Маха Чохан
В подножието на Висшата мъдрост (13) (Избрани теми от Науката за духа)

Тема 11. ДАВАНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ

По-добре е да даваш, отколкото да получаваш, защото всяко даване или погасява кармичен дълг, или утвърждава заслуга. Все едно че се внасят пари в спестовна каса, от където в бъдеще могат да се теглят, без да се създава кармична задълженост. Това важи особено за духовното даване, чрез което духът се освобождава от зависимостта от хората. За това твърдя, че е по-добре да се дава, отколкото да се взема. Вземат и биха искали да вземат мнозина, но даващите са съвсем малко. А можещите да дават дарове на духа са още по-малко, защото за духовното даване аурата трябва да притежава определена степен на огненост. Отдава се Психическа енергия. Носителят на Светлина раздава невидимо и нечувано и само прекалената умора може да покаже понякога колко голямо е било отдаването на огнена сила. Обаче носещият светилник не може да не свети. Степента на светимост на аурата означава встъпване във Великото Служене, тъй като се внася Светлина в обкръжаващия мрак на плътния свят. Но не е лесно на носещия — твърде много енергия изтича за погасяване на заобикалящото несъвършенство. И често носещият не знае колко благо сътворява, защото собствената му светлина е невидима за него. Предполагат, че Великото Служене се осъществява в явни подвизи, във видими за света дела и пред очите на множеството. Може да бъде и така, но се случва и служенето на Светлината да се осъществява в тишина и мълчание и невидимо за света. Светлоносецът носи енергиите на Светлината в аурата си и ги излива върху всичко наоколо мълчаливо, без думи, облагодетелствайки света. И тогава всеки, който влезе в съприкосновение с него, получава от него заряд Светлина. Тъмни са аурите на хората и всеки контакт със светлоносец ги осветява. Много енергия губи горящото сърце и за това неговото Служене на Светлината Ние наричаме Велико. (1.245)

Личните спомени и личният свят на саможивостта са толкова нужни на пространството, колкото са нужни на вас личните спомени на някой непознат за вас човек. Не само че не са интересни, но преди всичко са ненужни. Нужно в нас е само това, което е полезно и нужно на хората въобще, но не и това, което засяга лично само нас самите. Затова дори и да се говори за себе си е не етично. Дайте на хората, дайте на Света, отделете нещо за другите от себе си, все едно какво, но дайте. Само даването, в каквато и да било форма, може да послужи като оправдание за живота и да придаде на живота смисъл. Хората се задушават в безсмислието на съществуването си, ако не могат да дават, макар и често да не разбират причината. Но духът усеща пространствената нелепост и безсмислието на егоистичното пилеене на времето и се задушава в него. Целта на живота е в даването и то не затова, че имащият трябва да дава, а за това, че даващият разрушава оградата на саможивостта, излиза извън нея и включва в кръга на своето съзнание сферата на съзнанието на другите, като по този начин разширява своята. Загрижеността на мъдрия не е за себе си, а за света. Водещият Планетата се грижи за нея и носи отговорността за нея. По ширината на отговорността може да се съди за широтата на съзнанието. Кръгът на съзнанието на саможивостта може да се сравни с главичката на топлийка, докато разширеното съзнание обгръща света. Добро е всичко, което се прави с мисълта за благото на всички, за Общото Благо. Чашата на Общото Благо е съдба на най — мъдрите. Ако няма възможност да се вложи своят труд по обичайния ред в името на Общото благо, то винаги е налице висшата възможност да се внесе своят принос чрез мисълта. На колко хора това е по силите? Но ако е заострена мисълта и са известни Основите, то може немалко да се помогне. Съзнателният принос чрез мисълта в делото на Общото Благо няма никога да остане не приет, тъй като не са много тези, които умеят да мислят, съблюдавайки Основите и дори несъзнателно влагайки ги в своите мисли. Основите на Учението са онези рамки, в които се постига светът и животът в него. Утвърждавайки Основите в мислите, циментираме с тях пространството. Когато е празно наоколо и огнената тъга започне да изпълва сърцето, принесете на пространството своя дар. По — рано хората са принасяли своите дарове в храмовете. Днес даровете на духа се принасят в Космичния Храм. (1.334)

(М.А.Й.). На кого Владиката може да каже: помогнете да задържим равновесието? Само на най-близките, само на тези, в които е уверен. И това не е суета и не е самопревъзнасяне, а искрено желание да се помогне на Този, Който носи върху себе си неизмеримо тежкото Бреме на този Свят. Всяко искрено желание и стремеж за помощ ще бъдат приети, тъй като не на Него помагат, а само на себе си. И когато към Светлината на Неговата аура се прибави светлината на устременото към Него за помощ сърце, това ще бъде радост за Владиката, защото са много малко тези, които искат да дадат, а са толкова много желаещите единствено да вземат. Благословени са хората, които дават и които носят Светлина, ала къде са те? Защо сте толкова малко вие, стремящите се да помогнат на Света? Но този, който е преминал тази знаменателна черта, отделяща тези, които само вземат, от даващите,той вече е навлязъл в кръга на близките по дух на Владиката. Защо всички се стремят само да вземат, когато даването е всъщност получаване? Получаване без даване няма, тъй като това няма да бъде получаване, а поглъщане на чужда сила. Затова се и препоръчва да се принесе поне мъничко, за да може след това да се получи. Без принасяне няма получаване. Дори и съдовете, в който да се получи, трябва да бъдат донесени собственоръчно и трябва, разбира се, да се дойде навреме, защото не дошлият навреме няма да получи.Законът за получаването и даването представлява двата противоположни полюса на едно и също явление. Не може да се носи Светлина и да не се свети, тоест да не се отдава, както и да се дава Светлина, без да се допълва, тъй като взаимообменът протича естествено и законно. Природата не търпи празнота и бързо възстановява равновесието, ако не са нарушени нормите на законното отдаване. Прекомерното светлоотдаване или раздаване на психическа енергия е също толкова вредно, както и нежеланието да се подели светлината. Aurea media (златната среда-лат.) и равновесието са нужни във всичко. (2.500)

Отдаването винаги означава и получаване. Получаването и даването са противоположни полюси на едно и също нещо, полюси на едно и също явление. Освен това природата не търпи празнота и изразходваната енергия се попълва по силата на закона. Отдаването е най-изгодното влагане на капитал, тъй като е рентабилно винаги. Но дори и даването може да бъде различно. Даването може да бъде егоистично, предизвикано от желание за самоутвърждаване, тоест от самолюбието. Тогава дори и съветите, взети от Учението, изреченията от него, текат за себе си и заради себе си, макар и да се дават на другиго. Тогава особено рязко се проявява стремежът да се говори не според съзнанието и особено ярко се нарушава съизмеримостта между способността за вместване на съзнанието на слушателя и това, което му се дава. И даващият заради себе си и в свое име става звънар, става настоятел на своя двор, претоварвайки съзнанието на събеседника. А това понякога може да предизвика и предателство. Затова от даване до даване има голяма разлика. Много са самоутвърдените учители, особено яростно стремящи се да поучават осъждат с готов цитат на езика. Не такива дарители и не такива дарения имам в предвид, когато говоря за отдаването. Истинското даване, имащо в предвид не себе си, а получаващия, е преди всичко съизмеримо. То винаги се извършва според съзнанието на получаващия. Много по-добре е да се даде малко, отколкото да се претовари. Понякога дори е трудно да се каже кое е по-вредно: премълчаването или пренатоварването на съзнанието свръх това, което е по силите му да вмести. Тъй като последното може да предизвика срив на съзнанието и да го отврати от това, което толкова упорито са се стремили да му втълпят, да го отврати завинаги. Насилието над съзнанието е недопустимо. Да се говори не според съзнанието е най-лошият вид насилие над човека. Много предателства са произлезли от казаната не навреме дума. Човешкото съзнание е крехък съд, изискващ много внимателно отношение. Сферата на приложение на принципа на съизмеримостта е много широка. (2.529)

Време е да се убедите, че без усилено приложение на практика в живота на Моите указания придвижването е невъзможно. Йога е жизнено прилагане на заветите на Учението на Светлината. На някои много им се иска да заобиколят това условие и да се задоволят с теоретично философстване. Но Нашето Учение е жизнено и затова се нарича Учение на Живота, Учение на Живата Етика. Изисква се прилагане на Учението в живота, тъй като в противен случай то е безплодно. В него е спасението на хората. В него е изходът от създалата се безизходица. И в него е Светлината на бъдещето. Дори малкото приложение ще даде своите плодове. Дори мислите за това, мислените зърна, ще поникнат. Сега има много сърца, които несъзнателно се стремят към Светлината. Как да им се помогне, как да се удовлетворят, как да се засити гладът на духа? Само със своята Светлина, ако е запалена. Може и с думи, но само ако думите са наситени със Светлина. Празните думи няма да дадат нищо. Ако бихте могли да знаете колко се нуждаят човешките сърца днес от Светлина. Но колко малко са даващите. И за това е голяма Нашата помощ за тези, които дават, за да не се уморят те в делото си и да пресъхнат силите им. Когато се обръщате нагоре с молба да ви се дадат сили за раздаването в мое Име, тези сили ще ви бъдат дадени. Не е задължително това раздаване да бъде лично, на конкретни хора. Пространственото насищане със Светлина на околните сфери е много необходимо, тъй като в тях има малко Светлина и всеки светилник, прогонвайки тъмнината, с това служи на мнозина. Това принасяне на Светлина в пространството е помощ за Мен. А към носителя е Моята Помощ. (2.578)

(М.А.Й.).Всички казват само „дай“. „Дай, но без да се нарушава съществуването на нашата саможивост“. „Дай само ти, а ние няма да дадем нищо“. Но даже и Спасителят, преди да даде, е питал: „Вярваш ли?“ Тоест, поставял е известни условия, за да могат да получат от Него. Безусловното даване е равносилно на опит да се напълни с вода пробит съд. За да бъде успешно даването се изисква вяра или доверие, или някаква степен на разбиране. В случаите на ръководство това условие се подсилва, тъй като без съвместно хармонизиране на съзнанията то е невъзможно. Даващият и получаващият се подчиняват на закона за съзвучието, без спазването на който процесът става разрушителен и за двете страни. Мнозина биха искали да вземат, без да се обременяват с нищо. Това ще бъде поглъщане на чужда енергия. Други искат да внесат своя безпорядък в стройността, получена в резултат на многогодишни усилия и труд, без да се съобразяват с това, че за всяко Слово е заплатена висока цена. Без известна степен на съзвучие и взаимно разбиране ръководството е недопустимо. Приемниците на съзнанието трябва да са настроени на необходимата вълна. (3.152)

Да, да, да! Работата е в това, че получаващи са всички, които са по-ниско върху Стълбата на Йерархията. А някои светулки, усещайки несъзнателно Моята Близост до вас, също не биха имали нищо против да се облажат съобразно своя апетит. Трябва да се опазиш, иначе ще те разкъсат, както са разкъсали дори такъв гигант като Рамакришна. Целесъобразност във всичко, включително и в даването. Трябва да се раздава мъдро и като се знае на кого и за какво. Само желание да се получи все още не е достатъчно. Трябва да се има право за получаване. Не е умно да позволиш да те разкъсат, когато имаш дадено Поръчение. Убити и измъчвани са почти всички, останалите са изтезавани психически. Тежък е подвигът да се носи Светлина. Може да се помисли защо Ние сме скрити от всички в далечни планини. Трудността е в това, че психическата енергия у хората е напълно неорганизирана, необуздана и не се контролира. Тя се прахосва нецелесъобразно и се изразходва и изтича, като вода през разкъсан бент, но ако се поправи бентът и се задържа водата, тя може да се натрупва и да се изразходва мъдро, както мелничарят събира водата, ако бентът е цял. Да носиш върху себе си тежестта на неорганизираното мислене дори на тези, които са се докоснали до Учението, е тежко. Труден е подвигът да се носи Светлина. Той е труден и пространствено, защото е много тъмно и гасителите са много. Ако не Охранявахме, щеше да бъде невъзможно да се устои. И все пак опасността не е от далечните, а от близките, от стоящите наблизо, в което сте се убеждавали не един път. (3.153)

Докосванията до проводника на Моя Дух не винаги са еднакви по следствия. Донеслият повече — повече и ще получи. Принасянето или жертвата са необходими. Цената за получаването си остава. В жертва се принася: нисшето за получаване на Висшето, малкото — за голямото, личното — за свръхличното, земното — за Космичното. Донеслият получава. В храм се влиза без багаж и в чисти дрехи, още повече в Храма на Духа. Трябва да се разбере самоотречението като условие за непосредственото познание, тоест на чувствознанието и ясновъзприемането. Ние поставяме вехите по пътя, но да се премине по него трябва самостоятелно. Да се премине — означава да се приложи. Практическото приложение на Нашите Указания представлява условието за следване след Йерарха. Непосилното не се изисква никога. Всичко давано е приложимо и жизнено. Всичко приложено е стъпало за изкачване и доближаване до Нас. Всяка крачка, дори и най-мъничката, всяко придвижване по направление на Фокуса на Светлината е Благо. Да се придвижваш към нас е възможно при всякакви условия на живот. Няма такива обстоятелства, няма нищо, което би могло да бъде преграда на сближаването с Нас или на движението по пътя към Нас. Всичко, което пречи, е вътре и нищо няма отвън, тоест извън самите себе си. Когато изглежда, че пречи външното, това е самоизмама, това е изкушение на Майя, което означава, че нещо се е случило вътре, че неблагополучието е в духа. Ако погледнем Книгата на Животите на Великите Духове ще видим, че колкото и да са били тежки и непоносими външните условия, нищо не е могло да ги отклони от пътищата за изпълнение на Водещата Воля. Имате много примери на огнена самоотверженост, когато всичко свое се е отхвърляло, до собственото тяло включително. Нищо не е попречило на Великото служене, защото заповедта „Отвърни се от себе си“ се е прилагала преди всичко върху себе си. Огненият път е бил изминат на Земята със собствените крака и е бил потвърден жизнено, тоест чрез прилагане върху самия себе си. Не са се съжалявали, не са се щадили, а са се разпъвали на кръста на живота. Този път на преодоляване на себе си Наричаме Огнен Път. Огненото тяло, преодолявайки нисшите три, утвърждава себе си в действие. Няма друг път за оформяне на огненото тяло. Астралът също оформя себе си в действия, само че неговата активност е насочена към нисшите сфери, съответстващи на материята на тази обвивка. Но астралът е оформен отдавна и засилването на това начало вече е препятствие за проявяване дейността на огненото тяло. Възможността за проява на активност във всяка от обвивките зависи от избора на волята. Но даже и „земната мъдрост е вражда против Бога“, тоест и дейността на интелекта се противопоставя на огненото действие, на висшето в човека, тоест на чувствознанието, ясновъзприемането и останалите прояви на висшето „Аз“. Съзнанието може да прояви себе си във всяка от обвивките, но висшето — само в огнената. Трябва да се наблюдава и различава във всеки един момент коя от обвивките е активна и в коя от тях и как се проявява активността на духа. Това може да помогне за разчленяване на проводниците в съзнанието и да улесни възможността да се действа във всеки един от тях по отделно.Животът е училище и най-важният предмет за изучаване в него е самият човек. (3.258)

Да! Да! Да! Голяма е жестокостта на хората по отношение на Тези, от Които те получават Светлина и Знания. Алчно вземат, поглъщайки чуждата енергия; струпват се настървено, стремейки се да оберат до край и да опустошат, но никога не признават нито пред себе си, нито пред другите за своето поведение, тъй като, вземайки всичко, което могат, веднага се обръщат срещу далите, стъпквайки с крака Съкровищата на Духа и Този, Който дава. Затова раздавайте предпазливо и грижливо прикривайте огъня на духа от злословията и съпротивата на поглъщачите на психическа енергия. Хората още не са се научили да пазят Тези, Които могат да им дадат. Мнозина са изтезавали, мнозина са убили, а психически са тормозили всички, всички. Запомнете добре: Рамакришна е бил разкъсан не от враговете, а от последователите, поклонниците и почитателите, разграбили го психически Затова Казвам: пазете се, вие, можещите и умеещите да давате, пазете се от поглъщачите и вампирите от всички степени, за да можете да помогнете на тези, които са достойни и които са донесли здрав съд, а не пробито решето за получаване на вашите дарения. (3.477)

Всички ние говорим за най-възвишени неща, а най-дребните в себе си още не сме преодолели. Получава се разрив, който болезнено се отразява на съзнанието. И да се сърдите можете само на себе си. Имайте в предвид, че Ние винаги сме готови да дадем, но не сме в състояние да дадем, даже и при наличие на желание, повече от това, което човек е способен да вмести. Често пречка за вместването е саможивостта. Също и съдовете, които са донесени, не винаги могат да бъдат напълнени с това, което ни се иска да дадем, тъй като вече са изпълнени, макар и частично, със своето. А своето, личното, наситено с емоциите на астрала, на Нас не е ни нужно. Казано беше: или Моето, или своето. А Моето и своето не се съчетават. Самоизлизащите лъчи не са породени от малкото „аз“, а от голямото. Техният произход не е от саможивостта. Следователно, приближаването и получаването са възможни само при условието на самоотречение, тоест съблюдаване на формулата „Отвърни се от себе си“. Пълнотата на съвместната настройка дава съзвучието. С думи то не може да се замени. Асимилацията на Нашите Лъчи не може да се предизвика с никакви изкуствени или измъчени усилия. Притеглянето протича естествено при принасянето на целия себе си, тоест на цялото сърце, чувства и мисли. Мислите и съзнанието са там, където е сърцето. Отдаване сърцето си на Този, Който води, е изискване безусловно. Често бедното сърце се разкъсва между отдаването на едната си половина на себе си, а другата половина на Учителя. Получава се половинчатост и като резултат — неудовлетвореност. Действителното ученичество се съпътства от пълнота на отдаването и пълнота на служенето. Те могат да бъдат постигнати само при упорит и съпроводен със самоотречение устрем с цялото същество. Всички атоми на летящата стрела са устремени към целта. Всички енергии на микрокосмоса се отдават на служенето на Светлината. Получаването е според пълнотата на самоотдаването, тоест отдаването и предаването себе си на Владиката. Формулата: „В Твоите ръце предавам своя дух“ е най-съкровената мистерия на живота. (4.386)

(М. А. Й.). Не може да бъде отблъснат никой. На всекиго трябва да се даде според съзнанието. Защо да се създават врагове? Но как да се постъпва с тези, които искат над позволеното? И на тях трябва да се даде, но не повече от заслуженото. Мярката ще бъде подсказана от сърцето. Ако в началото това не стане веднага, то след няколко опита предупреждението на сърцето няма да се забави. Естествено е желанието да се даде повече от това, което се полага, но последиците от такова даване са горчиви. Най добре е да се отговаря на въпроси, които показват тавана на съзнанието, ако тези въпроси не са повърхностни и не са случайни, а са изкристализирали в процеса на растежа на духа. А как да се постъпва с тези, които са далечни и чужди по аура? И тук трябва да се прояви търпимост, вместване и разбиране и да се намери дори и малкото, което може да обедини. Нали нашата цел е да обхванем целия свят и цялото човечество. Учителят ни е заповядал да бъдем мъдри. Само с тъмните и техните подгласници няма да търсим съзвучие. Най-близкият подход е през сърцето. (4.439)

(М. А. Й.). Всяко духовно даване се съпровожда в една или друга степен с опустошаване на съкровищницата, ако на става под строг контрол и при условие на постоянна сдържаност. Отворете бента и водата ще изтече. Но мелничарят отваря според нуждата и не повече, отколкото трябва. И аз страдах от прекомерно даване и след това обикновено заболявах. Иска ти се да дадеш колкото е възможно повече и това е напълно разбираемо, защото даването е в природата на сърцето. Но за сега са необходими и предпазливост и грижливост.Ако даваш не според своето желание, а според съзнанието на получаващия, преразход не би трябвало да има. Вампиризмът е недопустим под каквато и да било форма. Но известна сдържаност и контрол са необходими при всяко даване. Този контрол е труден от това, че енергията изтича понякога несъзнателно, ако нивата на огненост на даващия и получаващия са прекалено различни. Само реакцията на сърцето ще подскаже дали преразходът е бил свръх мерен. (4.445)

(Гуру). Обикновено се устремяват към Йерархията, за да вземат. Но високото съзнание се стреми към това да даде на Йерархията и своите сили. Това не е гордост или самомнение, а просто задълбочено разбиране на закона за сътрудничеството и взаимообмена на енергията. Владиката иска да ви види като сътрудници, а не като само вземащи. В това е тайната на преуспяването. Леко и радостно ни е с тези, които се стремят да принесат своите сили в служба на Делото на Владиците и тягостно и тъжно ни е с тези, които искат само да вземат и при това колкото може повече. Съвместната работа с Нас предполага съвместно изразходване на енергията в труд, посветен на Владиката. При това условие получаването следва автоматично, като логическа неизбежност на правилния подход и разбиране на сътрудничеството. (4.453)

(М. А. Й.). Предел на сливането в духа може да бъде само пълнотата на това сливане. Какво става тогава? Загубва ли се индивидуалното начало? Не, не се загубва, а се разширява. Двете стават едно, но голямо; не слети в едно, но обогатени от взаимния обмен и съединяване на енергията. Две хармонично съчетани аури могат да творят чудеса. Всичко зависи от степента на напрежение на обединяването или сливането. Именно, не поробване, не подтискане, не обсебване, а взаимен обмен на най-тънките енергии, силно обогатяващи обединилите се съзнания. Разбира се, можещият да даде ще дава. И притежаващият повече дава повече на получаващия. Но и даващият се нуждае от този, на когото дава, както и получаващият, тъй като даването е в природата на даващия. Всеки духовен водач може да си представи чувствата си и състоянието си, ако няма на кога да даде. Затова нуждата един от друг е взаимна. Искам да подчертая значимостта на духовния взаимообмен, именно на взаимообмена. Без него останалото е поглъщане на чужда енергия и вампиризъм. Именно, трябва да се донесе нещо свое, за да се получи. За носенето на съдове не напразно се споменава. Не донеслият не може да получи. На имащия ще се даде, а на нямащия и това, което има, ще му се отнеме. В това се състои законът на взаимообмена, който се нарича колело на сътрудничеството. При поглъщане на чужда енергия поглъщащият не получава полза. Защото полученото даром се прахосва тутакси, неразумно. Пробитото решето или бъчвата без дъно са добри символи за поглъщачите на психическа енергия. Но колко радостен и колко вдъхновяващ е плодоносният взаимен обмен. Истинският ученик е радост за Учителя, защото винаги донася. Къде сте вие, дошли и донесли? Ще заситим всичките ви стремежи. От името на Владиката ви казвам, че ще заситим всички и ще дадем с пълна мяра. (5.41)

(М. А. Й.). Получаването е според заплащането. Съдбата е справедлива. Който заплати повече от другите, възможно пребиваващи в доволство и удобства,той ще получи и повече. От обикновена гледна точка трудностите и лишенията не са добри. Но сравнете двама, единият със закален от трудностите на живота дух, а другият — изнежен от оранжерийната обстановка. При еднакви условия на живот първият ще премине през живота уверено, спокойно и победно, а вторият — страдайки и измъчвайки се, защото оранжерийната обстановка прави човека непригоден дори за обикновения живот. Затова да се радваме на трудностите, препятствията и обременените обстоятелства. Без тяхното наличие духът не може да израсте и животът не може да бъде преодолян. (5.99)

297. Любовта се доказва с дела. Заради тези, които обичаме, много може да се направи и от много неща можем да се откажем заради тях. Нима не е радост да дадеш нещо за любимия? Всекидневното приношение е указател за постоянството на любовта и преданността. Формулата: „Какво още мога да ти принеса, Владико?“ нека да стане постановка за всеки ден. Приношения без край ще означават и получаване без край. Нека с всички мерки, с всички сили, с цялото си желание, с цялото си сърце и мисъл да постигаме пълнотата на съзвучието. Съзвучим с висшето и най-доброто, което е в нас. Усилвайки това най-добро и действително ставайки по-добри, задълбочаваме светлоносната връзка. С кои откъслеци от миналия ден, с кои негодни мисли можем да заменим Общуването със Светлината? Който повече донесе, повече ще получи. Така непонятното жертвоприношение се превръща в приношение за всеки ден, приношение на своите най-добри чувства и светли стремежи на Тези, Които обичаме и до Които искаме да сме наблизо в Надземния свят. (5.297)

Ако съдовете са приготвени, то в тях може да се налива и ако са донесени кошниците, те могат да бъдат напълнени. На искащия ще се даде. Получаваме според съзвучието, но, въпреки че знаем това, не винаги съблюдаваме закона, надявайки се, че Учителят е длъжен да ни изпълва със Светлина дори тогава, когато съзнанието е затъмнено със звучене от друг порядък, нямащо нищо общо със Светлината. Звучете светлоносно и пълнострунно и постъпленията няма да се забавят. Ако, обаче, недостойните мисли нахлуват или вече са проникнали в съзнанието, то трябва незабавно да бъде пренастроено на светлоносна вълна, за да стане възможно установяването на съзвучие със Светлината. Светлината звучи. Звучат разцветките й в хармонично съчетание с тези съзвучия. Казано е, че „В Твоята Светлина ще видим Светлината“ — добавям: своята светлина. Следователно, чистото светлоносно състояние на съзнанието е необходимо за възприемане на Светлината от Нас. Лъчът трябва да се посрещне от отвореното към Мен съзнание, но със сърце очистено от всичко, което го затъмнява. (5.383)

Да! Да! Да! След всяко духовно даване даващият усеща, че сякаш е взел върху себе си част от несъвършенствата на получаващия. Често тази реакция е напълно определена. Дори в обикновена беседа може да се усети подем или загуба на сила, а още повече това е забележимо при отдаване на огън. Когато Агни се натрупва в организма, неговото предаване става със слово, мисъл и чувство, а често и непроизволно по закона на скачените съдове. (5.388)

Всяко насилствено натрапване на своя авторитет е недопустимо. Всяка надменност и надутост със знание, не претворено в опит с приложение, е като блясъка на фалшиви камъни. Мнозина се спъват в това. Незнаещият и неопитният се стреми да привлича към себе си, без да знае какво тежко бреме е всеки поканен. Но знаещият очаква само дошлите сами и почукалите. У него няма желание да блесне с това, че той знае или да се опитва да натрапва нещо на някого. Затова се препоръчва да се отговаря на въпроси, избягвайки да се насища съзнанието с факти, не засягащи задавания въпрос. Даването не според съзнанието или над неговата вместимост неизбежно предизвиква реакция на противодействие и се налага да се плаща много и то толкова повече, колкото повече е било дадено не според съзнанието. Дай, дай, дай — всички искат това, но да раздаде мъдро може само пътникът с много опит. Получилите извън мярката особено яростно критикуват. Критиката е резултат от не вместването. Особено предпазливи трябва да бъдем с тези, които са подложени на тъмни въздействия. Затруднен е пътят за човека без знание и разпространението на Учението става непосилна задача. (5.464)

(Гуру). Хорската неблагодарност, очевидно, е обичайната цена за даренията на духа. Нека това съображение подскаже кога трябва да се удържат поривите на даващото сърце. Състоянието на временно вместване не трябва да бъде мерило за даването. Това е твърде непостоянна величина и да се съди по нея е невъзможно. Продънено решето не може да се напълни и съмняващ се не може да бъде удовлетворен, защото ехидната на съмнението живее в сърцето. (5.513)

542. (Гуру). Само не чакайте признателност за вашите деяния, защото чувството на признателност е рядко качество сред хората. Само в редки изключения то се наблюдава у приближаващите. Давайки, не мислете за признателност от страна на получаващите. Просто давайте, без да очаквате нищо в замяна. (5.542)

Нас ни огорчаваха, ще огорчават и вас. Към нас проявяваха неблагодарност, това няма да отмине и вас. Към нас не показваха разбиране, няма да разберат и вас. С една дума — и вие трябва да изпиете чашата със земна отрова. И не е сигурно кой ще донесе повече огорчения — приятелите или враговете. Приятелите все нещо знаят и колкото повече получават от теб, толкова по-силно е причиняваното огорчение, достигащо до пряко противодействие и недоброжелателство. Отдалечилите се са много, но не са по-малко и тези, които, вече получили, си въобразяват, че този, който им е дал, не струва повече от тях. Това също трябва да се отмине, без спиране и без да забавяне на крачката. Цялата работа е в това, че трябва да се върви, без оглед на това, което се случва наоколо. (543)

Вече имате доказателство за това, че в отговор на всичко, което сте дали, получавате и подозрение, и тревога, и осъждане под във вид на най-доброжелателно отношение. Обикновено така става винаги. Обикновено същото получаваме и Ние в замяна на това, което даваме. Това трябва да се знае и, знаейки, все пак в отговор да се изпраща енергията на Светлината. С това се отличават Нашите реакции от реакциите на обикновените хора, които отговарят на злото със злоба и недоброжелателство. Но когато реакцията на съзнанието е да отвръща с енергиите на Светлината, тогава отговарящият може да каже: „Идва злото на този свят, на няма нищо негово в мен.“ Много е лесно да се отговори на злото със злоба, раздразнение, недоволство или недоброжелателство, тоест да се звучи в унисон с въздействията, идващи отвън. Но ако, възприемайки със сърцето вълната на тъмните енергии и трансформирайки ги с огъня на сърцето в светъл Агни, го изпратиш чрез сърцето обратно, това ще бъде истинско благодеяние. (5.586)

(М. А. Й.). Трябва внимателно да се отбелязва как след заплащането веднага идва и получаването. Мнозина биха искали да получат безплатно, тоест да придобият даром опита и знанията, без да заплатят за това с трудности, страдания, горчивина и собствената пот и кръв. Но лек път за познание на живота няма. Ние не познаваме такъв, не са го познавали и тези, които са преминали преди нас по този трънлив път. Утехата е в това, че всички тези тръни обогатяват духа с нова находки и го подготвят за следващото стъпало от стълбата на живота. Трябва грижливо да се обмисля и анализира всеки опит, за да се извлече от него всичко, което той може да даде. Както в училището по време на урок, занимавайки се с глупости, може да се пропусне без полза покрай ушите целият урок, така и в живота може безсмислено да се премине покрай това, на което иска да ни научи чрез живота Учителят. Трябва да бъдем много внимателни към всичко, на което ни учи животът. (6.114)

195. (Гуру). Законите на даването са напълно определени и точни. Отдалият повече от определената мярка подлага себе си на сериозна опасност. Към опустошилото себе си с прекомерно даване съзнание може да се приближи тъмата, тъй като то остава незащитено. В резултат: или болест, или нарушаване на равновесието. С това изчерпването е опасно и поради това е недопустимо. За да се раздава мъдро огънят е необходим опит и много развито чувствознание. Само при това условие може да се дава. Готови да вземат са всички, дори несъзнателно, но желанието да се взема още не дава правото на това. Чувствознанието трябва да подскаже на кого може да се даде и колко и на кого — нищо. То не трябва да се подтиска, когато казва „не“. Излишъкът от даването тежко ляга върху плещите на даващия. Давайте мъдро, защото съкровището е събрано на много висока цена. (6.195)

Никога не трябва да се поставяте в такова положение, когато трябва да давате знание или нещо друго против волята,или разбирането, или желанието си. Не са полезни и принудителните срещи със случайни хора, когато по чуждо желание и молба, а не по искане на сърцето, се налага да се говори за съкровеното против гласа на сърцето. В тези случаи е по-добре да се отговаря на въпроси. Ако въпросите излизат извън границите на допустимия отговор, да се отговаря не казвайки нищо. Нахалството на чуждите съзнания трябва да се спира с твърда ръка, тъй като нищо добро от това няма да излезе. Недозрелите приятели често искат това, което психически нямат право да изискват. На първите стъпала особено страдат от бъбривост и желание да поучават и да водят някого след себе си. Всичко това е показател за незрялост. Не напразно е говорено за мълчанието и за полезността на това качество. Дори опитните пътници се случват да грешат с това. Много ти се иска да споделиш натрупаното богатство. Това е напълно законно желание, ако се спазва правилото да се раздава мъдро. Даване над разумното се обръща срещу даващия. В началото слушат охотно и привидно приемат дори и тези, които бързо преминават на противната страна. Затова е Заповядано да се проявява мъдрост при раздаването. (6.254)

465. (М. А. Й.). Колко радостно е да усещаме токовете, насочени към нас. Те пораждат неизбежност на отговора. Става съединение и контакт и взаимен обмен на тънките енергии. Цялата сила на Обединението е именно във взаимообмена. Задължително условие е токовете да текат нататък и обратно. При едностранност не се получава съединение и взаимообменът е невъзможен. Много пъти е говорено, че за да получиш трябва нещо да донесеш, макар и нещо малко, срещу което може да се даде. Не донеслият нищо — не получава. Но затова пък колко радостно и вдъхновено е за даващия, когато може да даде с пълна мярка в отговор на пламенното обръщение на сърцето. Малко и много несъвършено се разбира ролята на обръщението. Да получат искат всички, но не могат и не знаят как да се обърнат. От тук и толкова празни обръщения, не донасящи нищо. Цялата работа е в сърцето. Обръщение с цялото сърце не може да остане без отговор. А за това е нужно сърцето да бъде живо. У мнозина сърцето е умряло, макар и още да бие. Мъртвите по сърце не могат да се обърнат. Тях можем да наречем „мълчащи със сърцето си“, за да бъде по-разбираемо. Замлъкналите по сърце или мълчащите по сърце смърдят. Зловонието на смъртта е ужасно. Ужасно е зловонието и на живото тяло, ако духът в него е умрял и сърцето е замлъкнало. Има различни видове смърт. Живите мъртъвци са най-ужасното явление на века. Много такива, умрели духом и в духа, бродят по лицето на Земята. (6.465)

535. (М. А. Й.). Огънят е двигателят на духа, без огън няма напредък. Главната задача е да се удържи огънят в сърцето. Много са гасителите наоколо — волни и неволни, съзнателни и несъзнателни, тъмни, сиви и дори светлеещи. Обременяването пълзи отвсякъде. Поради това за защита на сърдечните огньове е нужна кръгова отбрана. Само Владиката единствен няма никога да обремени огньовете на сърцето. Обръщането към Него винаги стимулира растежа на огньовете. Трябва да разберем практически и жизнено, че мисълта за Владиката е съприкосновение с Огъня — животворец, тоест със Светлината. Кръговата отбрана на сърцето трябва да се разбира като негова готовност за защита от всички потенциални гасители или обременяващи го, включително и от много привидно добри, но можещи да разхитят Съкровището, хора. Защото по закона за скачените съдове всеки взема от горящото сърце. Много Високи Духове са били разкъсани не от враговете, а от своите почитатели, защото са давали без мярка, свръх законната мярка и са допуснали пълно опустошаване на Съкровищницата. (6.535).

(М. А. Й.).Колкото и да е обременен духът от обстоятелствата, все пак справедливостта изисква да признаем, че именно тези трудности и обременености са особено плодоносни с опита и знанията, които донасят. И колкото те са по-напрегнати и непоносими, толкова по-богати и ценни следствия дават. Получаването и придобиването са пропорционални на заплащането. Но мнозина не искат да платят и искат да получат просто така, награбвайки се с повърхностни сведения за възможните постижения и за скритите способности на човека. Даром, обаче, нищо не се дава. Всичко трябва да се заработи и за всичко да се заплати. Пътят на достиженията не е лек. Затова ти, който се боиш от трудностите на живота или който мечтаеш за леки постижения, не приближавай! (7.40)

(М. А. Й.). Съчетаването на Светлината, изпращана от Нас, с огньовете на микрокосмоса има за резултат създаването на нови комбинации в психическата дейност на съзнанието на ученика. Приношението отдолу и Пратката отгоре полагат трасето за светлоносното придвижване на духа. Без това условие е невъзможно изкачването по Стълбата на Светлината. Взаимообменът на привнесените енергии е безусловно изискване. Затова въпросът: „Какво още бих могъл да Ти принеса, Владико?“ е особено важен като поръчителство за все нови и нови постъпления. От едната страна са донесените съдини, а от другата — напълването им с това, което идва от Йерархията. Не донеслият не получава. Но донеслият дори малко — получава. (7.277)

278. (Гуру). Ако ни донесете любов, преданост и устременост, ще приемем с радост вашия дар. Ако донесете други светли качества на духа, също ще бъдете приети. Приношението е нужно не на Нас, а на вас, защото донесеният дар Ни дава възможност съзвучно да въздадем за него. Всички донесли получават, но по съответствие. Законът безпогрешно съизмерва получаването с приношението. Донеслият повече от всички, повече от всички и ще получи. Всекидневното приношение се цени много високо. (7.278)

(М. А. Й.). Само отдалият всичко свое и целият себе си на Владиката може да получи всичко. Мярката на отдаването ще бъде мерило и на получаването. Мнозина отдават и принасят, но аз говоря за пълнострунно отдаване, когато няма вече нищо свое, а всичко е Наше и няма повече „аз“, а има голямото творческа „Ние“. Колко сила се крие зад това „Ние“, когато то се произнася съзнателно, с усещането за Този, който е призовал. Наистина, не е толкова трудно да отдадеш, още повече, че така или иначе ще се наложи да се остави всичко, тъй като в действителност няма и не може да има нищо свое. И личността, и обвивките също ще трябва да се изоставят. Служенето на себе си е нецелесъобразно. И какъв мощен импулс към очистване получава човекът, осъзнал в какво се заключават непреходните ценности на духа. Всекидневното приношение на най-доброто, което може да се даде на Владиката, ще бъде гаранция за постоянното преуспяване и възход на духа. (7.414)

(М. А. Й.). При близко съприкосновение с друга аура изтичането на психическа енергия е неизбежно, ако огненият потенциал не е еднакъв. Загубата на психическа енергия винаги съпровожда духовното даване. Трябва само да се следи отдаването да не бъде прекомерно. Треперенето и умората са особено характерни признаци на прекомерното отдаване. Не трябва да се стига до такова състояние, защото вредата ще е по-голяма ползата. (7.432)

(Гуру). Опустошаването на Съкровищницата е опасно с това, че в този момент тъмните твари, които следят всяко ваши движение, могат да подхвърлят своите мъхнати топчета. Лишената от своята огнена защита аура може лесно да възприеме болестта или помрачаването. Духовното богатство се натрупва за раздаване, но и да се раздава трябва предпазливо и разумно, за да не се стига до опустошаване на себе си над законната мярка. (7.433)

(М. А. Й.). Не мятайте бисера пред свинете и не хвърляйте светинята на псетата, за да не ги стъпчат с краката си и, потъпквайки ги, да се обърнат към вас и да ви разкъсат. Това е отдавнашният съвет на Владиката за това колко предпазливо трябва да се споделят натрупаните съкровища от знание. Невежите могат да си мислят, че той е остарял и че трябва да им се дава всичко, независимо от състоянието и вместимостта на съзнанието им. Но Заветите на Владиката са дадени за цялото време, което съществува и за това са нерушими.Разбира се, те могат и да бъдат пренебрегнати, но тогава и разрушителните следствия от небрежността ще бъдат неизбежни. Трябва да се учите да раздавате мъдро. (7.508)

(Гуру). Само дългият опит и познаването на човешката природа позволяват мъдро да се съвместят щедростта на даването със сдържаността и предпазливостта. Разбира се, чувствознанието трябва да покаже законната мярка. И все пак при всички условия е по-добре да се премълчи, отколкото да се даде повече от това, което може да вмести съзнанието. Само неопитността или желанието да се учителствува не позволяват да се съвместят щедростта на даването със сдържаността. (7.509)

(М. А. Й.). Радостно е да се мисли за донасящите. Те са толкова малко в сравнение с вземащите. Вземащите никога не мислят за това, че и те могат нещо да донесат и с това да облекчат Непосилния товар на Тези, към Които те се обръщат за получаване. Вместо духовното приношение са се утвърдили паричните или на вещи и принципът на взаимообмен на тънките енергии е бил грубо нарушен. Много по-просто е да принесеш пари и да се считаш след това като имащ право да получаваш даровете на духа. Но жертвите, принасяни в храмовете, едва след своето израждане са станали материални и дори кървави, докато техният първоначален смисъл и значение са се заключавали в духовното приношение. Така, именно, трябва да се разбират и думите „Какво още мога да Ти донеса, Владико?“ (7.512)

(М. А. Й.). Когато има възможност да се помогне на човека, който моли за помощ, ученикът не може да я откаже. Но, отдавайки своята енергия той е длъжен все пак да не помни, че прекомерното отдаване е опасно и обикновено завършва със заболяване на организма, допуснал опустошаване на съкровищницата. Съизмеримостта е във всичко, включително и в отдаването на психическата енергия. Да се помага трябва винаги, но не оставяйки себе си беззащитен. Рамакришна е бил разкъсан от своите почитатели, които са го разкъсали психически. (7.718)

Бисерите на Съкровеното Знание се събират и натрупват постепенно, според растежа и разширяването на съзнанието. Да се даде отведнъж всичко, означава да се разруши. Освен това всяко стъпало изисква закрепване. Неукрепеното знание не предизвиква отлагане на кристали в Чашата. Неотнимаемо е това, което е утвърдено по формулата „ръка и крак човешки.“ Трябва да се премине през всичко за утвърждаване на получаваното Знание. Живот, проведен в благополучие и покой, не води до никакви натрупвания. Обикновено хората искат да получат без да платят или да притежават без да са заработили с труд. Но участта на длъжника е незавидна. Даващият получава законно. На раздаването на духовни дарове никой не може да попречи. Невидимото и мислено раздаване е висока степен на даване. Служителят на Светлината със своите излъчвания се представя като носещ благо на Света. Въздаването идва винаги, но не в обичайните мерки. Но кой от служителите на Светлината мисли за награда? Лъчът на Учителя и пребиваването в Него не е ли най-високата награда? (8.19)

(Гуру).Нека вървящите след вас твърдо усвоят, че половинчатост по Пътя няма, че отдалият всичко и отказалият се от всичко получава според степента на пълнотата на това отдаване и способността да вмести това, което получава в замяна. Но обикновено хората искат и да получат, и да си оставят нещо от миналото, с което не искат да се разделят. За получаването ще съдим според степента на пълно отдаване. (8.81)

(Гуру). Имащият какво да даде трябва да дава. Да дава — това е негово задължение и дълг пред хората, и особено пред близките по дух. Въпросът е само в това какво да се даде и колко. Да се постигне мъдрост на даването не е толкова просто и лесно. Още повече, че желаещите да вземат са твърде много. Изисква се много голяма предпазливост при тези, които искат да получат колкото се може повече, и то често нямайки право на това. В тези случаи съдия може да бъде само сърцето. Само то ще се възпротиви на не мъдрото раздаване и ще покаже мълчаливия си протест. В такива случаи сърцето трябва да се послуша и да не пресилваме себе си с ненужно раздаване. Искането съвсем не означава право за получаване на исканото. Бъдете зорки и имайте по сто очи, защото поглъщащите чужда енергия са много. (8.292)

Съчетаването на сърдечните огньове с Огньовете на Сърцето на Учителя представлява пътят на истинското ученичество. Без наличието на тези огньове в сърцето на ученика се получава не взаимна връзка и животворен взаимен обмен на енергиите, а поглъщане енергията на Учителя. Само по усещането на собственото сърце може да се съди за недопустимостта на такова поглъщане, когато това беззаконие се извършва вече по низходящата верига на Йерархията. Затова трябва навсякъде да се принася, ако искате получаването да бъде законно. Единствено желанието да се взема и да се получава съвсем не е достатъчно. За съжаление това често не се разбира и изискванията произлизат от страна на нищо не донеслите. Условието на задължителност за приношение от страна на ученика е много древно, но впоследствие, не желаейки да поднасят даровете на сърцето, са започнали да ги заместват с веществени дарове и дори пари. Всеки може да си представи какво се е получило от такова извращение на законите за обмен на тънките енергии. Най-ценните дарове, които могат да бъдат поднесени на Учителя, това са любовта и устремеността. От тях любовта е по-горна. Любовта може да разпали устремеността,а устремеността — любовта. А колко животворен е този огнен взаимообмен! Учителят изпитва радост когато ученикът му поднася даровете на своето сърце. Но когато вместо радост се усеща опустошаване на съкровищницата и прахосване на енергията, значи правилността на взаимообмена е нарушена. Рядко такъв гълтач на чужда енергия признава ставащото беззаконие. Той ще чувства прекрасно когато някой друг смуче от неговата собствена енергия, но няма да се съгласи да признае собственото си деяние на обременяване и възлагане тежестта върху другиго. Това се дължи на това, че нейно величество саможивостта признава само себе си и поставя своите интереси над всичко. Трябва да се разяснява, че подобно отношение може да приключи твърде печално. Тогава прекъсната нишка на връзката вече ще бъде невъзможно да се възстанови. (8.449)

469. (М. А. Й.). Даващият винаги усеща изтичането на психическа енергия. Иначе не може и да бъде. Цялата работа е в това да не се отдава свръхмерно и даването да не бъде в пробит съд. И в единия, и в другия случай загубата на сили ще бъде незаконна и болезнена. Стремежът да се разкъса даващият е обикновено явление от страна на вземащите, макар и често не осъзнавано. Не забравяйте примера с Рамакришна. (8.469)

(М. А. Й.). Радостта при Общуването произтича от взаимообмена на енергиите, когато ученикът донася своите натрупвания, които служат като съдове за получаването на това, което Учителят има да му даде. За получаването трябва задължително да се донесе нещо свое, като не донеслият нищо сне може нищо да получи, защото няма в какво да се даде. Когато желаещият да получи не донесе нищо, тогава, вместо животворен обмен, се получава празнота. Това усещане е много неприятно, защото често такъв не донесъл нищо иска да му се даде, без да има право за това. Законите за взаимообмена на тънките енергии са много взискателни и точни и от нямащия се отнема и това, което има. Нарушаването на закона предизвиква безполезно опустошаване на съкровищницата на даващия, ако даването се извършва противно на закона. (8.485)

(Гуру).Всяка крачка в правилната посока е радост за Тези, Които ви водят. Може да се помисли за това тази радост да се предизвиква съзнателно по линия на Йерархията. Когото обичаме, него искаме и да зарадваме. Тези радостни дарове, тези приношения се приемат охотно от Учителя. По-късно, поради липса на дарове на духа и поради нежелание да се принасят такива, са започнали да принасят пари, скъпоценности и различни предмети от бита. Но в началото са се предполагали именно дарове на духа, именно благи приношения на най-добрите мисли и най-добрите качества на човека. И само обедняването на духа ги е заменило със земни дарове, които са съвършено ненужни на Висшите Сили. (8.529)

Получаването се обуславя от пълнотата на отдаване на Владиката. За да получиш, трябва да отдадеш себе си напълно. Отдаването е в духа, в духа е и получаването. Мислят за отдаването на обикновени вещи. Но на кого са нужни те? В сферата на Светлината за земни вещи няма място. Затова отдаването е само в духа. Отдалият всичко, целия себе си, ще получи в пълен размер. В действителност ще се наложи да се отдаде всичко, дори и обвивките и да се остане в одеждата на Светлината. Но трябва отдаването да бъде съзнателно и доброволно. Може да възникне въпросът: ако се отдаде всичко какво ще остане? Ще остане вечното неотнимаемо достояние на човека — неговата Безсмъртна Триада, неговата истинска Индивидуалност, неговото висше огнено „Аз“. Това е и самият човек, не преминаващ във вековете. Всичко останало са само временни одежди, тесни и преходни. Да отъждествиш себе си с Безсмъртната Триада означава да достигнеш степента на непрекъснатост на съзнанието. Това е висшето, което може да достигне човек на Земята и тогава нищо земно не е му нужно, не са му нужни вещи, не са му нужни имения, не е му нужно нищо от това, до което така яростно се домогват хората. Защото Моето Царство не е от този свят и този, който влиза в него, се отрича от себе си и от земната собственост. Съкровищата на духа надвишават земните богатства. Участта на последните винаги е една и съща: те винаги се оставят на Земята от напускащия тялото дух. Но съкровищата на духа винаги остават при него и се отнасят от духа по-нататък. Затова, именно, е и било казано отдавна: „Не си събирайте съкровища на Земята.“ Но Земните са глухи и слепи и упорито продължават да ги събират, за да оставят всичко. Но прозрелият в духа се стреми да се изтръгне от колелото на обречеността и да постигне свобода в духа си, разкъсвайки земните вериги. За него, устремения, Нашата помощ е готова. (8.598)

(М.А.Й.). Да поделиш своето богатство е необходимо с тези, които нямат, но които го искат. Нека никакви съображения не спрат даващата ръка. Далеч не всички могат да дават, тъй като нямат нищо или имат, но не свое, а взето от другите. Но имащият свое и получаващият щедро от Учителя е задължен да подели съкровищата на духа си с тях. (11.32)

(М.А.Й.). „Светлината не се вижда от този, който я носи.“ Но другите я виждат и усещат излизащата благодат, и съзнателно или несъзнателно се привличат към нея, обременявайки понякога прекомерно носещия. Не знаете колко давате и само по ответната реакция може да се съди, че е дадено повече от това, което се е предполагало. Понякога може да се съди за размера на дарението по степента на признателността. Казвам това за да знаете, че можете да раздавате с полза получените съкровища. Всеки, в когото има поне искрица Светлина, ще приеме вашия дар. Само враговете на Светлината ще отвърнат с удар, затваряйки си с това пътеката към бъдещето. Мъдрото даване изисква предпазливост и способност да се даде според съзнанието. На всеки, търсещ Светлина, трябва да се даде, но не повече от това, което той може да вмести. Натрапването на Учението е недопустимо. (11.35)

Хората се стремят към горящото сърце, очаквайки да получат от него. И получават. Но на запаленото сърце е по-трудно да живее спокойно, отколкото на спящото. А получаващите не мислят, че, давайки им топлина и Светлина, даващото сърце, може би, само страда и страда повече и по-тежко от тези, които получават от него. И все пак, колкото и тежко да е на този, който дава, той трябва да прави това дори тогава, когато му се струва, че вече не е останало нищо за даване. И тежко, и мрачно е наоколо, и няма нищо, донасящо радост. Но има такива, които чакат, които молят и които се надяват да получат поне малка частичка благодат. И трябва да им се даде, оставяйки настрана собствените огорчения и тежести. Когато даващият дава бидейки сам в нужда и страдайки, това ще бъде истинско раздаване на блага. Докато даващият от излишъка си и от препълнено със Светлина сърце не придобива такава заслуга. Придобива я правещият дарение, който сам се нуждае от помощ и при което самият той страда. (11.237)

(М.А.Й.).Да споделиш своето духовно богатство е едно, а да опустошиш съзнанието си и неговите натрупвания с безконтролно даване — нещо съвсем друго. Учението препоръчва разумност на раздаването, след което следва винаги възстановяване на изразходваната психическа енергия. Особено трябва да се избягват съзнанията, които наподобяват продънена бъчва — колкото и да наливаш в нея, все не стига, защото да се напълни е невъзможно. Такива съзнания понякога са много взискателни, но още по-опасни са психическите вампири, поглъщащи чуждата енергия, от които трябва да се пазим като от чума. Аурите на болшинството от хората са мъждиви и допирът до тях винаги обременява носителя на Агни. Цитаделата на духа трябва да се охранява мъдро. Ученик, който е прахосал безогледно своя запас от психическа енергия, не може да бъде оправдан. (11.265)

Нашето напрежение надхвърля земните мерки в определени моменти, но на Нас може да Ни се помогне с разбиране и желание за подкрепа, без да се очаква нищо за себе си. Тогава ще можете да усетите колко огромно е бремето на този свят. Къде са онези, които са готови да ни подкрепят със своята непоколебима устременост и доверие! В природата на човека е в тежки моменти от живота на Учителя да Го изоставят дори и неговите ученици и цялата тежест на кръста ляга върху Неговите плещи. Наближава отговорен момент в живота на планетата. И трябва войните на Светлината да се обединят около Фокуса на Йерархията,оставяйки настрани грижите за житейските дела. Разбира се, трябва и да се яде, и да се пие, и да се облича тялото, но основната и определяща мисъл трябва да бъде за главното, от което зависи бъдещето на човечеството. Участници в ставащото ще бъдат всички хора, искат ли това или не искат: едни на страната на Светлината, а други — на тъмнината. Ние очакваме от всички Наши хора съзнателно участие в това и съзнателен, самоотвержен стремеж да разделят тежестта на тези дни заедно с Нас. Помощта, която са Ни оказали, ще се смята за заслуга. (12.23)

(М. А. Й.).Обикновено при Нас идват за да получат, за да вземат. Много рядко са тези, които се доближават за да дадат, да помогнат и да разделят Нашите трудности е напрежение. Ние ценим високо тези, които идват да помогнат. Разбера се, те ще получат стократно за своята беззаветна самоотверженост, но тяхното идване не е за да получат, а за да разделят с Нас тежестта на световното бреме. Само любовта може да изпрати на такъв подвиг, любовта към Учителя на Светлината. Блажени са тези, които принасят своята Светлина и своите енергии за построяването на Великия Храм на Живота. Техният принос ще бъде от най-ценните. (12.24)

(Гуру). Да даде на пространството, да даде на планетата, да даде на Владиката, да даде на хората — такава е целта на истинския Служител на Светлината. И най-големият дарител се оказва най-голям получател. Но дошлите само за да получат, без да дадат нищо на никого, трябва да знаят, че толкова оскъден ще бъде и делът им. (12.25)

(Гуру). В Учението много се говори за сътрудничество с Йерархията на Светлината, но това сътрудничество обикновено се разбира твърде едностранчиво. Смятат, че то се заключава в това да се взема постоянно и да се поглъща без мярка скъпоценната Огнена Мощ на Йерарха. Болшинството така и подхождат. Така са разкъсали почитателите му и Рамакришна. Вероятно и вие не един път сте усещали крайна изчерпаност от съприкосновението с тези, които се смятат за последователи на Учението. Но Ние ценим дошлите и донесли своя дар в Чашата на Общото Благо. Те могат да получат по право, защото са донесли своя дар. Тогава и съдините, и кошниците ще бъдат напълнени с даровете на духа законно. Всеки донесъл получава законно своя дар, но „в пълна мяра“. Благословени сте вие, опазилите всяка капка от скъпоценната Огнена Мощ. (12.110)

782. Колелото на сътрудничеството представлява животворен обмен на енергията отгоре надолу и обратно. Учителят е Изпращащ и Приемащ, ученикът също. Нямащият нищо, от когото се отнема и това, което има, е не даващият нищо. Този обмен продължава от Учителя нагоре и по-нагоре, а от ученика — надолу, по низходящата линия на Йерархията. Дори животните и растенията получават от човека, по-точно трябва да получават, ако неговите излъчвания са светлоносни. В противен случай от него излизат енергии на разрушението. Ученикът не допуска съзнателно такива излъчвания. Хората със здрави излъчвания могат да бъдат наречени животворни. Лабораторията на човешкия микрокосмос е много силна. Но енергиите, излъчвани от нея, могат да бъдат както разрушителни, така и съзидателни, носещи живот или смърт. Голяма е отговорността на човека за всичко, което излиза от него. И тя не може да бъде избегната. Дори не равновесията в природата се причиняват от човечеството като цяло. И може да се каже, че не само животните и растенията, а и Земята, и всичко, което е върху нея, получават от него. (12.782)

(М.А.Й.). Благословени са стремящите се да принесат самите те нещо на Учителя, преди да вземат от Него. Благословени са принеслите нещо на Учителя. Донеслият винаги получава, тъй като притежава законно право за това. Това разбиране може да се разшири, като при всекидневното Общуване се стараете все нещо да принесете, макар и малко. Разбирането на Указанието за донесените кошници и съдини също може да се задълбочи и разшири, като се помни неизменно, че донеслият винаги получава. Правилно ще бъде, ако по всяко време в съзнанието да звучат думите: „Какво още мога да Ти принеса, Владико?“ (13.459)