, което пречи на Общуването. Не без причина са се оттегляли отшелниците в места за уединение, отдалечени от хорските сборища. Сега трудността на пътя се състои в това, че служенето се извършва в самия водовъртеж на живота, в самата му среда, без отдалечаване от хората. С това се налага положението, че и сам воинът е воин. На колко противоположни въздействия и влияния трябва да устои духът, за да се задържи на пътя и не само да устои, но и да продължи по-нататък. Всичко заобикалящо го тегли надолу, защото неговото духовно равнище е по-високо и само Лъчът на Учителя представлява единствената му опора и водещо начало. Колко грижливо трябва да се опазва най-висшето от поглъщане от суетата. А тя,суетата, ръмжи яростно към всичко, което не е в съзвучие с нея. Колкото по-високо и широко е съзнанието, толкова по-дълбок е разривът и толкова по-яростно се изправя посредствеността срещу този, който иска да се издигне над нея. Налага се ежедневно да се утвърждава принадлежността към светлината, опирайки се на ритъма. Дори и силният магнит при непосредствено съседство се размагнитва. Така и магнитът на духа се размагнитва при съприкосновение с нисшите съзнания. И колкото и голямо да е нагнетяването на сърцето с огньове, неизбежното изтичане на енергия е много болезнено. Въпросът, обаче, не е в това да се прекрати отдаването, а да не се окъсваш от подхранващият Източник — Йерархията на Светлината. Обменът на енергия е неизбежен, но ако е налице здрава връзка с Йерархията, опустошенията се попълват ежедневно. Ето защо Общуването е толкова важно, защото това е проводникът, подхранващ духа със светлина. Блажен е този, който е намерил в сърцето си тази възможност за Общуване с Източника. Гласът на Учителя на Светлината не ще замлъкне до тогава, докато в сърцето, обръщащо се към него, гори огънят на устремеността към Светлината. Общуването с мисли също минава през сърцето,понеже всички мислят и притежават ум, но не са способни да Общуват с Владиката чрез мислите. Ще опазим съкровеното в духа. Ще устоим като скала сред бурното море. Скалата на Духа! Само тя може да устои срещу вихрите и бурите на плътния свят. Да проследим колко здраво и непоколебимо са вървели през живота Нашите Посланици, не познавайки нито съмнение, нито колебание, нито страх. Те са намирали сили да вървят в Общуването със Силите на Светлината. Само със своите сили не може да се устои — те просто няма да стигнат. Но вървящият с Мен ще достигне до края, без да загуби силите си, а увеличавайки огньовете и уголемявайки съкровището на Камъка в себе си. Но това е възможно само ако си с Мен навсякъде, винаги и във всичко. (1.347)

При обединеното взаимодействие на съзнанията тяхната сила се удесеторява, както и тяхната светимост, а мисълта става по-задълбочена. Дългият опит с всекидневните записи потвърждава това на практика. Сливането духом с Владиката поражда непримигваща светлина. От къде е неизчерпаемостта на мислите? От къде е неугасващият огън на сърцето? О къде е силата да се противостои на тъмнината? Владиката, пребиваващ в сърцето. Той твори. Нека въздадем дължимото на Светлината, която ни е докоснала и ярко да разпалим огньовете на признателността. Осъзнаването на мощта на Източника ще увеличи вашите сили и ще укрепи връзката. Трябва по-често да се мисли за нея, защото тъмната глутница не дреме, опитвайки се да прекъсне всяка нишка на връзката. Неуморно е всекидневно в лъчите на утрото се утвърждава отново свещеният съюз в Общуването и Близостта на Учителя на Светлината. Тъй като ярката дисхармония на земната суета затъмнява сиянието на Светлината и замъглява светлото осъзнаване на Близостта. Трябва да се прекара деня в непрекъснат стремеж да се удържи яркостта на Общуването сутринта и да се пренесе то не намалено през вълните на дневните впечатления. Не е толкова трудно да се усети реалността на Общуването,колкото да се задържи това усещане през деня, в условията на обичайния живот. Но ако не се научим да осъзнаваме постоянното Присъствие тук, на Земята, то как ще го задържим там, в Надземния свят, сред изострените условия на Тънкия свят и астралните вихри. Утвърденото тук ще се запази и там. Нито едно достижение няма да бъде загубено, тъй като ще остане в Чашата. Там ще се разшири сферата на това, което подлежи да бъде извършено и което трябва да бъде достигнато, за да се умножи натрупаното. Застоят е осъдим, но желанието за действие в устременото сърце Ние приветстваме. Външната бедност на обкръжаващото дава възможност да се прояви неизчерпаемото богатство и възможностите на вътрешния живот но духа. За какво ни е всичко, което ни заобикаля, когато е отворена съкровищницата на Космическата мисъл и когато е утвърдена Близостта на Владиката. И най-главната задача е тя да бъде запазена. Нека отново усилим постоянното помнене на най-нужното, постоянното предстояние и яркостта на Облика на Учителя в третото око. На яростното вилнеене на тъмата ще противопоставим спокойното осъзнаване на постоянното безсменно присъствие в духа на Учителя на Светлината и нерушимата мощ на равновесието. На вилнеенето на необуздания астрал у другите ще противопоставим непоколебимото спокойствие на духа, утвърдено върху осъзнаването на невидимото Присъствие на Този, на Когото сме предали своя дух и своята съдба завинаги. Колко дребни и незначителни ще ни се сторят тогава гримасите и разбесняванията на астрала и жалки всички опити на тъмните му вдъхновители и подстрекатели. На нищожеството на тъмните злонамерености ще противопоставим величието на Светлината и нейната непобедимост. Светлината е вечна, а тъмнината е временна. Духът е вечен, а тялото и земните тегоби са временни. В тази яростна борба с тъмнината Светлината ще победи. (2.1)

Приятелю Мой, понякога трябва добре да се помисли за това какво пречи да се върви по пътя, ако е налице желание да се напредва, а бързината на движение не съответства на това желание. Двама са вътре: единият решава, а другият пречи на решението. Единият иска да се съсредоточи върху Учителя, а другият, пречещият, се занимава в това време с мисли за земното. И често пречещият взема надмощие. А е възможно да се постигне такова състояние, при което решението и изпълнението да не се разминават нито на йота. Това вмешателство на противодействащото начало в самия себе си особено ярко се изразява в областта на мислите и чувствата. Тогава човек става разделен в себе си и напредъкът му се забавя. Трябва да се намерят някакви средства за преодоляване на това вътрешно противодействие. Иначе излиза,че в едно съзнание има двама стопани и единият пречи на другия. А домът, разделен в себе си, няма да устои срещу вихрите. Лесно може да се забележи по какъв начин земните вихри влияят върху съзнанието и го изпълват със своите еманации. Трябва да се създаде имунитет срещу яростта на земната суета. Защо да се допуска тя да завладява изцяло съзнанието, изключвайки през това време всичко останало?Съветвам в самия разгар на суетата, когато земните условия заангажират цялото съзнание, част от него да се отдели въпреки всичко на Мен и на Моето и повтаряйки моето име и извиквайки Моят лик, по този начин да се отслабят земните условия. Не трябва да се допуска най-нужното да се изключва от полето на съзнанието. Светлината не може да бъде заменена с тъмнина, дори и временно, тъй като тя оставя своята следа и пречи на скоростта на движението. Най-добре е всичко, каквото се върши, да се върши с Мен, предварително изпращайки на всяко действие мисъл за Мен. Нищо, освен полза, няма да има ако се изпълни тази препоръка. Трябва най-после, след толкова години устременост, борба и усилия, да се намери основание за непрекъсната връзка с Мен. След като тази връзка може да се подържа през време на Общуване и възприемане на мисли, то защо това да не става и през останалото време на ежедневието, тъй като не е твърде много времето, което е останало, за да догори маслото в лампата на живота. Не е ли по-добре оставащите дни да се проведат в съзвучие с Висшите устремености на духа? Трудно ли е това? Трудно е. Може ли да се изпълни? Може. Целеустремеността може да бъде постигната, също и съизмеримостта. Древният завет гласи да се облечеш в постоянна молитва. Постоянното предстояние се постига с различни способи. Но най-близкият е Любовта. Където е това, което обичаме, там са и сърцето, и мислите, и съзнанието. Любовта може да се подсили чрез цялото желание на сърцето. Може да се отдели време да се помисли за нея и за това как да се задълбочи и украси. Всичко може да се постигне, ако се поиска достатъчно силно. Трябва да се насочат мислите и сърцето към това как да се засили това желание. Трябва да се направи така, че мисълта за Мен и сливането в мислите с Мен да бъдат постоянни. (2.11)

Владиката изпраща Своя Лъч, но Лъчът изисква осъзнаване. Дървото не може да осъзнае лъча, както и този, който не е готов. Колкото по-пълно, по-дълбоко и по-непрекъснато е това осъзнаване, толкова по-силно действа Лъчът. Той трябва да се посреща с отворено напълно сърце, както птиците посрещат слънчевите лъчи сутрин. Да имат лъча е щастие на малцина. Трябва с цялата сила на духа и сърцето си да се отвориш да посрещнеш Лъча. Трябва да не остане неосветена нито една частица от душата, където би могла да се загнезди тъмнината,за да бъде по-лесно да се отхвърли всичко излишно. Ще сътворя Своята обител в сърцето, отворено с цялата си устременост за мен. Това ще бъде пълно отдаване сърцето на Владиката, пълно предаване на Мен. Трябва да се усети сърцето свободно, когато се изпраща нагоре, без да се отслабва порива нито с недоверие, нито със съмнение. Аз съм с вас винаги, но вие на сте винаги с Мен, или пък не с цялото си сърце и не с целия си дух. Резултатите зависят от вас. От пълнотата на осъзнаването зависи и силата на устремеността към Моята Близост. Когато настъпи времето, се изпраща насъщния лъч. Моят дом е тук. Домът-това е сърцето ти, отдадено на Мен завинаги, неразделно, безвъзвратно, необратимо, изцяло и безусловно. Ще отговоря със същата сила на силния сърдечен призив. Ти, който си се отдал на Мен пълнострунно, радвай се на постигнатата победа над тъмнината, която те е заобиколила и яростно се стреми да те изтръгне от Мен. Тебе-сина,от Мене,Отеца. Когато лъчът се посреща с цялото съзнание, тогава възприемането на неговата светлина е пълнозвучно. Може също така да се пребивава с Мен и в мълчание, тъй като и то е плодоносно. Колкото повече излишен багаж изхвърлиш, толкова повече ще можеш да вземеш в замяна. Чисто и просто едното се заменя с другото, но много по-добро, леко и светло. Природата не търпи празнота. Затова тежкият товар и натрупаните отпадъци се заместват със Светлина. Светлината е почти безтегловна със земните мерки. Чистото сърце е престол в храма на духа. Огънят в него гори постоянно, като знак за постоянно служене и непрекъснато предстояние. Войни Мои, ако можехте да разберете какво означава образът на Учителя на Светлината в третото око, когато е постоянен!!! Сине Мой, може, може да се постигне това стъпало, ако се пожелае безмерно това. Няма да скрия, че победата не е дадена даром и немалко сили хвърли тъмата. (2.14)

И тъй, ако нито мъка, нито радост, нито успех, нито неуспех, нито здраве, нито болест, нито щастие, нито нещастие, нито глад, нито ситост, нито живот, нито смърт могат да отнемат осъзнаването Близостта на Владиката, то пътят е намерен. Владиката е неизменен и близостта му е неотнимаема, но само при условие, че се осъзнава над всички преходни явления, извън всичко, каквото и да било, ставащо с човека във всичките му обвивки и дори в самото му съзнание. Защото и съзнанието е този същия поток от преходни явления. Затова яркото утвърждаване на невидимото присъствие пред лицето на всички и всякакви жизнени условия ще бъде утвърждаване на Истината. За това се дават и изпитанията, за да може духът на човека, въпреки очевидността, да живее с действителността, а не с Майя. Майя е трилика: плътна Майя, тънка Майя и ментална Майя. Всички те са лъжливи, тъй като изразяват в себе си лъжливата очевидност и закриват света на действително съществуващото. Ако човек намери сили в себе си да каже пред лицето на ярката Майя: „Отстъпи“ — значи неговият дух не е победен, значи е възможно освобождението, значи Светлината, а не тъмнината е по-силна в него. Отхвърлят се всички съображения, всички мисли,всички чувства, цялата логика на обикновеното мислене и, въпреки всички доводи на интелекта, ученикът си казва: „Утвърждавам Твоята Близост, Владико, Твоята Светлина, независимо от всичко, което в мен и извън мен затъмнява, отрича и пречи на достъпа на Светлината. Утвърди своята Близост в сърцето ми, Владико, разтворено пред Теб.“ Ти мислиш,че трябва да се прави това или онова, да си загрижен за нещо или за всичко, да влагаш мислите и сърцето си в явленията от живота, заемайки цялото си съзнание с тях. Но всичко това не ти трябва. Това е саможивостта и земният човек, който мисли така в тебе. Трябва да се мисли за Мен и на Мен да се отдаде сърцето,а останалото ще дойде само. „Търсете Царството Божие и неговата истина, а останалото ще ви се даде“ — това е било казано отдавна, нима не сте го разбрали още! (2.4)

Къде да се намери това, върху което духът може да застане твърдо? В Мен. Как? Със силна устременост, с постоянна устременост, с непоколебима устременост. Прекъсващите се вълни на устременост внасят разнобой, който трябва да бъде заменен с ритъма на непреклонното постоянство. В мъка ли, в радост ли, но с Мен. С Мен винаги, без колебанията на външните условия да влияят на отношението към Мен. Иначе няма да се отиде по-далеч от дивака, който ту благодари, ту наказва своя идол. Къде да се намери недостигащата вяра? В мислите за висшите основи, които са винаги неизменни. Царства ще преминат, народи ще преминат, ще се промени и целият облик на планетата, но основата на вечния камък на живота няма да премине никога. Този,който гради своя свят върху Него, изгражда своята крепост върху вечния фундамент на космическата основа на живота. (2.58)

Мълчанието е преди всичко. Едва когато замлъкнат всичките три, започва да говори беззвучният глас. Той е толкова тънък, беззвучен и тих,че и най-малкото движение, дори в едната от трите обвивки, веднага го заглушава. Затова и трите трябва да бъдат приведени в мълчание. Физическото тяло изисква пълна неподвижност и покой, астралът също замлъква и мисълта спира. И когато мълчанието замени шума на суетата и яркото звучене на материалния свят, се ражда мълчаливата мисъл, идваща от Фокуса на Светлината. Това става възможно когато всичко се съсредоточва върху Мен и Моето измества личния свят. Който е зает със себе си и със своето, той няма да чуе Моя глас. Така изгубилият душата си, тоест отреклият се от живота в трите и издигнал се над нея възприема Моя свят. Защото е невъзможно да се служи на двама господари, или да се гонят два заека, или да се седи на два стола, или да се стремиш към Светлината и към тъмнината. Избира се едното от двете и към него се устремява цялото същество на човека. Само тогава се достига целта. Предпочелият нещо или някого вместо Мен остава с този, когото е предпочел. И само този, който поставя в съзнанието и сърцето си Мен над всичко, той единствено само достига. Погледнете на не достигналите. Можете да ги запитате дори кого и какво са предпочели пред Мен. Всичко е добре, докато си в тялото и на земята. Но ето че е отхвърлено тялото и всичко е остава назад, в земния свят. Как и с какво ще живее отдалия духа си на земното, когато то изчезне и той остане гол и бос и лишен от всичко, с което е живял и в което е вложил сърцето си? Така, очертавайки по-дълга линия, може да се види действителната ценност на това, с което живее човек и на което отдава своите мисли, чувства и сили. Влагайки ги в непреходното, строим твърдина за духа, негова обител на Светлината. Влагайки ги в преходното, строим за разрушение от вихрите. Земните дела са неизбежни и изискват време и сили, но, изпълнявайки ги, трябва да ги вършим и изпълняваме така, както артистът изпълнява на сцената дадената му роля, не забравяйки нито за миг, че това е само игра и че той трябва да я изиграе колкото се може по-добре. А животът на земята е само сцена, докато истинското е навън. (2.66)

„Какво да направя, Владико?“ Всичко, което е по силите ти. Приложи своите усилия, за да има към какво Ние да приложим Своята ръка и, прилагайки своите сили, действай съвместно с Мен така, като че действаш не ти, а Аз, пребивавайки в тебе. Приеми Моя Лик и действай в него сякаш олицетворяваш Мен. Доверен е този, на когото доверявам да действа чрез Мен, все едно че е в Мен, все едно че е отстранил себе си и е заменил себе си с Мен. Не аз, а Отец, пребиваващ в мен, Той твори-тази формула на Великото Дело,дадена преди векове, остава в сила. (2.67)

Има периоди в живота на ученика, когато той трябва да върви сам. Тогава на него му се струва, че е изоставен, че Владиката е далеч, че няма кой да го подкрепи в трудните моменти от живота. Това изпитание е неизбежно, тъй като ученикът трябва да се научи да стои сам на собствените си крака, да стои твърдо и непоколебимо. Разбира се, връзката с Йерархията не се прекъсва никога, макар и видимо да не усеща. Нека това да помогне за осъзнаването, че връзката с Владиката е неразрушима. Но трябва да се научиш да бъдеш сам. На Владиката са нужни войни, способни да изпълнят всяко поръчение. Съзнанието за собствената сила, обединена с Моята,трябва да се утвърждава при всички условия на живота, колкото и далечен да ни се струва Владиката. (2.93)

Всичко: добро и лошо, приятно или неприятно, вярно или невярно, правилно или неправилно, спорно или безспорно, истинно или лъжливо, явно или не явно, очевидно или убягващо,идващо отгоре или отдолу, внушаващо съмнение или несъмнено — всичко се отхвърля без всякакви колебания, ако служи като преграда на Общуването с Мен или му пречи, или отделя от Мен и по един или друг начин нарушава единението духом с Мен. Не са необходими разсъждения, не са необходими доказателства, не е необходимо нищо, което може да отдалечи от Мен. Много капани за мисълта са заложени от тъмната ръка, поразяващи със своята ярка убедителност на земната очевидност. Но и през това ще минем, стараейки се дори да не спираме мисълта си върху тях. Ако си припомним миналия опит, особено първите крачки след Повика, то колко опити са били направени да се пресече устрема с всевъзможни хитроумни приумици от тъмните, само и само да се угасят огньовете и да се пресече блестящата нишка на връзката. Ритмичното, постоянно, непрекъснато напредване, неотклонно като движението на светилата, непременно ще доведе при Мен вървящия упорито. Особено опасни са периодите на пралайя на съзнанието, когато изглежда, че всичко е свършено и Владиката те е изоставил, когато гаснат огньовете и земната очевидност напрегнато налага себе си. Но и през това ще минем. (2.95)

Сине Мой, готовността за изпитания и страхът от изпитанията са явления от противоположен порядък. Сребърна сълза — така наричаме тази готовност. Когато е ясна целта и знаеш накъде вървиш, изпитанията могат само да ускорят, само да придвижат към желаната цел. Земното благополучие и упоеност, както и привидната обезпеченост, са илюзия. Живеем върху вулкан, опасността е наоколо и особено от страна на Тънкия свят. Само в здраво единение с Мен, не прекъсвано нито нощем,нито денем, е решението на живота и всичките му сложности. С мисълта, обединена с Мен, ще разсечем заплетеното кълбо на плътните явления. Единението трябва да се усили,предстоенето също и да се държи постоянно Моят Образ в третото око. По опасните планински пътеки и проходи е най-добре да се хванеш за ръката на Водача и да се държиш здраво за нея, разчитайки във всичко на него. Насочвайки към нас цялото съзнание,строите нерушим мост и събирате съкровището на мощта. Грешките, допуснати в миналото и неверните възприятия могат да отслабят съзнанието, но и за това има добро лекарство: ако от десет възприятия едно е било правилно-това е добре. Само дългият опит ще покаже и научи на безпогрешност на тънките послания. Но там, където се налага саможивостта и преобладава сферата на личните интереси, там е трудно да се очаква безпогрешност, тъй като личните мисли оцветяват възприятието и внасят в него свои елементи. Колкото по отдалечен от себе си е записът, толкова по-голяма е вероятността той да е правилен. Личната заинтересованост често лишава и мисълта от силата да се осъществи. Първото условие за успех е отделянето от себе си и от своя личен свят. Не е лесно да се постигне свръхличното мислене. Да се съчетае умело свръхличното с личното така, че личното да не изпълва съзнанието, е една от най-трудните задачи. Като най-близко решение посочвам: да се усили осъзнаването на постоянното Присъствие. Ликът трябва да бъде в съзнанието постоянно. Ако пречат угнетяващи мисли, те могат да се прогонват с повтаряне на свещения призив или посочената молитва. Щом като тревожните мисли започнат да нахлуват в съзнанието, те веднага се заменят с молитва, която се повтаря постоянно. Много подвижници са се освобождавали от рояка лични мисли,заменяйки ги с молитва. По-добре молитва, отколкото такива мисли, често подхвърляни от тъмата. Ритмичните свещени призиви ще дадат същия резултат. И тогава хитроумните комбинации на тъмните и техните опити да се помрачи съзнанието ще дадат противоположни резултати: те искат да отдалечат от Мен, но ще приближат към Мен, тъй като всеки пореден опит ще предизвиква мисли за Мен и Моя образ. Много пъти вече е казвано за необходимостта от постоянния Образ на Учителя на Светлината в третото око. Той е необходим за борба с тъмнината и противопоставяне на тъмните. Колко съзнания, стремящи се към Светлината,вече е угасила тя! За примери не трябва да се търси далеч, наблизо гледайте. Нека тези примери да научат как по-здраво да се държи сребърната нишка на връзката. Или роят терзаещи мисли, или Моят Лик в третото око. Така едно се заменя с друго: лошото — с добро, чуждото — с Моето, тъмата — със Светлина. (2.124)

Запомни това: всяко успешно преминато изпитание е стъпало, приближаващо към Мен. (2.130)

Обединението в духа с Владиката ще бъде основа на преуспяването. Трудността е в осъзнаването на постоянната Близост и постоянното Присъствие. Да се облечеш в постоянна молитва означава да се задържи тази връзка. Молитва или непрекъсната устременост, или усещане на незримото Присъствие — всичко това са само различни аспекти на осъзнаване Близостта на Владиката. Ако цялото поле на съзнанието е заето с дневните дела, нека поне в подсъзнанието да остава представата и усещането за незримата връзка. Главата си винаги носите на раменете, макар и да не осъзнавате това усещане всеки миг, но дори подсъзнателното усещане за нейното наличие е постоянно и във всяка една минута можете да я осъзнаете и усетите. По същия начин се внедрява и в цялото същество на човека фактът на невидимото Присъствие на Владиката, внедрява се устойчиво и здраво, така, че никакви вихри от външния свят да не могат да го затъмнят или намалят, или унищожат. Човекът е така устроен, че с времето се забравя всичко от текущия живот, заменяйки се с нови впечатления. Задачата е в това нищо да не може да застави да се забрави, дори временно, най-нужното, най-важното и най-главното условие за възхода на духа. И ако по някаква причина това постоянство все още не е изпълнено, трябва да се положат всички усилия за постигането на това условие. Не думите — казани, прочетени или записани ще дадат сила, а тяхното приложение. Цялото време, което съществува е във ваше разположение, следователно възможностите са дадени,за да се достигне. Всекидневно ядете, пиете и задоволявате вашите нужди, но нуждата за обслужване на духа, нуждата от служенето на Светлината не винаги се осъзнава и осъществява. Значи трябва да се задълбочи насъщността на утвърждаването на това постоянство,да се задълбочи осъзнаването на нуждата от него дотолкова, че да се преодолее съпротивата на вехтия противодействащ в себе си и да се застави напрегнатото звучене на суетата да замлъкне. Звученето на суетата е твърде дисхармонично и раздира съзнанието. Живеем във вечното, затова изкуството да се вижда вечното във временното навсякъде и винаги е умение на йога. За тази цел трябва здраво да се усвои положението, че временното е аспект или разрез на Безпределността, взет в отрязък от време с една или друга продължителност. От безпределността, в която имаме своето битие, не може да се изключи нищо, но да се осъзнае нейното проявяване в голямото и малкото е възможно. Дори самият човек е само звено от безкрайната верига, идваща от миналото и нямаща начало, към бъдещето, нямащо край. Всяко звено, взето във времето, се докосва до друго, другото до трето и така нататък, и нататък. Нищо не може да има нито начало, нито край, но всичко съществува и продължава вечно. Изхождайки от това, че ние сме безпределни, както, впрочем, и цялата материя, утвърждаваме несъмненото. Да се възприеме и зафиксира мисълта е само половината от работата, втората е да се утвърди тя с прилагане в живота. С това е труден и пътят, защото се изисква прилагане на практика на това, което е възприето в духа. (2.150)

Сине Мой, ще усилваме нишката на връзката с Мен. Ако съзнанието е изпълнено с твоето и с тебе, за Мене няма място в него. Ако е с Моето, в Моята Светлина пребиваваш. В химните се пее: „В Твоята Светлина ще видим Светлината“. Мисълта за Светлината я усилва. Мисълта за Мен ще е и мисъл за Светлината. Ако тя е постоянна и Моят Лик е постоянно в третото око, тогава съзнанието се намира в Лъча на постоянната Светлина. Мислите за Нас очистват съзнанието от боклука. Мислите за Нас възвишават. Мислите за Нас, устремявайки към Нас, увличат. Ако се въздигаш, мисли за Нас. Сребърният мост се изгражда от мисълта, циментира се от сърцето и се подържа от енергията на мисълта и сърцето. Извиквайки в съзнанието Моя Лик и повтаряйки Моето Име, усилвайки така неговото въздействие с ритъма на свещените повиквания, може да се увеличи енергията на напрежение на сребърната нишка на връзката. В моменти на радост и подем, в моменти на трудности и обременяващи обстоятелства, може да се усилва нишката. Ритъмът на усилването може да стане част от ритъма на всеки ден. Природата живее с ритъма, а още повече преуспява чрез ритъма нейният венец — човекът, който по този начин и без специални изрази и мъчителни усилия умножава своята светлина. Затова ритъмът на сутрешните и вечерни Обръщения не трябва да се нарушава от нищо, никога. Няма такива обстоятелства, които биха попречили на мисленото Обръщение към Владиката.И в труда, и по време на работа, и при почивка, тук или там и където и да било,при всички обстоятелства и при всякакви условия този ритъм не трябва да се нарушава никога. Веригата на нерушимия ритъм ще продължи и отвъд, когато бъдат преминати големите граници. Защото значението на ритъма си остава такова, каквото е на Земята и в Надземния свят. Ритъмът е основата на проявения свят. Върху него се изгражда всичко — от вибрациите на най-дребните частици материя, до системите от светове и галактики. Вселената се проявява във времето чрез ритъма. Ритъмът е космичната основа на Безпределността. Мятайки котвата за далечно плаване и знаейки, че вълните на пространствените мисли ще се върнат отново при изпратилия ги, може да се изгради върху ритъма и чрез ритъма стълбата на духа. Колкото по-далеч се захвърля котвата на бъдещото достижение, тоест магнитната котва на мисълта, толкова достижението ще бъде по-сигурно, тъй като мисълта при тези случаи е лишена от частиците и елементите на личното мислене и саможивостта, пречещи особено много на мисълта да се осъществи. Свръхличното мислене е силно с това, че тежките частици на саможивостта не го обременяват, задържайки мисълта около нейния родител. Мисълта е силна не с астралното си начало, а със сърдечния си огън. В противен случай светът отдавна би се разрушил от злобните мисли на двуногите или изпълнението на астралните желания би пораждало неизброими бедствия. Колко разрушителни думи се изказват под влияние на тъмните страсти и емоции и, въпреки това, светът се държи, защото мислите от Светлината са по-силни заради отсъствието на елементи на астралното начало, представляващо основа и крепост на саможивостта. Мисълта, устремена към далечното бъдеще, не може да бъде лична, защото личността е крайна и кръгът на проявите на нейните енергии не излиза извън пределите на един живот. Това, което е устремено към далечното бъдеще расте като добър посев. Затова всички Велики духове са приканвали и насочвали съзнанието на земните хора именно към бъдещето, и то към най-отдалеченото бъдеще, вливащо се в океана на Безпределността. Вечният живот е животът в бъдещето, заложен в настоящето. Бъдещето е мостът към Безпределността: без него не може да се влезе във Вечността, която царства над миналото, настоящето и бъдещето на човека. (2.166)

Сине Мой, яснотата на Лика на Владиката и процесът на постоянното предстояние трябва да бъдат доведени до такава степен на напрегнатост и отчетливост, че Невидимото Присъствие да стане реален фактор на живота. Тогава пред всевиждащото око на Учителя като на филм се разгръща животът на ученика и всяка постъпка, всяко чувство и мисъл са видими за Учителя на Светлината. Така, в осъзнаване на постоянното Присъствие, живее ученикът. Всичко виждаме и чуваме и Сам проверявам филма на твоя живот всеки ден. Нека това да ти даде сили да наложиш постоянен контрол над себе си. Вървим заедно и съзвучието на нашите съзнания е основното условие за напредъка. Ти съзвучиш с Мен и Моята воля се проявява в твоите воля и мисли и в целия ти живот. Затова гледай и преценявай къде е твоята воля и къде е Моята Воля, и коя от тях предпочиташ. (2.214)

Служенето на Йерархията на Светлината, служенето на Владиката се проявява в малките подробности на живота. В големите дела на духа е по-лесно да се издигне над блатото на всекидневието, отколкото над суетния живот на текущия ден. Но ако съзнателното служене на Владиката е станало потребност на устремения към Него дух, то може да се превърне в ежедневие, т.е.в постоянно всекидневно Общуване и непрекъснато Предстоене. Последното е особено трудно, дори и ако е установен ритъмът на всекидневно общуване духом с Владиката. Но Общуването е стъпало към Предстоенето. Ако е достигнато първото, то и второто ще бъде достигнато. Ритъмът на свещените повиквания често може да спре и погаси триумфа на тържествуващата суета. Хората живеят с нея и с нея запълват мозъка си. Но вървящият към Владиката не е суетлив и изпълва сърцето си с Владиката. Съзнанието може винаги да бъде освободено от суетните мисли с повтарянето на „Аум“ и извиквайки Образа на Учителя в третото око. Неговото име усилва въздействието на „Аум“. Настъпва ли тъмата, устремяват ли се към съзнанието вълните на преходните земни прояви, можеш да утвърдиш себе си в Светлината по три начина, предизвиквайки в третото око Образа на Владиката, повтаряйки Неговото име и ритмичните свещени призиви, освобождавайки мозъка си от всички ненужни мисли, не свързани с утвърждаването на Светлината. (2.253)

Всеки опит на тъмните приемайте като знак за вашето служене на Светлината и служенето на Владиката. (2.264)

Учителят ще приеме всички знаци на загриженост, внимание и признателност от страна на ученика. Тези знаци не са необходими на Него, а на този,който ги проявява. Защото всичко това са нишки на връзката, протегнати от сърцето на предания ученик към Сърцето на Учителя на Светлината. Сърцето се подхранва от тези чувства, както мозъкът се подхранва от мислите. Сърцето също има нужда от подхранване. Огънят на сърцето, както и всеки огън, изисква гориво. Такова гориво ще бъдат добрите чувства, които са като приношение на невидими дарове пред Олтара на Голямото Сърце. Тази връзка, прокарвана от добрите чувства в пространството, остава в него и тогава,когато е отхвърлен о тялото и служи като магнитна нишка, съединяваща Учителя и ученика извън плътните условия. Много важно е да се разбере извън какво се разполага Сребърната нишка на свръзката. Съзнанието трябва да се издигне над всички огради на всекидневието и привичността, над всички условия на преходното, за да види и усети, издигайки се, как тази блестяща нишка, извън която няма нищо друго, съединява Владиката с вървящите след Него. Трябва да се мисли за укрепване и усилване на Сребърната нишка. Тя може да бъде усилена и направена по-здрава от стоманено въже, по-здрава от стоманена верига, а освен това тя не гори и в огън, не потъва и във вода, а също и не ръждясва. Тя може да бъде прекъсната и да увисне в пространството, но причината за това никога не е Учителят. Затова тя трябва грижливо да се опазва. Веднъж прекъснати, двата й края не могат повече да се сраснат, както не може да срасне и скъсаната струна. Затова да опазим грижливо най — ценното, което имаме. Цветята трябва да се поливат всекидневно,за да не изсъхнат.Така и Сребърната нишка се нуждае от всекидневна грижа за нея. Тя не може да се скъса, когато сърцето пламти в любов и преданост към Владиката. Не може да угасне любовта, подхранвана от съзнанието всекидневно. Чувствата, изпращани към Учителя на Светлината, растат, а всички чувства по природа са безпределни. Така и усилването на Сребърната нишка е без предел. Това усилване на Нишката довежда до пълно сливане на съзнанието на ученика със съзнанието на Учителя на Светлината. Палория — така се нарича това състояние, показващо достигането на много високо стъпало. (2.270)

Човек може при всякакви условия на живот да се устремява към Нас. Нека този устрем не бъде временен и прекъснат, а постоянен. Няма нищо толкова важно и значително в живота, което би могло да ни засенчи и да постави временните, случайни и преходни условия на живот по-високо от това, което е най-нужно за човека. Нито работа, нито обстоятелства, нито характерът, нито всякакви други причини могат да бъдат препятствие на устремеността към Нас. Ние сме готови да подкрепим всяка искрица на духа,всеки устрем, насочен към Нас и да отговорим на всеки сърдечен зов. Ако Ние бъдем забравени, то сърдечният огън ще угасне и най-доброто, което е в човека, ще заглъхне в бъркотията на материалния свят. Но всекидневният ритъм ще даде сила на духа да върви по пътя и крачката му ще бъде твърда и неотклонна. Всеки може да достигне до Нас, ако поиска. Ще помогнем, но духът трябва сам да положи усилия. Ще поведем, но протегнете към Нас ръка. И ще посрещнем, когато удари вашият час. (2.271)

Да се утвърди постоянното помнене на Владиката все пак е възможно, макар и да се изискват немалко труд и усилия за това. Най-лесно може да се постигне това чрез любовта. Предаността, устремеността и всички останали качества на духа също сближават, но любовта е най-краткият път. Когато тя е налице, тогава не е необходимо да си налагаш да мислиш за любимия. Където е любовта, там е и сърцето,защото сърцето е което обича. Ясно е казано,че където е съкровището ви, там е и сърцето, и тогава не са необходими мъчителни усилия, защото любовта не познава прегради нито във времето, нито в пространството. Разстоянието за нея е нищо. Когато тя е налице, няма значение за духа в какво тяло и къде се намира, живее ли той на Земята или в Надземния свят. Любовта може да се усили, ако се мисли постоянно за нея. Тя е плодоносно чувство. В името на любовта към Родината героят гледа без да трепне смъртта в лицето, готов да умре за нея. Жертва, отказ и отричане — така е за тези, не познаващи любовта. Но за Любовта това е приношение и радостно отдаване. Любовта отдава и принася на Любимия най-доброто, което има, при това без специални думи и мъчителни усилия. Това, за което са необходими години дълги и упорити усилия на съсредоточване и упражнения, любовта достига естествено, просто и почти неусетно за себе си, тъй като огънят на любовта, огънят на сърцето надвишава всички останали чувства, надвишава пламъка на другите приношения. И преданост, и равновесие, и устременост, и тържественост без любов са като форма без съдържание: изглежда, че всичко има, но главното липсва. Размишлението за чувството на Любов при непосредствената връзка с Владиката ще бъде като един вид нагнетяване на това чувство, защото чувствата могат да бъдат нагнетявани съзнателно. Тогава мисълта просто и естествено ще се намира постоянно до Този, Когото обича сърцето. Мисъл и грижа за тези, които обичаме — при това без всякакви насилствени размисли. Само любовта може да каже: какво още мога да ти принеса днес, Владико? И принася без да държи сметка. Така най-трудното се постига просто чрез Любовта. Може да се помисли и за това как се изпълнява любимият и нелюбим труд. Колко лек, радостен и носещ светлина е първият труд и колко тъмен и помрачен вторият. Радостен подвиг може да бъде сътворен само в любов и чрез любов. Иначе това не е подвиг, а отегчително, тежко и унило задължение. Подвигът трябва да бъде радостен, но това е невъзможно ако в сърцето няма любов към Този, който е приканил към подвига. Нека да преуспеем с любовта, да победим с нея и с нея да преминем безпрепятствено там, където са струпани грамади от препятствия. (2.272)

Общуването с мисли е най-трудното. Трудно е с това, че да се отличи своята мисъл от мисълта, изпратена от Нас, често е напълно невъзможно. При изразено сливане на съзнанията това не е и необходимо, тъй като нашите мисли се сливат в едно русло. Но при разминаване на съзнанията лесно могат да се приемат своите мисли за Наши. Затова толкова много се говори за единение в духа и отричане от себе си. Вместо това да се носи при Нас своето, по-добре е, оставяйки го в подножието, да се върви след Нашето без багаж. Тогава ще може да се взема свободно и лесно само от Нашето. У обикновените хора цялото съзнание е изпълнено само със своето, а при нашите — с Нашето, но в пряка зависимост от степента на самоотричане и способността за него. Да се служи на двама господари е невъзможно без ущърб за единия от тях. Да служиш на себе си и на Владиката също е невъзможно:или на себе си, или на Владиката — като реши духът. Всяко преодоляване на себе си или на външните препятствия в себе си ще бъде признак за служене на Владиката. Това и трябва да се запомни: победа в името на Владиката и заради Него. Заради себе си можеш да победиш един или два пъти, след което импулсът отслабва, но заради Този, Който незримо присъства винаги с нас,заради Него, принасяйки Му тези знаци за любов, можете да се трудите без разчет и без да се отпускат ръцете. В тази любов, принасяща плодовете на всекидневния си труд, ще се състои и служенето на Светлината. Тя дава сили да се върви докрай, до победа.Затова и се нарича Любов-Победителка. (2.309)

Сине Мой, близко е Майката на Агни Йога и грижите й са постоянни. Нека заедно да се порадваме на срещата на отдавнашните спътници. Неотдавнашното приближаване към Учението не трябва да смущава. Донеслият придобивките си със себе си ще премине през периода на повика, осветен от огньовете, които няма да угаснат и по-нататък. Нека горчивият опит от предишните срещи да не послужи като причина за отсъствието на способност да се разпознаят минувачите от близките. По-добре две или три съгласувани аури, отколкото сто дисхармонични. И раздялата нека не смущава, защото няма разстояние за тънките енергии. Колкото по-тънка и висша е енергията, толкова по-малко значение имат за нея пространството и времето. Те нямат значение и за отвореното ухо и очи. Няма такива и за мисълта. Мисълта пронизва пространството като светлината на мълния, но тя е по-бърза и от светлината. Мисълта е извън времето по отношение на нейната бързина. Мисълта и обектът на нейната устременост, тоест това, към което или към когото е насочена, се обединяват мигновено и далечният приемник възприема пространствената вест. (2.346)

Сине Мой, бъди с Мен винаги. Нека Моето Присъствие стане за теб осъзнато постоянно и непрекъснато. Откъснат от Мен не прави нищо. Всичко прави заедно с Мен. И оставайки насаме мисли за това, че нито самотата, нито отделеността не съществуват. Представяй си себе си като в стъклена къща. И помни, че разстояния няма, че духът е вездесъщ, че Орловите очи са над вас. (2.361)

Вие се радвате да видите и усетите сърцето, горящо в любов и устременост към Владиката, радваме се и Ние. Вие се радвате да срещнете вървящите усилено към Владиката, радваме се и ние. Радваме се да виждаме и вас, горящ с всички огньове. С какво можете да не донесете радост? С горенето на сърцето и силния устрем да подобрите себе си. По сиянието на вашата аура определяме всяка ваша крачка и победите по пътя. Толкова просто и естествено е желанието да зарадваме тези, които обичаме. Тази радост можете да давате на мен и Владиката ежедневно, трудейки се над себе си и подобрявайки себе си. Ако за вас е радост да бъдете с тези, които са ви близки по дух и чието сърце гори от любов към Голямото сърце, то и на Нас е радостно да се бъдем с тях и със вас, когато се обединявате в единен стремеж към целта. Тогава вашата радост става Наша и тогава сме близо до вас. Трябва да помислите за това с какво можете да донесете радост на Владиката и на нас. Да носите съзнателно радост на Този, Който е поел отговорност за вас, ще бъде най-доброто приношение на духа. (2.364)

Приближаването към Владиката става по пътя на издигане светимостта на аурните излъчвания. Колкото повече е Светлината в тебе, колкото по-бързо нараства нейната сила, толкова по-бързо става сближаването. Всяко качество на духа, бидейки вместилище на Светлината-Огън, утвърждавайки се, приближава към Владиката. Елате при Мене всички. Да се приближат има много желаещи, но колко малко са тези, които искат и намират сили да повишат своята светимост и полагат усилия за това. Осветявайки се, се приближаваме и отново се отдалечаваме, затъмнявайки се. Може и трябва да се разбере, че осветяването е най-бързият метод и няма обходна пътека. Да се осветиш и да задържиш Светлината, способстваща за сближаването, означава да не забавяш скоростта на приближаването. Всеки иска да достигне. Затова указвам как може да се достигне до Мен, как, след като е запален огъня, да се задържи. Можете ясно да си представите как върви към сближаването с Единния Фокус на Светлината светилникът вътре и нека това ви даде сили да вървите към определената среща. Съзнанието е в непрекъснато движение и всяка крачка,която прави, е или напред, или на място, или назад. Духът безпогрешно знае каква е неговата крачка във всеки миг от живота. И как е възможно да тъпчете на място или да се връщате назад след като знаете, че и Владиката върви след своя Владика и всяка задръжка отнася пагубно назад. Къде? Не е ли в тъмнината? Затова непрекъснатото бодърстване се посочва като сигурен метод за постоянно подържане пламъка на духа. Но само подържане вече е недостатъчно: предишната степен на светимост ще остави и на същото отдалечение. А Ние говорим за сближаване, за постоянно приближаване към фокуса на Светлината. Осъзнаването на това ще ви даде сила не само за утвърждаване на необходимите качества, но и на всичко, което сближава с Владиката.Огънят на несломимата решителност израства от осъзнаването на този огнен път. Пътят, водещ към Владиката, е наистина огнен. Неизчерпаема е силата на духа, когато е призована от духа съзнателно. Да! Да! Да! Могат да се намерят сили да се върви докрай и да се достигне, докато собствената светлина не се слее в пълно съзвучие със Светлината на Този, Който ви е Призовал след Себе Си. (2.365)

За единението на съзнанията е казано много и все пак, независимо от това, тази мощ, която се ражда при обединяването със съзнанието на Великото Сърце, не е разбрана до край. Формулата е дадена ясно и изчерпателно: „Аз съм в Отца, Отец е в мен, аз съм във вас и ние сме едно.“ И още: „Сам по себе си аз съм нищо; Отец, който е в мен,Той твори.“ — така е говорил Самият Владика. Следователно, силата не е в самия себе си, а в Йерархията на Светлината, в обединението на съзнанието с нея, в сливането с нейното съзнание. За да твориш със силата на Йерархията на Светлината трябва да се слееш с нея, трябва да се обединиш в съзнанието с нея. Не с мозъка, а със сърцето се осъществява това обединение. Когато в сърцето е Владиката, непреодолима няма. Едно условие само остава винаги неизменно — със силата на Йерархията, със силата на Владиката може да се твори не в свое име, не заради себе си и за себе си, а за Общото благо.Помощта идва и силите се дават, но за да се твори благо за хората. (2.368)

Указвам да се приеме върху себе си психическото разреждане на пространственото напрежение, изпращайки във възлите на нагнетяване лъчи енергия, разбиващи тези възли. Можете да се представите ярко как синият или розов лъч, прорязвайки пространството, достига своята цел и разсейва набъбналите гнойници от разрушителни енергии. При тази работа се изисква пълно обединение с Нас и осъзнаване на това,че действието се извършва с Нашата сила по формулата „аз сам по себе си съм нищо“.С Висшата сила се сътворява Великото дело. Нужно е пълно отричане от личните опити и пълно сливане на съзнанието с Мен при изпълнението на това пространствено Поръчение. С мисъл, слята с Нас, трябва да се помогне на делото на мира, удържайки бесът на злото от безумие. Не трябва да се мисли за това, че собствените сили са нищожни. Собствените сили са малки, но Нашите са огромни и когато бъде създаден мостът на свръзката, силите ще нараснат и ще се умножат с Нашата сила. Светлината на малката лампа е слаба, но тя се захранва от централната станция и стига да се замени малката лампа с голяма, силата на светлината нараства. Трябва да се разшири рефлекторът на съзнанието и да се направи голям, за да може да предава още повече светлина. Всичко лично трябва да се отхвърли — то пречи, намалявайки полезната отразяваща площ на рефлектора. Собствените мисли трябва да се изпращат твърдо, спокойно и отчетливо, имайки при това в предвид, че набъбването на гнойниците се предизвиква от напрежението на астралните излъчвания на човешкия организъм, чиято сила се подчинява на силата на мислите от по-висок порядък. Би било по-лесно да се обуздаят силите на разрушението и тъмата, ако разредителите бяха повече. Но те са твърде малко и от това се възползва тъмата. (2.466)

Можете да се запитате, от къде съвсем прости хора са намирали огромната и постоянна сила на духа да противостоят на тъмата, често бидейки съвсем сами? От къде са почерпили тази непреодолима огнена мощ? От осъзнатата или неосъзната близост с Източника на тази мощ, с Йерархията на Светлината. Зърното на духа им, бидейки свързано с Нея, по огнената нишка на връзката е получавало прилив на огнена сила и тогава човекът е усещал своята несъкрушимост, своята сила и отсъствие на страх. Много свидетелства от историята Знаем за това как са умирали тези твърди хора, как са гледали смъртта в лицето, презирайки я, как са отивали на кладата или към мъченията.Огромна е силата на духа, осъзнал своята връзка с неизчерпаемия Източник на Космическата Мощ на Йерархията на Светлината. Тя е безпределна. (2.476)

Съзвучието не винаги е еднакво пълно, причините за което са много. Затова няма да се чудим,че усещането за Нашата Близост при всеки контакт е различно. Важно е да се съхрани ритъмът, който може да бъде нарастващ или намаляващ. От ритъма също зависи много. Днес ще кажа следното: всяко съприкосновение с Нас, всеки контакт, всяка среща в тяло, в плътния свят или в Надземния свят, всички сънища и видения-всичко това е само продължение на установени и утвърдени в миналото взаимоотношения. И веригата на бъдещите следствия продължава без прекъсване в бъдещето, като гаранция за нерушимостта на връзките между нас. Те са доброволни, свободни и одухотворени от служенето на Този, Който е зад нас. Връзката в духа е по-силна и здрава от всички земни връзки. (2.579)

Възможностите за Общуване не винаги са еднакви, затова не изпускайте момента.Да се задържи дълго напрежението на контакта не е лесно, от тук и умората,като след тежка работа. Тогава казваме: предпазливост и отдих. Асимилацията на Нашите Лъчи изисква много продължителна подготовка. Ако това, което организмът издържа сега, беше дадено в началото, възприемащият апарат би бил претоварен. Ето защо е нужна тази постепенност на приучване на съзнанието и приемника към все по-голямо и по-голямо огнено напрежение. То трябва да нараства постепенно, неотклонно и постоянно, тъй като напрежението на огнените сфери е извън човешките представи. Висшата Светлина ще ослепи неподготвеното око, затова и към Светлината също се налага да се приучваш. Доктрината на напрежението е предизвикана от необходимостта да се подготви човечеството за пребиваване в условията на по-високите планове на съзнанието. Настъпващата Огнена епоха изисква и подготовка на човешкия организъм. (2.625)

Съзнанието живее, подчинявайки се на своя ритъм. Той може да бъде нарушен, но да го заставиш да върви по своему е невъзможно. Затова всяко насилие над него не дава желаните резултати. От тук и повторните неудачи да се заставиш да приемаш, когато то замлъкне. Говорено е за това, че Моите мисли ще могат да се записват и през деня, но никога не е казвано, че Моят беззвучен глас ще може да бъде чуван винаги. Степените на Общуване са различни и тяхната сила и напрежение зависят от Моята воля. Насилствено да се даде желаната степен на контакт не може. Много условия влияят върху това и от тях ритъмът на съзнанието е един от решаващите.Не винаги светлината е еднакво достъпна за съзнанието. Поради това когато неговите вълни са напрегнати, тогава трябва да се взема всичко, което е възможно. (3.17)

(МАЙ).Не съветвам да се форсират възприятията, но съветвам да се бъде винаги в пълна готовност, когато съзнанието започне да звучи напрегнато. Тази готовност трябва да бъде постоянна и независима от настроението или обкръжението. Помнете думите: не знаете нито деня, нито часа…Когато е споменавано за Вестителя, когото са чакали, се е имала в предвид именно тази постоянна готовност да не се изпуснат изпратените възможности за нови постъпления. (3.18)

(Гуру). Редуването на пространствените вълни става закономерно, подчинявайки се на известен ритъм. Това трябва да се има в предвид при контакт с пространството. Ценно е естественото постъпване на пространствени мисли. Всяко насилие над себе си в тази област е съвършено недопустимо. Възприемащ или мълчащ, във възход или в упадък, но устремен и винаги готов-такъв трябва да бъде духът, бодърстващ на стража. (3.19 )

Без да се излиза от себе си, а обхващайки в себе си явлението, обгръщайки го със своето съзнание,то бива постигнато. Постиганото явление се включва в обхвата на съзнанието. Където е съзнанието, там е и духът. Когато съзнанието с всички сили се стреми да обхване Моята същност, Аз му се разкривам. Моята същност се нуждае от осъзнаване. Мярката на разбиране се определя от широтата и вместимостта на съзнанието. Ограничеността се заменя от безпределността, малкото-от голямото. Това ограничение се отхвърля постепенно, утвърждавайки пътя на духа. Сред видимото се утвърждава невидимото, сред тъмнината — светлина. Това е път на утвърждаване на несъмненото, въпреки плътната очевидност. Няма друг път, освен пътят на утвърждаването на духа. Духът е над всичко и всичко е в духа. Духът не се страхува, защото нищо не може да му навреди. Обвивките са негови слуги. Той не се отъждествява с нито една от тях, защото познава тяхната временност. Духът е огън, а огненото тяло е неговото несменяемо облекло. За да се пребивава в него съзнателно, то трябва да се оформи. Утвърждаването на качествата на духа е процес на съзнателно оформяне на огненото тяло. Свещената Етика се превръща в огнено действие, когато се прилага на практика в живота. Отвлечените добродетели стават огнена действителност на живота, а качествата на духа — стъпала на подема. Трябва да се разбере, че са напразни всички усилия и труд, ако, учението на Живата Етика не е въплътено в живота. Прилагането е най-краткият път към достиженията. Не познаваме друг път. Това е и пътят към живота, единствено възможен на вашата Земя. Но хората търсят обходни пътища, само за да се отклонят от необходимостта за прилагане на Учението на нашето Братство в живота. Изисквайте прилагане на Учението на Огнената Йога на практика. Не се крийте зад думите.Колко прекрасни начинания са потънали в думите. Как да ви убедим, че само разбраното и приложеното остава с вас завинаги. Разбраното, но не приложено, си отива от вас заедно с обвивките, често без да оставя следа и върху тях. И най-прекрасните, но празни думи,правят обвивката празна. Не вярвайте на думите, пазете се от думите — нека действията заменят думите. А колко обичат двукраките да заменят действията с думи. Ценим думите, обозначаващи действие. Думата и нейното осъществяване са неразделни, иначе думата се превръща в дим. Няма да слушат и вас, ако вашите думи не са подкрепени от практика в живота. Нямате право да учите, ако това, на което учите, не сте приложили лично. Празни са не приложените думи, а всички мислени построения са на пясък, и животът е на пясък, и това не са достижения, а пясъчни купчини, разнасяни от вятъра. Тъмен е пътят на заменилият действията с думи. По-добре е да се говори колкото може по-малко, защото тогава ще бъде по-малка и вредата. Папагалите също говорят, но нямайки зла умисъл, по-малко вредят. Проявете съизмеримост между думите и делата. (3.21)

Правилно: нищо, никакви причини, никакви обяснения, никакви обстоятелства не могат да служат за оправдание на това Общуването да не се състои. Причините се подхвърлят от тъмните, за да отделят. Няма да се подадем на никакви уловки, каквато и мисъл или обстоятелства да подхвърлят те. Нека Общуването да бъде ритмично като изгрева на слънцето. Никакви обстоятелства не могат да попречат на устремяването на мисълта към Мен в уговореното време. Всеки опит на тъмните да нарушат ритъма на Общуването нека да послужи като стимул за неговото усилване двойно, тройно, няколко пъти. Задържането не е от Мен.Със записите е по-трудно,но и тук трябва да се направи всичко възможно и невъзможно, за да не се прекъсват те. Сине Мой, докосването до Безпределността открива на съзнанието безпределността на мисълта. На нейните крила са възможни полети към Далечни светове. Както мислено оставяш своето тяло и достигаш до Мен, така, благодарение на делимостта на духа, можеш с мислите си да бъдеш там, където може да долети мисълта. В далечните полети отлитат в пространството израстъците на земните илюзии. Затова трябва да се стремите извън пределите на планетата. Каналите, прокарани от мисълта в пространството, ще послужат като пътища за полети. Ето, ние сме на Венера. Да погледнем от тук към Земята. Далече, далече е Земята, загубена в океана от Светове. Колко са малки и колко са нищожни са малките светове на всеки земен жител, затворен само в себе си. Колко са далеч от безграничните възможности на Космичния живот. Общуването с Далечните светове освобождава, преди всичко, съзнанието от теснотата и ограничеността на личния свят на земните преживелици, от тези клетчици, в които се приютяват съзнанията на много хора.Ти търсеше свободата на духа на Земята, на върха на планината на Майката на света: на звездата на Майката на света, в нейното пространство я търси. В пространството на тази звезда днес ти ще придобиеш освобождаване на духа От властта на земните притегляния, от властта на Земята и призрачния свят на земните условия, които те обкръжават. Стария свят, предишния свят, миналия свят, светът на ярките и привични земни преживявания в съзнанието разрушихме с вибрацията на Далечния свят, с аурата на звездата на Майката на света. Ето, докосна се само мислено до Нея, устремявайки се в пространството, но усещаш и виждаш как вибрациите на Нейната аура преодоляват силата на земните притегляния. Великата майка ще приеме твоя дух под крилото на Своите светлоносни излъчвания. Това не е фантазия. Нейната епоха започна и съзнателността на устремения към Нея дух ще бъде подкрепена открито и явно. Нека и Моят Лик те съпровожда неразделно в далечните полети в пространството. Да мислиш космично е по-лесно да започнеш да се учиш на далечната планета на Владетелката на света. Сине Мой, усещаш как духът разрушава преградите и стените на своята тъмница, в която живее на земята. Земята е също и магнит. Магнитното притегляне на земната сфера се преодолява и може да бъде преодоляно от притеглянето на сферите на Далечните светове. Техните лъчи са насочени към земята, засягайки цялото растително и животинско царство, включително и човека и минералите. Средоточие на звездните лъчи в продължение на хилядолетия представлява звездната същност на човека. По тези лъчи, осъзнати в духа, е възможно да се устремиш извън пределите на Земята. Където е мисълта, там е и духът. А мисълта е там, където е изпратена от волята. А волята е огън, не познаващ разстояния и ограничения, когато действа мисълта. (3.71)

Непрекъснатата верига, звената на която са здрави, има сила и цена. Да се действа може само при здрава верига. Вибрациите се предават по веригата от Мен надолу, като Аз съм предаващият, а всяко звено приема и предава. Не е необходимо да се спускам по други начин. Пътят с предаване на мисълта е най-бърз. Той зависи само от умението и способността да се отречеш от себе си. Приятелю, в стремежа към Нас не можеш да се откъснеш от своя апарат на духа, но той трябва да действа без примес на саможивост. Пълнотата на сливането и контакта изключва саможивостта. Отварят се нови врати към Нашето Царство. (3.104)

Питам ви, възможно ли е да се научи течението на мислите на Учителя на Светлината? Възможно е. Как? Отричайки се от себе си и съсредоточвайки се върху Мен, отричайки се от личното в себе си, от своята земна личност и пренасяйки съзнанието в областта на свръхличното, тоест в шестия принцип. Аз съм във вас, вие сте в Мен със своя шести или в шестия си принцип, обединяващ Адептите в Братство, а хората в единно стадо или единно семейство на човечеството. Пазачът на прага, препятстващ сливането с Мен, представлява саможивостта, т.е.личното начало и всичко, с което е изпълнено съзнанието на личността. Личността е като каменна скала, затваряща входа и достъпа до Мен. Ти искаш да мислиш само за Мен и Моя свят, но саможивостта упорито, настойчиво и непреодолимо натрапва на съзнанието мисленето само за себе си пречейки на съсредоточването върху Мен. Докато това чудовище не е обуздано, не е подчинено и волята не е го овладяла изцяло, то ще продължава да пречи и да застава между тебе и Мене. Ти искаш да пребъдеш с мен, откъсвайки се от него, а то иска ти да бъдеш с него и да мислиш за него, тоест за себе си, за външния човек в тебе и за обичайността, която го заобикаля. Ето прагът, пазачът на прага и ти, устремен към Мен…Кой ще победи? Стражът пред прага, чудовището на саможивостта, е много силен. Трябва да се види той в цялата му противодействаща на сливането с Мен сила, стояща между твоята устременост към Светлината, желанието ти за Светлина и Мен. Защо са нужни толкова усилия, толкова борба, толкова неимоверно упорство и настойчивост? Защо? Само заради това, че саможивостта пречи, заставайки като скала на пътя. Това чудовище трябва да се убие, иначе то ще погуби цветовете на духа. Ти искаш да мислиш за Мен, а то — за себе си. Ти искаш да бъдеш с Мен, а то със себе си, със своите желания и мисли, отнасящи се само до него, само до себе си. Разбирането същността на този враг на Светлината в себе си и неговата сила е много необходима крачка по пътя на преодоляване на себе си и победата над себе си, тоест над това чудовище. Дори и сега, за да се приближиш до Мен, колко енергия трябваше да се употреби и време, за да се сломи неговото противодействие. Убито, то няма да пречи и Общуването с Мен ще бъде леко и свободно достъпно, а постоянството на Предстоенето — осъществимо, а Моят Образ в третото око — постоянен. Само с извършването на подвиг може да бъде победено то. В огнен подвиг се побеждава това чудовище на мрака. Подвижничеството е процес на преодоляване на себе си и победа над чудовището на саможивостта или на личното начало в себе си. Сила за противопоставяне на своеволието на обвивките ще Дам. Ще ги обуздаваме заедно. Всичките са непокорни, всичките са своенравни и всичките изискват контрол. Домът, разделен в себе си, няма да устои: така и духът, разделен в себе си от силите на притегляне на необузданите обвивки и притеглянето към фокуса на Светлината. Или едното, или другото трябва да победи. Но когато на авансцената излезе волята и утвърди своята суверенна власт и първенството на духа в микрокосмоса на човека,победата става възможна. Не може да не победиш. Поражението е немислимо, тъй като аз съм зад тебе. Но да се бориш трябва ти сам и сам да победиш. А Аз ще помогна. Искаш ли да достигнеш? Ако искаш — ще достигнеш, защото вървим заедно. (3.105)

Когато изисквам единение, имам в предвид това обстоятелство, че мостът, обединяващ съзнанията, има устои на двата бряга. Всеки укрепва устоите му на своя бряг. И само двустранното укрепване на тези устои дава здравина на моста. Какво е направено за това единението да се състои? Какво е направено от всеки от вас? Схармонизирането на съзнанията изисква време, но то няма да бъде достигнато, ако не бъдат приложени усилия от двете страни. Никакви външни действия, думи и обръщения няма да помогнат, ако в тях не взема активно участие сърцето. Бездушните, тоест безсърдечните действия, няма да дадат желаните плодове. Не мога да допусна Моята помощ да се разтвори в бездушни действия. Вече съм казвам, че спояващият действията на сърцето цимент ще бъде любовта. Насила да се обича не можеш да заставиш. Но единението на съзнанията в Моята Светлина може да утвърди това чувство. Някой, все пак, трябва да отстъпи от своето, да отстъпи от своята саможивост, от своето малко самоутвърждаващо се „аз“. На Мен ми е нужно единение в духа. (3.185)

(Гуру). Почитание, тържественост и устременост са форми на Общуването в духа. Но има и други форми. Обсебените общуват също със своите обсебватели. Но Висшите огньове не допускат обсебватели. Почитанието се увенчава с Поръчителство, тържествеността — с допускане и устремеността — със сливане с това, към което се устремява сърцето. Така почитането, тържествеността и устремеността представляват възможности за възхода на духа. (3.234)

Дълго се влачи опашката на непослушанието, последвана от прах и мръсотия. Ако бихте могли само да се държите неотделимо. Колко пъти е говорено за това, че постоянството на непрекъснатото Предстоене трябва да се утвърди каквото и да става, както и избраният Образ в третото око, че съблюдаването на тези условия дава възможност да се избегне злото. И все пак не достига устременост, за да се изпълни този Указ. Време има за всичко, за най-ненужни мисли, но за най-нужното не можем да намерим. Но световното неблагополучие и нахлуването на хаоса в аурата на планетата настоятелно са изисквали и изискват следването на това Указание. Не можем да помогнем, ако съзнанието е закрито от нас зад дима на земната кухня. Но Указът трябва да се изпълни въпреки всичко. Ще посветим на това за начало поне един ден, после времето може да се разшири. Без въздух не може да се преживее повече от една минута, а без Светлина как ще се преживее! Изисквам да се съберат всички сили на духа, за да бъде изпълнен Указът. Изисквам да се предшества всяко действие,всяка мисъл и всяка дума с утвърждаване на Лика и мисъл за това, че Присъствието на Учителя в духа може да бъде осъзнавано непрекъснато. Как може по други начин да се установи постоянството на Предстоенето. Тъмнината е огромна, но непоколебимото следване зад Призовалия ще разсее тъмата и няма да позволи крилата на мрака да се докоснат до съзнанието. Нима призраците на Майя и фантомите на случайните мисли могат да заменят Светлината на Йерарха и Неговата Близост? Откъслеците на мисленето предлагам да се заменят със сиянието на Светлината. За това е необходимо едно — да не се откъсва мисълта от Мен. Защото Аз съм с вас само тогава, когато вие сте с Мен. Но колко често вие сте с нещо друго и с цялото си съзнание се потопявате в Майя. Всичко наоколо е Майя, колкото и крещяща да бъде тя. Но Моят Свят и Моята Близост са извън Майя. Стига само да се разкъсат покривалата й и Моята близост отново става явна. Елате при Мен, но свободни от смътните призраци, от слузта на съмнението, от мътното опиянение, от съблазните на времето, пространството и вещите. Ще Ви посрещна свободни. Но как искате да видите Светлината, плътно закрити зад мрежата на измислените тъмни обвързаности. Разбийте веригите на робството, разкъсайте оковите. Веригите на Майя са по-здрави и силни от железни вериги. Свободни ще ви посрещна. И ви казвам как по-бързо и по-близко да се дойдете до Мен. (3.257)

Устремеността към висшето е необходима, защото когато тя се прекъсне и притокът на висшите енергии се прекратява. Тогава висшето се заменя от низшето и съзнанието може да бъде залято от вълните на злото. Природата не търпи празнота. (3.280)

Божието милосърдие може да се разглежда като неотменимо право на човека при всякакви условия да се устремява с мисълта си нагоре. (3.282)

Приближаваме се, когато се установи съзвучие. Съзвучието е възможно само тогава, когато, когато своето отстъпи на заден план и Моето стане първо в съзнанието. Как би могло да се намери за Моето място, ако своето заема цялото поле на мисленето. Произволът на мисълта не допуска контрол. Ущърбът от своеволното течение на мислите е толкова голям, че действително си струва да се помисли за това те да бъдат обуздани и насочени по руслото, определено от волята. В крайна сметка мисълта се подчинява, стига само желанието да се установи съзвучие е достатъчно силно. Процесът се облегчава много, ако устремеността да се овладее мисълта е циментирана с любов към Владиката. Любовта, както и всяко друго чувство, може да бъде усилвана съзнателно. Тя може да се усили с признателност и разбиране на това колко грижи, любов и внимание са получени от страна на Великото сърце. Колко пъти съзнанието е потъвало в суетата и бъркотията на външния свят, колко пъти са затихвали огньовете на устремеността, колко пъти събуждането на уж изживени наслоения от миналото е пречело на движението по-нататък и все пак, независимо от всичко, не сте били изоставени. И щом като е отминавала вълната на плътните въздействия, отново се е усещала далечната Близост. Но трябва да се помогне на Явлението с неукротимостта на огнения устрем и с разбирането, че Близостта е над всичко. Всичко е допустимо и всичко е позволено, но при условие че Образът на Учителя в третото око е постоянен. Как да се достигне това постоянство? Само с утвърждаване на мисълта. Но как да се утвърди мисълта? С ритъма на всекидневното повторение. Сутрин и вечер може да й се посвети нужното време. Нека то да бъде съвсем малко, но пълнозвучно и утвърждаващо с всички сили на духа и желание на сърцето явлението на непрекъснатото предстоене и Лика на учителя пред вътрешното око на съзнанието. Може, може да се достигне дори и най-трудното, ако огненото желание е подържано с ритъм. Ритъмът увеличава силата, пред която отстъпва съпротивлението и противодействието на обвивките. Какво от това, че до сега достижението не е се удавало. Давам ключа-всекидневния и неотклонен ритъм. С ритъм може да се достигне, потвърждавам. От сега на тази мисъл, полезна и нужна, се отделя време за ритмичното й внедряване в съзнанието, докато не нарасне и придобие такава сила, че тъпото противодействие на обвивките да бъде победено. Много важно е да се отбележи как нещо вътре яростно се съпротивлява на най-полезните начинания. Висшето „Аз“ на човека иска и се стреми към Светлината, но низшето „аз“ упорства. С ритъма се преодолява тъмното упорство на всички обвивки и с ритъма сe постига победата. Много пъти е говорено за това, че този побеждава всичко, който самия себе си успее да победи. Сега на отредения победител се дава огнен ключ в ръцете, който ще разтвори пред него сребърните врати на преодоляването. В ритъма се заключава тайната на неоспоримата победа на духа над обвивките, които го обличат и които трябва да му служат покорно в безкрайния път към Безпределността. (3.320)

„Утвърждавам: от сега нататък Образът на Владиката ще бъде винаги пред мен и ще ме съпътства постоянно във всички мои дела през деня и по време на сън през нощта.“ — така си казва ученикът и умножава своите сили. (3.321)

Помощта е готова и бързо долита, ако обръщението е искрено и достатъчно силно. (3.322)

(М.А.Й.). Призовавайки Ни към себе си с любов, с любовта ще удържите връзката. Повикът на любовта донася отговора на възлюбения. Как можем да не отговорим на огнения призив на сърцето. Мнозина не успяват в своите стремежи, защото заменят огнеността на непосредственото Общуване, предизвикано от силата на това чувство, с разсъдъчни постройки на интелекта. Не разсъждения са нужни, а топлината на непосредственото чувство. (3.323)

(Гуру). За общуване с тези, които обичате, нищо не е нужно, освен любов и устременост. Любовта преодолява всички прегради на видимия и невидимия свят и със силата на своя магнетизъм привлича желаното. Самият Той е казал: любовта е силна като смъртта и стрелите й са огнени. Може да се подсили, като се добави: любовта е по-силна от смъртта. За любовта няма никакво значение в какво тяло е любимият, защото тя побеждава и преодолява всичко, което са изправи на нейния път. (3.324)

Недисциплинираното мислене е бич за човечеството. Както в старинната легенда — извикани са сили, а да се управляват не достига умението. Но мисълта трябва да се управлява. Самотек на мислите е недопустим. Но когато Ликът е постоянно в третото око, тогава и потокът на мислите се оцветява в съответния цвят и губи своята обичайна земна тежест. С други думи — Светлината прониква в мисления свят на човека, а с нея и радостта, увереността, устойчивостта и устремеността. Образът на Учителя в третото око е явление абсолютно полезно. Той трябва все по-често и по-често да бъде предизвикван, докато не стане постоянен. Всичко е достижимо, ако са положени достатъчно усилия и желание. (3.332)

Мисълта за Най-висшето прониква през високите сфери и донася техния отзвук. И тогава докосването на Висшия свят става осезаемо. Съзнанието е изпълнено постоянно с рояк различни мисли и образите,свързани с тях. Цялото това сборище от непроизволни мислени образувания може да се замени с един единствен, изместващ всичко Лик на Владиката и да се изпълни с него цялото съзнание. Но мисълта е магнетична и всяка свързва съзнанието с онази сфера, към която тя принадлежи, създавайки канал за проникването на съзвучни мисли. Когато образът на Владиката заема цялото поле на съзнанието, магнетичната връзка създава и съответстващото притегляне и отваря възможност за постъпването на високи мисли, свързани със света на Владиката. Не е лесно да се задържи съзнанието при Височайшето, но такова съсредоточване е плодоносно. Роякът от земни мисли — това е личният свят на човека. Той може да бъде преодолян само с отричане от самия себе си и приемане за изпълнение на древния завет: „Отвърни се от себе си и Ме следвай“. С това се дава и ключът към Висшите светове. Стига само да го завъртиш и входът към охраняваното царство се отваря. Но откъслеците от личното мислене са по-скъпи от свръх личните мисли и тогава те отлитат, опърлени от грапавото докосване на саможивостта. Но ако духът намери сили в себе си да се отрече от нея, достъпът до пространствените мисли става лесно достижим. Ако човек отъждествява себе си със своята преходна личност и смята, че в нея се съдържа всичко, той няма да намери сили в себе си да се отрече от нея. Но ако разчлени в съзнанието си обвивките и отдели своята Безсмъртна триада от тези обличащи я обвивки, той ще може да застане сякаш встрани от тях и да погледне на себе си, на земното себе, както актьорът на сцената гледа на себе си като изпълнител на дадената му роля. Изпълнителят, Сутратма, актьорът е този, който стои зад гърба на представяния персонаж и го кара да играе приетата роля. Стоящият зад гърба и Знаещият, че всичко това е само игра,временна и ограничена в предела на изпълняваната роля, е именно Този, Който гледа, Гледащият безмълвно, Свидетелят, Регистраторът на всичко, което сътворява човек и през което преминава. Тази идея не е нова, но колко пъти трябва да се повтаря,за да стане реалност в живота и да изтръгне духа на човека от менгемето на малката му личност, личният свят на която заслонява космическия хоризонт на духа и го лишава от възможността да черпи безпределно от океана на пространствената мисъл. Повече или по-малко ясното осъзнаване на същността на Безмълвния свидетел ще дойде едва на последната степен от завършека на земната еволюция на духа. (3.358)

Когато настоявам да се бъде с Нас винаги, независимо от всичко, имам в предвид не външните препятствия, а нещо пречещо отвътре,под каквато и форма да се крие това „нещо“. Много предлози изобретява вървящото назад съзнание,за да оправдае своите задръжки и прекъсването на връзката с Нас. Но най-опасното и вредно от всички самооправдания е позоваването на своята недостойност, вследствие на едни или други погрешки, да се бъде духом с Мен. Знайте и запомнете неизличимо, че никой и нищо, никакви причини и самооправдания не могат да оправдаят откъсването от Владиката. Всичко това са призраци на Майя, често усилвани от тъмни внушения и злобни послания на тъмата. Никой и нищо не може да застане между нас, ако духът не допусне това натрапено убеждение, защото Аз съм с вас винаги. (3.384)

Под улегнал камък вода не тече. Задаването на въпрос винаги показва известна активност на съзнанието. Всеки въпрос съдържа елементи на устременост и дори дерзаене. Въпросът винаги е насочен напред,в бъдещето. Въпросът по същество е родствен с позива. В училищата трябва да се оставят точки за въпроси; колкото повече въпроси,толкова по-добре. Това положение е приложимо и по отношение на учениците, изучаващи Учението на Живота. Въпросът съдържа в себе си елементи на магнетизъм, защото привлича отговора. Въпросът е мисъл, оформена и устремена за получаване на отговор. А мисълта е магнетична. Магнетичната мисъл, ясно оформена във въпрос, предизвикан от насъщна необходимост и насочен към Учителя, не може да не получи и такъв ясен и определен отговор. Това може да се нарече въпросно — отговорна форма на Общуване. Във въпроса може съзнателно да се вложи и зов, и устременост, и молба, и обръщение, и дръзновение, усилвайки нишката на връзката и с огъня на сърцето. Празните въпроси се изключват напълно. Въпросите трябва са оправдани от необходимостта. Формулата „дерзай, чадо“ не изключва въпросите. (3.598)

Признавам за правилно да се започва деня с Мен и да се завършва с Мен, така че между началото и края му да бъде опъната нишката на непрекъснатото помнене. Нощта тогава ще бъде следствие на деня, причина-следствие по линия на родствените противоположности. Свят на причините и свят на следствията. Животът в тяло е в света на причините, след смъртта животът е в света на следствията. Но следствието е рожба на причината. В процеса на изживяването на следствията те на свой ред могат да станат условие за зараждането на нови причини. Затова пребиваването в Надземния свят обуславя характера на новото въплъщение. Нещо там може да бъде изживяно, а нещо-усилено. Там духът оформя своите желания и своите стремежи, както и това как иска да прояви своите енергии в следващото въплъщение, тоест да определи своята мисия на Земята. Всяка мисъл за бъдещето го оформя според силата на тази мисъл. Своята карма може да се определя съзнателно с мисълта:и земната и надземната. Ако това не става съзнателно и с разбиране,оформянето на кармата чрез мисълта става на самотек автоматично. И това става постоянно. По-добре е да се вземе кормилото или повода, или юздата в свои ръце. Мисълта се управлява от волята, а кармата се направлява от мисълта. Кармата може да се твори чрез волята съзнателно и планомерно. Защото кармата е верига от причини и верига от следствия, пораждащи нови причини. Следствията не могат да се избягнат, но да се трансмутира всяко едно в неговата противоположност е възможно. Разбойникът и блудницата са пример. (4.143).

Носим постоянно със себе си представата си за самия себе си. Тя трябва да се замени с Мен, с представата за Мен в себе си, така че мисълта за себе си да си замине и да се замени с мисли за Мен. Можеш да видиш себе си в моментите на деление на духа. Възможно е да видиш и Мене, отначало в тези моменти, а после — постоянно. Да се види Изображението веднага не може, но, натрупвайки впечатленията, може да се уплътнява представяния във въображението Образ до тогава, докато Той не се появи в ясно видима форма. Да се разбере най-нужното отвлечено е едно, а практически в приложение — съвсем друго. Укрепител на трайността на Образа ще бъде любовта. Тя също може да се усилва и развива. Усилва се с отварянето на сърцето срещу Лъча. Но лъчът изисква постоянство на неговото осъзнаване, без осъзнатото приемане ще премине мимоходом, както преминава покрай съзнанието всичко, на което не е обърнато внимание. В това се състои главното. Към каквото е насочено вниманието, това превалира в съзнанието в дадения момент. А вниманието се насочва от волята. Четейки книга насочваме вниманието си към нейното съдържание, иначе смисълът на прочетеното няма да достигне до съзнанието. Така е и с представянето на Лика. Фокусът на вниманието се съсредоточва върху Него до тогава, докато не стане Той неотделима част от съзнанието, неотделима и постоянна. Това,което не се удава след десет хилядния опит, се удава след десет хилядния плюс N, където N е величина, изразяваща разстоянието от дадената точка до целта, тоест явната видимост на Лика на Учителя. (4.144).

Може ли някой да твърди, че познава Владиката и цялата Книга на Неговите Животи? Не, да се твърди това е невъзможно. Но всеки, вървящ по Пътя, чрез Облика на Водещия, достъпен и близък на неговото съзнание, се приближава в една или друга степен до далечната цел. По такъв начин подходът към всеки дух, стоящ на Стълбата на Светлината и свързан с тези, които вървят след него, става чрез облика или формата на изразяване, достъпна за съзнанието на вървящия в дадения момент. И повиканият, представяйки си облика на повикалия според степента на своето разбиране, си създава възможност да се придвижва и издига на нови стъпала на възхода. В каквито и разнообразни образи или форми да се въплъщава или изявява Водещият, воденият приема най-близката му по изразяване форма и, свързвайки себе си с нея и чрез нея със Същността на Духа на Водача, спокойно, уверено и твърдо върви по Пътя. Няма значение към коя от временните форми е привлечено съзнанието на вървящия, стига да е намерен Най-близкият Облик и да е установена връзка с Него. Посредством външната, смъртна обвивка на Водещия воденият влиза в допир с Неговата Безсмъртна Индивидуалност, връзката с Която не се прекъсва никога. Външната форма на Водещия е само посредник, междинно звено на връзката, която не се прекратява и не се прекъсва със смъртта на физическата форма. Това условие се прилага много широко в сферата на Йерархичните връзки от горе до долу, от Владиците и до учениците на Неговите ученици, и учениците на тези последните, и по-надолу. (4.170).

Необходимо е Образът на Владиката да измести всичко не съзвучно със Светлината. Затова колкото и усилено и по какъвто и начин да се упражняваш в това най-нужно дело, освен полза и утвърждаване в Светлината, това упражнение няма да даде нищо друго. Довеждането яркостта на Изображението до степен на видимост е постижение, значението на което трябва да се разбере в цялата му дълбочина. Когато мисълта е насочена постоянно към даден предмет, той става близък. Чрез мисълта приближаваме възможността за това, върху което се съсредоточва нейната сила. Но често нито настойчивостта, нито упорството са достатъчни и тогава постижението е неосъществимо. Бавността на процеса е показател за това колко огромно е това достижение. А едновременно с него и успоредно на него расте и способността, и силата да се коагулира материята от Тънкия план във видими форми. А това вече е способност на Архата. Това могъщество, могъществото на духа над веществото на стихийната материя, външно може с нищо да не се прояви, защото външно неговият носител е такъв, като всички, но вътрешно и главно в Надземния свят, в това направление се заражда бъдещият Учител. От малкото и незабележимото се ражда голямото и великото. (4.187).

(М.А.Й.).Общуването с Нас става на висшето ниво на духа. Значи до Нас трябва да се издигнеш и да се издигаш всеки път, когато то се установява. Обсебването е също общуване от особен род, но на низше ниво и с духове от низш порядък. Общуването в най-широкия смисъл на тази дума става доста често, но тъй като двете страни са твърде неориентирани както в процеса, така и в това с кого се свързват психически, то и резултатите не са твърде добри. Твърде малко се отделя внимание на психическите връзки и твърде безгрижно и повърхностно се отнасяме към възможността за влияние от страна на астралния свят. И като резултат — с обсебени е пълно, а под влияние е болшинството от човечеството. Тези влияния са опасни с това, че обикновено са от много нисък порядък и парализират волята. Общуването като връзка с Висшето предполага моменти на подем на съзнанието до възможната за него височина. Не да снизиш до себе си, а да се издигнеш до желания Облик ще бъде, именно, тази задача, която се изпълнява всеки път, когато се утвърждава необходимия контакт. Самото действие произлиза от устремения дух и много рядко обратно,за да не се наруши законът на свободната воля. У тъмните всичко е наопъки — става именно нарушаване и подтискане на волята. Затова и не е Общуване,а поробване или обсебване. В това е разликата между Висшето Общуване и тъмното поробване от обсебватели. (4.331).

(М.А.Й.). Мили мои,в сърцето и мислите си аз съм с вас, както и преди. Нищо не е променено, освен външната видимост. Всекидневният контакт с мен е важен с това, че ще доведе при мен и в Надземния. Заедно тук, заедно и там. Гаранция за това е ежедневното спомняне за бъдещата среща. Това дори и не е спомняне, а живо общуване в духа. По физическите проводници общуването е невъзможно, но сърцето осигурява проводниците — реални, но невидими за окото. Усещам всяка вибрация на мислите, насочени към мен и им отговарям според възможностите. Не винаги възприемате всичко, изпратено до вас, защото плътните условия пречат, но въпреки това много достига. Достижимостта не е толкова в мислите, колкото в усещанията на сърцето. Усещането на сърцето е по-силно. Те също са почти мисли,но лишени от образ,или по-точно форма. Безформена е радостта; мисъл — формите са вече вторични образувания. Наблюдавайте усещанията на сърцето по време на контакта — те са по-точни и по-верни от всичко. Да се улови мисълта е много по-трудно, докато сърцето е най-бързият гадател. Разбирайте чрез сърцето всичко онова,което с голям труд се осъзнава с мислене чрез функцията на мозъка. Сърцето улавя мисълта,но огнената мисъл. Висшият вид мисли са без форма. Те се възприемат чрез сърцето. Да живееш с живота на сърцето, с психо-живота на цялото сърце — значи да живееш с живота на Огнената Йога и да се приобщиш към Огнения Свят. (4.471).

(Гуру). Разбира се, степента на устрема и отвореността на сърцето към Нас дават право за получаване на Знания, но това не освобождава от необходимостта от строг контрол над своето поведение. Слабостта не може да бъде извинена под никакви форми, защото зад слабостта стои сянката на нищожеството. Учителят зове само силни, слаби не приближава. Тънка е границата между постъпките, извършвани поради слабост и тези с позволение на волята. Но все пак трябва да могат да се отличават. Не заради нищожество и слабост на духа е бил допуснат разбойникът. (5.3).

(М.А.Й.). Чрез ритъма на Обръщение и чрез ритъма на Общуване много може да се постигне. Това, което е немислимо да се постигне по обичайния път, се постига чрез ритъма. Само ритмичната връзка с Ръководителя може да бъде плодоносна. Ритъмът и контактът са основата на преуспяването. Дори и Общуването да не се изрази в явни и видими веднага следствия, все пак следствия има, принасящи голяма полза. Това са тези зърна от причини, залагани в настоящето заради бъдещето, което неотменно трябва да настъпи. Да се порадваме на знанието на Закона. Той дава мощен лост в нашите ръце. Човекът е творец на своето бъдеще и на своята карма. (5.25).

Вече знаете, че яркото представяне в третото око на предмет, живо същество или човек установява непосредствено съприкосновение или връзка с него — силното представяне — силна връзка, слабото — слаба. Хиляди образи с различна отчетливост, продължителност и устойчивост преминават през съзнанието в течение на деня и с всеки се установява съприкосновение. Поражда се ток, преминаващ отначало от породилото го съзнание към породения образ, а после от дадения образ към съзнанието. При това чрез този образ, възникнал в съзнанието,се установява връзка с действителния предмет, предизвикал образа. По такъв начин възникналият ток може да достигне до твърде отдалечени предмети, тъй като за мисълта не съществуват разстояния. По този път съзнанието е свързано с множество токове, излизащи от него към явленията, върху които се съсредоточва. Сякаш то е обвито с хиляди нишки, всяка от които му носи впечатленията, произлизащи от предмета или лицето, върху което то се спира. Тези впечатления са храната на съзнанието, която го подържа. Лесно може да си представи всеки с какво се храни съзнанието, представящо си образа на ненавиждания враг и какви токове пораждат подлите, низки или безобразни образи, картини или представи. Мислите и техните мисъл-образи по този път въздействат на съзнанието със зло или с благост. Всеки човек може да си даде ясен и пълен отчет под какви въздействия поставя себе си и какви ще бъдат следствията на тези въздействия. Тези токове, създавани от поражданите от въображението образи, представляват действителността на Невидимия свят. Добрите или враждебни отношения към човека създават такива същите токове или нишки на свръзка, по които постъпват в съзнанието вибрациите, произлизащи от тях. Заспивайки или събуждайки се с мисли за Далечните светове, установяваме с тях невидима връзка. Така се прокарват канали в пространството, по които преминават тънките съобщения от тези фокуси, върху които се съсредоточва съзнанието. От тук става ясно доколко е нужен и неизбежен контролът над всичко това, което става в съзнанието.Съзнанието, подобно на радиоприемник, може да бъде настроено на всяка вълна и възприятията ще тръгнат съответно. Древното положение, че човек дава отчет за всяка мисъл, има под себе си действително основание. Ще дойде време и този процес ще може да бъде проследен с помощта на апарати, фиксиращи излъчванията на живите организми. Няма нищо тайно, което да не може да стане явно, научно обосновано и доказуемо експериментално. (5.57).

(М.А.Й.). Ако мисълта за Владиката е докосване до Светлината, то Неговият постоянен Образ в третото око е постоянно докосване до Светлината. Постоянството на предстоенето е пълно с най — дълбоко значение. Как иначе може да се намали тържеството на суетата, тоест на тъмата. Защото суетата не е от Светлината. В нея се изразява ярко упоритата жизненост на Майя. Много усилия са нужни и много настойчивост, за да се противопоставиш вътрешно на сивото чудовище на всекидневието. Но с мисъл за Светлината може да се предизвика на бой това чудовище. Не е малка неговата сила, щом като се състезава успешно със Светлината. А колцина е победило и колко огньове е потушило в своите лепкави обятия. Подвигът да се внесе Светлина в мрачината на всекидневието смятам за не малък. Това означава да пренесеш през живота светилника си и Светлината си неугасени. (5.92).

(М.А.Й.). Радостта от Общуването, радостта от сливането в духа с най-близко стоящия на стълбата на Светлината е неизразима с думи. Това е достижимо само ако се постави сливането по-високо от всичко останало, издигайки се със съзнанието над суетата и бъркотията на живота. Това е лесно, когато всичко наоколо е спокойно и тихо. В това няма заслуга. Заслугата е тогава, когато сред безпокойствата, тревогите, суетата и вълненията духът намира сила в себе си все пак да се издигне над смутния земен живот и сливането тогава е особено ценно, особено здраво и пълно с нови възможности. (5.103).

(Гуру). Сливането в духа е по-силно от срещата във физически тела, тъй като ако няма съзвучие в духа, то никакви срещи нищо не могат да дадат. Но ако съзвучието в духа е осъществено, то заменя срещите във плътни тела и създава големи възможности за срещи не само на физически план, но и в Надземния свят. Сливането в духа плодоносно обогатява съзнанието. Сливането в духа е предварителната степен на всички останали срещи по-нататък. Ние се радваме на възможностите за контакт. Ние чакаме да срещнем тези,които не са ни забравили. (5.104).

(М.А.Й.). Сливането на съзнанията предполага условието на пълно отричане на обръщащия се от себеизпълване. Саможивостта, егоизмът, мисленето за себе си са прегради, непреодолими за сливането. Едното изключва другото, дори и при най-добри намерения. При разговор по телефона на далечни разстояния хората умеят много внимателно и напрегнато да слушат. Същото се изисква и при Общуването. Напрегнатостта на съсредоточването се постига с опита. (5.133)

Близостта. Аз съм с вас винаги, над всичко: и добро, и лошо, над всички и каквито и да било обстоятелства. Няма време и няма разстояния, които да ни разделят. На Близостта в духа не може да попречи нищо, ако тя е осъществена. Няма неща, няма нищо отделящо, което може да послужи за преграда на тази Близост, щом като тя не зависи от нищо, което е навън. Защо да поставяме между нас каквото и да било, дори и това да са само мислени образи. Те трябва също да се отстранят, ако разделят. Дори тялото пречи, тъй като то е от Земята, от земния прах. Обвивките пречат, защото всичките са временни. Само духът е извън временен и връзката е извън временна и над обвивките. Да се осъзнае тя ще бъде победа над плътта. И когато е отстранено всичко, което пречи и което отделя от Мен съзнанието, тогава благостта става явна. И тогава може да се твори с Моята сила и да се действа с нея. Съзнанието тогава пребивава в Лъчите, изпращани от Мен, защото нищо не му пречи да се изпълва с тяхната Светлина. Колко изпитания и колко трудности само заради това,да се осъзнае Моята Близост. Над всички трудности и всички изпитания се дават те, за да приближат към Мен. Но чрез тях се отстраняват негодните. Нека пречещото само да сближава и да служи за постоянно напомняне за Моето постоянно Присъствие и да служи като стимул да се дойде още по-близо. Нека енергиите на противодействията бъдат насочени чрез волята обратно, към сближаване с Мен и да бъде използвана силата на техния противоположен полюс. И тогава колкото е по-лошо, толкова ще е по-добре, тоест толкова по-близо към Мен. И тъй, щом като нещо обременяващо, неприятно, причиняващо болка, страдания или безпокойства се появи отново, трябва да си представите ярко Лика пред себе си и да го държите така през цялото времетраене на вълните на мрака. Тогава всичко стараещо се да отдели от Мен и всички противодействащи енергии ще се разбият в Лъча Светлина. И тогава духът ще пожелае сам изпитанията, и то най-тежките, защото те само ще сближат, макар че по-рано само са отдалечавали. И тогава ще бъде близка победата над всичко, което е вън и над всичко, което е вътре, което пречи на сливането в едно с Мен. (5.246)

И тъй, Ликът, внедрен в сърцето, става по-близък от най-близкото, тъй като застава между духа и тялото, между духа и астрала,между духа и чувствата и мислите. Сърцето е вечно достояние на духа, то тупти винаги. В него пребивава Ликът, отделящ духа от всичко, което го обвива временно и му служи като облекло. Тялото ще умре, ще бъдат отхвърлени тънкото тяло и всички обвивки, но Ликът остава с духа, внедрил Го в сърцето си. Сърцето тупти винаги. Това биене може да се усети много ясно и при излизането в астралното тяло. Същото е и във всички обвивки, включително до огненото тяло. Когато Ликът е внедрен така, че стане по-близък от най-близкото, той ще пребъде вечно в сърцето, което го е внедрило, ще пребъде във всички светове, във всички обвивки, във всички състояния на духа, като светилник, водещ го към най-висшите сфери и охраняващ го по пътя. Но трябва да се постави Светлия Лик по-близо от всичко, преди всичко, над всичко. Трябва да твърдиш постоянно на себе си, че с тялото в крайна сметка ще се наложи да се разделиш, но Ликът ще остане с духа, защото пребивава с него винаги и във всички светове. Тази неотделимост на внедрения в сърцето Лик от всичко, което облича временно духа, като обвивки и от всичко, което става около него, на каквито и планове на съществуване да се проявява той, духът трябва да утвърди в себе си завинаги. Да я утвърди огнено, неизличимо и да пренесе така утвърдения Лик през целия земен живот с всичките му изпитания и през всички междинни светове — астрален, тънък, ментален и до Огнения включително, когато сливането ще стане съвършено и нищо външно вече няма да може да го наруши. Така че, нека Ликът се внедри в сърцето, „като камък, вбит от планинска река в скална цепнатина“, за да стане вечното Присъствие храна и живот. (5.248)

(М.А.Й.). Ако Образът на Владиката може да бъде пренесен през живота и да бъде взет по-нататък със себе си, може да се каже, че животът на Земята не е преживян напразно и че най-главното, заради което се е въплътил духът на Земята, е било изпълнено успешно. Но трябва да се знае, че при утвърждаването на Светлината на Владиката в себе си ще се изправят насреща, противодействайки упорито, всички не изживени чувства вътре и всичко, което е от тъмнината в Тънкия Свят и можещо да причини вреда, стремящо се да угаси всяка искрица Светлина. Процесът на утвърждаване Лика на Владиката в сърцето не е лесен именно благодарение на яростната съпротива на тези, които вървят срещу Светлината и които волно и съзнателно или неволно и несъзнателно се намират на служба при тъмните и така или иначе им помагат. Злото се сътворява от човешка ръка, но се вдъхновява от тъмнината. И победата над тъмнината ще се заключава в това да се задържи Ликът, внедрен в сърцето, в него, независимо от всичко, пред лицето на всички жизнени изпитания. Ако нещо се стреми да те накара да забравиш Владиката, то е от тъмнината и зад него или зад тях стоят все същите тези тъмни сили. Затова нека никога нищо не бъде допуснато да застане между духа и Ликът на Владиката, внедрен в сърцето. (5.249)

(Гуру). Когато нещо пречи да се дойде по-близо до Нас, търсете причината в себе си. И Ние се радваме, когато това, което пречи, бъде преодоляно и стане възможно ново приближаване. Трябва много да се замислите върху това, че нищо не свършва, макар и на земното око да му се струва иначе. Отношенията, създадени между Нас, не се прекъсват нито от времето, нито от смъртта, а продължават в сфера невидима за плътното зрение и се подържат от енергиите на сърцето, което е отворено за всички светове. Общуването става чрез сърцето и се пренася в сърцето. Висшият свят съществува чрез сърцето, безсмъртието също е в сърцето. (5.250)

Трябва ли да напомняме за това, че силата на сливането се циментира от устрема. Но устремът не винаги гори. Сърцето тупти постоянно и винаги го има, независимо осъзнава ли се неговото присъствие в дадения момент или не се осъзнава. Наличието на сърцето не зависи от неговото осъзнаване и човек знае, че то е там. Точно така трябва да се осъзнава и Невидимото Присъствие, извън зависимостта от това осъзнава ли се то или съзнанието е отклонено към нещо друго. Това Присъствие трябва да се чувства подсъзнателно също толкова неоспоримо, както и биенето на сърцето. И тази неоспоримост трябва да се подържа от подсъзнателна мисъл, предварително изпратена и утвърдена съзнателно. Слънцето винаги е в пространството, независимо от наличието на облаци, денем или нощем. Така и Невидимото Присъствие на Учителя винаги е налице, стига само да се вдигне глава нагоре. Да укрепим тази пулсираща мисъл за Постоянното Присъствие на Учителя в духа около нас в моментите на засилена устременост и подем, защото ви Казвам Сам: Аз съм с вас винаги. И ако в някой момент тази Близост не се осъзнава, това не е заради това, че нея я няма, а заради това, че облаци са закрили небето. Но Слънцето на Великото Сърце свети над всички винаги. (5.273)

Способността да се възприемат мислите на Учителя и да се записват стройно не може да се придобие за един час. Необходимо е време и продължителен контакт. И, разбира се, един или няколко живота са недостатъчни. Установената връзка продължава и на този свят и на оня.Тя е по-важна от лицезрението на Учителя във физическо тяло, защото мнозина, видели Учителя в тяло, не са имали духовна Близост. Близостта в духа е по-важна. Тя трудно се задържа в плътните условия. Но ако бъде пренесена през живота на Земята, в Надземния свят, когато изчезнат земните прегради, тази Близост ще стане видима реалност. Много от стремежите, неосъществими на Земята, се осъществяват в Надземния Свят. Трябва да се знае и помни това, че устременостите — както добрите, така и лошите, не умират с тялото.Напротив, изострят се и то в значителна степен, защото мисълта там придобива особена сила. Ако тук се научите да обуздавате мислите,подхранващи недостойните устремености, то те ще бъдат свързани и там и няма да вземат власт над духа. Тези обстоятелства задълбочават значението на земното съществуване, поради което, пребивавайки в него, може да се извърши много за утвърждаването на това направление, по което ще се устреми духът, освободен от тялото. Свободната воля може да го насочи към всички сфери и голяма ще бъде трагедията за духа, ако тези сфери се окажат от низшите. Още тук, на Земята, съзнанието на човека се привлича към сферите, съзвучни на неговата настройка. Но настройката на съзнанието зависи от неговите чувства и мисли, а те могат да бъдат контролирани от волята. Всяко и най-малко усилие в това направление не е без последствия. Всяко доказва, че при наличието на сърдечно желание контролът над мислите е възможен. В своя вътрешен свят човек сам си е господар и е много печално, когато тази власт се осъществява в съзвучие с тъмнината. Светлината и тъмнината се борят в съзнанието на човека и често тъмнината побеждава. Този,който се е докоснал до основите, знае колко пагубна е всяка отстъпка на тъмнината, всяка слабост, всеки компромис, тъй като ако те не се преодолеят тук, как ще се преодолеят там, в Тънкия Свят, където се изостря всичко и борбата може да стане непосилна. По-просто и лесно е да се утвърди тук направлението на мислите към Светлината и никога повече да не се отклонявате от него. Учителят ще помогне то да се задържи, ако собственото решение е твърдо. (5.295)

Указвам да се намирате в постоянна и тясна връзка със своята Йерархия. Това условие дава много преимущества. А при прехода в Тънкия Свят позволява непосредствена Близост и Общуване. Да си представим човек, намерил се в чужда страна,в непознат град, където няма нито една позната душа, където всичко е неизвестно и чуждо, и непривично, и може би враждебно. Такова е положението и на новопреминалия. И когато всред всичко това се окажат близки духове, готови да приемат новодошлия при себе си, да се погрижат за него ида му помогнат да се установи, то трудното положение се облегчава веднага. Вървящият към отците си с тях и ще пребъде. Но нали отците са знаели толкова малко. Какво могат да дадат те на израсналото съзнание. Няма да се учудим, ако те първи се обърнат за помощ и съвет, защото пребивават на почти на същия уровен на съзнанието, на който са били и някога. Вашият Бащин Дом е Домът на Йерархията на Светлината. В него вие ще намерите възможността удовлетворите всички стремежи на духа, с които ще дойдете в този свят и които са утвърдени във вас от Светлината. Постоянната връзка със своята Йерархия е необходима и поради това, че Тя създава възможност за защита и тук, и на Земята. Тя подхранва огньовете на духа. В Тънкия Свят човекът, нямащ направление, може да бъде въвлечен в астралните течения, от водовъртежите на които да се излезе е трудно. И къде ще отиде там той, ако не знае към кого и към какво да се устреми? Но знаещият своята Йерархия и устремен към Нея разполага с определен и прав път. Казвам „знаещият своята Йерархия“ не защото съществуват няколко такива. Йерархията на Светлината е една, но връзката с Нея и със своя Йерарх се установява по Лъча и най-лесно се осъществява чрез най-близкото звено. Разбира се, за съзнателна и здрава връзка се изисква време, понякога много животи. Тогава тази връзка е особено здрава. Духът отива във външния живот от Бащиния си Дом за да придобие там нов опит и знания, след което се връща отново, за да ги асимилира и претвори в качества на духа. Огнените стремежи, утвърдени на Земята, в Надземния период на нарастване се трансмутират в качества на духа и стават неотделимо достояние на човека. Неосъществимото и недостижимото тук поради трудни условия там става достижимо и се превръща при новото завръщане в света на плътта във вродени качества на духа. Затова Казвам: устремете се, защото сега всичко е достижимо. Сами виждате как на Земята и най-горещите, и най-искрените, и най-силните устремености понякога помръкват под разлагащото дихание на плътните слоеве. Но, бидейки задържани тук, там разцъфтяват всички възможности. Тъй като сме сеячи тук, а жътвари там. Но се въздържайте от стремежи, не съответстващи на достигнатата степен на съзнание, тъй като там те ще бъдат като тежък товар, с който е много трудно да се изкачиш по Стълбата на Светлината. Давайте храна на своите устремености от Светлината и ги подхранвайте усилено. А на онези устремености, влачещи надолу, не давайте възможност да живеят, лишавайки ги от подхранващите ги мисли. Мисълта се подчинява на волята. Всяко течение на мисълта може да бъде пресечено от волята. Пресичайте всяка мисъл още в началото й, ако не е от Светлинната. Тогава с вас ще останат единствено мислите от Светлината, които ще ви помогнат да се върнете в Бащиния си Дом, без да блуждаете из пространството на Тънкия Свят и неговите невисоки слоеве. (5.299)

(М.А.Й.). Защо е толкова трудно постоянното спомняне за Нас? Не е ли затова, че някъде са се загнездили все още неизживени слабости на духа? Освободете се от тях и полето на съзнанието ще стане свободно за прилагането на Нашите енергии. Трябва да се направи така и да се постигне това, щото съзнанието да бъде винаги свободно. За това то трябва просто да стане чисто, свободно от примеси, от малките и ненужни мисли, от всичко, което без всякакъв ущърб за себе си или за когото и да било може да бъде спокойно изхвърлено от съзнанието. В този смисъл контролът над мислите е особено необходим. Просто сметта се заменя от истински ценности. Само си помислете доколко е замърсено и нищожно еснафското мислене! Ако се бяха потрудили да отстранят мисления боклук, колко биха преуспели! Но още повече е необходим този контрол и постоянно почистване за тези, които са се докоснали до Светлината. Привичните мислени бълхи много пречат. И тогава постоянното спомняне за Нас ще стане възможно и достижимо. (5.370)

(Гуру).Не се смущавайте прекалено когато физическото тяло, достигайки предела на силите си, не издържа на натоварването. На гмуркащия се е нужна поне една глътка въздух, за да проникне в дълбочина. Христос се е оттеглял в пустинята, за да възстанови силите си, изразходвани за хората. А как да ги възстановите вие, които сте обвързани здраво за трудните условия? Няма чист въздух, няма прана, няма пустиня. Няма къде да се избяга….Остава само един изход — само към Владиката. Само в постоянното Общуване с Него може да се намери изход от задънената улица. А може би привидната безизходица се е стекла именно заради това, да ни приближи към Него завинаги. (6.118)

(М.А.Й.).Мисълта за Владиката приближава към Него. Тогава защо да не Му отдадем или посветим всички свои мисли, дела и постъпки. Дори ако водим обикновен разговор с мисъл за Него, беседата се озарява от Светлина. Дори и мълчанието ще бъде тогава светозарно. Всеки миг,отдаден на Владиката, ще бъде наситен със Светлина. Мисълта за Владиката ще бъде мисъл за Светлината, тъй като Образът на Владиката е Светлина, събрана във фокуса на мисълта. Може да се каже, променяйки известното изречение: „В Светлината на Владиката ще видим Светлината.“ (6.133)

(М.А.Й.).Сливане в огъня, сливане в Светлината — колко много е заключено в тези думи! Коя е силата, която дава това сливане? Тази сила е любовта, която не забравя, която винаги пулсира със златистите нишки на живата връзка. Любовта, която е от тялото, умира много бързо, умира понякога много преди тялото да умре. Но любовта, която е от духа, не познава смъртта, защото не е свързана с тялото. Ще гледаме на любовта като на сияен мост, свързващ дух със дух. Не е ли все едно в какво тяло и къде живее духът, ако е свързан с такава любов с този или тези, които обича, с любов, не умираща с тялото. Такава любов говори, че любимите са живи и се обичат, където и да се намират. Ще утвърждаваме любовта над всички плътни условия. Над всичко, което я отрича и й поставя предел. Казалият „Аз Съм с вас винаги“ ни Свърза със Себе Си чрез Любовта. И ние също ще свържем себе си с Него чрез любовта. Любовта е силна с взаимовръзката на сърцата и съзнанията, устремени едно към друго. За любовта е нужен Зов. Отговорилият на този Зов се приближава чрез нея. Когато тя пламти, много от нещата стават вече ненужни, защото тя дава най-близък подход. Цветята трябва ежедневно да се поливат и отглеждат. Любовта също се нуждае от постоянна сърдечна грижа, иначе ще изсъхне в студа на забвението. Нашата близост и Близостта на Владиката се утвърждава чрез любовта. (6.134)

(М.А.Й.).Да! Да! Именно Общуването е това сливане със Светлината. Но за неговата проява е необходимо собствената вътрешна Светлина да се слее със Светлината на този или на тези, към които се е устремил духът. Условието за собствена светимост е необходимо, защото не е възможно, при нейното отсъствие, собствената тъмнина да се слее със Светлината. Поради това, за да влезе в Общуване, съзнанието трябва да повиши своите вибрации до състоянието на светимост. Затъмненото съзнание нищо друго освен тъмнина не може да привлече. Може да се каже: „В Твоята Светлина ще видим Светлината,Владико“, но при това трябва да се знае, че за да се види Светлината на Владиката е необходимо да се донесе собствена Светлина, тоест да се установи такова състояние на съзнанието, когато от него е изгонена тъмнината или затъмнението, или всички онези чувства, емоции и преживявания, които го помрачават. Значи преди Общуването съзнанието трябва да се подготви за това, като се установи в него равновесие, устременост и тези качества на духа, които дават на аурата светимост. Устременост означава и светимост, както любов, или преданост, или другите качества на духа. Най-добре от всичко способства за Общуването симфонията от качества. Нито едно от тях няма да бъде излишно. Всички принасят своята Светлина за Общуването със Светлината на Тези, Които стоят на Стълбата на Йерархията на Светлината. (6.154)

(Гуру). Колко често се случва, че в течение на деня дори хора, добре познаващи Учението, по-голямата част от времето си отдават на дребнавостите, суетата и обикновените неща. А времето върви, времето си отива и скъпоценните часове се прахосват напразно.Защото даже и ако най-незначителните неща се правят с мисъл за Учителя, държейки мислено Неговия Образ пред себе си, то дори и дреболиите ще загубят своята непотребност. Даже най-незначителният разговор, изпълнен с невидимото Присъствие на Учителя в духа, вече не е празен. Ще бъде принесено благо на пространството дори и ако нито Името на Учителя, нито Учението бъдат споменати изобщо. Да се разпространява Учението не значи да се говори за него навсякъде и винаги. По-добре е съвсем да не се говори за Учението, но да се мисли за него постоянно и да се държи постоянно Образът на Учителя в сърцето, отколкото да се говори забравяйки, че не в приказки за Учението, а в неговото приложение в живота е целият му смисъл и значение. Мълчаливото пространствено разпространение на Учението е по-действено, отколкото думите, лишени от огньовете на сърцето. Не винаги е възможно разпространението със слова и тогава остава мълчаливото пространствено служене, което е много по-трудно, защото изисква условието на запаленото сърце. (6.160)

Как да се уравновеси в съзнанието временното и вечното, своето, личното, малкото, житейското и Моето, планетно — космичното, свръхличното? Само с постоянно Спомняне за Мен. Нека бушува прибоят на вълните на житейското море и да крещи обикновеността, нека ни залива настъпващият вал,може би деветият. Постоянното спомняне означава пребиваване с Мен и това Ми дава възможност да приема върху себе си цялата сила и ярост на носещия се вал. Но да приема няма да мога, ако не съм заел първото, преди всичко останало, място във вашето съзнание. Първото място във вашето съзнание трябва да принадлежи на Мен, а след това вече всичко останало. Много трудно ще бъде за Мен да удържа, ако между Мен и вас е допуснато нещо или е поставено нещо по-напред, по-наблизо, отколкото съм Аз. Трябва здраво да се държите за Мен, но трябва да се знае как. Ако бихте могли да знаете колко сили се прилагат от тъмнината, за да бъдете откъснати от Мен. Но ще се държим неразделно и Аз трябва да бъда преди всички и всичко в съзнанието. А след това всичко останало, което ви носи животът. В това сложно време ще бъдем заедно в непрекъснато единение. (6.271)

Чувам и указвам: да се държиш за Мен с всичките си помисли, с цялата си разумност и с цялата си сила. Искат да отделят от Мен, за да сломят без Мен. Задачата е: да се държи Моят Лик в съзнанието постоянно. Трябва да се намерят сили в себе си за това. Противодействието е дотолкова силно и упорито, че изисква фиксиране на вниманието не върху това, което трябва да бъде преодоляно във външните подробности, но на непрекъснатото единение с Мен в духа, отхвърляйки тези същите външни обстоятелства, които постоянно отделят съзнанието от Мен, въвличайки го в своята орбита. Не с тях трябва да се бориш, а с това и за това да се удържи равновесието и връзката и да не мислиш за тях, а за Мен, защото всичко е в Мен: и решението, и успехът, и освобождаването от бремето на яростните тъмни противодействия. Победата е в себе си и над себе си. Да предадеш себе си на Мен, на Моята Воля се състои в това да отстраниш себе си, своите мисли за себе си и за делата си, всички безпокойства и неприятности, изпълвайки съзнанието с Мен. Но Майя изисква цялото внимание да бъде към нея, а Аз казвам, че то трябва да бъде устремено към Мен, за да се пребивава в тези трудни дни в пълно единение с Мен. Победата е възможна само с Мен, иначе няма да се устои и няма да се преодолеят тъмните злонамерености. (6.275)

(Гуру). Защо се указва да се изтърпи докрай? Не е ли заради това, че преди края обстоятелствата дотолкова са нагнетени, че не се вижда никакъв просвет и не се вижда край. Това е особено опасна илюзия на Майя. И често, не виждайки изход, воинът хвърля оръжието за бой, ставайки беззащитен пред врага. Това се случва обикновено тогава, когато трябва особено здраво да се държиш за водещия, не отслабвайки нито за миг връзката с Него. Връзката с Йерархията трябва да бъде постоянна. Прекъсващата се връзка, връзката според настроението е опасна с това, че по време на прекъсванията човек е беззащитен, от което се възползва тъмнината. И в радост, и в тъга, и при всички и всякакви настроения сребърната нишка на връзката трябва да бъде нерушима и постоянна. (6.299)

(М.А.Й.). Суетата затова, именно, се напряга с всички достъпни тъмни способи: да отвлече съзнанието на ученика от Учителя. Те са готови на всичко, на всички мерки и хитрости, само и само да се отклони от най-нужното. Ето защо е добре всяко дело — и голямо, и малко — да се започва съвместно с Водещия. Няма големи и малки дела, защото всички изискват внимание и мисли. И ако всичко се извършва съвместно с Учителя, то отделянето в мислите от Него става невъзможно. Владиката казва: дръжте се за Мен здраво, всяка минута, във всички дела. Следователно, решението е само в неотклонното следване на дадения Указ. В големите и огромни дела не е чак толкова трудно да се бъде заедно, но да се научиш да бъдеш заедно в малките дела е много по-сложно. Често изглежда, че тези дела са дотолкова дребни и нищожни, че даже е неудобно да се въвлича Учителя в тях. Но същността на Указанията не е в делата или тяхната незначителност, а в това съзнанието да държи постоянно пред себе си Учителя и нищо — нито голямо, нито малко да не отвлича от единението с Него. Същността на Указа е насочена не към делата, а към непрекъснатостта на обединението в духа с Учителя. (6.304)

Опасно е да се отстъпва, а и къде? Тежкото време ще отмине.Преходът от Югата на тъмнината към Югата на Светлината е необикновено сложен. Отдих нямаме,дозорът е постоянен. Да бъдем заедно означава да се сподели Нашият труд, и Нашата стража, и тежестта на планетното натоварване. Собственото бреме е непоносимо, но бремето на Владиката, разделено с Него, неизказано приближава. Носите върху себе си тежестта на отговорността за Земята и не е чудно, че не е лесно. Да бъдеш с Нас означава да делиш с Нас и мъката, и радостта — радостта от победата над тъмнината. (6.330)

(М.А.Й.). Тайнството на любовта между един дух и друг дух, йерархично стоящи на различни стъпала на Стълбата на Светлината, все още е малко обяснено. Духът, изпращащ вибрации от Светлина по канала на любовта и духът, който ги получава, представляват полярно различни напрежения на активно и пасивно начало. Но тъй като пълнота на съзвучието се получава само при взаимен обмен на енергиите, то и съзнанието на стоящите по-ниско на Стълбата на свой ред също става активно, изпращайки от себе си еманации на това високо чувство, което наричаме духовна любов. Казано по същество, то представлява основно условие на йерархичните връзки и не може да бъде заменено с никакво друго чувство, дори такова като предаността, тъй като преданост без любов е все едно слънчев лъч без топлина. Огромна е магнетичната сила на любовта към Йерарха. Ако искате да преуспеете йерархично, преуспявайте чрез любовта. (6.407)

(М.А.Й.). Колко радостно е да се усещат токовете на сърцето, устремени към Нас. Те пораждат неизбежно и Нашия отговор. Става съединение и контакт, и взаимен обмен на най-тънки енергии. Цялата сила на Общуването е именно във взаимообмена. Задължително условие е токовете да се движат нататък и обратно. При едностранчивост не се получава сключване на веригата и взаимообменът е невъзможен. Отдавна вече е казвано, че за да се получи, трябва нещо да се донесе, макар и нещо малко, за което може да се даде. Не донеслият нищо не получава. Но затова пък колко радостно и вдъхновено става на даващия, когато може да даде с пълна мярка в отговор на пламенното обръщение на сърцето. Но колко непълно и несъвършено се разбира обръщението. Да получат искат всички, но не умеят и не знаят как да се обърнат. От тук и толкова напразни обръщения, не донасящи нищо. Цялата работа е в сърцето. Обръщането с цялото сърце не може да остане без отговор. А за това е нужно сърцето да е живо. У мнозина сърцето е мъртво, макар и още да тупти. Мъртвите в сърцето си не могат да се обърнат. Тях е по-добре да ги наречем „мълчащи със сърцето“ — ще бъде по-разбираемо. Замлъкналите със сърцето си или мълчащите със сърцето си смърдят. Зловонието на смъртта е ужасно. Ужасно е зловонието и на живото тяло, ако духът в него е мъртъв и сърцето е замлъкнало. Има различни видове смърт. Живите мъртъвци са най-ужасното явление на века. Много такива бродят по лицето на Земята — умрели в духа и чрез духа. (6.465)

(Гуру). Не с низшето и личното, и малкото в себе си се докосваме при Общуването с Високите Духове, а с висшето и най-доброто, което имаме у себе си. На далечен път е по-добре да се взема само висшето, тъй като всичко останало може дотолкова да обремени и да затрудни пътя, че движението да стане невъзможно. Но не движещият се напред неизбежно и неумолимо започва да се връща назад, защото неподвижност не съществува. Човек или се издига, или се спуска. Застоялата вода загнива и започва разложение. В самото тъпкане на място или в привидната неподвижност или спиране вече се съдържат елементи на инволюция на духа. (6.517)

Всеки, приближил се до Нас, рано или късно преминава чертата, след която връщане назад вече няма. Ще поясня една от подробностите на това условие: да предположим, че мисленето на преминалия чертата се е отделило от мен и в него е надделяло неизживяното. Отдалечилият се от Мен неизбежно попада в обятията на тъмнината, която постоянно наблюдава всеки докоснал се до Светлината. По степента на изкушенията на тъмнината може да се съди дълбочината на откъсването от Мен. Това трябва да се знае от всекиго. Да се отделиш може,да се откъснеш може, може и да Ме отхвърлиш, но тогава е неизбежно потъването в тъмнината и предаване себе си на тъмнината. Но кой докоснал се до Светлината ще поиска да предаде себе си на тъмните. (6.560)

(М.А.Й.).За този, който е установил всекидневен контакт с Владиката, е невъзможно да преживее даже и един ден без Него. Без Него е тъмнината. Не е беда, ако има и недостатъци. Не е беда, ако не е изживяно всичко. Само да не се откъсваш от Него в съзнанието. В постоянния стремеж към Близост ще се смели подлежащото на очистване. Но всичко неизживяно се усилва хилядократно при отдалечаване от Него. С Него всичко може да бъде победено, всичко да бъде преодоляно. Когато си с Него, гласовете от миналото замлъкват и губят своята прелест и власт над съзнанието. Но когато си без Него, дори малкото става голямо и непреодолимо. (6.561)

Слънцето изгрява и залязва и неговите лъчи озаряват Земята, извън зависимостта от това какво става на нея. По същия начин и Лъчите, изливащи се от Твърдината, могат постоянно да озаряват съзнанието, ако сърцето е отворено за тях, извън зависимостта от това какво става с човека. По такъв начин постоянната отвореност на съзнанието и сърцето за Лъчите светлина на Йерархията, независимо от всичко и въпреки най-тежките условия на живот, ще бъде гаранция за постоянството на връзката с Нея. Мнозина, не издържали изпитанията, затварят сърцето си за достъпа на Светлина. И тогава разривът е неизбежен. Отдалечаващите се не разбират, че връзката на духа със своя Йерарх се установява извън всички негови обвивки и независимо от движенията, извършващи се постоянно в тях. Тялото умира и с него си отива всичко земно, заменяйки се от тънкото обкръжение, но връзката с този, който води, остава.Тя остава и тогава, когато се отхвърли менталното тяло и нищо не нарушава и не може да наруши тази връзка, стига само самият човек, заслепен от момента, да не я наруши. Светлината на Йерархията свети за всички, желаещи да я видят и особено за виждащите Слънцето. (7.43)

(Гуру). Обвивките замъгляват знанието на духа. Те замъгляват също и Близостта на Този, Който е с нас винаги. Ако се приемат за реалност животът в обвивките и призраците на Майя, то за Учителя няма да има място сред тях. Но действителността се утвърждава със силата на духа въпреки очевидността и движението към Светлината се извършва при всички и всякакви комбинации на външните условия или състояния обвивките. Само така може да се достигне. (7.44)

Не е ли все едно къде става Общуването с Учителя на Светлината: на изток или на запад, на север или на юг, на този свят или на другия, Надземния. Нито мястото, нито разстоянието, нито обкръжението имат някакво значение. Общуването е в духа. Също така, макар и временно, може да се отхвърли всичко пречещо и всички разсъждения, колкото и логични и убедителни да изглеждат, щом като пречат на контакта. Обичайното мислене винаги ще противоречи на Висшето, защото отдавна е била казано, че земната мъдрост е вражда против Господа.Трябва да се разбира това широко, отхвърляйки клерикалния уклон. Логиката на огненото мислене се отличава дотолкова и дори много повече, от общоприетата логика, доколкото логиката на безкрайно малките и големи величини от обикновените правила на аритметиката или законите на плоскостта от законите на триизмерния свят или световете на висшите измерения. По-добре ще е просто да се отстранят всички обичайни мисли и, освобождавайки от тях съзнанието и очиствайки го по такъв начин, да му се даде възможност, подобно на огледалните води на затихнало езеро, отразяващи небето и звездите, да отразява ясно и без изопачаване вече не своите мисли, а мислите на Висшия Свят. Те се носят в пространството и са достъпни за възприемане от съзнанието, не замъглени и непомрачени от вълните на житейските мисли. (7.46)

Изпълването на съзнанието с Мен ще бъде най-краткия път за приближаване към Светлината. Но ще отвлича всичко. Тъмните ще се стремят с всички средства, с всички способи, с всички изкушения да отвлекат. Ще раздухват и възпламеняват интересът към всичко възможно, само за да отвлекат вниманието от най-главното. Няма опасност, ако всичко, което правите, правите заедно с Мен, неотделимо от Мен, за да мога Аз и Моето, а не нещо друго, да е на първо място в съзнанието. Мястото за Учителя в главния ъгъл приемете като символ на предоставеното Му първо място в съзнанието. Столът е просто за напомняне. Дори знаещите често се обременяват със суета. И помненето на най-нужното отстъпва на заден план. Но когато сте с Мен и в сутрешните мисли, и на трапезата, и в работата — все едно голяма или малка, тогава става възможно да се задържи единението. Сега това е особено трудно, защото има много вихри в пространството и много отрова. (7.244)

Ще се връщаме към същността на връзката с Мен, защото тя все още не се разбира напълно. Казвал съм и то не един път, че всички, каквито и да било земни условия на дадено земно въплъщение са временни и затова нишката на връзката е протегната извън тези условия. Това положение трябва да се приеме. Иначе здравината на връзката ще се разклаща от колебанията и измененията на околните обстоятелства. А те се изменят постоянно ту към добрата, ту към лошата страна. Тяхното колебание може да скъса нишките. Но когато установяването става над обкръжението и не се поставя в зависимост от него, тогава връзката укрепва и Общуването се задълбочава. Гонели и преследвали са всички, които са вървели след Мен. Обкръжението ще противодейства яростно на този, който е определил своя път с Мен завинаги. Противодействията са следствие на необратимото решение да се бъде постоянно и неразделно с Мен. Пречещите мисли на съмнение и недоверие трябва просто да се отхвърлят като ненужни. Не трябва да се влиза в дискусия с тях и да се правят опити да се опровергават техните логични доводи. Логиката на очевидността винаги ще бъде по-силна и убедителна от логиката на невидимото, защото на страната на очевидността са фактите. Значи трябва да се върви срещу това,което виждат очите и доказва мозъкът. Само сърцето може да подаде сигнал за грешката на разсъдъка, която го помрачава и го лишава от достъп на Светлината. От земна гледна точка всичко се получава логично и убедително и би трябвало само да се радваме, че „самоизмамата“ е разсеяна, но сърцето е помрачено, надеждите са си отишли и са помръкнали огньовете на устрема. Земната логика на очевидността е лош съветник в делата на Светлината. Не чрез мозъка, а чрез сърцето се възприема гласът на Учителя и чрез сърцето се утвърждава Пътят. Някога Озарението е произнесло думите, че „земната мъдрост е вражда против Господа“ . Трябва да се научим да вярваме въпреки всички. (7.422)

Да се върши всичко заедно с Мен означава постоянно да се помни за Моята близост, да се подържа представата за Моето присъствие редом и да се действа заедно с Мен. Първото условие за такива обединени действия е съзвучието, тоест привеждането на себе си в съответното хармонично състояние. Но за какво обединение на съзнанията може да се говори, ако системата е изпълнена с раздразнение или страх, или недоволство, или злоба, или униние, или похот, или други отрицателни чувства, по които така си падат много хора. Но Ние сме заложили на необикновеността, затова и настройката на микрокосмоса трябва да бъде съответна. Наричаме я съгласуваност. В нея трябва да утвърждаваме себе си всекидневно. Пробивите на хаоса изискват това утвърждаване задължително. В съзнанието на мнозина мърда хаосът. Състоянието на стихиите е толкова далече от хармонията. Не много силни духове помагат да се задържа равновесието. Помогнете и вие, като приведете цялата си система в необходимото състояние. И тогава ще можем да действаме заедно, както в голямото, така и в малкото. При такова коопериране на всички тези, които могат да стоят твърдо на стража, планетната мрежа на Светлината остава нерушима и непоколебима пред вълните на хаоса. Планетната охрана изисква осъзнаване на отговорността за Земята.Не е лесно да бъдеш сътрудник на Светлината. Деца Мои, дерзайте към най-трудното.Непосилното бреме и подвигът са явления, съответстващи на Великото Служене на Светлината. (8.171)

(М.А.Й.).Мислете за Владиката.Мислете за това как живее и работи Той. Мислете за Твърдината, където Той пребивава. Мислете за Неговото Учение, давано сега на хората. Мислете за това, че е идвал нееднократно, че части от Учението и преди са били давани, но в друга форма, че същността на Учението е неизменна и че под своеобразието на предишните форми на изразяване се крие все същото единно съкровено Учение на Живота. Мислете, мислете, мислете, защото мисълта за Владиката е мисъл за Светлината и докосване до Светлината.Образът на Владиката в съзнанието ще расте и съзнанието ще расте заедно с Него, ще расте, ще се задълбочава и ще се изпълва със Светлина. Мислете за Владиката. (8.610)

(М.А.Й.).Разликата в изражението на избраните от вас Изображения, тяхната дълбочина и яркост зависят не от осветлението, а от условията на контакта. Не игра на въображението, а реалност на тънките енергии и проява на Тънкия свят. При още по-внимателно наблюдение могат да се отбележат и нови подробности. Много трудно е да се преодолее общоприетата житейска логика и да се виждат нещата и явленията над нея. Понеже това, което се отрича от човека,не съществува за неговото съзнание. Приемането, признаването и утвърждаването ще бъдат антипод на умъртвяващото отричане, както и вярата,която вдъхновява и води строителя, изобретателя и твореца на новия живот. Хората ни биха полетели, ако не вярваха във възможността за това и не биха започнали да правят нищо, ако най-напред не повярват, че е възможно то да бъде осъществено. Не говорим за суеверие, а за активна творческа вяра, която помага да се постигне и недостижимото. За любовта е говорено, сега говорим за вярата. Това е мощен двигател към бъдещето. Малко е само да се обича, трябва и да се вярва в достигането на това, което е разкрито за съзнанието чрез любовта. И тъй, две мощни сили се дават в ръцете на човека — вярата и любовта. (8.637)

(М.А.Й.). „С устата си Ме почитат, но сърцето им е далеч от Мен“. Отдавна е било казано това, а колко силно подхождат тези думи и към сегашното време. Колко слова се произнасят при обръщане към Висшите Духове и колко далеч са човешките сърца от Тези, към Които са насочени тези слова. Учителят не се нуждае от думи, дори и най-възвишените, а се нуждае от сърдечно обръщане, ако някой иска да установи с Него контакт. Без такова обръщане връзката е невъзможна, защото устоите на моста са на двата бряга. При мълчащо сърце всички думи са нищо. И въобще хората много говорят, необходими са по-малко думи. И колкото повече говорят, толкова по-малко вършат, защото енергията, необходима за работата, се прахосва за приказки. Бърборкото не може да бъде добър работник, както не може пробитият парен котел да произведе работна пара. Учениците трябва да разбират ценността на мълчаливата сдържаност. (9.256)

(М.А.Й.). Ако искате да се приближите още повече, напълнете съзнанието си с яркото и неукротимо желание да прилагате Учението в живота всеки ден. Това ще бъде утвърждаване енергията на Светлината в себе си. Светлина,която не е получена отвън, а произлиза самостоятелно от вашата същност. Светлината свързва сърцата. Тази ваша само-произлизаща Светлина служи за обединение със Светлината на Великото Сърце. Чрез какво иначе ще се съединиш? Да не би чрез тъмнината ! И вашата Светлина тогава ще свети на хората. Те много се нуждаят от Светлина. Не от думи, не от подчинение, не от наставления,а именно от Светлината на горещото сърце. Без тази Светлината думите ще останат празна черупка. Да се свети може винаги и навсякъде. Понякога е по-добре без думи, тъй като излъчванията на сърцето по-лесно достигат. Там където думите са неприемливи и сърцето не е умряло, там може и да се помълчи и дори да се поговори за друго, но мислено осветявайки това съзнание с огньовете на своето сърце. Такъв мълчалив процес на даване ще донесе своя благодатен плод. (9.273)

За постигане на желаното е необходима пълна устременост и пълно отдаване на сърцето. Половинчатостта ще пречи. При половинчатост всички усилия ще се окажат безплодни. При любовта към Висшето не остава място за дребните житейски чувства. Малкото се заменя с голямото и великото.Формулата „Обичам Те, Господи, предан съм Ти, Владико“ е голям двигател. Но трябва устремът към Висшето да измести всичко низше. Иначе няма да се достигне. Било е казано, че „Само Образът на Владиката може да завърти всички центрове и да служи като щит“. И цялата тази устременост, цялото това желание,въпреки всичко, се оказва недостатъчно, за да се държи този Образ постоянно в сърцето. Защо? Трябва да си дадеш суров отчет защо това постоянство все още не е се утвърдило. Постоянното помнене се прекъсва от земните дела и от малките житейски грижи. Но нали вече е говорено за това, че трябва всичко да се прави съвместно, всичко заедно и заедно винаги. Значи усилията за обединяване на съзнанията трябва да се удвоят, да се утроят и да се доведат до такава степен на напрежение, че вече нищо разединяващо да не се намесва. Учим се от живота. Може би затова той ни дава толкова горчиви и трудни уроци, за да научи на непрекъснато единение и постоянно предстоене. „А нима не ни приближавате по този начин към светлата Обител?“ — това можем да запитаме тези, които ни притесняват. Доверието към Водещата Ръка ще помогне да се разбере, че именно допусканите от Ръководителя обстоятелства придвижват най-добре от всичко. Но е важно доверието. Трябва да се повярва в това, че се дава най-добрия път. Най-добър не значи най-лек и без страдания. Било е казано, че „Сред усилията и скърбите Моят Щит е над вас“. (9.349)

(М.А.Й.). В единението е силата. Но каква е ползата да се повтаря тази истина, ако не се прилага в живота? Пълното единение е непрекъснато. Не е възможно да се обединяваш сутрин, а денем да забравяш за единението. Скъсаната верига загубва силата си и не може да задържи котвата. Така и прекъснатото единение няма да задържи котвата на Йерархията. За непрекъснатостта на единението с Йерархията ще продължаваме да твърдим до тогава, докато то не се осъществи. Нека всеки тъмен опит за се уязви,да се притесни и д а се помрачи да напомня непрекъснато за постоянното единение. Каква е ползата и от най-бдителната стража, охраняваща крепостта, ако стражата не е постоянно на пост и ако цели часове крепостта остава отворена за врага при отсъствието на тези, които я охраняват. Така и единението, прекъсвано през деня или през нощта,оставя човека открит за ударите от страна на тъмните. Приложете казаното незабавно. (9.375)

Невидимата нишка на Светлината лесно може да бъде повредена поради неразумност.Тя изисква специални грижи, внимание и охрана. Много скъсани нишки трептят в пространството. Прекъсването на връзката с Учителя е трагедия за духа. Формулата „Аз съм с вас винаги“ има двустранна основа — потвърждавайки постоянството на невидимото Присъствие, едновременно изисква и ученикът да бъде постоянно духом със своя Йерарх. Последното условие е много трудно, тъй като в живота винаги има много неща, отвличащи от най-нужното. Има различни способи за задържане на съзнанието върху това, което е най-нужно и най-важно за човека. Светът на Учителя е различен от света на обикновените житейски грижи и тревоги. Задачата на ученика е в това, че бидейки в света, да не бъде от този свят, тоест да се докосва в съзнанието си със Света на Учителя и да се стреми да се задържи в него, без да прекъсва и връзката със Земята, с живота на нея и изискванията на дълга по отношение на своя народ,семейство или близките и околните. Нужно е равновесие между този свят и онзи. При обикновените медиуми лесно може да се види нарушаването на това равновесие и това завършва обикновено много печално. Непроходима е пропастта между медиума и ученика. Пламъкът на неудържимия устрем трябва да се задържи, но в условието на равновесие. Неудържимото пламтене е разрушително за организма. Древните Учения са посочвали Златния Път. Този път е, именно, пътят на равновесието. (9.512)

Постоянното усещане на Лика в сърцето дава много преимущества: предпазва от нахлуване на тъмните, оказва помощ в случай на действителна нужда, подържа непрекъсната устременост, позволява да се държи запален светилникът на духа, осигурява якостта на заградителната мрежа, облагодетелствува със своята Светлина тези, с които носещият Лика влиза в съприкосновение, позволява да се получават от Фокуса на Йерархията идващите от там вибрации, издига духа над бездната на живота, подържа хармонията на физическото тяло, дава възможност да се води успешно борбата със своята низша природа и да се преодолява в себе си това, което подлежи на изживяване. Може да се каже още много, но и казаното е достатъчно, за да се намерят сили в себе си и да се установиш върху Лика. (9.540)

Дошлият при Мен — с Мен ще пребъде. Но степента на тази близост е различна. Близостта към Мен е също в духа. Можеш да бъдеш близо до Мен, но да си по-далеч духовно от този,който се намира на хиляди километри, но духом е обединен с Мен. Духовната близост е неотделима и никой, освен самият приближил се, не може да я отдели или отнеме. С всяко действие, чувство или мисъл можеш или да си приближаваш още повече към Мен, или да се отдалечаваш. Възможно е да се разглеждат всички движения, допускани в обвивките, под този ъгъл. Осъзнаването на постоянното Присъствие и мисълта за това, че всичко, което става вътре или вън, се нанася на невидим филм, ще помогнат да не се нарушава тази близост. Необходимо е действителността на невидимото да победи плътната видимост и да стане реална за съзнанието. Невидимият свят съществува и никакви отричания, никаква очевидност, никаква слепота не могат да го накарат да не бъде. Но признаването му в духа рано или късно ще повдигне непременно завесата. Така и признаването на Мен в духа непременно ще доведе при мен било в тялото, било в тази обвивка, която ще се окаже по-подходяща за момента. Моята близост е неотменима за устремения към Мен дух. Магнитът на Моя дух събира духовете, съзвучни на зараждащата се шеста раса. И откликващите на зова се устремяват към Фокуса на притеглянето. Небивалото време е белязано и с небивали условия и с изключителни възможности. Нищо няма да спре тези, които са предопределени за Мен и никакви прегради — нито вътрешни, нито външни няма да ги задържат. Наближават Космическите срокове и Моите войни са будни. (9.562)

Трябва да се помисли за това какво значи да се държиш неотделимо и как да се осъществи това. Мисълта е постоянно в движение и преминава от един предмет на друг. Но дори и в този случай човек подсъзнателно знае, дори ида не мисли за това, къде се намира, как е облечен и че това е именно той, а не някой друг. Такава същата подсъзнателна мисъл трябва да се утвърди и за наличието на Невидимото Присъствие, така че формулата „Аз съм с вас винаги“ да стане неотделима от съзнанието.Това не значи че е необходимо постоянно да се съсредоточаваш, а нека това да бъде дотолкова внедрено във вътрешния свят на човека, че за отделеност да няма вече място. Когато човек заминава за някъде, той взема, без да се замисля за това, цял себе си със себе си. Ето такова състояние трябва да се постигне и по отношение на Учителя, където и да е тялото и с каквото и да е заета мисълта. Това, именно, ще означава да се бъде навсякъде заедно и неразделно. Как иначе можеш да се научиш да се държиш за Учителя „здраво, всяка минута, при всяка крачка“. (10.59)

Виждате сами, че притесненията на хората приближават към Мен. И колкото повече са притесненията и затрудненията, толкова по-бързо е сближаването. Но по-голямата част от устремените към Мен духове не разбират колко полезни са обстоятелствата, причиняващи тези притеснения и затруднения. Те силно разпалват огньовете на духа. Дори и на кремъка е нужен удар от страни, за да произведе искра. Аналогията е пълна. Как е нараствал духът на нашите войни от постоянната борба и сражения, от преследванията и гоненията и от несломимото противостоене на тъмата.Всичко слабо, колебаещо се, клатушкащо се, съмняващо се е отпадало, не издържайки на напрежението. Когото обичаме, него и изпитваме особено сурово. Но е радост за Нас да посрещнем победителя и сме радостни да му изпратим Лъч щастие. (10.97)

Да се устои в Светлината е много по-трудно, отколкото да се докоснеш до нея. Самата същност на еснафското съществувание е антагонистична на нея. Хората толкова са се отдалечили от основите на живота, че само много малко се устремяват към тях. Затова са и толкова не задържалите се от тези, които са се приближили. Това, което е пред очите, повече занимава съзнанието от това, което отсъства и което трябва да бъде постигнато с помощта на продължителни усилия. Постоянното представяне на Лика на Учителя пред мисления взор показва много висока степен на достижение. Прозорецът към сферата на Светлината е отворен. Съзнателно или несъзнателно човек носи представата за своето лице постоянно със себе си. Такова същото състояние трябва да се придобие и в представянето на Лика на Учителя. Съзнателно или несъзнателно трябва да се бъде винаги с Него. Само при това условие очевидността няма да закрие действителността и няма да я измести на заден план. Мястото на Учителя не е в най-добрия ъгъл, а в съзнанието. Челното място е само за постоянно напомняне. Без любов към Учителя на Светлината, която да е над всичко, да се достигне постоянното усещане на Лика в сърцето е невъзможно. Достигайте с любовта. (10.335)

Осъзнаването на Присъствието на Учителя в духа има голямо значение за осъзналия го. Ако в присъствието на обикновен човек, към когото се отнасят с голямо уважение и авторитетът на когото е признат, хората се стараят да се държат пристойно, още повече се налага това от незримото Присъствие. Но всичко зависи от степента на осъзнаване и абсолютната увереност в дълбокото значение на думите: „Аз съм с вас винаги“. Мнозина вярват, но вярват теоретично, отвлечено, без да вникват в огнения смисъл на тези думи. И тогава поведението на такива последователи не свидетелствува за тяхното разбиране на това, в което те, както сами говорят или мислят, вярват. А това значи, че те са все още много далече от осъзнаването на тази огнена формула. Преди две хиляди години е било Казано на хората: „Ето, Аз съм с вас винаги, през всичките дни, до свършването на времето“. Но кой от наричащите се християни е вярвал и вярва в това? Ако вярваха, щяха да постъпват другояче. Тази формула се нуждае от пълно осъзнаване с цялото сърце, с цялото мислене, с цялото разбиране. Тя изисква признаване действителността на всичките три свята и разбиране за участието на двата невидими в плътния. Онези малцина, които са постигнали това, са станали Светилници на човечеството и са способствали много за неговата еволюция. Ученикът може да преуспее огнено и да достигне много, ако направи тази формула, утвърждаваща реалното Присъствие на Учителя в духа, основа на своя живот и, въпреки вътрешната и външната очевидност, държи себе си така, като че Го вижда със земните си очи. Постепенно мисълта ще се облече в плът и той действително ще започне да вижда Облика на Учителя пред себе си. Осъзнаването на Великото Присъствие ще преобрази целия живот на човека. Отначало признаване Присъствието на Невидимия Учител, а след това и разкриване на способността да Го виждаш. (10.344)

Какво е необходимо още, за да се отворят човешките очи за ставащото в света? Но духът мълчи. Но злодействата се засилват. Но хората не искат Светлина. При последната черта всички устремености към добро и към зло ще се засилят до предела си. Такова напрежение на злото няма да издържи човешкият организъм и прегарянията ще зачестят. И така вече мнозина прегарят и загиват. И то не толкова злите, а слабите не издържат натоварването. Спасението е в плътното единение с Йерархията на Светлината. Но кой я признава нея.Затова Указвам да се държите неотделимо. Само в пълното единение ще устоите. Вълните бушуват, но скалата е неподвижна и непоколебима сред океана. Скалата на духа ще отрази натиска на вълните. Спасението е в духа. Утвърждавайте духа над плътта. През вратата на духа ще влезете в бъдещето. Преди края трябва да се съберат сили за последното противостоене на тъмнината. „Който изтърпи (тоест устои) докрай, ще бъде спасен“. Спасението е в това да не се предадеш на тъмнината и да издържиш нейния натиск. Призовавайте Ме пламенно, когато той стане непоносимо тежък. Заедно ще устоим.Но отделилото се от Мен съзнание няма да издържи. Който е с Мен, ще премине невредимо и победно в отсъденото бъдеще. (10.370)

(Гуру). В тишината на уединението, далеч от хората, близо до природата, в планините и горите, не е трудно да се възприемат светлите мисли и послания отгоре. Но в градовете, в шума и бъркотията на живота, в атмосфера, отровена от отровното дишане на хората и хорската злоба, това ще бъде достижение вече от много висок порядък и победа над яростната съпротива над заобикалящата среда. Да се порадваме на победата. Тя е постигната на висока цена. А сега грижата е затова не само да се задържи това достижение, но и да се разшири и задълбочи. (10.449)

(Гуру). Извън времето и пространството на трите измерения, извън всички земни условия, извън живота и смъртта в плътния свят могат да се сливат духовете, обединявайки се чрез огнената мисъл във Високите сфери, където няма земните ограничения. По този път, именно, близките на Йерархията на Светлината духове пренасят невидимите си връзки с избрания Йерарх през вековете и хилядолетията. И нищо, никакви явления от този или онзи свят не могат да разрушат тази огнена връзка. Тя може да се установява и усилва съзнателно, прибягвайки до помощта на ритъма. За здравината, и нерушимостта, и възможността, и реалността на подобна връзка е било Указано от Самия Владика: „Ето, Аз съм с вас винаги, през всичките дни, до свършека на века“.Това е Казал Той, но за установяването й се изисква и ученикът да протегне съзнателно нишката на връзката към Учителя. (10.459)

(М.А.Й.). Сливането на съзнанията предполага, че устременият към него дух се издига колкото може по-високо, за да достигне степента, на която се намира по-високото съзнание,а не се опитва да го снизи до себе си. Само при това условие Общуването ще бъде успешно. Обикновено постъпват обратно, като се опитват да въвлекат Високата Същност в орбитата на своите преживявания и мисли, а после недоумяват защо не е получен отговор на призива и не е се осъществил контакт. Именно, своето собствено съзнание трябва да се приведе първо в състояние на спокойствие, равновесие и хармония, а след това вече да се установява връзка. До Висшето Общуване може да се достигне само чрез дисциплина на духа. Дисциплината на чувствата и мислите е най-необходимото условие за придвижването. (10.569)

Ритъмът на Общуването освобождава от необходимостта да се очаква идването на вдъхновение и да се чака милост от небето. Крилата на ритъма носят надалеч без измъчени усилия. Трябва само да се подържа необходимата степен на светимост на аурата и да не се позволява на себе си твърде лесно подаване на въздействията на околната среда. Пространствените токове в това отношение не са толкова опасни, тъй като се променят достатъчно бързо, но тъпата инертност на „двукракото“ мислене може да потуши и силния пламък, ако не му се противопоставиш съзнателно, опазвайки своите огньове. Колко светли огньове са били потушени от живота ! Да се пренесе пламъка на сърцето през живота е вече подвиг. Протягат се към него косматите ръце. Всяко запалено сърце извършва подвиг при носенето на Светлина в условията на плътния свят. (10.690)

(Гуру). В изопачените религии се взема заплата за молебени, панихиди и други молитви. Така се извращава същността на явлението. Да! За Общуване на човека със Светлината и Висшите Сили се налага да се заплаща,но това заплащане е съвсем друго. Колкото по-силен е устремът към Светлината, толкова по-яростно се стоварва тъмнината върху устремения дух. Това е и заплащането за Общуването със Светлината. А доколко е то огромно и тежко, знае само духът, засилил своят устрем. Но плащането е неизбежно. Сам Спасителят е казал: „В света ще имате скръб“. Именно скръб, вследствие приемането на Светлината. (11.181)

Пред нас стои задачата — да се научим да правим всичко, което се налага да се прави в ежедневния живот, без да се отделяме от Учителя! Това е възможно, ако се прави всичко заедно с Мен. Иначе всяка работа или заемане с нещо ще отвлича и пречи на съвместното действие. Колко ще се измени в този случай речта, жестовете, постъпките и цялото поведение! В присъствието на Учителя много, допускано по-рано без Него, ще стане напълно невъзможно. Опитайте да водите с някого разговор, представяйки си, че Учителят е тук, до Вас, че слуша всяка дума и следи всяко движение. Колко лесно ще бъде тогава да се запази достойнството на духа, колко свободно и просто ще стане цялото поведение съзвучно на Великото Присъствие. Да се задържи постоянно това състояние е много трудно, но, напрягайки цялата си воля и цялото желание и усещайки в сърцето любов, все пак може да се достигне това състояние. А ако в сърцето гори пламенна любов към Учителя, тогава напрягането на волята и желанието дори не са нужни, тъй като това, което обичаме или този, когото обичаме чрез любовта се намира постоянно в съзнанието. Значи трябва да се засили любовта. Това е най-простият подход към най-трудното. И тогава ще изчезне много от това, което препятства Общуването. И тогава постоянното Предстоене ще стане осъществено. Разстоянията и времето не съществуват. Преградите на плътното пространство са илюзии на плътния свят. Общуването в дух става независимо от разстоянието и не изисква време, но изисква огнената енергия на сърцето. Трябва да се разрушат земните прегради в съзнанието. Формулата „Аз съм с вас винаги“ е огнена формула на живота. Нейното осъзнаване донася победата над ограниченията на плътния свят и тялото.Огнената действителност се утвърждава въпреки обичайната видимост. Само възприемайки това положение с цялото си същество могат да се разберат Великите Слова: „Ето, Аз съм с вас винаги, през всичките дни, до свършека на века“. (11.371)

(Гуру). В подножието на Светлината устремената към нея мисъл разцъфтява с всички цветове на дъгата и може да расте безпределно. Затова е толкова важно на къде и към какво да се устреми мисълта и за какво. Йерархията представлява най-добрият и най-сигурен обект за устремяване на мисълта. Мисълта, устремена към Нея, се завръща обратно към своя изпращач, но натоварена обилно с елементи на Светлината. Така се извършва постоянно захранване на духа, ако обръщането към Йерархията е постоянно. Мислите, насочени към Водача-Йерарх, няма да обеднеят и винаги ще донасят плодоносна реколта. (11.525)

(М.А.Й.).Бих искала да ти пиша всекидневно, за да бъдат запечатани моите мисли за другите,следващите. Обичам да говоря за Владиката, защото в Него е всичко. Ако Той е Алфата и Омегата на нашето съществуване, то възможно ли е да се пренебрегне Той или да се заобиколи. Не трябва ли да се започва деня и да се завършва с произнасянето на Неговото Име, насищайки сърцето си с Неговия Лик. Завършвайки така текущия ден с Неговото Име на уста, влизаме в Тънкия свят и в съзвучните на Великото Сърце Сфери и почерпваме сили за новия ден. А повтаряйки неговото Име в зори, озаряваме с Неговата Светлина идващия насреща ден. Нерадостно и тъмно е без Владиката. Да се приближат искат много, но не знаят как,а и дори знаещите могат да се забавят.Но всичко е много просто.Любимите си вещи пазим.За любимите хора мислим много и често и сърцето ни е постоянно с тях. Нужна е любов, за да бъдем в сърцето си винаги заедно с Владиката. Когато тя пламти в сърцето към Владиката, Той е много близко, както и всичко, което обичаме. Обичайте Го и Той ще отговори на призива на любовта на устременото сърце. Просто, всичко велико е просто, защото простотата е една от Основите. (11.582)

Ако на Мен бъде отделено толкова време, внимание и сърце, колкото се отделя за обикновените неща, резултатите биха били необичайни. Но съзнанието не вмества постоянното Предстоене и затова не бърза. И във водовъртежа на земните впечатления избледнява и отстъпва Образът на Владиката, а сърцето се изпълва с обичайното. От една страна явното желание да се преуспее, от друга — няма нито пълна устременост, нито пълно отдаване сърцето на Владиката. И се получава половинчато служене. Денят преминава в забвение на Владиката и при затънало в грижите и интересите на текущия час съзнание. Няма съгласуваност между желанието и следването на пътя към това желание. Близостта се установява с постоянно, непрекъснато спомняне за най-нужното. Пълноценният устрем, подобно на верига, не трябва да има прекъсване във времето, а също и Предстоенето. (11.587)

Няма по-голяма несъизмеримост от това, обръщайки се към Владиката, да се мисли за своето лично. В тези моменти трябва да се намерят сили да се отвърнеш от своето дотолкова, че екранът на съзнанието да бъде чист. И това не е трудно, стига само да се изпълни целия свой микрокосмос с лика на Владиката. И тогава вибрациите на Лика ще докоснат сърцето и ще поляризират аурата на своята вълна.Това е лесно, ако сърцето е предано само на Владиката. Могат да се намерят сили да се съсредоточи в тези минути собствената същност върху Владиката. Да се постигне успех в това е извънредно важно. Всичко е вътре в човека, ако е здрава връзката, но ако я няма, Светлината се замества от тъмнина, колкото и да е добър човекът. Без Светлина добротата е безполезна, защото става тъмна. Заради подобна доброта са загивали цели царства. Йерархичните нишки на Светлината са опънати нашироко и засягат много сърца, макар и да не се осъзнават обикновено. (11.603)

Мярката на Общото Благо, прилагана към явленията на живота, ще позволи да се определи истинското значение на всяко едно от тях. Иначе ще си останете сред призраците на личния свят. Често интересите на личността и общочовешките интереси са диаметрално противоположни. Личността на разпъвания Христос е страдала и понасяла мъки, но Духът се е молел за тези, които са разпъвали тялото и е приел позорната за личността смърт, знаейки предварително за предстоящото.Така разпъвайки себе си, своята личност, в името на Общото Благо, човек се освобождава от нейната власт над съзнанието. И съзнанието, освободено от обвързаността с личното, става космично. И не е беда, ако на личността някъде и по някакъв начин се налага да понася несгоди в живота, защото духът е над личността и увеличава своите сили и своята Светлина под ударите — двигатели на живота. И когато положението стане особено тежко или смущаващо съзнанието, Ликът на Владиката, поставен между външните явления и духа, ще ги отблъсне и ще ги застави да заемат полагащото им се място, не подтискайки съзнанието,а освобождавайки го от властта на външните въздействия. Силата на Лика е огромна. Постоянното Му усещане в сърцето помага да се преодоляват вибрациите на непосредственото обкръжение, идващи и от трите свята и да издигаш над тях.Когато логиката на очевидността побеждава и положението става безизходно, Ликът, въведен в сърцето, със Своята Светлина разсейва сгъстената тъмнина на плътните сплетения. По време на кошмарен сън човек с волята си се заставя да се събуди и фантомите на тъмнината изчезват.Така и Ликът, въведен в сърцето, позволява на съзнанието да излезе от кръга на безизходността, като от мрачна тъмница, на дневна светлина. Тъмнината очаква, че човек ще се съпротивлява срещу нея с логични доводи, за да ги потуши с логиката на очевидността, но опитният пътник отхвърля тримерната логика, свързвайки се непосредствено с Учителя на Светлината чрез Неговия Лик. И с това преобръща цялата тъмна постройка.Трябва да се разбере мощта на Лика. (11.626)

Тържественото състояние на духа най-много съответства на атмосферата на Твърдината.Мнозина се опитват да се приближат,но поради несъответствията не могат. Нужна е съзвучна настройка на аурата. Същото е нужно и при Общуването. Нищо нечисто няма да влезе в Нашия Дом. Аз съм с вас винаги, но несъответствието на аурните излъчвания не позволява да се влезе в контакт и да се усети Моята Близост. Своето лично трябва да се потуши, за да зазвучи Моето. Всичко свое е преграда за Общуването. Може ли да се налее в чашата огнената напитка на живота, ако тя е препълнена до ръба си ? И за какво е своето, ако сте дошли за Моето? Невъзможно е да се усети и разбере дори и другия човек, ако съзнанието е препълнено със своето и себе си. Отричането от себе си е условие за всяко постижение. Облеклото на Светлината изключва парцаливите дрехи на саможивостта. Готовност означава също и сурова грижа за облеклото на духа. Всички ли емоции са допустими? Не, само тези, които са от Светлината, а също и мислите. Как може да се надявате на послания, ако домът на духа не е приведен в пълен порядък. Хаотичното и тъмно обкръжение не е оправдание за вътрешната неподреденост. Страданията, трудностите и изпитанията могат или да очистват и възвишават, или да захвърлят в тъмнината. Символът на чука, трошащ стъклото и изковаващ острието нека бъде като постоянно напомняне. (11.631)

Освобождението се осъществява чрез връзката с Учителя на Светлината. Светлината, която е в Мен, стана част от вашата. Светлината и тъмнината се борят в човека за надмощие. И когато Светлината, която е в него, побеждава, тя се съединява със Светлината на Учителя и тогава в своята Светлина виждате Моята Светлина. Победата се постига чрез сливане на съзнанията. Формулата „Аз Съм във вас и вие сте в Мен“ става явна, защото ние сме едно. И тогава вече не ни разделя нищо. Първо Аз, а след това всичко останало. Аз съм на първо място в съзнанието. Първата мисъл е за Мен. И тогава кой ще е по силен от Нас, обединени в едно? Така се преодолява тъмнината — отначало вътре, а после и вън. Трябва да се разбере и осъзнае каква мощ се ражда от сливането на съзнанията. „Като меч непобедим съкрушава всички прегради съзнанието, отъждествено с Владиката“. Залог за това е победата. Напрягайте още и още всички сили на духа за постигане на това сливане, защото тъмнината е голяма. Срещу беснеенето на тъмнината — Светлина. Биполярното зрение вижда Светлината, идваща отгоре и тъмнината, която е наоколо. Победилият дух няма да позволи на тъмнината да тържествува. (11.828)

(Гуру). Трудността на Обединяването е в това, че трябва да се преодолеят обичайните представи и ограничения на земния ум.Трябва да се преодолеят разстоянията, условията на времето и чувството на отдалеченост от тези, към които се устремява сърцето. Устремяването, притеглянето и контактът се осъществяват чрез сърцето. Когато сърцето е изпълнено и пламти с любов към тези, с които иска да общува, всички прегради се рушат пред това огнено чувство. Затова е и заповядал Владиката: „Горете с любовта“. (12.252)

(М.А.Й.). За пълнота на Обединяването се отстранява илюзията на пространствената отделеност. Но това все още не е всичко. Необходима е съвместна настройка или съзвучие, което позволява да се влезе в контакт. Но това все още не е всичко. Нужни са самоотрицание и все едно забравяне за самия себе си. Много условия трябва да се спазят, за да се състои Общуването. Но най-главното от всички тях — това е любовта, която без всякакви специални замисли създава това, което с никакви други способи и усилия е невъзможно да се постигне. Достигайте чрез любовта. (12.306)

(М.А.Й.). Колко голямо е значението дори на малкия кръг! Когато той е силен и хармоничен, лесно е да се защитаваш от тъмните нападения и е лесно да се устремяваш. Където двама или трима са се събрали в името на Владиката,Той е там посред тях и с това е силен кръгът. Неговата магнитна сила, притегляща висшите енергии, надвишава многократно силата на неговите участници, взети поотделно. В единението е скрита голяма сила. В единение могат да се творят чудеса. Трудно е да се противостои на тъмнината самостоятелно.Трябва да се разбере значението на кръга. Спасението на човечеството е в единението с доброто. (12.327)

(Гуру). Понятието единение обхваща в себе си единението между приелите Учението и единението между тях и Йерархията на Светлината, както и с Този, Който Води. Единението е насочено нагоре и надолу по линия на Йерархията и към близко стоящите. Много добри опити са били провалени от отсъствието на единение и много вече състояли се обединения — от съзнателните, злобни и упорити усилия на тъмните. Противостоящият на тъмнината винаги е представлявал и представлява цел на техните злоумишлени нападки. (12.328)

(Гуру). Когато устремът към Учителя на Светлината е достигнал такава степен на напрежение, че Неговият Лик може да бъде държан постоянно пред своя мислен взор, тогава действително е постигнато най-нужното. Дали е трудно или лесно, това зависи от предишните натрупвания. За някого е лесно, а за някого — почти недостижимо. Все пак по това може да се съди доколко е здрав устремът. Непрекъснатото постоянно предстояние представлява вече високо стъпало от стълбата на достиженията. (12.359)

Връзката на Отца и сина не може да бъде нарушена от нищо, тъй като тя е над всичко. Но осъзнаването на тази връзка зависи от много външни и вътрешни причини. Тя може да се колебае от ярко и близко усещане до затъмняването и почти пълната и привидна загуба. Но тази загуба е заблуда на Майя. В действителност връзката продължава да съществува. В тези моменти на привидна загуба на връзката тя трябва да се удържа въпреки очевидността и противно на затъмняващите я мисли. Владиката е неизменен, измененията стават в ученика, в състоянията на неговата астрална обвивка и мислите на текущия ден. Затова за Висшата Близост трябва да мисли извън всички обикновени дела и явления. Самото явление на Близостта е необикновено и не се вмества в обхвата на дребните дела или на тържествуващата суета на ежедневието. Явлението на Светлината е извън техните предели. Източникът на Светлина не зависи от това, което осветява, но за да бъде възприета трябва да има възприемчивост. Възприемчивост означава съответствие, съзвучие, съвместна настройка на съзнанието с това, към което е устремено. А съзнанието може да се настройва на всяка вълна: например на вълната на любовта и предаността, на вълната на устрема, на вълната на самоотверженото желание да се окаже помощ на Носещия непосилното земно бреме. Много вълни има за волево и съзнателно настройване арфата на духа. В какъвто ключ е настроена, в него става и възприемането на постъпващите в съзнанието мисли.Погрешно е да се мисли, че този процес става без съзнателното и волево участие в него на човека. Казано е, че не трябва да се чака вдъхновението, а трябва то да се взема. „Божието Царство се превзема със сила и прилагащият усилие ще му се възхищава“. (13.345)

(М.А.Й.). Възлюбилият някого или нещо повече от Владиката, не е достоен за Него. По този начин любовта към Повикалия, която е много по-горе от всичко, най-бързо и най-близко доближава до Него и поставя съзнанието в непосредствено съприкосновение с Него. „Непосредствено“ тук означава без всякакви посредници. Когато това бъде постигнато, постъпващите мисли, идващи от непресъхващия Извор на Живота, се изливат като широк поток в съзнанието на човека, научил се да обича. Но хорските чувства са кратки. Да обикнеш за цял живот, за цялото време, завинаги и да пренесеш тази любов през живота на Земята и в Световете, и да съхраниш тази любов ненакърнена, означава да намериш тясната пътека, водеща към Безпределността и да тръгнеш нагоре по звездния път, който е без край. (13.480)

Към следващата част или към съдържанието

Маха Чохан В подножието на Висшата мъдрост (14) (Избрани теми от Науката за духа)

Метаданни

Данни

В подножието на Висшата мъдрост

Информация

История

Сваляне / Връзки

Тема 12. Единение с Върховното

Маха Чохан
В подножието на Висшата мъдрост (14) (Избрани теми от Науката за духа)